РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Първомай, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:София С. Монева
при участието на секретаря Петя Г. Монева
като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело №
20215340100388 по описа за 2021 година
Производство по реда на Раздел втори от Глава втора на Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Съдът е сезиран с молба с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН.
Молителят Й. АС. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, процесуално
представлявана по пълномощие от адв. Д.А. Т. и адв. В.Д. З., вписани в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да й
издаде заповед за защита срещу ответника по молбата АС. Г. Й., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.К. С. и адв. П.И.
Д., вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, с която да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо нея, да бъде отстранен от съвместно обитаваното с нея жилище на
гореуказания адрес и да му бъде забранено да приближава същото на разстояние, по-малко
от 50 метра, и местата й за социални контакти и отдих, за максимално предвидения от
закона срок.
Молителката навежда фактически твърдения, че през целия си семеен живот с
ответника по молбата, с когото е брачно обвързана от четиридесет години и който
злоупотребявал с алкохол, била подложена на непрекъснат физически и психически тормоз
от негова страна. Продължителен период от време двамата съжителствали на територията на
Република Гърция, а от средата на месец януари 2021 г. – в семейното си жилище на адрес:
***, вторият етаж от което обитавала пострадалата, а първият – съпругът й, поради
настъпилата междувременно помежду им фактическа раздяла. Понастоящем пред Районен
1
съд – Първомай се разглеждало и делото за развода им.
На 03.07.2021 г. (събота) около 15:00 часа ответникът по молбата влязъл в кухнята на
втория етаж, където се намирала съпругата му, и започнал да я обижда, наричайки я „курво”
и „проститутко”, да я блъска и да я принуждава да напусне дома си със закани, включително
и с убийство. Потърпевшата се притеснила и споделила по телефона за случилото се на
дъщеря си Г. А. Й., по чийто сигнал на мястото на инцидента се отзовали полицейски
служители.
На следващия ден, 04.07.2021 г. (неделя), около 20:00 часа в двора на жилището на
гореуказания адрес в присъствието на внука си А., който страдал от аутизъм и бил
отглеждан от молителката, ответникът по молбата със сериозен тон я заплашил, че ако
веднага не напусне къщата, тази вечер ще я убие с притежаваната от него пушка.
Пострадалата сочи, че изпитва перманентен страх от поведението на извършителя, за
което многократно е сезирала правоохранителните органи, но въпреки предупрежденията
им, същият продължавал да я тормози.
С писмено Становище вх. № 828/21.07.2021 г. ответникът по молбата оспорва
искането с доводи, изложени в писмено становище, че не е осъществил твърдените
насилствени актове и че откакто е предявил брачен иск, съпругата му се държи агресивно
към него, заканва му се, че ще направи всички възможно да го изгони, нарушава
спокойствието и нощната му почивка и предизвиква скандали помежду им с единствената
цел да го провокира да извърши спрямо нея домашно насилие, да се снабди по реда на ЗЗДН
със заповед за отстраняването му от семейното жилище и по този начин да постигне
позитивен изход по претенцията си за ползването му в брачния процес.
В открито съдебно заседание страните лично и чрез пълномощниците си поддържат
заявените процесуални позиции, в подкрепа на които излагат подробни съображения и в
писмена защита.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК във вр. с §1 от Заключителните
разпоредби (ЗР) на ЗЗДН, съдът констатира от фактическа страна следното:
С молбата си молителката депозира Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на която чл.
13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН изрично придава силата на доказателствено средство в настоящото
производство, но за да се цени като годно такова, е необходимо да съдържа ясна и
недвусмислена индивидуализация на деянието в субективен и обективен аспект. В случая
обаче пострадалата декларира, че на 03 и 04 юли 2021 г. съпругът й е упражнил спрямо нея
физическо, психическо и емоционално насилие, изразяващо се в скандали, обиди, блъскане,
закана за убийство и изгонване от съвместното им жилище, без да разграничи по време и
място отделните посегателства, а да се предполага волята й на база наведеното в молбата й
за защита би било в разрез с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 1 от ДР на ЗЗДН,
което задължава страната да установи фактите, на които основава своите искания. Предвид
горното декларацията следва да се счете за лишена от доказателствена стойност.
В хода на съдебното дирене в качеството на свидетели са разпитани лицата А. Н. Я.,
Р. И. А., Г. А. Й. – дъщеря на страните, Х. Г. Й. и А. Х. Й. – съответно брат и племенник на
2
ответника на молбата. Показанията на първите двама се отличават с обективност и
синхронизират с приобщените материали от Преписка рег. № 325р6305/03.07.2021 г. по
описа на Районно управление (РУ) – Първомай при Областна дирекция (ОД) на МВР –
Пловдив. Тези на останалите трима свидетели, преценени внимателно в съответствие с
предписанието на чл. 172 от ГПК във вр. с §1 от ЗР на ЗЗДН поради възможната им
заинтересованост от изхода на делото предвид близката им родствена връзка с посочилата
ги страна, се ползват с доверието на съда единствено досежно обстоятелствата, по
отношение на които кореспондират с други гласни и/или ценени писмени доказателствени
източници.
Преки, но напълно противоречиви, наблюдения от случилото се на 03.07.2021 г.
съответно като слушател и очевидец излагат свид. Й. и свид. Х. Й.. При съпоставка с
възприятията на полицейските служители за поведението и изявленията на страните
непосредствено след инцидента, заявеното от първата се явява по-логично и правдоподобно,
поради което следва да се кредитира, но не изцяло. В частта относно отправяни от ответника
по молбата срещу молителката на 03 и 04 юли 2021 г. закани за причиняване на смърт
показанията на дъщеря им не се ценят, тъй като се опровергават от извънсъдебното
признание на самата пострадала на неизгодните за нея факти, че не е удряна и заплашвана от
съпруга си, в снетото й от правоохранителните органи на 03.07.2021 г. Обяснение,
фигуриращо по горецитираната преписка, а за събитията от 04.07.2021 г. представляват
преразказ на заинтересованите й твърдения, които не намират друга доказателствена опора.
Изнесените от свид. Й. данни за предходни системни прояви на агресия на баща й срещу
майка й също са непотвърдени и затова не се възприемат.
Въз основа на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК във вр. с §1 от ЗР
на ЗЗДН фактическо съвпадение и приетите за достоверни доказателства се изяснява, че
страните били брачно обвързани от четиридесет години, през които съжителствали в
двуетажната си къща на адрес: ***, както и на територията на Гърция. Преди шест-седем
години молителката се завърнала по здравословни причини в семейното жилище в с.
Виница, а съпругът й продължил задграничния си престой. През време на семейния им
живот помежду им често възниквали спорове и кавги, а в края на 2020 г. или началото на
2021 г., когато последният окончателно се установил в България, се разделили. Той бил
постоянно трудово зает във фирма „Бор Чвор” и обитавал първия етаж в жилищната сграда
на гореуказания адрес, където през месец юни 2021 г. отседнал и племенникът му в лицето
на свид. А.Й., а пострадалата заедно с внука си А., за когото полагала грижи, ползвала
втория.
На 03.07.2021 г. (събота) ответникът по молбата присъствал на погребение на своя
родственица в с. Градина, след което се върнал в къщата си в с. Виница. В интервала между
14:30 часа и 15:00 часа се качил на втория й етаж и викайки, нарекъл съпругата си „курва” и
двукратно я пропъдил от дома. Същата, която междувременно разговаряла по мобилния си
телефон със свид. Й., го отпратила и двамата започнали да се препират. Около 14:50 часа на
мястото на инцидента по сигнал на свид. Й., която била помолена от майка си да позвъни за
съдействие на представител на МВР, пристигнали свидетелите А. Н. Я. и Р. И. А.,
3
изпълняващи длъжността съответно младши инспектор „Охрана на обществения ред“ и
младши автоконтрольор при РУ – Първомай при ОД на МВР – Пловдив, и заварили
молителката видимо разстроена, а ответникът по молбата – седящ в спокойна обстановка в
кухнята на първия етаж в компанията на свид. Х. Й.. Полицейските служители изслушали
устните и снели писмени обяснения от съпрузите, като молителката им се оплакала, че била
тормозена от съпруга си, който, на свой ред, заявил, че бил предизвикван и дразнен от нея.
В изпълнение на правомощията си по чл. 64 и чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР свид. Я.
приканил всеки от тях да спазва обществения ред, да се въздържа от саморазправа с брачния
си партньор и му разяснил отговорността по чл. 323 от НК, в уверение на което съставил
Разпореждания рег. № № 325р-6306/03.07.2021 г. и 325р-6307/03.07.2021 г. и Протоколи за
предупреждение рег. № № 325-6308/03.07.2021 г. и 325р-6309/03.07.2021 г., а резултите от
проверката на случая отразил в Докладна записка рег. № 325р-6305/03.07.2021 г.
След като на 08.07.2021 г. получил издадената по настоящото дело Заповед №
8/06.07.2021 г. за незабавна защита, ответникът по молбата напуснал семейното жилище и
преместил местоживеенето си в гр. Първомай.
При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК във вр. с §1 от ЗР на ЗЗДН приема от правна страна следното:
Чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН предвижда, че правото на пострадалото лице да се обърне към
съда за защита се поражда в случай на „домашно насилие”, което чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН
дефинира като всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личните
живот, свобода и права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които
са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Анализът на така обсъдените фактически положения обосновава безсъмнен извод, че
на 03.07.2021 г. ответникът по молбата, който съгласно чл. 3, т. 1 от ЗЗДН в качеството на
съпруг на молителката се явява пасивно процесуално легитимиран да отговаря по искането
й за защита, е осъществил спрямо нея акт на психическо домашно насилие по смисъла на чл.
2, ал. 1 от ЗЗДН, изразяващ се в обиждане и пропъждане от дома, като в подкрепа на
останалите твърдени посегателства от 03.07.2021 г. и 04.07.2021 г. доказателства не са
ангажирани.
Предвид казаното се обуславят предпоставки за съдебна намеса в нейна защита чрез
селекция на подходящи мерки от номенклатурата на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. При
детерминиране на вида и продължителността им следва да се съобрази тежестта на
стореното, което е накърнило психическата неприкосновеност на пострадалата и чувството
й на лично достойнство. От значение за обхвата на закрилата са конфликтните отношения
между страните, настоящото им разделно местоживеене в различни населени места, както и
инцидентния характер на проявата, доколкото твърденията за предходни противоправни
такива са доказателствено необезпечени. Не следва да се пренебрегва и ефективността на
незабавната защита, действаща в изпълнение на постановената по текущото производство
Заповед № 9/08.09.2021 г., за чието нарушаване липсват сведения.
Казаното мотивира съда да заключи, че психическият и емоционалният комфорт и
4
сигурност на жертвата са изложени на среден по степен риск и оптималната й по
продължителност и интензитет закрила е постижима чрез кумулативното прилагане на
мерките по чл. 5, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН – а именно, като се задължи съпругът й да се
въздържа от домашно насилие по отношение на нея и за срок от шест месеца, считано от
датата на издаване на заповедта за защита, да бъде отстранен от съвместно обитаваното с
нея жилище, находящо се в ***, и му се забрани да приближава жилището й на
гореуказания адрес и местата й за социални контакти и отдих на разстояние, по-малко от 50
метра.
Визираният защитен комплекс гарантира максимална превенция срещу повторна
виктимизация, тъй като задължаването по чл. 5, т. 1 от ЗЗДН е предназначено да стимулира
извършителя към избягване на всякакъв род насилствени действия, а ограниченията по чл. 5,
т. 2 и т. 3 от ЗЗДН препятстват евентуални преки контакти между страните.
Съгласно императива на чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, ответникът по молбата подлежи на
имуществена санкция. При определяне на размера й по аналогия от чл. 27, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания съдът отчита тежестта на противоправния му
акт, невисоката му лична обществена опасност, неналичието на смекчаващи и отегчаващи
отговорността му обстоятелства, подбудите му за извършване на деянието и материалните
му възможности, включващи постоянни трудови доходи, и преценя, че адекватен
предупредително-възпиращ и възпитателен ефект върху поведението му би се постигнал с
налагане на глоба в минималния законоустановен размер от 200, 00 лева.
С оглед разрешението на спора на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН извършителят
следва да бъде осъден да заплати дължимата се към бюджета на съдебната власт държавна
такса за разглеждане на молбата в размер на 25, 00 лева, от чието предварително внасяне
молителят е освободен по правилото на чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН.
До приключване на устните състезания претенции за съдебноделоводни разноски не
са постъпили, поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, и на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН съдът
РЕШИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на пострадалото лице Й. АС. Й., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д.А. Т. и адв. В.Д. З.,
вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:
***, ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която:
ДА СЕ ЗАДЪЛЖИ АС. Г. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. С.К. С. и адв. П.И. Д., вписани в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалото лице,
ДА СЕ ОТСТРАНИ АС. Г. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. С.К. С. и адв. П.И. Д., вписани в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, от съвместно
5
обитаваното с пострадалото лице жилище на адрес: ***, за срок от шест месеца,
считано от датата на издаване на заповедта за защита, и
ДА СЕ ЗАБРАНИ на АС. Г. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. С.К. С. и адв. П.И. Д., вписани в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да
приближава жилището на пострадалото лице на адрес: ***, и местата му за социални
контакти и отдих на разстояние, по-малко от 50 метра, за срок от шест месеца, считано
от датата на издаване на заповедта за защита.
ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ в заповедта за защита предупреждение за последиците от
неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
НАЛАГА на АС. Г. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. С.К. С. и адв. П.И. Д., вписани в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, глоба в размер на
200, 00 (двеста) лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Първомай.
ОСЪЖДА АС. Г. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. С.К. С. и адв. П.И. Д., вписани в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати по
сметка на Районен съд – Първомай в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 25, 00
(двадесет и пет) лева – държавна такса за разглеждане на молбата.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните и ДА СЕ ИЗПРАТЯТ за сведение на Районно
управление – Първомай при Областна дирекция на МВР – Пловдив преписи от настоящото
решение и от заповедта за защита.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника по молбата уведомление за доброволно изпълнение на
присъдените в негова тежест задължения към бюджета на съдебната власт след влизане на
решението в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 7-дневен срок от
връчването му, като обжалването не спира изпълнението на
заповедта.
СМ/ПМ
Съдия при Районен съд – Първомай: ___________п____________
6