№ 1097
гр. София, 26.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
и прокурора И. Ал. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Частно
наказателно дело № 20241110201175 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:45 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ М. Р. Б., явява се лично, доведен от Ареста на Национална
следствена служба. За него се явява адвокат Петя Костова – служебен
защитник от САК.
СРП - редовно призована, изпраща прокурор И. Ч..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да гледаме делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ по л.к. №
*********.
М. Р. Б., ЕГН **********, роден на ХХХ г., в гр. София, българин,
български гражданин, неосъждан (реабилитиран), неженен, средно
образование, адрес: ХХХ
1
СЪДЪТ разясни правата на обвиняемия в настоящото производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ Б.: Разбрах правата си. Няма да правя отвод на състава
на съда, прокурора и секретаря.
ЗАЩИТАТА: Отводи няма да правя.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по хода на съдебното
следствие.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се докладва с прочитане искането на СРП по чл.64 от НПК за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо
обвиняемия Б..
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам внесеното от СРП искане по изложените в
него съображения.
ЗАЩИТАТА: Оспорвам искането. Няма да представям доказателства на
този етап.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам искането на Софийска районна
прокуратура.
СЪДЪТ покани обвиняемия да даде обяснение, ако желае.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Не желая да давам обяснения. На този етап нямам
искания за доказателства.
2
СТРАНИТЕ /поотделно/: Намирам делото за изяснено от фактическа
страна.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна,
поради което и на основание чл.283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства и писмените
доказателствени средства по делото.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, считам че са налице
всички процесуални предпоставки за това по отношение на обвиняемия Б. да
бъде взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Както съм изложила и в отправеното до СРС искане по реда на чл. 64, ал. 1,
на първо място считам, че е налице обоснованото предположение досежно
авторството на деянието. В тази връзка следва да се посочи, че досъдебното
производство, образувано на 23.01.2024 г. е в своя начален етап. Независимо
от това, в хода на същото са разпитани свидетелите Я, Г, Т и К, извършени са
претърсвания и изземвания, както и разпознавания, които по категоричен
начин сочат за автор на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК именно
обвиняемия Б.. Безспорно посоченото престъпление е тежко умишлено
такова, по смисъла на легалната дефиниция, дадена от закона в чл. 93, т. 7 от
НК. Считам също така, че е налице опасност обвиняемият, както да се укрие,
така и да извърши друго престъпление. Доводите ми в тази насока са от една
страна, че деянието е извършено по време, по което по отношение на
обвиняемия е била взета от Софийски апелативен съд мярка за неотклонение
„Домашен арест“ във връзка с друго наказателно производство, както и че
обвиняемият Б. е многократно осъждан за тежки умишлени престъпления
против собствеността и общоопасни такива, като с оглед изявлението му
днес, че е реабилитиран, считам, че последното обстоятелство (за което няма
категорични данни) за настъпване на реабилитация по право или съдебна
3
такава, няма приоритетно значение и не може да има при определяне на
мярка за неотклонение, доколкото са налице всички останали предпоставки,
предвидени в чл. 63, ал. 1 от НПК. Благодаря Ви!
ЗАЩИТАТА: Уважаема госпожо Председател, моля да не уважавате
искането на СРП за определяне на най-тежката мярка за неотклонение спрямо
подзащитния ми. Считам, че не са налице изискуемите в случая кумулативно
предвидени в чл. 63, ал. 1 от НПК изсиквания за вземане на тази най-тежка
мярка за неотклонение. От една страна, имайки предвид ранния етап на
разследването, считам, че не може да се направи категоричен извод за
авторство на деянието относно подзащитния ми. От друга страна, същият и в
момента е с определена мярка за неотклонение „Домашен арест“ на друг
съдебен състав и не считам, че същият би се укрил или извършил друго
престъпление. Той е с установена по делото самоличност, има постоянен
адрес на територията на гр. София, на който не се е укривал. Не зная, дали
като доказателствено искане не трябваше да представя и да помоля да
изискаме, но по данни на подзащитния ми, спрямо същия е гледана мярка за
неотклонение от СГС. Ако е определена най-тежката такава - „Задържане под
стража“, считам, че не би могло да се определи втора такава спрямо него и в
тази връзка, може би, трябва да имаме данни за това обстоятелство. Считам,
че мярката за неотклонение, която в момента се изпълнява спрямо на него, а
именно „Домашен арест“, е по-адекватна и би изпълнила целите на мерките
за неотклонение към настоящия момент. Благодаря!
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам какво да добавя.
СЪДЪТ, на основание чл.297 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам какво да добавя.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
4
В 14:55 часа, заседанието продължава в същия съдебен състав, при
участието на прокурор Антони Христов, защитникът адв. Костова и
обвиняемия М. Б..
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 64 НПК. Образувано е във връзка с
постъпило искане от представител на СРП за постановяване на мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обвиняемия М. Б.,
ЕГН **********.
За да вземе най-тежката мярка за неотклонение, освен базисните
предпоставки за валидното привличане на едно лице в процесуалното
качество на обвиняем за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода
и/или по-тежко наказание, съдът следва да формира извод въз основа на
събраните по делото допустими и относими доказателствени източници и за
съпричастността на обвиняемия към вмененото му престъпно деяние, както и
за наличието на някоя от алтернативно дадени опасности – да се укрие или да
извърши престъпление.
Б. е привлечен в процесуалното качество на обвиняем за извършено
престъпление с правна квалификация по чл.198, ал.1 от НК, наказуемо с
„Лишаване от свобода“ в размер от 3 до 10 години.
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщените по делото
релевантни доказателствени източници съдебният състав достигна до извод,
че към настоящия етап от разследването фактът на извършеното престъпно
посегателство, неговите времеви и пространствени параметри, механизъм,
пострадало лице и неговото авторство са подкрепени от събраните
доказателства в достатъчна степен, за да формират наличието на обосновано
предположение, като първа и основна процесуална предпоставка, изискуема
от нормата на чл.63, ал.1 от НПК.
В подкрепа на този извод следва да бъдат съобразени показанията на
свидетелите Р П Я, Г - А Г Г, П Т и Т К, тълкувани ведно с протоколи за
разпознаване на лица, протокол за претърсване и изземване, посредством
5
които се фиксират приблизително видът на посегателство, пострадалото лице,
мястото и механизма на инкриминираното по делото деяние, както и
персоналитетът на неговия автор. Приобщените в хода на производството
доказателства и доказателствени средства са последователни и вътрешно
непротиворечиви, като изграждат стройна система от преки и косвени
материални източници на факти, които този съд цени като достоверни,
еднопосочно относими към основните признаци на състава на процесното
деяние и позволяващи на този ранен етап неговото установяване.
При преценката за наличието на консолидация на материалите по
делото, този съд поставя в основата на обоснованото предположение за
авторство на деянието показанията на Р Я - посочен като пострадало от
грабежа лице. Отсъстват аргументи, с които да бъде убедително обоснован
мотив за недобросъвестно процесуално поведение на този свидетел, целящо
насочването на държавната принуда към обвиняемия чрез изграждане на
набеждаваща теза. Свид. Я категорично е споделил отличителни белези на
своя нападател, разкриващи идентичност с отделни външни характеристики
на Б.. Проследил е спецификите в неговите действия, с които е пристъпил към
посегателството. Неговите разкази, записани в протоколите от
неколкократните му разпити, разкриват пълен унисон помежду си. Без
колебания пострадалият е идентифицирал именно обвиняемия, като лицето,
реализирало нападение срещу него, удостоверено и в приложения по делото
протокол от проведеното с участието му разпознаване. В подкрепа на
изложеното относно събитията, довели до срещата между пострадалия и Б., се
явява и приобщеният към материалите по делото протокол за претърсване и
изземване, удостоверил особеностите на намерените в дома на обвиняемия
кашони с флакони с райски газ и тяхното описание, съвпадащо с
представеното от Я относно стоките, които е следвало да достави.
Законосъобразността на извършеното действие по разследването е потвърдена
от показанията на свидетелите Т и К.
Пресъздадените от пострадалия непосредствени възприятия за
извършеното спрямо него намират потвърждение в показанията на свидетеля
Г - А Г. Той е реализирал контакт с пострадалия веднага след нападението,
придобил е преки впечатления от психическото му състояние, изразяващо
уплаха, както и е запаметил сведенията, с които той уличава действията на
своя нападател, като включващи отнемане на лични вещи - чанта с парична
6
сума в нея, за изпълнението на което е използвана като средство физическа
принуда – юмручен удар, с който пострадалият е бил повален и е преодоляна
съпротивата му. В този смисъл и показанията му допринасят за обективна
проверка на житейската правдивост и достоверността на сведенията на
пострадалия, като основен очевидец по делото. Същевременно, свид. Г
непосредствено е наблюдавал последващото поведение на обвиняемия,
изразяващо се в напускане на жилището му и отправянето му към помещение
на последния етаж в жилищния блок, без да се завърне обратно, позволили му
да възприеме отличителните черти на Б., които впоследствие е пресъздал
идентично и при проведеното с участието му разпознаване.
Фактите, изводими от обсъдените по- горе доказателствени материали,
дават достатъчна информация за връзката между обвиняемия и реализираното
посегателство. Действително, разкриват се обстоятелства, които следва да
бъдат изяснени, така че да се достигне до безспорност на изводите по
същество в насока изграждане на окончателната теза на държавното
обвинение. Въпреки това, понастоящем формираната съвкупност е
достатъчна, за да послужи за обосновка на търсената от прокуратурата мярка
за процесуална принуда. Удовлетворено е изискването доказателствената
маса на пръв поглед да позволява разумен извод и обосновано предположение
с висок по степен интензитет, че обвиняемият е съпричастен към деянието, за
което е привлечен към отговорност. Решаващият орган изхожда и от
позицията, че на този етап от производството, с оглед характера на мерките за
неотклонение и заложените в тях цели, първата и основна предпоставка,
установена в чл.63, ал.1 от НПК, не следва да бъде доказана с онази
категоричност, изискуема от закона при повдигане на обвинение от
Прокуратурата с обвинителния акт, с който в пълнота се развива
обвинителната теза и се детерминират фактическите рамки на процеса.
По отношение на предвидените в закона алтернативно дадени
опасности този съдебен състав констатира, че липсва такава от укриване на
обвиняемия. Б. е с установена самоличност и с известен по делото адрес,
където именно и до момента на деянието е изпълнявана и мярката за
неотклонение, действала спрямо него „Домашен арест“. Това указва неговата
трайна фактическа обвързаност с посоченото място, като липсват
доказателствени източници за обосноваване на склонност у обвиняемото лице
7
към радикална промяна на местоживеенето. В тази насока недопустимо се
явява боравенето с предположения, че би предприел действия по укриването
си само с оглед избягване на неблагоприятните последици за себе си,
доколкото подобно съждение не почива върху обективни доказателствени
източници.
По делото обаче се установява съществуването на реална опасност от
извършване на друго престъпление, която е пряка и непосредствена, а не
хипотетична. Последователно, включително и в практиката на Европейския
съд по правата на човека, е възприето, че самостоятелно тежестта на деянието
и изводимата от други източници степен на опасност на дееца могат да
послужат за обосновка на необходимостта от налагане на най- тежката форма
на процесуална принуда, без да се накърнява забраната за самоцелност при
приложението на този процесуален институт. Негативната оценка на
личността на обвиняемия в конкретния случай се формира от обществената
опасност на самото деяние. Механизмът на извършването му се отличава с
дързост и хладнокръвие. Макар и реализирано в тъмната част на
денонощието, то е предприето на обществено място – пред входната врата на
жилищен блок, достъпът до което не е ограничен, т.е. с пълното съзнание, че
извършеното би могло да бъде възприето и от други граждани, а авторът
лесно задържан. Още повече когато жилището на обвиняемия се е намирало в
сградата, пред която е извършено посегателството. Съществено завишава
интензитета на проявление на деянието фактът на предприемането му по
време на изтърпяване от Б. на мярка за неотклонение „Домашен арест“ по
друго дело и при обстоятелства, които указват нейното тенденциозно
нарушаване. Последното напълно компрометира приложимостта спрямо
обвиняемия на по- лека форма на временна принуда от „Задържане под
стража“.
Действително, Б. правилно се ориентира, че с оглед наличните по
делото доказателствени източници за предходната му съдимост, по
отношение на него е настъпила реабилитация по право. Макар спрямо него да
са наложени наказания с отделни присъди, видно от датите на деянията, които
те санкционират, се формира едно осъждане, чийто изпитателен срок е
изтекъл към 16.08.2020 г., към който момент настъпва и реабилитацията. Този
факт обаче не може да опровергае завишената степен на обществена опасност
на деянието, изводима от неговия механизъм.
8
Що се отнася до цитираното от прокуратурата и защитата друго
наказателно производство, по което се твърди, че Б. търпи мярка за
неотклонение „Домашен арест“, действително, материалите по него не са
представени на вниманието на настоящата съдебна инстанция, поради което и
тези данни следва да се разглеждат критично, включително и при
съблюдаване необходимия баланс с пораждащата във всяко производство
действието си презумпция за невиновност. Същите обаче няма пречка да се
ползват като индиция за тревожна тенденция в поведението на обвиняемия. В
тази връзка не може да не направи впечатление, че дори и съзнанието у Б., че
е привлечен в съответното процесуално качество, за което е известен, без
значение дали съответната обвинителна теза е убедително аргументирана и
доказателствено подплатена, респ. че му е наложено ограничение върху
правото на свободно придвижване, очевидно не му е въздействало като
контрамотив да се въздържи от обективиране на правно запретеното
поведение, за което по настоящото дело му е повдигнато обвинение. Една от
основните задачи на мерките за неотклонение е да бъде възпрепятстван
деецът да пристъпи към поредната реализация на поредното престъпление. В
конкретния случай, както бе споменато и по- горе, основателни съмнения в
тази насока се налагат при анализ на целокупния доказателствения материал,
който обосновава и извода на настоящия съд за завишена опасност на
деянието и дееца.
Все в този контекст, съдът не може да уважи възраженията на защитата
относно изменение на мярката за неотклонение по другото производство,
водено пред СГС, доколкото към този момент доказателства за този факт не
са представени. Следва да се отбележи, че дори и да съответства на
действителността, това изменение, с оглед датата, на която се твърди, че е
постановено, все още не е породило своите последици. От друга страна, дори
и да бъде потвърдена мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по
другото производство, няма пречка наблюдаващия прокурор да се позове на
правомощията си по НПК и да отмени наложената такава по настоящото дело.
Изброените по- горе обстоятелства, според този съд, позволяват да се
аргументира разумността и съответността на най- тежката мярка за
неотклонение за обвиняемия към настоящия етап на наказателното
производство. В този смисъл, искреният стремеж да бъде защитен
9
общественият интерес следва да надделее над респекта към личната свобода и
презумцията за невиновност.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
мярката за неотклонение, която ще обезпечи ритмичното приключване на
наказателното производство в рамките на изискуемия от закона разумен срок
и същевременно ще осигури спокойствието на гражданите с оглед
ограничаване възможността на обвиняемия да извърши друго престъпление, е
задържане под стража.
Така мотивиран, на основание чл. 64, ал. 4, предл. 1 НПК, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА МЯРКА за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” на по
отношение на М. Р. Б., по досъдебно производство №3382МК-131/2024 г. по
описа на 07 РУ- СДВР, прокурорска преписка №2365/2024 г. по описа на
Софийска районна прокуратура.
На основание чл.64, ал.5 от НПК, определението подлежи на
незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред СГС,
НО в 3-дневен срок от днес.
В случай на жалба и протест насрочва делото пред СГС за 02.02.2024 г.,
в 10:00 ч., за която дата страните се считат уведомени от днес.
След влизане в сила на определението, копие от същото да се изпрати на
СРП за изпълнение.
Препис от протокола да се издаде на защитника и на прокурора.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:06
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10
Секретар: _______________________
11