№ 7576
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110167415 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Ц. Г. М., ЕГН
**********, срещу „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ****, с която е предявен иск с правно основание
чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143, ал.2, т.10, т. 11 и т. 19 ЗЗП за прогласяване
нищожността на клаузите на чл. 6.8 от Общите условия на за предоставяне на услугата ****
в сила от 01.09.2023г., чл. 6.7.2 от Общите условия за предоставяне на услугата ****, в сила
от 10.05.2021г. и чл. 24.2 от Общите условия на договора между „ФИРМА“ ЕАД и абонатите
на услуги, предоставяне чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на
дружеството, в сила от 10.05.2021г., както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1,
пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 19,15 лева, представляваща недължимо платена сума за
главница, и осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1,22
лева, представляваща лихва за забава, считано от датата на получаване на недължимо
платената сума до депозиране на исковата молба – 12.11.2024г.
Ищцата твърди, че на 08.10.2022г. е сключила с ответника срочен договор за мобилни
услуги № ****, съгласно който „ФИРМА“ ЕАД е предоставил услугите телевизия за сумата
от 15,80 лева и интернет за 13,49 лева. Допълнително ищцата ползвала телефонна услуга, за
която заплащала фиксирана абонаментна такса, която съгласно представена по делото
фактура от 08.04.2023г. била в размер на 13,73 лева. Ищцата твърди, че през 2024г. плащала
по-високи такси за разлика от 2023г. Счита, че същите са увеличени едностранно от
доставчикът на услуги. Твърди се, съгласно общите условия, приложими към договорите за
предоставяне на трите ползвани от ищцата услуги, мобилният оператор прилагал една и
съща неравноправна клауза, която гласи „Промяна на цените. Не по – често от веднъж в
рамките на една календарна година ФИРМА има право да индексира цените на Услугата,
като ги коригира с процент не по-висок от месечния индекс на потребителските цени,
определен от националния статистически институт (ИПЦ, предходният месец = 100),
натрупан за периода след последното определяне на съответната цена. С приемане на
общите условия Абонатът се съгласява с методиката за корекция на цените, извършена при
условията на настоящата.“ Ищцата твърди, че никъде в договора не било посочено кои общи
условия са относими към сключения договор, както и че не е получила копие от тях. Твърди,
че вследствие на така извършеното едностранно увеличение, ищцата е заплатила 19,15 лева
1
повече през 2024г., разпределени за периода февруари 2024г. – септември 2024г. Навежда
твърдения за неравноправност на клаузите в Общите условия за трите вида предоставяни
услуги на основание чл. 143, ал. 2, т.10, чл. 143, ал.2, т. 11, и чл. 143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Моли
да бъде прогласена нищожността на клаузите от общите условия, уреждащи възможността за
едностранна промяна на цените за използваните услуги, както и ответникът да бъде осъден
да заплати сума от 19,15 лева – като сума, платена без основание, и 1,22 лева – законна
лихва за забава върху недължимо платените такси от датата на получаване на съответната
сума до датата на подаване на исковата молба. Представя писмени доказателства.
Претендира разноски.
В срокът по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143, ал.2, т.10, т. 11 и т. 19 ЗЗП за прогласяване нищожността на
клаузите в общите условия на „ФИРМА“ ЕАД, уреждащи възможността на ответното
дружество да индексира цените за услугите, които предоставя, както и осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 19,15 лева,
представляваща недължимо платена сума за главница, и осъдителен иск с правно основание
чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1,22 лева, представляваща лихва за забава, считано от
датата на получаване на недължимо платената сума до депозиране на исковата молба –
12.11.2024г.
По делото е представен договор за електронни съобщителни услуги „****“ № **** от
08.10.2022г. между Ц. Г. М. и „ФИРМА“ ЕАД (сегашно „ФИРМА“ ЕАД), с предмет промяна
на тарифен план и продължаване срока на договора, със срок 24 месеца (до 08.10.2024г.), въз
основа на който се установява, че между страните е налице облигационно отношение.
Представени са Фактура № **** от 08.02.2024г. за сумата от 55,08 лева с ДДС,
Фактура № **** от 08.03.2024т. за сумата от 55,08 лева с ДДС, Фактура № **** от
08.04.2024г. за сумата от 55,08 лева с ДДС, Фактура № **** от 08.05.2024г. за сумата от
55,08 лева с ДДС, Фактура № **** от 08.06.2024г. за сумата от 55,08 лева с ДДС, Фактура №
**** от 08.07.2024г. за сумата от 55,08 лева с ДДС, Фактура № **** от 08.08.2024г. за сумата
от 55,08 лева с ДДС, Фактура № **** от 08.09.2024г. за сумата от 55,51 лева с ДДС, Фактура
№ **** от 08.08.2023г. за сумата от 52,47 лева с ДДС, Фактура № **** от 08.07.2023г. за
сумата от 52,74 лева с ДДС, Фактура № **** от 08.06.2023г. за сумата от 52,74 лева с ДДС и
Фактура № **** от 08.04.2023г. за сумата от 52,74 лева с ДДС.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на услугата ****, в сила от
01.09.2023г. и приложими към договори, сключени на и след 12.04.2021г., съгласно чл. 6.8 на
които „не по – често от веднъж в рамките на една календарна година ФИРМА има право да
индексира цените на Услугата, като ги коригира с процент не по-висок от месечния индекс
на потребителските цени, определен от националния статистически институт (ИПЦ,
предходният месец = 100), натрупан за периода след последното определяне на съответната
цена. С приемане на общите условия Абонатът се съгласява с методиката за корекция на
цените, извършена при условията на настоящата т.6.8.“
Представени са Общите условия за предоставяне на услугата ****, като съгласно чл.
6.7.2 „цените могат да бъдат променяни не по – често от веднъж в рамките на една
календарна година, като ФИРМА има право да индексира цените на Услугата, като ги
коригира с процент не по-висок от месечния индекс на потребителските цени, определен от
националния статистически институт (ИПЦ, предходният месец = 100), натрупан за периода
след последното определяне на съответната цена. С приемане на общите условия Абонатът
се съгласява с методиката за корекция на цените, извършена при условията на настоящата
т.6.7.2“.
Представени и приети са и Общите условия на договора между „ФИРМА“ ЕАД и
2
абонатите на услуги, предоставяне чрез обществената фиксирана електронна съобщителна
мрежа на дружеството, в сила от 10.05.2021г., като съгласно чл. 24.2 „не по – често от
веднъж в рамките на една календарна година ФИРМА има право да индексира цените на
Услугата, като ги коригира с процент не по-висок от месечния индекс на потребителските
цени, определен от националния статистически институт (ИПЦ, предходният месец = 100),
натрупан за периода след последното определяне на съответната цена. С приемане на
общите условия Абонатът се съгласява с методиката за корекция на цените, извършена при
условията на настоящата т.24.2. Ако прилагането на индексацията е довела до изменение на
цените, абонатът има право да прекрати договора с 30-дневно писмено предизвестие без да
дължи неустойки. В такъв случай абонатът следва да възстанови на ФИРМА всички суми,
получени като субсидии или отстъпки, предоставени с оглед определен срок на договора.
Задълженията на страните във връзка със споразумения за лизинг или продажба на
изплащане стоки, сключени към договора, се запазват и продължават своето действие до
пълното им изпълнение между страните.“
Представени са Декларация от 05.04.2016г., подписана от ищцата Ц. М., с която
същата декларира, че е получила екземпляр от Общите условия за договори между ФИРМА
ЕАД и абонатите на услуги, предоставяне чрез обществената фиксирана електронна
съобщителна мрежа на дружеството, и Декларация, подписана от ищцата, с който приема
общите условия за телевизионни и интернет услуги.
Приложено е извлечение от банковите сметки на ищцата, видно от което се
установява, че същата е направила плащания към ФИРМА ЕАД с основание „****. ***“ за
сумите, както следва: 54,97 лева по фактура от 08.10.2024г.; 55,51 лева по фактура от
08.09.2024г.; 55,08 лева по фактура от 08.08.2024г.; 55,08 лева по фактура от 08.07.2024г.;
55,08 лева по фактура от 08.06.2024г.; 55,08 лева по фактура от 08.05.2024г.; 55,08 лева по
фактура от 08.04.2024г.; 55,08 лева по фактура от 08.03.2024г. и 55,08 лева по фактура от
08.02.2024г.
Въз основа анализа на представените доказателства и твърденията на страните,
настоящият съдебен състав приема следните изводи от правна страна:
По иска по чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143, ал.2, т.10, т. 11 и т. 19 ЗЗП:
В тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
сключен договор за мобилни услуги № ****/08.10.2022г. с ответника и неговото
съдържание, като клаузите от общите условия, касаещи промяната на цените, противоречат
на закона.
Установено е, от представения по делото договор за мобилни услуги №
****/08.10.2022г., а и не е спорно, че между страните е възникнало облигационно
отношение.
Видно от представените и приети фактури от 08.02.2024г. дължимите суми по
договор за мобилни услуги № ****/08.10.2022г., предоставяни на ищцата Ц. М., са
индексирани, поради което се наблюдава и повишаване на размера на задължението с 4,44%.
Съгласно чл. 20 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7
март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и
услуги (Рамкова директива) държавите членки гарантират, че при абонирането за услуги,
които предоставят свързване към обществена съобщителна мрежа и/или обществено
достъпни електронни съобщителни услуги, потребителите и други крайни ползватели, които
заявят това, имат право да сключат договор с предприятието или предприятията, които
предоставят такива свързвания и/или услуги. Договорът посочва в ясна, изчерпателна и
лесно достъпна форма подробности за цените и тарифите, средствата за получаване на
актуална информация за всички приложими тарифи и такси за поддръжка, предлаганите
начини на плащане и всички разлики в разходите, произтичащи от различните начини на
плащане. Държавите членки гарантират, че абонатите имат право да прекратят договорите
едностранно и без неустойки при получаване на предизвестие за изменения в договорните
условия, предложени от предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи
3
и/или услуги. Абонатите получават подходящо предизвестие със срок не по-кратък от един
месец преди извършването на промените и същевременно са информирани за правото си да
прекратят своите договори без неустойки, ако не приемат новите условия. Държавите
членки гарантират, че националните регулаторни органи са в състояние да определят
формата на тези предизвестия.
Съдът счита, че клаузите на чл. 6.8 от Общите условия на за предоставяне на услугата
**** в сила от 01.09.2023г., чл. 6.7.2 от Общите условия за предоставяне на услугата ****, в
сила от 10.05.2021г. и чл. 24.2 от Общите условия на договора между „ФИРМА“ ЕАД и
абонатите на услуги, предоставяне чрез обществената фиксирана електронна съобщителна
мрежа на дружеството, в сила от 10.05.2021г. и не се явяват индивидуално уговорени по
смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като са част от стандартни, изготвени предварително и
типови договори на ответника и потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Отделно от това следва да се посочи, че по делото липсват данни, че
включването на спорните клаузи в договора е в резултат на изричното предварително
обсъждане и съгласие на потребителя по отношение на тяхното съдържание, а
доказателствената тежест в тази насока е била на ответника с оглед правилото на чл. 146, ал.
4 ЗЗП. Според съда оспорените клаузи са неравноправни, защото не отговарят на
изискването за добросъвестност и едновременно с това са неясни и създават значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна
сметка може да доведе до увреждането на последния – арг. от чл. 143, чл. 145, чл. 147, ал. 1
ЗЗП. Също така оспорените клаузи противоречат и на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, като в
случая не попада в изключението по чл. 144, ал. 4 от ЗЗП, тъй като клаузите за индексиране
на цените и методът за промяна на цените не е описан подробно и ясно в договора.
Съдът счита, че за да се приложи изключението на чл. 144, ал. 4 ЗЗП е необходимо
методът за индексиране и промяна на цените да е описан по ясен и недвусмислен начин и
потребителят да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът може
едностранно да промени цената (по арг. от решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. №
4452/2014 г. на III г. о. ВКС). Въпреки това в конкретния случай не се установява
дружеството, предоставящо телекомуникационни услуги, да е представило предварително
на потребителя достатъчна конкретна информация как може едностранно да промени цената
на доставената услуга, както и не е посочило методологията за това, последната не е част от
договора, и не може да се счита за добросъвестно по смисъла на общата дефиниция за
неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 4 ЗЗП. По
делото не се установява, че потребителят е уведомен предварително за индексирането.
Съдът счита, че в посоченото от ответника Решение на СЕС от 26.11.2015 г. по дело С
– 326/14 не е изследван въпросът дали е неравноправна клаузата за индексация на цените, в
случай че липсва методология за тази индексация. Същото следва да се тълкува в смисъл, че
изменения в тарифите за предоставянето на услуги, свързани с електронните съобщителни
мрежи и услуги, когато тези изменения са въведени в изпълнение на клауза за актуализация
на тарифите, съдържащи се в общите договорни условия, прилагани от предприятие,
предоставящо тези услуги, при положение че посочената клауза предвижда, че тази
актуализация, е функция на обективен индекс на потребителските цени, определян от
публична институция - не съставляват "изменения в договорните условия" по смисъла на
тази разпоредба, която предоставя на абоната правото да прекрати едностранно договора си
без заплащането на неустойки. Решението разглежда клауза в договор с потребители, която
предвижда освен увеличаване, така и намаляване на цените. В настоящия случай оспорените
клаузи предвиждат единствено възможност за изменение на месечните абонаментни такси
чрез индексация със средногодишния индекс на потребителските цени. При силни
инфлационни процеси индексът на потребителските цени би могъл да нарасне значително, с
което да се увеличи значително и цената на услугата по сключения договор за мобилни
услуги и дължимата от потребителя сума. Ако тази цена бъде запазена при последващо
намаляване на цените, то това би довело до несправедливо обогатяване на търговеца за
сметка на потребителя.
4
На потребителя следва да бъде предоставена цялата необходима информация, за да
може прецени как подобни клаузи би се отразила на финансовите му задължения. В тази
насока е изложеното в решения по дела С-26/13, т.72, т. 75 и С-96/14, т. 50 изискването
договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език следва да се схваща като
налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се
отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и
механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа
на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици, като
изискването за прозрачност трябва да се тълкува разширително. Не се установява на
потребителя, като по-слабата страна в правоотношението, вкл. с оглед степен на
информираност, да е била предоставена информация за средногодишния индекс на
потребителските цени, неговите компоненти, начина по който се изчислява и изменя, нито че
е бил уведомен за възможните неблагоприятни последици при увеличаването му.
Потребителят като по-слаба страна е принуден да се съгласява с установените
предварително от „ФИРМА“ ЕАД условия, без да може да повлияе на съдържанието им.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че клаузите на чл. 6.8 от Общите условия
на за предоставяне на услугата **** в сила от 01.09.2023г., чл. 6.7.2 от Общите условия за
предоставяне на услугата ****, в сила от 10.05.2021г. и чл. 24.2 от Общите условия на
договора между „ФИРМА“ ЕАД и абонатите на услуги, предоставяне чрез обществената
фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, в сила от 10.05.2021г. не са
индивидуално договорени, поради което и предвид неравноправния им характер се явяват
нищожни, исковете с правно основание, чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал.2,
т.19 ЗЗП са основателни и следва да бъдат уважени.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на
ответника – че е налице валидно правно основание за получаването, съответно задържане на
полученото.
По делото са представени платежни нареждания за извършени от ищцата плащания.
С оглед недействителността на клаузите в общите условия, уреждащи промяната на цените,
то платените в по-висок размер задължения, вследствие на индексирането, извършено от
ответника въз основа на така оспорените клаузи, следва да бъдат възстановени на ищеца,
поради липса на основание за плащането им. Съдът счита, че освен на основание заплащане
по недействителна клауза, то сумите подлежат на връщане и поради обстоятелството, че
липсва основание за начисляването им, доколкото ответникът не доказа да е начислил
същите законосъобразно въз основа на разпоредбите на сочената клауза. Не се установи нито
размера на обявения средногодишен индекс на потребителските цени за предходната
година, което представлява база за определяне на индексирането, нито че е налице клауза в
договора с потребителя, предвиждаща сочените от ответника способи за индексиране на
цените при вземане предвид на обстоятелства различни от обективния критерий-
средногодишен индекс на потребителските цени. Предвид изложеното и доколкото не се
оспорва, че ищецът е заплатил претендираните за връщане суми, то иска по чл. 55, ал.1, т.1
ЗЗД следва да се уважи изцяло.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже: 1) възникването на главен дълг, 2) изпадането на
длъжника в забава и 3) размера на обезщетението за забава.
Претендирана е лихва за забава в размер на 1,22 лева за периода от 12.02.2024г. до
12.11.2024г - датата на депозиране на исковата молба. С оглед уважаването на иска по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съдът намира за доказано възникването на главния дълг. Въпреки това,
съгласно Тълкувателно решение № 5/2017 г. от 21.11.2019 г. на ОСГТК на ВКС при връщане
на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. Следва да се приеме, че
ответникът не дължи обезщетение за забавено плащане, тъй като липсват представени
5
доказателства, обуславящи извода, че е бил поканен или че е следвало да заплати дължимата
сума в определен срок, респективно липсва основание за отговорност за неизпълнение в
срок.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК право на разноски имат и
двете страни.
Съразмерна на уважената част от исковите претенции, в полза на ищцата следва да се
присъди сумата от 122,58 лева – разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал.2 ЗАдв.
за оказана безплатна адвокатска помощ, възнаграждението следва да бъде присъдено на адв.
М. А. – М., САК, личен № ****, в размер на 400,00 лева, определено по реда на чл. 7, ал. 2,
т. 1 от необвързващата съда НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, във вр. §2а от ДР на същата. В полза на ответника на основание чл. 78, ал.8 ГПК
следва са бъде присъдена сума в размер на 5,71 лева – юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ц. Г. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С. срещу „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:гр. С., иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143, ал.2,
т.10, т. 11 и т. 19 ЗЗП, че клаузите на чл. 6.8 от Общите условия на за предоставяне на
услугата **** в сила от 01.09.2023г., чл. 6.7.2 от Общите условия за предоставяне на
услугата ****, в сила от 10.05.2021г. и чл. 24.2 от Общите условия на договора между
„ФИРМА“ ЕАД и абонатите на услуги, предоставяне чрез обществената фиксирана
електронна съобщителна мрежа на дружеството, в сила от 10.05.2021г., са нищожни.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК **** да
заплати на Ц. Г. М., ЕГН ********** сумата 19,15 лева, представляваща платената без
основание от ищецът на ответника сума, във връзка с приложите неравноправни клаузи за
индексация на месечната абонаментна такса за периода от м.02.2024г. до м.09.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Г. М., ЕГН ********** срещу „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
**** иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1,22 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 12.02.2024г. до 12.11.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК **** да заплати на Ц.
Г. М., ЕГН ********** сумата 122,58 лева, представляваща сторените разноски в
настоящото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на
адв. М. А. – М., САК, личен № ****, сумата от 400,00 лева – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8 вр. ал.3 ГПК Ц. Г. М., ЕГН ********** да
заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 5,71 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлата част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7