Решение по дело №1120/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260086
Дата: 21 октомври 2021 г. (в сила от 13 март 2023 г.)
Съдия: Атанас Василев Славов
Дело: 20193100101120
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

              /                        год.,  гр. В.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ПЕТНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

 

при секретаря ВЕСКА П. и в присъствието на прокурора ……………….. като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 1120 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от Ж.А.Ш., ЕГН:**********, с адрес ***, действаща чрез процесуалния си представител по пълномощие против ОБЩИНА В. представлявана от Кмета на Общината, с който е предявен иск с правно основание: чл.49,чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с цена на исковете в размер на 542 730,00 лв.

В исковата си молба ищцата твърди, че на 19 юни 2014 год. около 18.30 часа. в гр.В., кв."А." по време на валеж, внезапно мощна вълна от вода, кал, дървета и боклуци се появила откъм гората, препълнила непочистеното дере, намиращо се между улица „****" и улица" ****" и заляла улица „****". Водата разрушавала постройки и огради, изтръгвала дървета, като помитала всичко по пътя си.

В този момент ищцата е била в собствената си къща, представляваща еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №****, разположена в поземлен имот с идентификатор №****, с административен адрес гр.В., ул. "****" № 68, със застроена площ на един етаж от 32 /тридесет и два/ квадратни метра, съгласно нот.акт №163, том III, рег.№12804, н.д.№412/2011г., вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№29211/19.12.2011 год., акт.№2, том LXXXIII, дело №17606/2011 год.

В момента на нахлуване на приливната вълна от дерето, в къщата на посочения адрес освен ищцата са били още девет човека - нейната дъщеря М.Ж.Ш., внуците й: С.Е.С., ЕГН:********** и Ж. М.Ш., ЕГН **********; сестра й З.А.Ш. и нейните внуци З., М.и К., както и още двама техни близки. Семейното събиране е било по повод завръщането на М.Ш. от Германия, където тя работела последните месеци.

Приливната вълна помела къщата. Последният спомен на ищцата е, че се опитвала да задържи ръката на тринадесет годишния си внук С.. Дъщеря й М.грабнала 3-годишната си дъщеричка Ж., а сестра й З.-своя шестгодишен внук М.и се опитали да избягат към прозореца, търсейки спасение от прииждащата вода. В този момент водата съборила стената на къщата и помела хората вътре. Ищцата била изтласкана до тавана на стаята от приливната вълна, ударила си главата и загубила съзнание. Намерили я по-късно полугола, до Трафопоста в долната част на ул."**" и ул."**", на около 500 м. от къщата. Била в безсъзнание, за нея се погрижили рибари, които я прибрали в една от къщите наоколо.

При тази ситуация загиват: единствената й дъщеря - М.Ж.Ш. на 29 год., двамата й внука - С.Е.С. на 13г. и Ж. М.Ш. на З г., сестра й З.А.Ш. на 59 г. Смъртта си намират и внуците на сестра й.

Ищцата твърди, че причина за смъртта са действия и бездействия на органи и служители на Община В., свързани с неизпълнение на задължения, предписани им от закона.

В инженерно-хидроложко проучване на наводнението в А. на ** год., извършено от НИХМ към БАН е описано, че бреговете на дерето са обраснали с ниска и средно висока растителност, дерето е влачило кал, дървета, храсти и битови отпадъци. На посочената дата през него са преминали 112,555 кубични метра в секунда, което показва приливна вълна.

Дерето, от което е дошла приливната вълна, причинила смъртта на близките на ищцата, съгласно §7. т.7 от ПЗР на ЗМСМА, чл.138, ал.4, т. 1 и чл.139, ал.2 от Закона за водите е публична общинска собственост, съответно Община В. като негов собственик е длъжна да го поддържа.

Към посочената дата в горната си част, извън урбанизираната територия дерето е било заприщено от натрупана пръст вследствие на стари ерозивни процеси, паднали дървета, сухи клони и листа, както и от две постройки, които се намират в самото дере на територията на военното поделение над квартала. По протежението му е имало нерегламентирано сметище, в което години на ред са били струпвани стари гуми, строителни материали и покъщнина. В протежението му от гората, югозападно от А. (от горния край на ул. ****), до къщата на Ж.Ш. *** към ** год. е било запълнено с наноси от пръст и всякакви отпадъци, обрасло с растителност, включително дървета и храсти, поради което е било със силно намалена водопропускателна способност, а в някои свои участъци - напълно заличено и трудно различимо от околните терени. В дерето се стича вода от водосборната зона в района в Темелково дере, което в горната си част е широко около 20м., а при навлизането си в ромската махала на кв."А." рязко се стеснява.

Преди мястото, където се намирала къщата на Ж.Ш., дерето преминава под мост с бетонов водосток, който е неправилно оразмерен /с височина много по-малка от нормативно установената/, поради което и водопропускливостта му е много малка.

Ответника е допуснала изграждане вътре в дерето на насипи и постройки, които са извън действащия регулационен план, както и на жилищни сгради в непосредствена близост до него, които са с голяма плътност на застрояване и в случай на преливане препречват естествения воден отток, като в случая са се превърнали в стена пред стичащите се води.

Вследствие на това, че дерето не е било почиствано от години, не е правилно оразмерено, и в него са изградени съоръжения - водостоци, които не отговарят на техническите правила и норми, като същевременно е било преградено на места от плътно разположени една до друга сгради, прииждащата кална вода го е затлачила с носените от нея тиня, дървета и отпадъци. Това довело до образуването на приливна вълна, която помела къщата на Ж.Ш., като довела до смъртта на осем човека, сред които и дъщерята и внуците на ищцата.

По данните от института по хидрология и метеорология към БАН валежното количество в този дни и предишните дни не е било такова, че да надвиши оразмерителните количества по норматив, каквито са били определени съгласно действащите към момента „Технически правила и норми за проектиране на корекции на реки от 1994г. за дерето. „Приливната вълна“ в случая не е причинена от интензитета на валежите, тъй като ако дерето е било поддържано и не е било застроено, то би могло да поеме водния поток.

В исковата молба се твърди, че отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД следва да бъде ангажирана, поради това, че неимуществените, претърпени от ищцата са причинени в следствие действия или бездействия на нейните органи и служебни лица във връзка със задължението им за почистване и поддържане на водопропускателната способност на дерето да отвежда повърхностни води в посока към морето, както и да не допускат извършването на незаконно строителство.

Съгласно чл.11, ал.1 ЗМСМА имотите и вещи-общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Неполагането е винаги виновно бездействие.

В случая като собственик на дерето Община В. е била длъжна да го почиства, да следи за водопропускливостта му и при нужда да предприема действия по отстраняване на всички обективни причини, които пречат то да изпълнява отводнителните си функции.

Ищцата твърди, че в случая е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между образуването на приливната вълна, причинила смъртта на близките на ищцата и бездействието на ответника, респективно на длъжностните, на които е възложил управлението на дерето и на тези, които отговарят за законността на строителството, да следи за спазване на строителните правила и норми.

Причината за смъртта на дъщерята на ищцата и двамата й внука, както и сестра са вследствие удавяне.

Предвид смъртта на своите близки, ищцата е претърпяла болки и страдания от загубата на единствената си дъщеря, своите внуци и сестра си, за което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди, болки и страдания вследствие смъртта им

С исковата молба е заявен петитум, с който ищцата моли съда да осъди ответника ОБЩИНА В. на основание чл.49 в вр. чл.50 от ЗЗД, да и заплати:

Сумата от 130 000 лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие смъртта на дъщеря й М.Ж.Ш., ЕГН **********, загинала при наводнението на 19.06.2019 год. в гр.В., кв."А.", сумата в размер на 65 986,00 лева, представляваща обезщетение забава равна на законната лихва върху главницата от 130 000 лева, считано от ** год. до датата на предявяване на исковата молба 17.06.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата молба 18.06.2019 год. до окончателното й изплащане.

Сумата от 100 00 лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие смъртта на внука й С.Е.С., ЕГН **********, загинал при наводнението на 19.06.2019 год. в гр.В., кв."А.", сумата от 50 758,50 лева, представляваща обезщетение за забава равно на законната лихва върху главницата от 100 000 лева, считано от ** год. до датата на предявяване на исковата молба 17.06.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата молба 18.06.2019 год. до окончателното й изплащане.

Сумата от 100 00 лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие смъртта на внука й Ж. М.Ш., ЕГН:**********, загинала при наводнението на 19.06.2019 год. в гр.В., кв."А.", сумата от 50 758,50 лева, представляваща обезщетение за забава равно на законната лихва върху главницата от 100 000 лева, считано от ** год. до датата на предявяване на исковата молба 17.06.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Сумата от 30 000 лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сестра й З.А.Ш., ЕГН **********, загинала при наводнението на 19.06.2019 год. в гр.В., кв."А.", сумата 15 227 лева представляваща обезщетение за забава равно на законната лихва върху главницата от 30 000 лева, считано от ** год. до датата на предявяване на исковата молба 17.06.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата молба 18.06.2019 год. до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски по делото.

С исковата молба са представени доказателства и са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ищеца редовно призована не се явява, но се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК срок, е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника по делото, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

В отговора ответника излага твърдения, че доколкото ищцата не основава исковата си претенция на незаконосъобразността на конкретен административен акт/актове, действия и/или бездействия на ответника, които да бъдат предварително установени и признати за незаконосъобразни от съда, искове с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД са недопустими.

В отговора се твърди, че започналите към края на втората половина на деня на ** год. и продължили в нощта срещу 20.06.2014 год. интензивни дъждове в района на кв.„А." на гр.В., са довели бедствено положение в този район. Интензивността на дъждовете, са основната (екстремната) причина за помитането на къщата на ищцата и смъртта на осем човека, сред които единствената дъщеря, двамата внуци - С.и Ж., сестрата - З.А.Ш.. В този смисъл било Определение №293/24.08.2018г. по ВЧНД №167/2018 год.

Ответника твърди, че ищцата е допринесла за причинените вреди, като е построила къщата си в самото дере на пътя на самата вълна. Този факт е безспорен, установен от изготвената и приета по гр.д. №7697/2018г. на ВРС комплексна геодезическа, хидротехническа и строително-техническа експертиза.

Ответника твърди, че ищцата е и основен съпричинител на последвалите вреди, защото къщата е построена в имот - публична собственост (дере), като по този начин се поставиш на пътя на водата и да живееш в тази къща, изразяващо се в груба небрежност от страна на ищцата и е укоримо от закона, поведение. Къщата е без строителни разрешения и в самото дере, са незаконосъобразни.

Съпричиняването се изразява и в действията по обитаването и ползването на къщата с цел живеене, което поведение е противоправно, защото законът забранява ползването на такива сгради /чл.178, ал.1 от ЗУТ/.

Моли съда да отхвърли предявения иск изцяло.

В отговора са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ответника редовно призована се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора. Моли съда да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск, в условията на евентуалност да го уважи частично, като уважи и възражението за съпричиняване.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Съдът на основание чл. 146 от ГПК, приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че причината за смъртта на лицата М.Ж.Ш., ЕГН:**********; С.Е.С., ЕГН:**********; Ж. М.Ш., ЕГН:********** и З.А.Ш., ЕГН:********** е удавяне.

Представено е по делото удостоверение издадено от Община В., район А., от което е видно, че ищцата Ж.А.Ш., в родствени връзки с: М.Ж.Ш. с ЕГН:**********, като нейна дъщеря, починала на ** год.с С.Е.С. с ЕГН:**********, като неин внук починал на ** год. и Ж. М.Ш. с ЕГН:**********, като нейна внучка починала на ** год.

Ищцата е наследник по закон като възходяща на своята дъщеря М.Ж.Ш.. Тя е наследник и на своята внучка Ж. М.Ш., като нейна възходяща- баба.

Ищцата Ж.А.Ш. е сестра на З.А.Ш. видно от Удостоверение за родствени връзки с № АУ061575АС/25.06.2019 на Община В. район А. .

Безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване фактът, че смъртта на М.Ж.Ш., Ж. М.Ш., С.Е.С. и З.А.Ш. е настъпила вследствие събитията, случили се през нощта на 19-ти срещу 20-ти юни 2014 год. в района на кв.“А.“-гр.В., отразени широко и в медиите – резултат на проливен дъжд наводнение ** год., като причината за смъртта е удавяне при наводнението в кв."А.", гр.В..

Поради обилните валежи се е образувала приливна вълна.

По това време ищцата заедно със дъщеря си М.Ж.Ш., внуците й: С.Е.С. и Ж. М.Ш.; сестра й З.А.Ш. и нейните внуци З., М.и К., както и още двама техни близки са гостували в домът. Повод за семейното събиране е завръщането на М.Ш. от Германия, където тя работела последните месеци

Приливната вълна помела къщата. Последният спомен на ищцата е, че се опитвала да задържи ръката на тринадесет годишния си внук С.а, а дъщеря й М.грабнала 3-годишната си дъщеричка Ж.. Сестра й З.грабнала своя шестгодишен внук М.и се опитали да избягат към прозореца, търсейки спасение от прииждащата вода.

В този момент водата съборила стената на къщата и помела хората вътре. Ищцата била изтласкана до тавана на стаята от приливната вълна, ударила си главата и загубила съзнание.

П-късно е открита полугола, до Трафопоста в долната част на ул."**" и ул."**", на около 500 м. от къщата. Била в безсъзнание, за нея се погрижили рибари, които я прибрали в една от къщите наоколо.

От удавяне загиват единствената й дъщеря - М.Ж.Ш. на 29 год., двамата й внука - С.Е.С. на 13г. и Ж. М.Ш. на З г., сестра й З.А.Ш. на 59 год. От удавя почиват и внуците на сестра й.

По делото е назначена и прита като доказателство заключението на комбинираната съдебна експертиза, от което се доказва, че процесното дере е публична общинска собственост. Същото е вписано като такова в действащия КП на гр. В., а правото на собственост върху него произтича и от нормата на чл.19 ал.1 т.4 ЗВ.

Отговорност за поддръжката и ремонтно-възстановителните работи по проводимостта на процесното дере е на Община В. на основание чл.139 3В

Процесното дере е №1/ Темелковото дере/, с водосборна област от 3.555 кв.км. при среден наклон от 9 %. Неговото предназначение е да отвежда формиращият се във водосборния район повърхностен воден отток до Канал 2.

Общата дължина на дерето е около 3550 м., от които около 2100 м. са извън населеното място и 1450 - в населеното място. В горската си част, не се води дере, а горски участък.

Къщата на ищцата, където са загинали близките й на ** год. е с административен адрес: ул. "****" № 68а, изградена в имот с идентификатор **** по КККР на гр. В., в западната част на кв. А., в непосредствена близост до талвега на дерето и до плочест водосток, мостово съоръжение. За дерето не са изработени специализирани карти и регистри по чл. 176 от Закона за водите .

Съгласно заключението корекция по приложените регулационни и кадастрални планове не е отразена.

Според вещите лица на ** год. през дерето е преминала приливна вълна, която се е образувала в горската част от дерето - завиряване на 3 места от свлечени земни маси, паднали дървета и храсти. След преливане на тези прегради се е получила водно кална маса с височина от 2м. Водното количество е било 112.555 м.куб./сек.

В урегулираната застроена част на квартала са съществували две защитни хидротехнически съоръжения срещу наводнения - Западният охранителен канал, чието предназначение е да отвежда дъждовната вода, събирана от водосборния басейн, а водостокът отвежда водата под улицата на ул."**".

Според вещите лица дерето не е било правилно оразмерено. Съгласно актуализацията на кадастралния план през 1984 г, дерето е с широчина от 32м. до 2м. и дълбочина около 10м. до 1 м. в урбанизираната (градска част). При навлизането си в урбанизираната част /вещото лице Н.А./ дерето рязко се стеснява, което е води до увеличаване на височината на приливната вълна. Освен това дерето не отговаря на нормативните изисквания по действащите към датата на събитието "Технически правила и норми за проектиране на корекции на реки" от 1994 год., съгласно чл. 34 от които корекциите на реки и дерета за защита от наводнение на населени места, индустриални зони и др. се оразмеряват за максимално водно количество с обезпеченост 1% (както при хидротехнически съоръжения от IV клас) и се проверяват за 0,1 % водно количество (както при съоръжения от II клас).

В случая изчислено по наличните хидроложки данни в БАН за процесното дере, при обезпеченост 1% е следвало да бъде 15.584 м.куб./сек., а при обезпеченост -0.1%- 21.485 м.куб/сек.

Вещите установяват, че в дерето са изградени две хидротехнически съоръжения - Западен охранителен канал и плочест водосток до ул."**", които също са неправилно оразмерени. Оразмеряването им според експертизата също е извършено със занижени количества - за водно количество от 5.18 м.куб. и не отговаря на нормативните изисквания "Технически правила и норми за проектиране на корекции на реки" от 1994 год., като са изчислили, че по наличните хидроложки данни в БАН за процесното дере, при обезпеченост 1% е следвало да бъде 15.584 м.куб./сек., а при обезпеченост -0.1%- 21.485 м.куб./сек.

Вещите лица са категорични, че така оразмерените съоръжения: Западен охранителен канал и водостока на ул. „**" на са били в състояние да проведат водното количество от 17,12 м.куб./сек, каквото е установено, че е паднало на посочената дата без да прелее.

Вещите лица установяват, че освен, че е неправилно оразмерено, процесното дере не е и почиствано, което е допринесло за разрушителната сила на приливната вълна. Според заключението на експертизата по данни от Община В. и Кметство А. дерето в урбанизираната територия е почиствано редовно до 2011 год. През следващите 2012 год. и 2013 год. Община В. не е провеждала тръжни процедури за възлагане почистването на канали и дерета.

В горската част няма отразен воден обект - дере. По тази причина не са и полагани действия за почистване. Няма данни за реално почистване на дерето и преди 2011 год. Липсват данни за съставени приемо-предавателни протоколи за извършена работа, за нейното отчитане и заплащане. В този смисъл дерето никога не е почиствано, като в урбанизираната територия така и извън нея.

От заключението на вещите лица по т.26 се установи, че преди ** год. реално не са извършени никакви действия по превенция от наводнение от страна на ответника. Експертизата сочи, че във връзка с превенцията, от Националния институт по метеорология и хидрология - филиал В. на 18.06.2014 год. в 13.10 ч. е издадено „Предупреждение за очаквани повсеместни и краткотрайни валежи, гръмотевични бури и градушки", което е изпратено до Община В. и Гражданска защита. Също така, по системата МЕТЕОАLАRМ, която чрез цветна система от кодове предупреждава населението за очаквани опасни явления, издадено предупреждение от първа степен, код „жълто" за Варненска област за ** г. за очаквани значителни валежи от дъжд с количества между 15 и 30 л/кв.м.

Според заключението на комплексната експертиза вещите лица не са установили документи, които да установяват обследване на водопропускливостта на дерето.

Допълнителна причина за разрушителната сила на приливната вълна е и незаконното строителство в близост до дерето.

Съгласно заключението, основната причина за щетите от образуваната в горската част - приливна вълна, е неточно оразмеряване и „неправилно застрояване" на дерето. Стеснението на дерето от горната към градската част е допринесло за усилването на приливната вълна. Когато водостокът е по-тесен, приливната вълна е с по- голяма височина. При по-широк водосток, дори необлицован, водата се разстила на по-голямо разстояние и е с по-ниска височина. При правилно оразмеряване на дерето в градската част, височината на приливната вълна е щяла да бъде по-малка, като количество в кубични метри е същата, но с по- малка височина.

Според вещите лица основен фактор за дадените човешки жертви и материални щети е застрояването на Темелково дере и Западния охранителен канал и е възможно предотвратяването на наводнението при почистен горски участък, правилно оразмеряване на хидротехническите съоръжения и недопускане на застрояване в руслото на дерето.

Според вещите лица, количеството на падналите валежи не надвишава оразмерителното по норматив, като същевременно на непочистено дере поначало не може да се прецени водопропускливостта.

От заключението на съдебно-психиатричната експертиза се установи, че ищцата страда от „Рецидивиращо депресивно разстройство“, понастоящем - умерено - тежък депресивен епизод с елементи на Посттравматично стресово разстройство. Диагнозата е многократно потвърдена при хоспитализациите в психиатрична клиника в периода 2014 - 2021 год., последна от 21.08.2021 год. Първите данни за психично разстройство са непосредствено след тежката психотравма от загубата на близките й на 19.06.2021 год. и са отбелязани при личния лекар при преглед на 03.09.2014 год. Според вещото лице А. в първата хоспитализация в психиатрично заведение е през 2014 год. През периода 2015 год. до 2021 год. ищцата има общо тринадесет хоспитализации в Първа Психиатрична клиника към МБАЛ "Св.Марина" В., с диагноза Рецидивиращо депресивно разстройство /РДР/, сегашен епизод - умерено тежък

Всички хоспитализации, последната от които е на 21.08.2021 год. са 14 на брой. отговарят на етапите на неусложнена, но тежка и протрахирана Реакция на скръб - с умерено- тежък депресивен синдром, дистимия, психомоторна забавеност, свръхценни депресивни идеи за безнадежност, безперспективност и вина, соматични симптоми като безапетитие, нарушен сън и психосоматични симптоми - хипертония и парестезии.

От самото начало и до момента към депресивния синдром са налице и симптоми характерни за Посттравматичното стресово разстройство -натрапливо припомняне на събитията от деня на инцидента, ярки представи и кошмарни съновидения възпроизвеждащи психотравмата, избягване на стимули възбуждащи спомен за психотравмата.

Към настоящия момент ищцата страда от хронифицирало депресивно състояние отговарящо на диагнозата Рецидивиращо депресивно разстройство, с елементи на Посттравматичното стресово разстройство.

Според вещото лице установеното заболяване е пряка последица на реакцията на скръб след внезапната загубата на най-близките й хора от бедствието на ** год. в кв.А.. За интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания към ** год. и в периода към настоящия момент може да се съди по тежестта и хронифицирането на депресивния синдром, по нарушеното функциониране, получената инвалидизация с ТЕЛК решение и резистентността на симптомите, въпреки провежданото лечение.

По делото са събрани гласни доказателства, като от показанията на свидетелката С.К. М. установи, че с ищцата са близки приятелки и в много добри отношения. На ** г. в А. имало голямо наводнение. Дъщерята на ищцата й тъкмо се била прибрала от Германия. Покани ла ги на гости. В домът на ищцата били седем-осем човека събрани на едно място да се почерпят. Завалял силен дъжд и  от гората дърветата слязоха с водата. Вълната била към два метра. Колите също тръгнали надолу. Ж. била чисто гола и двама мъже с въже я издърпали и прибрали в кооперацията. Тя само крещяла „Децата ми, децата ми! Сестра ми!“. Викала: „Сестра ми тука беше. Внуците ми тука бяха. Къде са?“. Преди това била весела и добра жена е. Глътката си ще раздели с хората. Децата ги намерили на втория ден. На сестра й внука го намерили след една седмица. До чешмата имаше един магазин. Там се е затрупало детето и с багера, като търсеха го намериха. На погребението ищцата била неадекватна. Само си блъскала главата. След два дена Ж. започнала да повръща тиня, дето е гълтала водата. Взели я в болницата, където я държали пет дена, а след това я взели в психиатрията. Не ходила вече в махалата, защото всичко отново започвала да си спомня и започвала да плаче. Много са се уважавали със сестра си и дъщеря си. С.бил на 13 години, Ж., малката била на 3 години. Кръстена била на баба си. Дъщеря си М., ищцата отгледала сама, заедно със сестра си. Пък мъжът й взе една друга жена и изчезна. Сега Ж. изобщо не е същата, не е добре с главата си. Тъпче се с лекарства и само в краката си гледа. Постоянно говори за децата си: „Заминаха децата. Останах съвсем сама.“; „Децата ми заминаха. Сестра ми замина“ – само това говорила. Когато се роди дъщерята на Ж. – М., тя я отгледа заедно със сестра си.

От разпита на свидетелката Й...З. А., съдът установи, че на ** год. полицаи са търсили в домът й, защото майка й е в болницата. В А. отишъл само брат й и се върна на 20.06. около два и половина, той и казал, че леля й къщата я няма. На сутринта отишли с микробус и установили че къщата я няма. Надвечер я докарали и я изкъпали я в банята. Цялата била в рани (свидетелката плаче). Само повтаряла, че е горе. Секцията паднала на леля на главата и я ударя, изпада в безсъзнание и водата я е взела горе. Когато дошла на себе си, спряла да говори. За децата отговорила, че малкия С.и е казал да му хване ръката, но тя не могла да го хване, защото тя била гора, а той останал долу. Нямало как да го държи. Станало и е лошо и я приели болницата. На четвъртия ден я изписали. След това ищцата само повтаряла: „Водата ме влече. Водата от клекалото ме вдига нагоре. Защо не идвате с мен да ми държите ръцете“. Завели я в психиатричното отделение веднага я приели и са я лекували там двадесет и два дена тя лежа там. Имала чувство на вина за смъртта на дъщеря си, внуците и сестра й. Когато посещава А., си спомня винаги случилото се.

От разпита на свидетелката С.М. И., съдът установи, че е съседка на ищцата на мястото където е била къщата й. След наводнението от къщата на ищцата, не е останало нищо. Ищцата била много общителна жена. Двете сестри Ж. и З.били много близки, когато я нямало Ж., сестра й З.се грижела за дъщерята и внуците. Отношенията между Ж. и дъщеря й били много добри. Големият внук ходил на училище, където го водела майка му. Когато я нямало, ищцата го водела. Преди трагедията, ищцата била много общителна и весела. Сега в момента е като умряла. Говори постоянно за децата си. Повтаря „Аз за какво живея“. Ж. и сестра й били много близки и се подкрепяли. В момента ищцата живее с децата на сестра си З.. Те се грижат за нея.

Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото писмени доказателства, които кредитира. Съдът кредитира и заключението на вещите по допуснатата комплексна експертиза и на вещото лице по СПЕ, като обективни и компетентни.

Съдът кредитира и показанията на разпитаните свидетели.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявени субективно съединени искове с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания преживени от ищцата, вследствие на настъпила смъртта на ** год. поради удавя, на нейната дъщеря М.Ж.Ш., внуците й С.Е.С. и Ж. М.Ш. и сестра й З.А.Ш., поради наводнение, причинено от неизпълнение задължението на служителите на ответника за осигуряване на водопроводимостта на дере публична общинска собственост и осигуряване защита на гражданите от наводнения и обективно съединен иск с правно основание чл.84 от ЗЗД, обезщетение за забава равно на законната лихва, върху присъдените обезщетения от датата на деликта ** год., до окончателното им изплащане.

Правната квалификация на главните искове, като такива по чл.49 от ЗЗД е в съответствие с разрешенията, дадени в ППВС №17/18.11.1963 год. и ППВС №4/30.10.1975 год.

Отговорността на ответника следва да бъде ангажирана поради факта, че вредите са причинени вследствие на допуснати от нейни служители и органи нарушения на предписани правила при използване на вещта - дере, публична общинска собственост, като е била налице обективна възможност при спазването им настъпването на вредите да бъде предотвратено.

По делото са установени наличието на кумулативните предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл.49 33Д.

Налице е от обективна страна: противоправно поведение на служителите на ответника и на ангажираните от него лица, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили вредите за ищеца.

Съгласно чл. 139 ал.1 от ЗВ действал към 13.06.2014 год., поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на съоръженията по чл. 138, ал. 4, т. 1 се осъществяват от собственика или ползвателя им, освен ако в разрешителното по чл. 50 или в договора за концесия не е уговорено друго. Нормата в ал.2 предвижда, че лицата по ал. 1 поддържат и проводимостта на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения в съответствие с параметрите на преливните съоръжения на разстояние до 500 м. от язовирните стени.

Закона за водите в чл.138 ал.1 т.1 в вр.в чл.137 ал.1 т.1, предвижда постоянна защита, включваща защита от наводнения, включва изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения.

Законовите норми възлагат в тежест на ответника/като техен собственик/ задължение включваща поддръжка и проводимост на деретата, като дейност за защита от наводнения.

Ответника Община В. е собственик на процесното дере и като такъв на нея е възложено управлението и поддръжката на процесното дере. Събраха се доказателства по делото, че ответника не е изпълнила своите задължения и не е положила необходимата грижа, бездействала в противоречие с вмененото й от закона задължение за осъществяване активни действия по защита от вредното въздействие на водите, в това число защита от наводнения и поддръжка водопроводимостта на дерето.

Конкретните бездействия се изразяват в това, че Община В., чрез своите контролни органи и длъжностни лица е бездействала, като е допуснала в границите на дерето да бъдат построени незаконно постройки и не е предприела действия по тяхното премахване.

Вследствие на това бездействие е допуснато застрояване на сгради, /включително и жилищни/ в коритото на дерето и на по-малко от 20 м. от него; бездействие в неупражняване контрол повече от 10 години досежно незаконно изградените постройки и бездействие по предприемане на действия по събарянето им, което представлява виновно неизпълнение на задълженията за осигуряване поддръжката на отводнителното съоръжение от страна на длъжностните лица и органите на общината.

С виновното си бездействие по осъществяване на контрол и предприемане на действия по събаряне на незаконно изградените постройки, ответникът е игнорирал задължението си да осигури поддръжката и проводимостта на отводнителното съоръжение.

В изложение смисъл бездействието на длъжностни лица от Ответната Община във връзка с неизпълнение на задължението за почистване и поддръжка на дерето, неприемане на действия по премахване на незаконните постройки и неправилното оразмеряване на дерето и хидротехническите съоръжения в него, са довели като пряка и непосредствена последица настъпването на твърдените от ищцата вреди.

Кръгът от лицата, които имат право на обезщетение за вреди от непозволено увреждане в случаите на смърт, е изяснен изчерпателно с приетите от Пленума на ВС постановления № 4/1961 год. и № 5/1969 год.

Безспорно родството между ищцата като майка и нейната дъщеря, двете деца като нейни внуци и сестра й, поради което ищцата е активно легитимирана да претендира обезщетение право да претендира обезщетение за неимуществени вреди.

Безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване фактът, че смъртта на М.Ж.Ш., Ж. М.Ш., С.Е.С. и З.А.Ш. е настъпила на **г. вследствие удавяне при наводнението в кв."А.", гр.В..

Налице е пряка причинно-следствена връзка между бездействието на Община В. изложено по-горе и причинената смърт от удавяне на пострадалите близки на ищцата.

Съгласно практиката на ВКС по въпроса за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение.

Понятието „справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения, а също така и при отчитане на обществено-икономическата конюнктура към момента на увреждането.

Съгласно чл.52 ЗЗД и т.11 на ППВС №4/68 год., според която справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.

В Случая преживените болки и страдания от ищцата са извън обичайните такива, доколкото същата вследствие на тях е получила и тежко травматично увреждане на психиката, от което стара и към настоящия момент, повече от 7 години след загубата на близките си.

Починала М., към момента е своята смърт е в млада възраст едва на 29 години, малката Ж. е само на 3 години, а С.на 13 години. Сестрата на ищцата - З.Ш. е била на 59 години.

Преди деликта ищцата е била весела, общителна и всеотдайна към близките си. Промяната в нейното поведение се дължи изключително и само но претърпените болки и страдания.

В случаят съдът следва да се съобрази, с установените по спора- релевантните, конкретни обективно съществуващи факти при определяне на размер на обезщетението. В тази връзка и с оглед прилагане на изброените от него критерии, съдът да съобрази силната връзка между ищцата като родител и единственото й, съществуващата силна емоционална връзка на ищцата като баба и нейните единствени внуци от единственото й дъщеря.

Налице е и силна емоционална връзка и привързаност между ищцата и нейната сестра, които в години са се подкрепяла материално и морално.

На оценка от съда подлежи и изключително тежко преживяване, бедствието със грандиозни размери причинило смърта им и то на всички в един момент. Загубата на единствените, най близки роднини на ищцата като обстоятелство е променило завинаги, изцяло в негативна посока начина й живота. Макар и преживяла бедствието /оцеляла/, тя е лишена завинаги от подкрепа и разбиране, на своята единствена дъщеря, лишена от възможността на подкрепа и разбиране, възможността да се радва на израстването на единствените си внуци починали невръстни.

Претърпените от ищцата болки и страдания, като неимуществени вреди са с изключителна сила и интензитет и обуславят присъждане на обезщетение в претендирания размер.

Всичките тези установени, факти водят до извод, че претендирания размер на обезщетението е справедлив и е съобразено със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищцата вреди.

В този смисъл е константната практика на ВКС в Решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 25 от 17.03.20Юг. по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на II т.о., решение № 66/03.07.2012г. по т.д. № 611/2011г. на II т.о., решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на II т.о., решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на I т.о., решение № 12 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 182 от 31.01.2018г. по т.д. № 187/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че човешките жертви от ** год. се дължат екстремност на природното събитие.

Съдът намира възражението за неоснователно.

Комплексната съдебно-техническа експертиза е категорично, в становището си, че количеството валеж е значително, но не е нетипично за нашите географски ширини. Според вещите лица, за да се определи едно събитие като събитие от извънреден характер, то трябва да е такова, че да не се е случвало до конкретния момент на настъпването му. Интензивните валежи на територията на Източна България на ** год. са били прогнозирани, което показва от една страна познания на синоптиците за особеностите на района, а от друга- познаване на синоптичната обстановка, свързана с очаквана опасност от екстремно явление. В тази връзка, интензивният краткотраен дъжд, паднал на територията на град В. на ** не би следвало да се определя като събитие от извънреден характер.

В т.26 от заключението вещите лица доказват, че на 18.06.2014 год. в 13.10 ч. НИМХ-филиал В. е издал „ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ОЧАКВАНИ ПОВСЕМЕСТНИ КРАТКОТРАЙНИ ВАЛЕЖИ, ГРЪМОТЕВИЧНИ БУРИ И ГРАДУШКИ", което е било изпратено до Община В. и Гражданска защита. От друга страна, по системата МЕТEOALARM, е издадено предупреждение от първа степен, код „жълто" за Варненска област за ** год. за очаквани значителни валежи от дъжд с количества между 15 и 30 л/кв.м.

Поради горното, се налага извод, че ответника е бил предупреден за очаквано опасно явление, при което нейните органи и длъжностни лица, натоварени с функциите по поддръжка на дерето и осигуряване на защита на населението от наводнения е следвало да предприемат действия по предотвратяване на наводнението, което не са сторили.

По въведеното твърденията на ответника за съпричиняване от страна на ищцата вредоносния резултат.

Според разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

Според ответника, съпричиняването от страна на ищцата се изразява в извършено от нея нарушение на разпоредбите на ЗУТ - строителството на незаконна сграда в рискова зона и обитаването й без да е въведена в експлоатация, с които тя допринесла за вредоносния резултат.

Незаконния строеж като такъв извършен от ищцата не представлява противоправно действие, което да е в причинна връзка с настъпилата вреда, за да се приеме като съпричиняване.

Според  ТР №1/2014 год. по тълкувателно дело №1 на ОСТК на ВКС, в т.7 е прието, че: „Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен."

С ППВС № 17/18.11.1963г., т. 7 е прието, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице.

Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.

В конкретния случая причината на вредата е наводнение, което вследствие от неизпълнение задължението на служителите на ответника за осигуряване на водопроводимостта на дере публична общинска собственост и осигуряване защита на гражданите от наводнения.

Деянието на ищцата няма отношение към възникналото наводнение и поради тази причина липсва и съпричиняване.

В правото съществува принцип, че никой не може да се облагодетелства от собственото си виновно поведение. Ответника като контролен орган по незаконното строителство е бездействала в едни продължителен период от време - нито констатирала незаконно строителство и не е предприела предвид законовите си задължение да премахне такова строителство.

От горното се налага извода, че възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата е неоснователно.

По възражението на ответника за съпричиняване от страна на загиналата З.А.Ш. за настъпване на вредоносния резултат:

Възражението на ответната страна, че с това свое действие тя е допринесла вредоносния резултат, което води до намаляване на присъденото обезщетение, е неоснователно. По делото се установи, че на датата на наводнението З.Ш. е гостувала на сестра си Ж.Ш. и е загинала от удавяне вследствие приливна вълна. Нейното действие, като посещаване на в незаконната постройка не е противоправно действие, което да е причинно следствена връзка с вредоносния резултат. В случая важи и изложеното по-горе.

По отношение на иска с правно основание чл.84 от ЗЗД.

С исковата молба ищцата е заявил и иска за обезщетение за забава, равно на законната лихва от датата на падежа до окончателното й изплащане.

При непозволеното увреждане деликвента е изпаднал в забава от датата на деликта т.е. ** год. на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Ищцата претендира обезщетение за забава до датата на предявяване 17.06.2019 год., което за главница от 130 000 лева е в размер на 65 950 лева, за главница от 100 000 лева обезщетението за забава е в размер на 50 730,75 и за главница от 30 000 лева е 15 219,20 лева.

В исковата молба ищцата е претендира размер на исковете за обезщетение за забава, които се явяват частично неоснователни.

Предвид заявеното обезщетение за забава и съобразно мотивите на съда за основателност основните искове, съобразно предявения размер, то и искането за обезщетение за забава се явява основателно и следва да се уважи, но до размер, който съдът сам е изчислил и приложил в кориците на делото подробно посочен по-горе..

Съобразно направеното искане съдът следва да присъди и законната лихва върху главницата нея считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

По отношение на разноските по делото.

Всяка от страните е направила искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски С оглед на изхода на спора направените от ищцата разноски следва да и се присъдят в тежест на ответника.

Представен е списък с разноските, което са в размер на 19 714.73 лева с ДДС.

Съдът следва да осъди ответника да заплати по сметка на ВОС и държавната такса в размер на 21 750,23 лева, върху уважената цена на иска в размер на 542 630,70 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА **ДА ЗАПЛАТИ на Ж.А.Ш., ЕГН:**********, с адрес ***, СУМАТА ОТ 195 950 лева, представляваща, сумата 130 000 лева, обезщетение за причинените й неимуществени вреди болки и страдания, вследствие смъртта на дъщеря й М.Ж.Ш. с ЕГН:**********, загинала при наводнението на 19.06.2019 год. в гр.В., кв."А.", ул.“****“ № 68, причинено от образувана мощна приливна вълна в непочистено дере, находящо се между улиците „****“ и „****“, явяващо се следствие на виновното бездействие на служители на ответника по повод контрол и поддържка на безопасното функциониране на хидротехническите и защитни съоръжения, както и бездействие по повод предприемане на действия по защита от вредното въздействие на водите и наводенията, включително чрез поддръжка водопроводимостта на дерето, сумата от 65 950,00 лева, представляваща обезщетение забава равна на законната лихва върху главницата от 130 000 лева, считано от дата на деликта ** год. до датата на предявяване на исковата молба 17.06.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от 130 000 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба 18.06.2019 год. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ ЧАСТИЧНО предявения иск с правно основание чл.84 от ЗЗД от Ж.А.Ш. ***, за сумата над 65 950 лева, до претендирания размер 65 986 лева, представляваща обезщетение забава равна на законната лихва върху главницата от 130 000 лева, считано от дата на деликта ** год. до датата на предявяване на исковата молба 17.06.2019 год. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА **ДА ЗАПЛАТИ на Ж.А.Ш., ЕГН:**********, с адрес *** СУМАТА ОТ 150 730,75 лева, представляваща, сумата от 100 000 лева, обезщетение за причинените й неимуществени вреди болки и страдания, вследствие смъртта на внука й С.Е.С., ЕГН:**********, загинал при наводнението на ** год. в гр.В., кв."А.", ул.“****“ № 68, причинено от образувана мощна приливна вълна в непочистено дере, находящо се между улиците „****“ и „****“, явяващо се следствие на виновното бездействие на служители на ответника по повод контрол и поддържка на безопасното функциониране на хидротехническите и защитни съоръжения, както и бездействие по повод предприемане на действия по защита от вредното въздействие на водите и наводенията, включително чрез поддръжка водопроводимостта на дерето, сумата от 50 730,75 лева, представляваща обезщетение забава равна на законната лихва върху главницата от 100 000 лева, считано от дата на деликта ** год. до датата на предявяване на исковата молба 17.06.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от 100 000 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба 18.06.2019 год. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ ЧАСТИЧНО предявения иск с правно основание чл.84 от ЗЗД от Ж.А.Ш. ***, за сумата над 50 730,75 лева, до претендирания размер 50758,50 лева, представляваща обезщетение забава равна на законната лихва върху главницата от 100 000 лева, считано от дата на деликта ** год. до датата на предявяване на исковата молба 17.06.2019 год. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА **ДА ЗАПЛАТИ на Ж.А.Ш., ЕГН:**********, с адрес *** СУМАТА ОТ 150 730,75 лева, представляваща, сумата от 100 000 лева, обезщетение за причинените й неимуществени вреди болки и страдания, вследствие смъртта на внучката Ж. М.Ш., ЕГН:**********, загинала при наводнението на ** год. в гр.В., кв."А.", ул.“****“ № 68, причинено от образувана мощна приливна вълна в непочистено дере, находящо се между улиците „****“ и „****“, явяващо се следствие на виновното бездействие на служители на ответника по повод контрол и поддържка на безопасното функциониране на хидротехническите и защитни съоръжения, както и бездействие по повод предприемане на действия по защита от вредното въздействие на водите и наводенията, включително чрез поддръжка водопроводимостта на дерето, сумата от 50 730,75 лева, представляваща обезщетение забава равна на законната лихва върху главницата от 100 000 лева, считано от дата на деликта ** год. до датата на предявяване на исковата молба 17.06.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от 100 000 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба 18.06.2019 год. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ ЧАСТИЧНО предявения иск с правно основание чл.84 от ЗЗД от Ж.А.Ш. ***, за сумата над 50 730,75 лева, до претендирания размер 50758,50 лева, представляваща обезщетение забава равна на законната лихва върху главницата от 100 000 лева, считано от дата на деликта ** год. до датата на предявяване на исковата молба 17.06.2019 год. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА **ДА ЗАПЛАТИ на Ж.А.Ш., ЕГН:**********, с адрес ***, СУМАТА ОТ 45 219,20 лева, представляваща, сумата от 30 000 лева, обезщетение за причинените й неимуществени вреди болки и страдания, вследствие смъртта на сестра й З.А.Ш., ЕГН **********, загинала при наводнението на ** год. в гр.В., кв."А.", ул.“****“ № 68, причинено от образувана мощна приливна вълна в непочистено дере, находящо се между улиците „****“ и „****“, явяващо се следствие на виновното бездействие на служители на ответника по повод контрол и поддържка на безопасното функциониране на хидротехническите и защитни съоръжения, както и бездействие по повод предприемане на действия по защита от вредното въздействие на водите и наводенията, включително чрез поддръжка водопроводимостта на дерето, сумата от 15 219120 лева, представляваща обезщетение забава равна на законната лихва върху главницата от 30 000 лева, считано от дата на деликта ** год. до датата на предявяване на исковата молба 17.06.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от 30 000 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба 18.06.2019 год. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ж.А.Ш. ***, над сумата 15 219,20 лева, до претендирания размер 15 277 лева, представляваща обезщетение забава равна на законната лихва върху главницата от 30 000 лева, считано от дата на деликта ** год. до датата на предявяване на исковата молба 17.06.2019 год. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА **ДА ЗАПЛАТИ на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „И. и С.“ БУЛСТАТ:*********, представлявано от адв. Д.Г. И. Н. Стоянова П. при ВАК, с адрес: *** сумата от 19 714.73 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА **ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненския окръжен съд сумата от 21 705,23 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанциония съд пред Варненски апелативен съд.

 

 

 

                                                           СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: