Решение по дело №384/2020 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 260067
Дата: 4 юни 2021 г. (в сила от 9 ноември 2021 г.)
Съдия: Наташа Иванова Даскалова
Дело: 20205210200384
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …..

 04.06.2021 година,гр.Велинград

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на втори юни  ,две хиляди и двадесети първа  година,в публично заседание в следния  с ъ с т а в :

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:НАТАША ДАСКАЛОВА

 

СЕКРЕТАР:ВИОЛЕТА ШАРКОВА

като разгледа  докладваното от районния съдия НАТАША ДАСКАЛОВА а.н.х.дело № 384 по описа за 2020  година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

                   „РЕЙСАКЪЛ КЪМПАНИ” ЕООД, с ЕИК204680834,със седалище и управление гр.София,бул.“Васил Левски“ № 82,вх.А,първи надпартерен етаж, представлявано от управителя Й.Д.Г. с ЕГН **********,чрез адв. Иван Г. *** ,е обжалвало наказателно постановление № 13-002148 от  03.08.2020  година на Директора на  Дирекция “Инспекция по труда”   Пазарджик с молба, същото да бъде отменено ,като  незаконосъобразно –  поради нарушение на материалния закон   : лицето К.А.Ч.  не е престирало труд въз основа на сключен трудов договор,а е изпълнявало поръчка  по силата на сключен между страните  договор за поръчка,като в подписаната от него декларация липсват основни елементи на трудовия договор; при проверката не е установено по безспорен начин,че това е престирало труд за жалбоподателя; в акта и в наказателното постановление не се съдържат реквизитите,предвидени в чл. 42,т.4 от ЗАНН и съотв. чл. 57,ал.1,т.5 от ЗАНН – липсва описание на нарушението,обстоятелствата,при които е извършено и доказателства,които го потвърждават.

                   Представителят  на ответника счита,че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без  уважение,като се потвърди обжалваното наказателно постановление,като правилно и законосъобразно – установено е по безспорен начин ,че   на датата на проверката лицето – посочено в него ,е престирало труд без да са уредени взаимоотношенията като трудови , същото не е работило  по граждански договор,тъй като други обстоятелства са посочени в попълнената декларация и от показанията на това лице – че гражданския договор е попълнен и не е сигурно дали го е подписал след проверката;  при издаване на наказателното постановление  са спазени всички нормативни изисквания. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адв. хонорар.

 

                   От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

                  На 29.04.2020  год. е съставен акт за установяване на административно нарушение / АУАН / № 13-002148  на „РЕЙСАКЪЛ КЪМПАНИ” ЕООД, с ЕИК204680834,със седалище и управление гр.София,бел.“Васил Левски“ № 82,вх.А,първи надпартерен етаж, представлявано от управителя Й.Д.Г. с ЕГН **********, за това,че  дружеството , в качеството си на работодател по смисъла на пар.1,т.1 от ДР на КТ, на 18. 03.20202 г. ,около 11:40 часа  на обект „Сепариране на излезли от употреба тонер касети“,намиращ се в гр.Ракитово,ул.“Иван Клинчаров“ № 6,не  е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила,като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето К.А.Ч. с ЕГН**********.В АУАН е посочено,че  при извършена проверка  на 18.03.2020 г. е установено посоченото лице  да престира труд като „чистач“; собственоръчно е подписало декларация  на осн. чл. 402 от КТ /описано е съдържанието на декларацията/;нарушението е извършено на  18.03.2020година;  констатирано е на 31.03.2020  година в Д”ИТ” град Пазарджик  при преглед  на фирмената документация,по време на която е   представен граждански договор  със същото лице,както и че е  нарушен  чл.62 ал.1 от КТ  във вр. с чл.1,ал.2 от КТ . АУАН  е съставен в отсъствие на представител  на нарушителя,като преди това е бил надлежно поканен за съставяне на акта,видно от приложени към административно-наказателната преписка писмени доказателства. Към акта са приложени : Протокол от 09.04.2020 г.; Декларация,попълнена от завареното да работи лице по чл. 402 от КТ ,Граждански договор от 18.03.2020 г. и Справка за регистрирани трудови договори. В приложената декларация са попълнени имената на К.А.Ч. с дата на раждане *** г.,адрес ***, работещ- за Гошо,двамата братя от София;място на работа – гр.Ракитово,от 18.03.2020 г., като  чистач – сортира тонери,с работно време от 8 .00 до 17.00 часа,възнаграждение  - „довечера ще разберем след работа“,почивни дни – не знам, ,с подпис на работник/служител.Гражданския договор от 18.03.2020  година,подписан в гр.София от дружеството – жалбоподател,като възложител и от К.А.Ч. *** - изпълнител,като възложителят е възложил,а изпълнителят е приел да извърши следното – почистване на – не се чете, със срок  1 ден,срещу възнаграждение 40 лева На 12.05.2020 година дружеството – жалбоподател,е депозирало възражение срещу съставения му АУАН,в което сочи,че  не е установено по несъмнен начин осъществяването на състава на адм. нарушение по чл. 62,ал.1 във вр. с чл.1,ал.2 от КТ,тъй като К.А.Ч. не е престирал труд въз основа на сключен трудов договор,а е изпълнявал сключен между страните договор за поръчка – в декларацията по чл. 402 от КТ липсват основни елементи на трудовия договор,като освен това в АУАН липсва описание на нарушението и обстоятелствата,при които то е извършено т.е нарушен е чл. 42,т.4 от ЗАНН.

В обжалваното наказателно постановление № 13-002148 от  03.08.2020  година на Директора на  Дирекция “Инспекция по труда”   Пазарджик деянието е описано по идентичен начин с описанието в АУАН,посочени са като нарушени същите текстове от КТ и  е наложено  на  Дружеството   работодател, имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл.416 ал.5 от КТ,във връзка с чл.414 ал.3 от КТ. Освен това е отбелязано,че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

От показанията на актосъставителя Т.    и на свид. по акта    М. ,инспектори към Дирекция  “ИТ”гр.Пазарджик, се установява,че  са извършили проверка на 18.03.2020 г.  на обект  в гр.Ракитово; под навеси е имало огромни чували – биг бегове,в които е имало тонер касети; трима  работника са чистили и сортирали тези касети,а един е работел с мотокар; те са казали че идват да работят от няколко дни,за да изкарат някой лев; работят за двама братя – единия се казва Гошо. Същите освен това установяват,че по време на проверката не е имало представител на фирмата на обекта,след справка във  фирма „Бул Лес „ – собственик на помещенията,са установили че наемател на същите е дружество „Ресайкъл къмпани“ София; на място е пристигнал пълномощник на фирмата,на което са посочили дата за представяне на документи  в Дирекция“Инспекция по труда „Пазарджик и те впоследствие са изпратени по имейл. Относно лицето  Ч.  – проверяващите установяват,че  е преработвало тонер касети,излезли от употреба ; били са му мръсни ръцете и за това е диктувал декларацията,след прочитане я подписал.Свид. М. уточнява,че на място  всички работещи са казали,че нямат трудови договори и са попълнили декларация. Свид.Г.  е свидетел при съставяне на акта  - съставен е в отсъствие на представител на дружеството,като  на  същия е изпратена покана  за съставяне на акт,ведно с протокол за проверка т.е бил е надлежно уведомен за датата на съставяне на акта. Свид. Ч.  твърди,че е работил само в деня на проверката – 18.03.2020 г.; преди обяд са ги хванали от Инспекция по труда и за това се отказал работи,а и не му харесала работата;  когато са дошли инспекторите са сортирали и чистели тонер касети; подписал е декларация ,която му бе предявена от съда,а относно гражданския договор не може да каже със сигурност дали го е подписал,но това не е станало преди да започне работа и преди проверката.Същият освен това установява,че уговорката за заплащане е била  40 лева за цял дена,която да се плаща всеки ден.

                   Към административно-наказателната преписка са приложени:

- Декларация,подписана от К.А.Ч. с ЕГН**********;

- Граждански договор  от 18.04.2020 г.,описан по-горе;

- Заповед № З-0058 от 11.02.2014 година на изп. директор на ИА”Главна инспекиця по труда”,с която са  определени правомощията на директорите на Д”ИТ”,вкл. и издават наказателни постановления  по АУАН,съставени от инспекторите – т. 4;

-  Покана за явяване за съставяне на АУАН  от 09.04.2020 г.,ведно с известие за доставяне ;

- Протокол  от 09.04.2020 година за извършена проверка на 18.03.2020 г. и на 31.03.2020 г.,в който в т. 4 е описано процесното нарушение;

- Възражение срещу съставения акт от 12.05.2020 година – посочено по-горе.

 

                             С оглед на горното съдът счита,че  ж а л б а т а    е  НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде о с т а в е н а  б е з   у в а ж е н и е,като се  ПОТВЪРДИ  наказателно№ 13-002148 от  03.08.2020  година на Директора на  Дирекция “Инспекция по труда”   Пазарджик,с което на„РЕЙСАКЪЛ КЪМПАНИ” ЕООД, с ЕИК204680834,със седалище и управление гр.София,бел.“Васил Левски“ № 82,вх.А,първи надпартерен етаж, представлявано от управителя Й.Д.Г. с ЕГН **********,чрез адв. Иван Г. *** – в качеството на работодател,на основание чл. 414,ал.3 от КТ, за нарушение на чл. 62,ал.1 от КТ във вр. с чл. 1,ал.2 от КТ ,е наложената имуществена санкция  в размер на 2000 лева. По делото се установи по един несъмнен и безспорен начин ,че на 18.03.2020 год. при извършена проверка в обект „Сепариране на излезли от употреба тонер касети“,находящ се в гр.Ракитово,стопанисван от жалбоподателя, лицето К.А.Ч. с ЕГН********** е допуснато до работа, като „чистач- сортиране тонер касети“ , без сключен писмен трудов договор,поради което законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган  е наложил на работодателя  имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл.414 ал.3 от КТ. Съдебната практика е категорична,че в случаите на несключване на трудов договор при съществуващо трудово правоотношение и полагане на труд по него,е налице неизпълнение на задължението по чл. 62,ал.1 от КТ и приложимата административно-наказателна норма е тази на чл. 414,ал.3 от КТ / в този смисъл Решение №  163 от 20.05.2009 година на АС Кюстендил по а.н.х.дело № 143 от 2009 година/. Съдът счита че наложената имуществена санкция  - в близост до  минималния  размер , е съобразен с тежестта на нарушението.Следва да се приеме,че дружеството жалбоподател  е санкционирано в качеството му на юридическо лице   и с оглед  вида на санкцията правилно наказващият орган не е изследвал въпросите за вина и поведение на дееца към настъпилия резултат,а е отчел единствено неизпълнение на задължение на ЮЛ,вменено му с определен нормативен акт,във връзка с упражняваната от него търговска дейност. При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на производствата по установяване на нарушението и в това по налагане на санкцията  да са  допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и които да са самостоятелни основания за цялостната отмяна на наказателното постановление – при съставяне на АУАН,предявяване и връчване на същия  и при издаване на наказателното постановление са спазени разпоредбите на ЗАНН.

За да приеме описаното до тук  съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Т.,М.,Г.,тъй като същите  са достоверни, последователни и непротиворечиви,подкрепени са от писмените доказателства,събрани по делото и освен това се касае за показания на лица, незаинтересовани от изхода на делото и са пряка последица от изпълнението на служебните им задължения.С показанията на посочените свидетели и писмените доказателства са  установени фактите, включени в предмета на доказване,а именно - извършване на трудови функции от лицето   К.А.Ч. с ЕГН**********,без последния да има сключен трудов договор в писмена форма, в обект -  стопанисвано от фирмата  жалбоподател.Относно обстоятелството,че К.Ч.    в момента на проверката е осъществявал трудова дейност – чистене и сортиране на излезли от употреба тонер касети ,с уговорено място на осъществяване на дейността ,работно време и възнаграждение,  е подписана декларация от лицето  по време на проверката,в която изрично са посочени тези обстоятелства,вкл. и че работи от деня на проверката. В този смисъл са и показанията на свид. ч.,който не отрича,че е нает да работи цял ден при заплащане на  40 лева,както и че  преди да започне работа в деня на проверката не е подписал нито трудов,нито  граждански договор.същият освен това не е сигурен дали той е подписал и представения по делото граждански договор.

 

                   В ъ з р а ж е н и я т а   на жалбоподателя,че  наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални нарушения ,са   н е о с н о в а т е л н и  :

- от събраните по делото доказателства,се установиха безспорни обстоятелства за  извършеното нарушение на трудовото законодателство,така както е посочено и в АУАН, и в наказателното постановление. Поддържаната и в съдебно заседание защитна теза на жалбоподателя,с която се отрича извършеното нарушение по КТ е изцяло неоснователна,същата не може да бъде споделена и е изолирана от събраната по делото доказателствена съвокупност.Твърдението на пълномощника на жалбоподателя,че  е налице несъставомерност на деянието,поради липса на елементи на трудово правоотношение с лицето К.А.Ч. с ЕГН********** съдът счита,че е неоснователно и следва да се разглежда само и единствено през призмата на изградената в хода на делото защитна позиция.

- освен това  съдът приема,че се установи  по един безспорен начин,че в случая се касае за трудови правоотношения ,а не за граждански правоотношения,въпреки  представения след проверката граждански договор.Според принципа, уреден в Кодекса на труда, при предоставянето на работна сила, отношенията се оформят само като трудови правоотношения - чл. 1, ал.2 от КТ, а съобразно разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма.Изключение от този принцип са случаите, при които страните са се договорили за извършване на определена работа и постигането на определен резултат, при който изпълнителят да получи определено и предварително договорено възнаграждение за същия този резултат. В тези случаи се касае за граждански правоотношения, а не за трудови такива, оформяни и като граждански договори за изработка, за поръчка, за услуга и пр.,но в процесния  случай съдът счита,че описания по-горе граждански договор /за правна чистота следва да се отбележи,че се касае за договор за изработка,а не за поръчка,така както твърди пълномощника на жалбоподателя/ е сключен с оглед извършената проверка от компетентните органи.В тази насока са показанията на свид. Ч.,който е категоричен,че  преди проверката,респ. преди да започне работа,не е подписал договор – трудов или граждански,като не е сигурен и дали представения по делото гжраждански договор го е подписал .Следователно в случая  действителната воля на страните е била да уговорят престиране на работна сила,а не постигане на конкретен резултат.В подкрепа на изложеното  Решение № 402 от 09.07.2014 год. на АдмС Пазарджик по к.а.н.х.дело № 409/2014 година и  Решение № 239 от 16.05.2011 год. на АдмС Пазарджик по к.а.н.х.дело № 222/2011 год.  ;

- не е налице нарушение на чл. 42,т.4 от ЗАНН и чл. 57,ал.1,т.5 от ЗААН при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление ,тъй като в тях е налице описание на нарушението,обстоятелствата,при които е осъществено и доказателствата,които го подкрепят.Освен това е  налице  идентичност между словесното описание на административното нарушение с неговата правна квалификация  т.е.  привлеченото към административно наказателна отговорност лице е било във фактическа и правна възможност да научи   рамките на повдигнатото с акта обвинение и да се запознае с него ,правейки в законоустановения срок своите възражения.

 - правилно наказващия орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН ,тъй като случая не е маловажен.В случая с оглед на обстоятелството,че е наложена имуществена санкция е от значение преди всичко обществената опасност на деянието -  касае се  за привеждане на нормативни изисквания съобразно които работника следва да е с уредени трудово правни отношения,предмет на сключен трудов договор и работодателят следва да изпълни своите нормативно регламентирани задължения Следователно се касае за  опасност на нарушението, която в никакъв случай не е ниска,още повече,че и самия законодател с определения за това нормативен режим е придал изключителна тежест и обществена значимост на този род обществени отношения – в разпоредбата на чл. 415в,ал.2 от КТ изрично е предвидено,че не са маловажни нарушенията  по чл. 62,ал.1 и ал.3  от КТ.Поради тези обстоятелства,съдът счита,че правилно и обосновано АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,а съдът няма основание за приложението на чл.9 ал.2 от НК,във връзка с чл.11 от ЗАНН.

  В подкрепа на изложеното до тук Решения № 393/12.05.2021 г.,постановено по к.а.н.дело № 197/21 г. на Адм.С Пазарджик и № 401/12.05.2021 г. ,постановено по к.а.н.дело № 198/21 г. на АдмС Пазарджик.

 

               Поради обстоятелството,че жалбата е неоснователна ,на основание чл. 63,ал3 от ЗАНН , на ответника по  жалбата следва да бъдат присъдени разноски по делото – сумата 100.00 лева – юрисконсулство  възнаграждение  за процесуално представителство  пред Районен съд Велинград.

 

Водим от изложеното до тук съдът

 

Р   Е   Ш    И    :

 

             ПОТВЪРЖДАВА     наказателно постановление № 13-002148 от  03.08.2020  година на Директора на  Дирекция “ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” ПАЗАРДЖИК, с което на „РЕЙСАКЪЛ КЪМПАНИ” ЕООД, с ЕИК204680834,със седалище и управление гр.София,бел.“Васил Левски“ № 82,вх.А,първи надпартерен етаж, представлявано от управителя Й.Д.Г. с ЕГН **********,чрез адв. Иван Г. ***,          е  наложена  и м у щ е с т в е н а   с а н к ц и я  в размер на  2000 / две хиляди  / лева,на основание чл. 414,ал.3 от КТ,за нарушение на чл. 62,ал.1,във вр. с  чл. 1,ал.2  от Кодекса на труда .

 

                   О с ъ ж д а „РЕЙСАКЪЛ КЪМПАНИ” ЕООД, с ЕИК204680834,със седалище и управление гр.София,бел.“Васил Левски“ № 82,вх.А,първи надпартерен етаж, представлявано от управителя Й.Д.Г. с ЕГН **********,чрез адв. Иван Г. *** ,да заплати на  Дирекция “ Инспекция по труда”-гр.Пазарджик,разноски по делото в размер на 100 / сто / лева.

 

             Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава  дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс  пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните по делото,че решението е изготвено.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: