МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 10 от 22.11.2018 г.
по НОХД № 49/2018
г. по описа на Каварненски районен съд
Производството
пред първоинстанционния съд
е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура Каварна, с който
подсъдимият Й.Г.И. с ЕГН **********, е предаден на съд по обвинение за
престъпление по чл. 217, ал. 4,
вр. ал. 2, вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК затова, че за периода 26.02.2007 г. - 28.06.2007
г. в гр. Каварна, в нотариална кантора на нотариус Й. П. вписан под № ** в
регистъра на нотариалната камара, при условията на продължавано престъпление,
като пълномощник на търговско дружество „Ч.И.Б.“ ЕООД гр. Бургас - по силата на
пълномощно № 2676 от 19.12.2006 г., с което са му били предоставени конкретни
правомощия спрямо условно определено имущество на праводателя с оглед
закупуването на недвижими имоти, съзнателно действал против законните интереси
на представлявания, като злоупотребил с гласуваното му доверие сключвайки
четиринадесет сделки, като купувач на недвижими имоти за дружеството, на цени
над реалните пазарни към момента на сделките, както и над реално договорени
такива с продавачите, и от това са последвали за „Ч.И.Б.“ ЕООД гр. Бургас
значителни щети в размер общо на 2 188 141 лв., както следва по нотариални
актове: на 26.02.2007 г. в гр. Каварна в нотариална кантора на нотариус Й. П.
вписан под № ** в регистъра на нотариалната камара с НА № *** г., закупил земеделска земя от
69.998 дка. на стойност 205 590 лева, при реално получена за продавача
пазарна цена 140 000 лв.; на
27.02.2007 г. в гр.Каварна, в нотариална кантора на нотариус Й. П. вписан под №
** в регистъра на нотариалната камара с
НА № *** г. закупил земеделска земя от 9.590 дка. на стойност 37 554
лева, при реално получена за продавача цена 19 180 лв.; на 27.02.2007 г. в гр. Каварна, в нотариална
кантора на нотариус Й. П. вписан под № ** в регистъра на нотариалната камара с
НА № *** г. закупил земеделска земя от 11.199 дка. на стойност 43 855
лева, при реално получена за продавача пазарна цена 22 400 лв.; на 27.02.2007г. в
гр.Каварна, в нотариална кантора на нотариус Й. П. вписан под № ** в регистъра
на нотариалната камара с НА № ***г.,
закупил земеделска земя от 12 191
дка. на стойност 47 740 лева, при
реално получена за продавача пазарна цена
24 400 лв.; на 27.02.2007 г. в гр. Каварна, в нотариална кантора на
нотариус Й. П. вписан под № ** в регистъра на нотариалната камара с НА № ***г., закупил земеделска земя от
12.191 дка. на стойност 47 740 лева, при реално получена за продавача
пазарна цена 24 400 лв.; на 27.02.2007 г. в гр. Каварна, в нотариална
кантора на нотариус Й. П. вписан под № ** в регистъра на нотариалната
камара с НА № ***г., закупил земеделска
земя от 8.590 дка. на стойност 33 638 лева, при реално получена за
продавача пазарна цена 17 180 лв.; на 26.02.2007 г. в гр. Каварна, в нотариална
кантора на нотариус Й. П. вписан под № ** в регистъра на нотариалната камара с
НА №***г.,закупил земеделска земя от 39.998 дка. на стойност 156 640 лева, при реално
получена за продавача пазарна цена 60 000 лв.; на 04.04.2007 г. в гр.Каварна, в
нотариална кантора на нотариус Й. П. вписан под № ** в регистъра на
нотариалната камара с НА № ***г., закупил земеделска земя от 107.894 дка. на
стойност 422 513 лева, при реално получена за продавача пазарна цена 215 800 лв.; на 18.04.2007 г. в
гр.Каварна, в нотариална кантора на нотариус Й. П. вписан под № ** в регистъра
на нотариалната камара с НА № ***г., закупил земеделска земя от 16 дка. на
стойност 62 656 лева, при реално
получена за продавача пазарна цена
24 000 лв.; на 03.05.2007 г. в гр. Каварна, в нотариална кантора на
нотариус Й. П. вписан под № ** в регистъра на нотариалната камара с НА № ***г., закупил земеделска земя от 23.704 дка. на
стойност 92 825 лева, при реално получена за продавача пазарна цена
47 400 лв.; на 18.06.2007 г. в гр. Каварна,
в нотариална кантора на нотариус Й. П. вписан под № ** в регистъра на
нотариалната камара с НА № ***г., закупил земеделска земя от 14.998 дка. на
стойност 73 415 лева, при реално получена за продавача пазарна цена 28 500 лв.; на 18.06.2007 г. в гр. Каварна,
в нотариална кантора на нотариус Й. П. вписан под № ** в регистъра на
нотариалната камара с НА № ***г., закупил земеделска земя от 15.498 дка. на
стойност 75 863 лева, при реално получена за продавача пазарна цена 29 500 лв.; на 28.06.2007 г. в гр. Каварна, в
нотариална кантора на нотариус Й. П. вписан под № ** в регистъра на
нотариалната камара с НА № ***г. закупил земеделска земя от 11.581 дка. на
стойност 793 646 лева, при реална пазарна цена 23 200 лв.; на 28.06.2007 г.
в гр.Каварна, в нотариална кантора на нотариус
Й. П. вписан под №** в регистъра на нотариалната камара с НА № ***г.
закупил земеделска земя от 11.581 дка. на стойност 793 646 лева, при
реално пазарна цена 23 200 лв.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание лично, без
защитник и по своя воля се защитава сам по повдигнатото му обвинение. В хода на
съдебното производство не дава обяснения. В пледоарията си излага доводи за
невиновност по така повдигнатото му обвинение и пледира за оправдателна
присъда. Мотивира искането си със съображения, че обвинението от една страна се
явява неясно, необосновано и несъставомерно, а от друга недоказано, доколкото счита,
че той е действал изцяло в пределите на представителната власт делегирана му с
пълномощно от представляващия дружеството, като твърди, че е представлявал
последния след взето от него еднолично решение обективирано в съответния
юридически документ. Счита инкреминираните в обвинителния акт негови действия
за напълно законосъобразни в съответствие с разпоредбите на ЗЗД и ТЗ. Твърди,
че липсват доказателства за настъпила щета за „Ч.И.Б.“ ЕООД, която да е
отразена счетоводно в документите на дружеството. Решенията за покупка на
процесните имоти на посочените в нотариалните актове цени и условия са взети
еднолично от собственика на капитала, което изключвало неговата вина, а
разпорежданията на продавачите с получените от тях средства не водят до щета за
дружеството, т.к. вече не му принадлежат. В последната си дума моли да бъде
оправдан.
Представителят на Районна прокуратура Каварна поддържа
обвинението срещу подсъдимия, както относно правната квалификация на деянието,
така и относно фактическата обстановка, отразени в обвинителния акт. Навежда
довод, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 217, ал. 4,
вр. ал. 2, вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК. Излага подробни съображения, защо смята, че
обвинението е доказано от фактическа и правна страна. Пледира за налагане на
наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, както и предвиденото
кумулативно наказание "глоба", определено към минимума. Счита, че
изпълнението на наказанието следва да се отложи за изпитателен срок от 3
години. Мотивира заетата позиция със съображения за превес на смекчаващите
вината обстоятелства.
По делото са събрани гласни и писмени доказателствени
източници.
В резултат на анализа на доказателствените материали,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Й.Г.И. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, **, неосъждан, управител на фирма“Д.п.“ЕООД
гр. Варна, ЕГН **********. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност
и не му е налагано наказание по административен ред.
През 2006 г. чешкият гражданин – св. М.У.
учредил търговско дружество „Ч.И.Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас. Инвестиционните намерения на У. били чрез горепосоченото дружество
да закупува земя на територията на Република България, съгласно българското
законодателство с оглед изграждане на СПА комплекси от апартаментен тип. С цел
намиране на подходящ човек, който да извършва необходимите действия в Р
България, У. публикувал онлайн обява за работа. По този начин подсъдимият Й.Г.И.
през 2006 г. се запознал със св. М.У.. От 19.12.2006 г. по силата на нотариално
заверено пълномощно подсъдимият И. станал пълномощник на „Ч.И.Б.“ ЕООД гр. Бургас, с управител св.М.У.. /л. 50 и
сл., том І от ДП/. Представителната му власт включвала закупуване на недвижими
имоти на територията на страната, включително и от района на гр. Шабла и гр. Каварна,
подписване на предварителни договори свързани с тази дейност, уговаряне на
съществените условия по сделките, подписване на окончателните документи по
сделките пред нотариус и пр. Така в изпълнение на дадените му пълномощия подсъдимият
започнал да търси недвижими имоти, да договаря условията за покупко-продажбите,
цени, начин на плащане, след което запознавал св.У. със събраната информация.
За инкриминираният период от време месец февруари 2007
г. - месец юли 2007 г. подс. И. като пълномощник на търговското дружество „Ч.И.Б.“ ЕООД сключил четиринадесет сделки
като купувач на недвижими имоти от различни собственици в района на гр. Каварна
и гр. Шабла, като подписал и по този начин задължил с изплащане на договорената
сума представляваното дружество по следните нотариални актове: НА № *** г., НА
№ *** г., НА № ***г., НА № ***г., НА № ***г., НА № ***г., НА № ***г., НА № ***г.,
НА № ***г., НА № ***г., НА № ***г., НА № *** г., НА № ***г. и НА № ***г. При
извършване на част от действията по сделките - за намиране на продавачи
собственици на имоти от района на гр. Шабла и гр. Каварна и договаряне на
цената, в повечето от случаите подсъдимият И., ползвал помощта на свидетеля К.К.. Всички сделки били изповядани
при нотариус Й. П. вписан под № ** в регистъра на нотариалната камара, в
нотариалната му кантора в гр. Каварна.
През инкреминирания период подсъдимият като
пълномощник на дружество „Ч.И.Б.“ ЕООД, сключил следните сделки при уговорени
от него условия с продавачите, както следва:
С НА № *** г., т. **** г. на нотариус Й.П. на
27.02.2007 г. закупил земеделска земя от 9.590 дка., намираща се в местността
„Чаталови могили” край гр. Шабла, с кадастрален № ****, на стойност 37 554
лева, при пазарна цена на имота към момента на сделката 19 180 лв. или
разлика в цената от 18 374 лева. Земята била собственост на Т. Л., като според
свидетелските показания на В.Л. пълномощник по сделката той и подсъдимият
предварително постигнали съгласие, че продавачът ще получи по 2000 лв. за декар
от приведената му от „Ч.И.“ сума по открита сметка в „Пощенска банка” гр.
Каварна, а разликата ще бъде предадена на ръка на подс.И. като комисионна,
което било и сторено.
С НА № *** г., ****
г. на нотариус Й.П. подс.И. като пълномощник на „Ч.И.Б.“ ЕООД закупил
земеделска земя от 11.199 дка., находяща се в местността „Чаталови могили” гр.
Шабла, с кадастрален № **** на стойност 43 855 лева, при пазарна цена на
имота към момента на сделката 22 400 лв., или разлика в цената от 21 455 лева, която земя била собственост
на Велико Л., действащ чрез пълномощник си св. В.Л.. Според свидетелските
показания на последния, той и подсъдимият предварително постигнали съгласие, че
продавачът ще получи по 2000 лв. за декар от приведената му от „Ч.И.“ сума по
открита сметка в „Пощенска банка” гр. Каварна, а разликата ще бъде предадена на
ръка на подс.И. като комисионна, което било и сторено.
С НА № ***г.,
т. **** г. на нотариус Й.П. подс.И. като пълномощник на „Ч.И.Б.“ ЕООД закупил
земеделска земя от 12 191 дка. намираща се в местността „Чаталови могили”
край гр. Шабла, с кадастрален № ****, на стойност 47 740 лева, при пазарна
цена на имота към момента на сделката 24 400 лв. или разлика в цената от
23 340 лева. Земята била собственост на Н.Д.Н.,
а продажбата била договорена и извършена с посредничеството на пълномощника св.
В. Л., според, чийто показания той и
подсъдимият предварително постигнали съгласие, че продавачът ще получи по 2000 лв.
за декар от приведената му от „Ч.И.“ сума по открита сметка в „Пощенска банка”
гр. Каварна, а разликата ще предаде на ръка на подс.И. като комисионна, което
било и сторено.
С НА № ***г., т.
**** г. на нотариус Й.П. подс.И. като пълномощник на „Ч.И.Б.“ ЕООД закупил
земеделска земя от 12.191 дка. намираща се в местността „Чаталови могили” край
гр.Шабла, с кадастрален № **** за сумата от 47 740 лева, при пазарна цена на
имота към момента на сделката 24 400 лв., или разлика в цената от
23 340 лева. Според свидетелските
показания на В.Л. – пълномощник на продавача М.Д.Г., той и подсъдимият
предварително постигнали съгласие, че Г. ще получи по 2000 лв. за декар от
приведената от „Ч.И.“ сума по сметка в „Пощенска банка” гр. Каварна, а разликата
в цената ще бъде предаде на ръка на подс.И. като комисионна.
С НА № ***г., т.
**** г. на нотариус Й.П. подс.И. като пълномощник на „Ч.И.Б.“ ЕООД закупил
земеделска земя от 8.590 дка. намираща се в местността „Чаталови могили” край
гр. Шабла, с кадастрален № ****, собственост на Н.Л., за сумата от 33 638
лева, при пазарна цена на имота към момента на продажбата 17 180 лв., или
разлика в цената от 16 438 лева. Съгласно предварителна договорка между пълномощника
В.Л. и подс.И. собственикът трябвало да получи по 2000 лв. за декар от
приведената от „Ч.И.“ сума по сметка в „Пощенска банка” гр. Каварна, а
разликата в цената да се предаде на ръка на подс.И. като комисионна, което било
и сторено.
По ДП е назначена съдебно-икономическа експертиза,
изслушана и приета от съда в съдебно заседание, неоспорена от страните, от
която се установява, че от разплащателна сметка на „Ч.И.Б.“ ЕООД, с банково
бордеро № 651143/27.02.2007 г. е приведена сумата от 202 471.43 лв. /103 522
евро/ по сметка на В.Н.Л., общо за всички посочени по-горе сделки по
съответните нотариални актове. От тази сума по всяка една от сделките Л. е
теглил в брой договорените с подсъдимия комисионни по сделките, които според
показанията му е предавал на подсъдимият И. и св. К. - на 27.02.2007 г. е
изтеглена в брой сумата от 15 000 лв., а на 28.02.2007 г. сумата от 31 000
лв. От показанията на свидетелите - продавачи по посочените по-горе сделки, по
които св. В.Л. е бил пълномощник на продавачите се установява, че св. М.Г., Н.Н., Н.Н. не са знаели, че земята им ще се закупи по цена по-висока от
тази която те реално ще получат, а ”горницата” ще се даде на подсъдимия като
комисионна. Според тях сумата, която те щели да получат била предостатъчна,
поради което и не възразили на описаната по-горе договорка. В обясненията си
св.Н.П. сочи, че тя знаела за тази схема, според която се продавали всички
имоти, за които тя и Л. съдействали, с купувач подс.И. за сметка на „Ч.И.“.
Договорките били между подс. И., св.К. и св.Л., последният като представител на
продавачите, за които било достатъчно да получат исканата от тях цена.
В показанията дадени в съдебно заседание и тези приобщени по реда на чл.
281, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК свидетелят В.Л. заявява, че той като пълномощник по
посочените по-горе сделки е договарял с подсъдимия И., и в присъствието на
св.К.К. цените които собствениците ще получат, както и, че в нотариалните
актове ще бъде отразена по-висока сума от действителната, като след превода на
сумите от купувача „Ч.И.Б.“ ЕООД, по открита на негово име банкова сметка „***”
ще бъде изтеглена от него и дадена на ръка на подсъдимия. Тази уговорка била
направена изрично и предварително от страна на подс. И.. Св.Л. е категоричен в
показанията си, че след превода на сумите той лично е изтеглял част от тях и
още в банката ги е предавал на ръка на подс.И. в присъствието на св.К.К.. Също
така сочи, че собствениците не са знаели за тази уговорка с подсъдимия. Те са
знаели и са били съгласни със сумата която е следвало да получат, по 2000 лв.
на декар, като тази цена за тях е била съвсем достатъчна с оглед момента в
който са осъществени сделките. Това според свидетеля е била пределно високата
цена, за която тогава са се продавали земеделските земи и хората не ги
интересувало „горницата къде отива”.
С НА № ***г., том **** на нотариус Й.П. подсъдимият И.,
като пълномощник на купувача е закупил земеделска земя от 23.704 дка,
съставляващ имот № **** от плана на с. Българево общ. Каварна, на стойност
92 825 лева, при пазарна цена на
имота към момента на сделката 47 400 лв., или разлика в цената от 45 425
лева, която земя била собственост на С.Х.А.. Според заключението на вещото лице
по назначената съдебно-икономическа експертиза, след извършения превод на
продажната сума от „Ч.И.Б.“ ЕООД на продавача А., с банково бордеро № 613217 от
03.05.2007 г. и с банково бордеро № 616906
от 03.05.2007 г. по сметка на фирмата на
подсъдимия И. е била приведена сумата от 23100 евро. Сумата била платена
съгласно сключен договор за поръчка между подсъдимия И. и св.А..
С НА № ***г., том *********г. на нотариус Й.П. подсъдимият
И., като пълномощник на купувача е закупил земеделска земя от 14.998 дка.,
находяща се в местността ”Източно от селото” с кадастрален № ****** по плана на
с. Ваклино, общ. Шабла, на стойност 73 415 лева, при пазарна цена на имота
към момента на сделката 28 500 лв. или разлика в цената от 44 915
лева. Земята била собственост на Г.Д.Х. и Христо И. Христов, действащи чрез
пълномощника си В.Л., с когото подсъдимият предварително постигнал съгласие, че
собствениците ще получат по 3000 лв. на декар, а разликата от приведената му по
открита сметка в „Пощенска банка” гр. Каварна
сума от „Ч.И.Б.“, Л. следвало да предаде на ръка на подс. И. като
комисионна, както и било сторено.
С НА № ***г., том **** г. на нотариус Й.П. подсъдимият
като пълномощник на „Ч.И.Б.“ ЕООД, закупил земеделска земя от 15.498 дка.,
находяща се в местността „Брестиките” с кадастрален № ****, по плана на с. Ваклино,
обл. Шабла за сумата от 75 863 лева, при пазарна цена на имота към момента
на сделката 29 500 лв., или разлика в цената от
46 363 лева. Земята била собственост на свидетелката Е.Г.Х., а сделката
е осъществена чрез пълномощника В.Л., с когото подсъдимият предварително
постигнал съгласие, че собственикът ще получи по 3000 лв. на декар. Постигната
била и договорка, че след превеждане на сумата вписана в нотариалния акт от
страна на „Ч.И.Б.“ ЕООД по открита сметка в „Пощенска банка” гр. Каварна на
името на св.Л., последният на ръка ще предаде на подс.И. като комисионна
разликата между посочената в акта и договорената с продавача сума, което било
сторено.
Изпълнението на посочените договорки между
пълномощниците на продавачите и купувача, се потвърждава и от заключението на
вещото лице по приетата СИЕ, от която е
видно, че по тези две сделки по сметка на В.Н.Л. съгласно банково бордеро № 772390/18.06.2007
г. от разплащателната сметка на „Ч.И.Б.“ ЕООД е била преведена сумата от
74 250 евро /сумата по сделките извършени с НА 23 и НА 24/. От тази сума с
банково бордеро № 765766/18.06.2007 г. св.Л. е изтеглил в брой сумата от
29 450 евро. Това е сумата за която свидетелят твърди, че е била предадена
на подсъдимия И.. Всички други суми са били преведени по банков път на всеки
един от продавачите, на които св.Л. е бил пълномощник по сделките.
С НА № ***г., подсъдимият като пълномощник на „Ч.И.Б.“
ЕООД закупил земеделска земя от 39.998 дка., находяща се в местността
„Каварнайолу” в землището на с. Тюленово, общ. Шабла, с кадастрален № **** за
сумата от 156 640 лева, при пазарна цена на имота към момента на сделката
60 000 лв., или при разлика в цената от 96 640
лева. Земята била собственост на 25 наследници, които били
представлявани от пълномощници – св.В.И.М., св.Н.Н.И. и св.П.Ж.С.. Според
свидетелските показания на посочените лица собствениците и подсъдимият
предварително постигнали съгласие, че продавачите ще получат по 2000 лв. за
декар от приведената по открита сметка в „Пощенска банка” гр. Каварна сума от „Ч.И.Б.“
ЕООД, а разликата ще предадат на ръка на подс.И. като комисионна, както и
станало. Изпълнението на тази договорка се потвърждава и от заключението на
вещото лице по приетата СИЕ от която е видно, че с банково бордеро № 142015 от
04.04.2007 г. „Ч.И.Б.“ ЕООД е превело по сметка на св.В.М. сумата от
77 000 евро, а преди това капаро от 3000 евро, или общо 80000 евро, от
която сума с банково бордеро № 162371 от 04.04.2008 г. са били изтеглени 50 000
лв., които са предадени на ръка на подсъдимия И.. По тази сделка от показанията
на св. П.С. се установява, че тя единствена от всички наследници първоначално
се възпротивила на договорките, съгласно които подсъдимият следвало да получи
толкова, колкото и продавачите, но поради факта, че собствениците имали нужда
от парите и сумите, които им били предложени да получат за тях били
„предостатъчни”, тя се принудила да се съгласи с общото решение сделката да се
осъществи, въпреки условията на пълномощника на купувача. Свидетелката Н.И. заявява,
че не е знаела за договорките между св.В М. и подс.И.. След като св.М. получил
по сметката си парите от „Ч.И.Б.“ ЕООД, превел по сметката на св.И.
договорената с нея сума от 80 000 лв.
С НА № ***г., том ****** г. на нотариус Й.П.
подсъдимият като пълномощник на „Ч.И.Б.“ ЕООД закупил земеделска земя от
107.894 дка. за сумата от 422 513 лева, при пазарна цена на имота към
момента на сделката 215 800 лв., или
при разлика в цената от 206 713 лева. Земята
била собственост на 33 лица, които действали чрез пълномощниците си К.Н.К., Й.Н.Т.,
Р.Г.П. и В.Д.К.. Според свидетелските показания със собствениците, респ.
техните пълномощници, предварително била постигната договорка, че ще получат по
3000 лв. за декар. В показанията си свидетелките сочат, че са договаряли цената
със св.К.К., а той от своя страна договарял с купувача. Твърдят, че не са
знаели за това, че в нотариалния акт ще пише по-голяма стойност на сделка, а те
ще получат договорената сума, както и че „горницата” ще се върне на подс.И.. Последното
се потвърждава и от заключението на СИЕ,
съгласно което с банково бордеро № 124954 от 04.04.2007 г. „Ч.И.Б.“ ЕООД е превело
по сметка на Й.Т.Т. сумата 166 720 евро за всички собственици - продавачи
по сделката. След това Т. е направила преводи на полагаемата част на всеки от
собствениците, на които била пълномощник по сделката. Установява се, че
стойността на сделката е била 215 788 евро, като по сметка на св.Т. са преведени
166 720 евро. Продавачите не са знаели, че сумата която те ще получат, ще
е по-малка от тази, която ще бъде вписана в НА и която реално „Ч.И.Б.“ ЕООД ще
преведе, т.к. разликата от 49 068 евро е била преведена по сметка на К.К.,
действащ освен като пълномощник на продавач по сделката и като сътрудник/помощник
на подс.И. при реализиране на инкреминираните сделки.
С НА № ***г., от 18.04.2007 г. на нотариус Й.П. подсъдимият
като пълномощник на „Ч.И.Б.“ ЕООД закупил земеделска земя от 16 дка в
местността ”Каварнайолу” в землището на с. Тюленово общ. Шабла, с кадастрален №
***, за сумата от 62 656 лева, при пазарна цена на имота към момента на
сделката 24 000 лв., или при разлика в цената от 38 656 лева. Земята била собственост на Е.Д.А.,
действаща чрез пълномощника си В.М.. Според свидетелските показания
собственичката и подсъдимият не били договаряли, а това било сторено от св. М., който от нейно име постигнал съгласие,
че А., ще получи по 1500 лв. за декар. Последното се потвърждава и от
заключението на СИЕ видно от което с банково бордеро 580118 от 18.04.2007 г. „Ч.И.Б.“
ЕООД е превело по сметка на В.И.М. сумата по сделката от 32000 евро. Собственичката
е получила 24 000 лв., превод от М. /по сметка на Калинка Кирова Ранчева,
майка на Е.А./. Останалата сума св.М. теглил в брой от каса на пет пъти, като
общата сума е в размер на 38 007.06 лв.
С НА № *** г., том
**** г. на нотариус Й.П. подсъдимият като пълномощник на „Ч.И.Б.“ ЕООД закупил
земеделска земя от 69.998 дка., представляваща парцел № 2 от масив № 13, имот №
****по плана на с. Камен бряг, общ. Каварна на стойност 205 590 лева, при пазарна цена на имота към момента на
сделката 140 000 лв. и разлика в цената от 65 590 лева. Земята била собственост
на Н.Г.Г. и С.Г.Т.. Собствениците и подсъдимият предварително постигнали
съгласие, чрез посредничеството и на свидетелите Л.П. и Д.С., че ще получат по
2000 лв. за декар. Според заключението на вещото лице по приетата СИЕ, съгласно
представените банкови документи се установява, че от „Ч.И.Б.“ ЕООД няма превод
на суми към продавачите, а сумата по сделката от 104 000 евро е била преведена
от сметка на подсъдимия И. по сметка на Н.Г.. След получаване на сумата по
сделката 104 000 евро, с банково
бордеро № 182063 от 26.02.2007 г. Н.Г. превел сумата от 35 000 евро по сметка
на св. Л.П., част от която - 18 000 евро
получил подсъдимият И..
С НА № ***г.,
том ******г. на нотариус Й.П. подсъдимият като пълномощник на „Ч.И.Б.“ ЕООД
закупил земеделска земя от 11.581 дка., съставляващ поземлен имот № *** по
плана на с. Българево, общ. Каварна на стойност 793 646 лева, при пазарна
цена на имота към момента на сделката 23 200 лв. и разлика в цената от 770 446 лева. Земята била собственост на М.Д. П., М.Р.В.,
М.В.Т. и П. Т.П.. Според свидетелските показания на П. П. и М.В. между
собствениците и подсъдимият предварително била постигната договорка за продажба
на земята при цена 35 евро на квадратен метър, като след превеждане на общата
сума от „Ч.И.Б.“ ЕООД по открита сметка на продавачите в „Пощенска банка” гр. Каварна,
на подсъдимият ще бъде изплатена комисионна в размер на 5% от цялата стойност,
за което бил сключен и нарочен договор. В
деня на изповядване на сделката и след превеждане на сумата по сметка на
купувачите, договорката за комисионна също била изпълнена, като представители
на продавачите - св. Р.Г. и съпругът на П. П., в банков клон на Пощенска банка
в гр. Варна изтеглили и предали сумата представляваща договорената комисионна
на подсъдимия.
С НА № ***г., том *** г. на нотариус Й.П. подсъдимият
като пълномощник на „Ч.И.Б.“ ЕООД, закупил земеделска земя от 11.581 дка.
съставляващ поземлен имот № **** по плана на с. Българево, общ. Каварна, на
стойност 793 646 лева, при пазарна цена на имота към момента на сделката 23 200 лв. или разлика в цената от 770 446 лева. Земята била собственост на
С.Я. С. и В.П.-М.. Според свидетелските показания на Р.Г., П. П. и М.В. дадени в съдебно заседание,
включително и тези приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК,
които са непротиворечиви и взаимно допълващи се, собствениците и подсъдимият /с
посредничеството на св.К.К./ предварително постигнали съгласие, че ще им бъдат
преведени по 35 евро на квадратен метър, по открита сметка в „Пощенска банка”
гр. Каварна от „Ч.И.Б.“ ЕООД, от която сума след сделката следва да заплатят на
подсъдимия предварително договорена комисионна от 5 евро на квадратен метър.
Последното било извършено от Р.Г. – син на продавача С. С. и съпруга на П. П. -
С., в гр. Варна, в банков клон на Пощенска банка.
Гореописаното се потвърждава и от заключението на
вещото лице по приетата СИЕ, съгласно която по двете сделки, след като „Ч.И.Б.“
ЕООД превело сумите с банкови бордера № 85544 от 28.06.2007 г. по сметка
на П. Т.П. - 395 335 евро и № бордеро
85544 от 28.06.2007 г. по сметка на С.Я. С. - 395 335 евро, собствениците
са превели сума на св. Р.Г., който с банково бордеро № 120233 от 28.06.2007 г.
изтеглил в брой 115 795 евро, които предал в банка в гр. Варна на
подсъдимия И. и св. К.К..
Преди сключване на последните две сделки, подсъдимият И.
представил на св.У., скица на съседен имот с № ***, за който бил допуснат ПУП, за
да го убеди, че предложените за закупуване имоти макар и да представляват
земеделска земя, след извършване на процедура по смяна на статута им може да
бъдат използвани за реализиране на инвестиционните му намерения за
застрояването им. На купувача обаче не било разяснено, че към момента на
сключване на сделката е имало законни ограничения свързани с отС.ието на имотите
– 500 м. от изградени и допуснати ветрогенератори. Именно с оглед тези ограничение
и невъзможността след сделките на двата имота да бъде сменено предназначението
и от земеделска земя, да бъдат ползвани за застрояване и изграждане на СПА
комплекс от апартаментен тип, вещото лице Х. е определила пазарна оценка на
същите в размер на 46 400 лева, оценявайки ги като земеделска земя. Съдът
изцяло възприема заключението на това вещо лице, като счита, че то в най-пълна
степен, обективно определя реалната пазарна цена на имотите към инкреминирания
период.
Във връзка с тези имоти са били назначени и изпълнен
допълнително единична и тройната съдебно-технически експертизи. И двете касаят
факта, че за съседен на процесните имоти ** и **е бил допуснат подробен
устройствен план /ПУП/ за жилищно строителство, както и друг имот с преотреждане
за ветрогенератори. Установя се обаче, че за имота по отношение на който е бил
допуснат ПУП реално процедурата не е била финализирана - не е била завършена
административната процедура, т.е. няма реална промяна на предназначението на
земята. Установи се по категоричен начин по делото, че към инкриминираният
период от време са били налице стабилни административни актове по отношение на
имоти в близост до процесните, които са били отредени за строителство на
ветрогенератори, което е представлявало пречка за извършване на процедура по преотреждане на процесните.
Именно с оглед горното съдът счита, че техническата експертиза изготвена от вещото
лице М.Х. следва да се кредитира относно определянето на пазарните цени на
недвижимите имоти към момента на сключване на сделките и съответно разликите
между пазарните цени и тези вписани в нотариалните актове, както и разликите
между сумите, получени реално от продавачите /без сумата която са предали на
подсъдимият като комисионна/ съотнесени към сумите вписани в нотариалните
актове. В по-голямата си част заключението по назначената по НОХД № 258/2013 г.
тройна съдебно-техническа експертиза изпълнена от вещите лица С.Ц., Я.Д. и К.Г.
потвърждава даденото такова още в първоначалната експертиза по досъдебното
производство на вещото лице М.Х..
Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза изпълнената
от вещото лице И. Г.В., неоспорена от страните и ценена от съда като
компетентно изготвена установява по категоричен начин какви парични средства са
били преведени от „Ч.И.Б.“ ЕООД към продавачите, и от продавачите към други
физически и ЮЛ.
От описаните по-горе действия, изведени на база
събрани свидетелски показания и банкови документи се установява, че при всички
сделки подсъдимият е действал по идентичен начин, а именно: след намиране на
имотите с помощта на св.К. и договаряне условията по сделката И. е предавал
информацията по телефон или имейл на св.У. относно договорената цена за
конкретния размер земеделска земя. Според обясненията на св.У., подсъдимият го
уверявал, че това е изгодната цена и, че не следва да ползва посредничество на
фирми, тъй като цената на имота щяла да се повиши. Задължение на подсъдимия било
да проучи пазара на земя, да предостави на възложителя актуална информация за
имота – местонахождение, категории, площ, единична и обща цена, да провери
правата и самоличността на евентуалните продавачи, както и за наличие на
тежести, да осъществява представителство при водене на преговорите за покупка
на земята и при самото сключване на сделки. Св.У., като управител и собственик
на фирмата купувач е следвало да преведе договорената сума, която била тази
посочена в нотариалния акт. В деня на изповядване на сделките била превеждана
сумата от св.У. от сметка на „Ч.И.Б.“ ЕООД по сметки на продавачите, открити
във връзка със сделките в „Пощенка банка” клон Каварна. По този начин св.У.
смятал, че ще защити интересите на фирмата от евентуални злоупотреба с тези
средства. След това продавачите или техните пълномощници теглили договорената
разлика и я предавали на подсъдимия И. или помощника му св.К. в брой.
Единствено при сделката обективирана в НА ***г. със собственик С. А., сумата е
била преведена по банков път по сметка на фирма ”„Д.п.“”, собственост на подс.И..
По този начин от реализираните четиринадесет сделки подс.И.
увредил законните интереси на представляваното от него дружество. Увреждането
се осъществило чрез предприетите от него правнозначими действия, с които се
намалява актива на имуществото на „Ч.И.Б.“ ЕООД. В резултат на това дружеството
е претърпяло щета в размер на общо 2 188 141 лв. по всичките
четиринадесет сделки. Тази стойност се получава като разликата между реалната
пазарна стойност на имотите към момента на реализиране на сделките и която сума
получили продавачите, и тази вписана в нотариалните актове и платена от
дружеството. Това се отнася за дванадесет от четиринадесетте сделки. По
отношение на две от сделките, касаещи имотите в с.Българево платеното от
дружеството е в пъти повече, съобразно реалната пазарна цена на земята, поради
наличието на модалитетите засягащи възможностите за реализиране на
инвестиционните намерения на купувача- наличието на изградени и отредени
съседни имоти за изграждане на ветрогенератори.
Действията на подс.И. като пълномощник на фирма „Ч.И.Б.“
ЕООД са били насочени против законните интереси на представлявания. За да
действа ефективно като пълномощник- посредник в дейността по закупуване на
земеделски земи, подсъдимият е бил надлежно упълномощен с посоченото по-горе
пълномощно със заверка на подписите и съдържанието. По силата на същото това
пълномощно подсъдимият е бил упълномощен ”да представлява дружеството пред
трети лица, общински и държавни институции и пр. с правата да води преговори за
закупуване на земеделски земи потенциалните продавачи, от името и за сметка на
дружеството да закупува земеделска земя, да сключва предварителни и окончателни
договори…” В тази насока и изрично подсъдимият имал дадено право да договаря
цена по сделката. Налице са засегнати интереси на пострадалия от имуществен
характер. С оглед размера на понесената щета е видно, че тя представлява значителна
имуществена щета. В случая съгласно разпоредбата на чл. 26 ал. 2 от НК при
продължаваното престъпление се отчита размера на щетата съобразно включените в
него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен
резултат.
Стойностите на имотите по време на сделките не е
еднакъв с тези към настоящия момент. Цената на земеделската земя по принцип е
елемент на договаряне при действащата пазарна икономика. В условията на търсене
и предлагане цената на сделката е тази, която се договори между страните. Именно
тук се проявяват и извършените неправомерни действия от страна на подсъдимия,
насочени против законните интереси на представляваното от него дружество. Злоупотребата
на доверие се явява осъществена с всяко съзнателно действие на пълномощника,
което обективно противоречи на законните интереси на представлявания, без да е
необходимо да настъпят каквито и да е други последици. Установи се от заключенията
на вещите лица по назначените експертизи, че инкриминираните сделки са били
осъществени по цени с пъти по-високи от пазарните към момента на реализирането
им. В тази именно насока подс.И. не е защитил интересите на представляваното от
него дружество, а точно обратното. В подкрепа на този извод са и заключенията
на назначените по делото техническа експертиза, съдебно икономическа и
допълнителни съдебно- икономически експертизи, както
и назначените, изпълнени и приети от съда допълнителни такива по НОХД № 258/2013
г. по описа на КРС при разглеждане на същото дело.
Подсъдимият И. е съзнавал общественоопасния характер
на поведението си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване. Той е извършил инкриминираните деяния при наличие на верни
представи относно естеството на действията си, като е бил запознат и със
законните интереси на представляваното дружество и неизбежно е съзнавал, че в
ущърб на законния интерес на „Ч.И.Б.“ ЕООД, представлявано от св.У. е задължил
дружеството да изплати в пъти по-висока цена при придобиване на собствеността
върху посочените по- горе четиринадесет имота в землищата на гр. Каварна и гр. Шабла.
Злоупотребата на доверие се явява осъществена с всяко съзнателно действие на
пълномощника, което обективно противоречи на законните интереси на
представлявания. В тази насока подс.И., който имал познания в областта на
предлагането и покупко- продажбата на земеделска земя е знаел пазарните цени на
имотите, такива каквито били в действителност към инкриминираният период и са
посочени в експертизата, и въпреки това договорил по-високи цени и задължил с
тях „Ч.И.Б.“ ЕООД. Именно затова и съобразно заключението на вещото лице Х.,
което е проучило цените на сделките към момента на договарянето и финализирането
им от подсъдимия се прави обоснован извод, че И., като пълномощник на
дружеството е имал възможност и е трябвало да договори и закупи имотите на
по-ниски цени от тези по сделките, но не го е сторил.
Обвинението срещу подс.И. се доказва по неоспорим и
категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателствени
източници: показанията на всички разпитани свидетели, както и тези приобщени по
реда на чл. 281, ал.1, т. 2 НПК, и многобройни писмени доказателства - надлежно
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, доказателства
събрани в наказателното производство, както и заключенията на
съдебно-техническите и икономическите експертизи.
Досежно значимите за правилното решаване на делото
обстоятелства - факта на извършване на престъплението, авторството, субективната
страна на деянието, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е
извършено - фактическата обстановка, са събрани достатъчно доказателствени
материали. Налице са преки и верига от косвени доказателства, обосноваващи
еднозначен и непораждащ съмнение извод за съставомерността и авторството на
деянието. Всички те обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по
безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на престъплението.
Налице е осъществен състава на престъпление по чл. 217
ал. 4, вр. с ал. 2 от НК от подсъдимия И., т.к. с предоставеното му от св.У.
пълномощно той е имал право да договаря цена по сключените инкриминирани сделки
и с оглед на това и показанията на свидетелите-продавачи се установява, че той е
договорил цена за закупуване на земеделска земя, която не е в интерес на
пострадалия /упълномощителя/. Св. У.
не е давал съгласието си и не е знаел, че подс.И. договаря за себе си
комисионни с продавачите.
Съгласно съдебната практика съставомерността на
деянието по основният текст по чл. 217, ал. 2 от НК изисква да е установено, че
дееца съзнателно действа във вреда на упълномощителя, независимо от начина за
това - в случая представлявайки дружеството пред нотариус по 14 сделки,
подсъдимият е задължил дружеството да плати сумата по сделката отразена в нотариалния
акт. Разликата в сумите, които дружеството превело по сметка на всеки един от
продавачите и тази която реално те получили за себе си, и които са реални за
периода и района според вещото лице е била получена от подсъдимия и други лица
като комисионна. Всички свидетели са категорични и еднопосочни в показанията
си, че още преди изповядване на сделките и получаване на сумите по банков път
от фирмата купувач, те са знаели каква точно сума ще получи всеки, и каква
следва да предадат на подсъдимия. При сделките реализирани посредством
пълномощници, се установи, че някои от продавачите дори и не са знаели, че на
подсъдимия ще се даде сума, равна на тази която и те ще получат. Те са били
съгласни да получат цената която са обявили на посредника и която цена е била
максимална за този период от време за земеделска земя.
Съдът не приема защитната теза на подсъдимия И., че
последвалата щета за дружеството е в резултат на неправилно взети решения от
страна на У. да сключи инкриминираните сделки. Последният е взел решенията въз
основа на неправилните си представи относно пазарната цена на имотите формирана
от обясненията и твърденията на подсъдимия, който му е обявявал не цената която
реално е договорил с продавачите /и която те получили в действителност/, а цена
двойно по-висока. Не подлежи на съмнение факта, че при предоставена обективна
информация относно реално договорената цена на имотите с продавачите св.У. е щял
да сключи сделките на по-ниската цена и така да избегне последвалите загуби за
дружеството.
Съдът не споделя и другата защитна теза на подсъдимия,
че сумите които той е получавал от купувачите, са били техни лични средства, с
които те са се разпоредили по своя воля, след сделките, защото цялостният
анализ на изложените от свидетелите твърдения налага категоричен извод за
виновността на подсъдимия И.. Всички свидетелски показания сочат, че
договорката относно вписването на по-висока цена в нотариалните актове и
изплащането и в последствие на подс.И. и помощника му св.К. е било предварително
договорено условие, за да се реализират
сделките и никой от тях не е взел собствено самостоятелно решение да действа по
този начин. Част от продавачите, особено тези които са действали чрез
пълномощници дори не са знаели за плащането на комисионна от сумите приведени
по техни сметки. Безспорно се установи, че продавачите са били съгласни да
получат единствено сумите посочени от вещото лице като действителни пазарни
цени на продаваните от тях имоти и не тяхна е била инициативата за вписване на
по-висока цена, която да бъда превеждана в последствие като комисионна на
подсъдимия. Безспорно е и обстоятелството, че подсъдимият не е уведомил
упълномощителя за тези договорки и за действителните цени на които се е
споразумял със собствениците да продадат имотите си. Дори и след изповядване на
сделките не е информирал упълномощителя, че част от цената продавачите му
предават като комисионна. Нито един от свидетелите на потвърди той сам да е
предложил да заплати част от сумата на подсъдимия от благодарност или по други
причини.
При обсъждане на събраните гласни доказателства, съдът
намира, че по отношение на основните факти, релевантни за предмета на доказване
по делото, липсва каквото и да било противоречие. Налице са абсолютно идентични
по между си показания на свидетелите по отношение на извършените от подсъдимия
действия - относно уговаряне на реалната цена по сделката и вписване на
по-голяма такава единствено с цел, в последствие същата да бъда придобита от
него. Всички тези факти, са залегнали в показанията на свидетелите и се
подкрепят безусловно и от събраните по делото писмени доказателства. Съдът не
поставя под съмнение процесуалната годност на свидетелските показания -
неоспорени и от страните. Съдът кредитира същите, като последователни, логични
и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за
гореизложената фактическа обстановка.
Настоящата инстанция кредитира и останалите събрани по
делото, но необсъдени поотделно по-горе писмени доказателства. Доколкото обаче
същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти,
съдът намира за ненужно подробното им обсъждане. От същите може да се направи
несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.
След анализа на приетите по делото писмени
доказателства при съпоставка с останалите доказателствени източници, съдът
намира, че се явява доказано повдигнатото обвинение на подсъдимия.
В контекста на изложеното предявените възражения на
подсъдимия за обективна престъпна несъставомерност на инкриминираните действия
по чл. 217, ал. 4
вр. ал. 2 от НК
са необосновани. Доводите на подсъдимия за недоказаност на престъплението, не
намират опора във фактите по делото и в доказателствената съвкупност, доколкото
вече посочените причини да се кредитират показанията на свидетелите, подкрепени
от другите доказателствени източници, водят до несъмнения извод, че има
извършено престъпление и автор на това престъпление е подсъдимият. При
описаните факти районният прокурор е направил верни изводи за правната
квалификация на деянието – злоупотребата на доверие. Установените фактически
констатации, изведени от наличния доказателствен материал, дават основание да
се формира правния извод, че подсъдимият Й.Г.И. е осъществил обективните и
субективните елементи на престъпния състав на чл. 217, ал. 4,
вр. ал. 2, вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК, както по време, място и начин на извършване,
така и относно авторството.
Настоящият съдебен състав не констатира обвинителният
акт на Районна прокуратура гр. Каварна, въз основа на който е образувано
съдебно производство, да страда от приписваните му пороци. Напротив, по своите
реквизити и съдържание, той е изготвен в синхрон с изискванията на чл. 246 НПК
и със задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2002 на ОСНК.
Формулировката на обвинителния акт е достатъчно точна ясна, за да не поражда
каквито и да било съмнения относно действителната воля на държавното обвинение
за фактическата и правна рамка на повдигнатото обвинение срещу И., по чл. 217,
ал. 4, вр. с ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Следователно, правото на
подсъдимия да узнае всички факти на обвинението, правната квалификация на
инкриминираното престъпление и доказателствата, на които то се основава, по
никакъв начин не е било накърнено. Няма вътрешно противоречие нито в
обстоятелствената част на обвинителния акт, нито между нея и диспозитива на
същия.
Установените фактически положения по делото
обосновават правни изводи за наличие на изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 217, ал. 4,
вр. ал. 2, вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК - съзнателно действие против интересите на
представлявания.
Престъплението злоупотреба на доверие е уредено в
Раздел VIII на Глава пета от особената част на НК и е престъпление против
собствеността. Непосредствен обект на квалифицирания състав по чл. 217, ал. 4,
вр. ал. 2
от НК са обществените отношения,
осигуряващи законосъобразното осъществяване на представителната власт в сферата
на имуществените отношения, произтичаща от закона или от сключен договор между
субекта на престъплението и титуляра на имуществените права - предмет на
престъплението.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 217, ал. 2
от НК, се изразява в увреждане интересите на представляваното лице.
Това увреждане може да се осъществи по различни начини, както чрез действие - чрез
предприемане на правнозначими действия, с които се намалява активът или се
увеличава пасивът на имуществото, а така също и чрез бездействие - заради
непредприемане на действия, с които да се увеличи активът или да се намали
пасивът на имуществото. Предмет на престъплението е цялото имущество на
представляваното лице, а не индивидуално определена част от него.
Престъплението е безрезултатно, на просто извършване, като за довършването му
не е необходимо да е настъпила реална щета за дружеството (представлявания).
Злоупотребата на доверие по чл. 217, ал. 2 от НК, се явява осъществена с всяко
съзнателно действие на представителя или пълномощника, което обективно
противоречи на законните интереси на представлявания, без да е необходимо да
настъпват каквито и да е други последици.
Задължението на представителя да действа в интерес на
упълномощителя си, е принцип в института на доброволното представителство, като
нарушаването му води до различни правни последици, които са в зависимост от
конкретните обстоятелства. Когато извършените от представителя действия са в
рамките на учредената му представителна власт, дори и тези действия да не са в
интерес, а във вреда на упълномощителя, то те запазват валидността си по
отношение на добросъвестния съдоговорител. В този случай упълномощителят
разполага с правото да претендира вреди от представителя, а когато пълномощник
съзнателно е действал против законните интереси на представлявания, той носи
наказателна отговорност за злоупотреба на доверие по чл. 217, ал. 2 от НК.
От обективна страна на първо място подсъдимият е годен
субект на деянието, тъй като е бил пълномощник на пострадалото дружество.
Съгласно чл. 39 ЗЗД, обемът на представителната власт на пълномощника спрямо
третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил. Подсъдимият
е бил упълномощен от дружеството с нотариално заверено пълномощно да извършва
действия във връзка с покупка на имоти за дружеството. Поради това той е имал правното
качество на договорен представител на дружеството, а представителната му власт
е произтичала изцяло от издаденото пълномощно.
Преценката дали договорите са сключени във вреда на
упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с
интереса на представлявания. Във всички случаи обаче съвкупната преценка на доказателства
следва да създава сигурно убеждение за осъществяване на факта на увреждане на
представлявания при сговаряне между пълномощника и третото лице.
Към момента на сключване на инкреминираните сделки подсъдимият
безспорно е съзнавал всички факти, които лежат в основата на правните признаци.
Към тях следва да бъде отнесено обстоятелството, че той е знаел реалната
пазарна цена на всеки един имот и цената която продавачите са готови да получат
за да сключат договорите и която цена е различна от тази която пълномощникът е
посочил на упълномощителя, мотивирайки го да се разпореди със средствата на
дружество, за да придобие процесните имоти. Очевидно е, че с действията си
подсъдимият е задължила "Чех инвест България” ЕООД със заплащането на
инкреминираната сума представляваща разликата между действителната пазарна цена
на имотите и тази платена от упълномощителя. По този начин подсъдимият е
навредил на интересите на дружеството, което е представлявал. В конкретния
случай чрез подписване на инкреминираните сделки при цена различна от
договорената с продавачите, подсъдимият е предприел правнозначими действия, материалният
ефект от които реално е следвало да настъпи за представляваното от него
дружество.
Установените фактически положения по делото
обосновават правните изводи за наличие на изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 217, ал. 2 от НК - съзнателно действие против интересите
на представлявания.
Налице са обаче предпоставките за ангажиране на
отговорността на подсъдимия по квалифицирания състав на престъплението, тъй
като освен, че е настъпила щета, то тя е значителна. Установените фактически
положения по делото обосновават правните изводи за наличие на изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 217, ал. 4, вр. с ал. 2 от НК. В практиката на
ВКС е утвърден обективен критерий, гарантиращ предвидимостта на правосъдието,
който обвързва този обективен съставомерен признак с размера на минималната
работна заплата, като за значителни имуществени вреди се приемат вредите,
надвишаващи размера на 14 минимални работни заплати. В конкретния случай
сумата, с която е задължено дружеството значително надвишава размера на 14
минимални работни заплати към датата на деянието.
Злоупотребата на доверие по чл. 217, ал. 4, вр. с ал.
2 от НК, се явява осъществена с всяко съзнателно действие на представителя или
пълномощника, което обективно противоречи на законните интереси на
представлявания. От субективна страна, за съставомерността на същото се изисква
умисъл, т.е. съзнание за всеки от обективните елементи от състава на
престъплението по чл. 217, ал. 4, вр. с ал. 2, а именно, че се действа
съзнателно против законните интереси на представлявания и от това ще последват
значителни вреди за него.
Всяко умишлено престъпление, задължително предполага
от субективна страна наличието на мотиви и подбуди за неговото извършване.
Безмотивно умишлено деяние не може да съществува, тъй като без мотивите не може
да се формулира целта, а тя е доминиращо субективно начало в поведението на
дееца. В конкретния случай в интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е
установено съзнаването от страна на подсъдимия, че действа съзнателно против
законните интереси на представлявания и от това ще последват значителни вреди
за него, както и, че действа в нарушение на установените правила от
законодателството на страната, като нарушава важни обществени отношения
поставени под закрилата на закона. От субективна страна подсъдимият е
осъществил инкриминираното деяние виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Този извод се извлича от обективно извършените от подсъдимия действия. Той е
съзнавал обществено-опасния характер на поведението си, разбирал е и е искал
настъпването на обществено опасните последици от действията си. Подсъдимият
съзнателно е действал против законните интереси на пострадалото дружество, като
тази негова нагласа от субективна страна се потвърждава от материализираните в
обективната действителност негови действия и техните последици. Възползвайки се
от предоставеното му пълномощно подсъдимият съзнателно е извършил деянието и не
само е съзнавал всичко това, но е предвиждал настъпването на общественоопасните
му последици и е желаел настъпването им.
Престъпното деяние на подс.И. се квалифицира като
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК, с оглед наличието на
законоустановените предпоставки – извършил четиринадесет деяния, осъществяващи
поотделно един състав на едно и също престъпление по чл. 217 ал. 2 от НК, като
деянията са извършени от него през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
При гореизложеното, съдът намира, че подсъдимият Й.Г.И.,
следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 217, ал.
4, вр. с ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Причини, мотиви и условия за извършване на
престъплението, съдът намира в слабите му морално волеви задръжки.
Досежно размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия за престъплението, за което го намери за виновен, е необходимо да
бъде посочено следното:
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 217,
ал. 4, вр. с ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" до пет години и глоба от 100.00 до 300.00 лева.
При определяне вида и размера на наказанието, което наложи на подсъдимия, съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото му съдебно минало,
добрите характеристични данни и указано съдействие в хода на
разследването. С оглед наличието на тези
смекчаващи обстоятелства съдът прие, че следва да определи наказанието на
подсъдимия И. по правилата на чл. 54 НК, доколкото не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността и такива.
Съдът, съблюдавайки целите на наказателната политика
заложени в чл. 36 от НК, както и принципите за индивидуализация на наказанието
по чл. 54 от НК, счита, че горните биха се постигнали ако на подсъдимия бъде
определено наказание над минимума предвиден в текста на закона. В случая обаче,
настоящият съдебен състав е силно ограничен в тази си преценка от принципа
reformatio in pejus, установен в чл. 355, ал. 2 от НПК, съгласно която съдът,
на който делото е върнато за ново разглеждане, може да наложи по-тежко
наказание или да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, само когато
присъдата е била отменена по протест на прокурора, поради искане за утежняване
положението на подсъдимия. В случая не е налице посочената хипотеза, поради
което, съдът наложи на подсъдимия И. наказанието определено при предходното
разглеждане на делото, а именно една година лишаване от свобода, отложено за
изпитателен срок от три години на осн. чл. 66, ал.1 от НК и глоба в размер на 100.00 лева.
С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимия Й.Г.И.,
да заплати направените по делото разноски в общ размер 5 962.75 лв., от
които сумата от 1 454.64 лв. по сметка ОСлС Добрич, и сумата от
4 508.11 лв., по сметка на РС
Каварна, както и 10 лева държавна такса за служебно издаване на два изпълнителни
листа, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК.
Съдът счита, че наложеното наказание ще способства за
изграждане у подсъдимия на устойчива мотивационно-волева система за спазване на
установения правов ред и ще предотврати за в бъдеще извършването на престъпления,
с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната
превенция – цели на наказанието по чл. 36 НК.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: .............................