№ 13
гр. Каварна, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живко П. Георгиев
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Административно
наказателно дело № 20213240200230 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-0283-000336/02.12.2021г. на Началника
на РУ гр.Каварна са наложени на Г. Д. АН. ЕГН ********** с адрес
с.****,общ.Каварна,обл.Добрич улица „****“ № 5 следните административни
наказания:-глоба в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното наказателно постановление,с мотив,че
наказващият орган при налагане на наказанието не е отразил действителната
фактическа обстановка на място,на цитираната в НП дата жалбоподателят не
е бил спиран за проверка от органите на реда в с.****,управлявайки
посоченото в НП моторно превозно средство.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява
лично,представлява се от процесуален представител,който поддържа жалбата
на сочените в нея основания.
Административнонаказващият орган редовно призован,не изпраща
представител по делото.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,срещу подлежащ на обжалване
акт,от лице легитимирано да атакува наказателното постановление,поради
което е процесуално допустима.
Съдът за да се произнесе по основателността и след като се запозна и
прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление,намира за установено следното:
1
От показанията на актосъставителя АР. Н. АР.-младши полицейски инспектор
в РУ Каварна и приобщената към доказателствения материал по делото
докладна записка изготвена от МлПИ А. се установява,че на 13.09.2021г. в
РУ Каварна е входирана жалба от Д.С.Х. с ЕГН ********** от гр.Варна,за
това,че съседът му Г. Д. АН. с ЕГН ********** от с.**** ул.“****“ №
6,управлява т.а. „****“ с рег.№ ТХ *** ХС без залепен валиден стикер за
сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите и мотопед-миксер „Хонда“ с рег.№ **** със съмнение за
валидността на документа му за собственост,както и заплатени такси в
Англия за 2021г.
В хода на извършената проверка на документите на водача и тези на
автомобила МлПИ А. установил,че горепосочения автомобил е собственост
на Я.Г.Д. с ЕГН ********** с адрес с.****,обл.Добрич улица „****“ №
6.След извършената справка в информационна система „АИС КАТ-
Регистрация“ МлПИ А. установил,че МПС е със служебно прекратена
регистрация от дата 20.02.2017г. на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП.От
отговора на Информационния център на Гаранционен фонд става ясно,че
няма данни за сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.В сведенията си Д.С.Х. и
посочения от него свидетел С.М.Д. ЕГН ********** от гр.Варна твърдят,че
на 12.08.2021г. около 07,15ч. са видели как Г.А. е управлявал т.а. „****“ с
рег.№ ТХ *** ХС по улица „****,а на 14.08.2021г. около 16.30ч. са видели как
Г.А. управлява мотопед-скутер „Хонда“ с рег.№ ****,отново по улица „****“
в посока ресторант „***“ в с.****.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно
нарушение са депозирани в рамките на законоустановения срок от връчване
на екземпляр от АУАН на лицето,сочено като нарушител.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното Наказателно постановление № 21-0283-
000336/02.12.2021г. на Началника на РУ гр.Каварна,с което са наложени на
Г. Д. АН. ЕГН ********** с адрес с.****,общ.Каварна,обл.Добрич улица
„****“ № 5 следните административни наказания:-глоба в размер на
200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/
месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 от
ЗДвП.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежна
страна,отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от
НПК,поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по същество е
основателна.
Автори на АУАН и НП са компетентни длъжности лица по смисъла на
ЗМВР,съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
2
вътрешните работи.При съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията
на съществените ,които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално
основание.Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН,не са допуснати нарушения на
чл.40 от ЗАНН,във връзка със съставянето,предявяването и връчването
му.Въз основа на АУАН е било издадено обжалваното НП,където подробно е
описано са били описани извършеното нарушение,правната му квалификация
и наложеното наказание.Наказателното постановление е било издадено в
рамките на преклузивния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН от компетентния за това
орган и съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН.
В акта,а в последствие и в наказателното постановление,нарушението е
описано пълно и ясно,като са посочени всички елементи от обективната
страна на състава му и допълнителните относими към него обстоятелства.По
този начин била осигурена възможност на нарушителя да разбере за
извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-
наказателната му отговорност,респективно да организира пълноценно
защитата си,което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно
производство.
Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП възприета от актосъставителя и АНО за
нарушена от жалбоподателя,въвежда за водачите задължението да
управляват по пътищата,отворени за обществено ползване само моторни
превозни средства и ремаркета,които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер,поставени на определените за това места.Нарушението
на това задължение от страна на водачите води до санкционните последици
предвидени в нормата на чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП.
В настоящия случай в описаното в АУАН нарушение,като дата за извършване
на административното нарушение е записана дата 12.08.2021г.,а в
обстоятелствената част на НП е отбелязана като дата на извършване на
нарушението-01.11.2021г.В атакуваното НП е установено,че на 01.11.2021г.
около 07.15ч. в с.****,общ.Каварна по улица „****“,Г. Д. АН. ЕГН
********** управлява товарен автомобил „****“ с рег.№ ТХ***ХС
собственост на Я.Г.Д. ЕГН ********** от с.****,който не е регистриран по
надлежния ред.Същият е със служебно прекратена регистрация на
20.02.2017г.,на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП
От изложеното дотук става ясно,че са налице всички елементи от обективната
страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В същото време обаче,за да се приеме,че е извършено нарушението,а именно
неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата,отворени за
обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета,които са
регистрирани,е необходимо да са налице и доказателства,от които може да се
направи несъмнен извод,че нарушителят е бил наясно с обстоятелството,че
управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.Такива
доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се
събраха.Съобразно разпоредбата на чл.574 ал.10 Информационния център
3
Гаранционния фонд уведомява собствениците на моторни превозни
средства,за които не е сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният
застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен и им дава срок 14
дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за
наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази
застраховка.Едва след изтичане на този срок и ако не са били представени
доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите Гаранционния фонд уведомява органа по
ал.1,т.1/компетентните държавни органи които регистрират моторните
превозни средства в Република България/ да прекрати регистрацията на
моторното превозно средство.От своя страна,след получаване на това
уведомление,съобразно императивната норма на 143 ал.10 от ЗДвП на
01.07.2019г.Сектор ПП-Добрич служебно прекратил регистрацията на
товарен автомобил „****“ с рег.№ ТХ***ХС.В същото време обаче на
компетентния орган,в настоящия случай Сектор ПП-Добрич,било вменено и
задължението съобразно цитираната правна норма,да уведоми собственика на
съответното ППС за прекратяването на регистрацията.В същия смисъл е и
разпоредбата на чл.18б ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране,отчет,пускане в движение и спиране от движение на моторни
превозни средства и ремаркета,теглени от тях и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства.При анализ на правните
норми,свързани с обсъжданата процедура,се налага извода,че в случая се
касае са вътрешен обмен на информация между съответните компетентни
органи,без осигуряване на публичност на тази информация.Т.е за факта на
прекратяване на регистрацията на определено ППС,респективно за да
предприеме действия по възстановяване на служебно прекратена
регистрация,а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на
чл.140 ал.1 от ЗДвП собственикът може да разбере едва от уведомяването му
от съответният сектор Пътна полиция.По делото липсват доказателства
собственика на процесното ППС да е бил уведомяван,че регистрацията на
автомобила е била служебно прекратена,при това именно от 20.02.2017г.
При така установеното става ясно,че макар от обективна страна да са налице
елементи от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП,то липсват
каквито и да е доказателства за това,деянието да е извършено от
жалбоподателя виновно.Това определя нарушението като несъставомерно
поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира,че неправилно и в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на Г. Д. АН. за извършено от
него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП,поради което като материално
незаконосъобразно,обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
По отношение на отнетите на основание Наредба № Iз-2539 на МВР общо 10
контролни точки по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП:
В чл.157 ал.1 от ЗДвП и чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-2539 на МВР/17.12.2012г.
4
тези точки са наречени „контролни точки за отчет на извършените
нарушения“,което показва,че същите са средство за отчитане на установени
нарушения.Отнемането на контролни точки не е сред ПАМ,нито сред
наказанията по чл.13 от ЗАНН,което обуславя извода за различна правна
същност.Отнемането на контролни точки е фактическо действие с контролно-
отчетен характер,което изпълнява предупредителна/по отношение на
водачите/ и информационно-статистическа/за контролните органи/
функция.Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила
наказателно постановление/чл.3 ал.1 от Наредба № Iз-2539 на
МВР/17.12.2012г./Текстът на чл.3 ал.2 от Наредбата показва,че при отнемане
на контролни точки съответният административен орган действа в условията
на обвързана компетентност,като поведението му се предопределя от факта
на налагане на наказание за извършеното нарушение.В резултат на
отнемането на контролни точки на основание чл.171 т.4 от
ЗДвП,ръководителите на службите за контрол са компетентни да изземват
свидетелството за правоуправление със заповед за налагане на ПАМ.Тази
заповед подлежи на обжалване по реда на чл.145 и сл. от АПК,във връзка с
чл.172 ал.5 от ЗДвП пред съответния административен съд.
Ето защо настоящия съдебен състав счита,че не следва да обсъжда въпроса за
отнетите контролни точки,тъй като намира,че същите по своя характер не
съставляват административно наказание,по смисъла на чл.13 от ЗАНН и
обжалването им не е предмет на настоящото производство.Константна е
практиката на съдилищата в страната по този въпрос/в този смисъл е и
Решение на Съда на ЕО по дело С-27/11г. по повод преюдициалното
запитване,отправено от Административен съд София по повод тълкуване на
чл.82,параграф 1,втора алинея,буква а/ ДФЕС,член 91,първа алинея,буква в/
ДФЕС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005
година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции,както и на членове 47,48 и 52 от Хартата на основните
права на европейския съюз./.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН,Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0283-000336/02.12.2021г. на
Началника на РУ гр.Каварна,с което са наложени на Г. Д. АН. ЕГН
********** с адрес с.****,общ.Каварна,обл.Добрич улица „****“ № 5
следните административни наказания:-глоба в размер на 200/двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че
решението с мотивите е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
6