РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на тридесет и първи май две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 15050 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 448553 от 11.07.2018 г.,
постановено по гр. дело № 50740/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 118 състав, са
отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Т.Д.К., обективно кумулативно съединение установителни искове
по реда на чл.422, ал.1 ТПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за сумата от 8688,19 лв., от която 82.48 лв. за дялово
разпределение, за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
1.5.2014г. до 30.4.2016г., ведно със законна лихва за периода от 7.12.2016 г.
до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 625,11 лв. за периода от
15.9.2015 г. до 9.11.2016 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ТПК от 21.12.2016г. по ч.гр.д.№ 71652/2016г. по
описа на СРС, 118 състав. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на
ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300,00 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, чрез пълномощника си – юриск. П.Николова
с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че необосновано
първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е материално легитимиран да
отговаря по иска, тъй като действащите законови разпоредби дават алтернативна
възможност задължения за доставената топлинна енергия да бъдат търсени както от
собственика на имота, така и от вещния ползвател, поради което и ответницата имала
качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ. Моли съдът
да отмени решението и уважи предявените установителни искове, както и да
присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият ответник - Т.Д.К., чрез пълномощника си – адв. М.Х.,
с надлежно учредена представителна власт по делото, е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата по подробно изложените съображения.
Въззиваемият - „Т.с.“ ЕООД - третото
лице помагач на ищеца –не е подал отговор на въззивната жалба, не се явява
негов процесуален представител и не взема становище по въззивната жалба.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за
неснователна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като по конкретно
наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на
въззивната проверка, намира следното:
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след
17.07.2012 г./, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно,
купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. В конкретния случай от представения по делото от ищеца
Нотариален акт за учредяване на право на ползване и продажба на недвижим имот от 24.11.2006 г., съставен по н. д. № 375/2006
г. /лист 9 по делото на СРС/ се установява, че ответникът Т.Д.К. е придобила собствеността върху процесния
имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, но прехвърлителят – „К.С.Р.“ ЕООД е учредил възмездно в полза на Д.М.К.вещно
право на ползване до навършване на
пълнолетие на Т.Д.К. на
01.03.2017 г. Изложеното налага извод, че през процесния период от 1.5.2014г. до 30.4.2016г. ответникът Т.Д.К. е
била „гол собственик“ на процесния недвижим имот, до който ищецът твърди че е
доставял топлинна енергия, като едва след процесния период Т.Д.К. е декларирала
пред ищеца, със заявление - декларация от 25.05.2017г., желанието си занапред
да бъде страна по облигационното отношение по повод доставката на ТЕ до имота.
В случаите обаче, когато е учредено вещно право на ползване, както е в конкретния
случай, неговият титуляр, а не собственикът /притежаващ само т. нар. гола
собственост/, се счита за потребител на топлинна енергия по арг. от чл. 57 ЗС.
В този смисъл са и разпоредбите в действащите
през процесния период и представени по делото от ищеца Общи условия - "купувач
може да бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на ползване”. Ето защо е законосъобразен
и обоснован извода на първоинстанционния съд, че за процесния период Т.Д.К. на
пасивно материално легитимирана да отговаря по иска.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни
оплаквания относно предявените искове, то в съответствие с разпоредбата на чл.
269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка
и същото следва да се потвърди.
При този изход на делото в
настоящата съдебна инстанция в полза на ответника по жалбата на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят направените разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителството в производството
пред СГС в размер на по 500,00 лв.
С оглед на правилата,
установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивното решение не подлежи
на касационно обжалване.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 448553 от 11.07.2018 г., постановено по гр.
дело № 50740/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 118 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, да заплати на Т.Д.К., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.З ТПК,
вр. чл. 273 ГПК сумата
от 500,00 лева , представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителството в производството пред СГС
.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.с.“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО e окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: