Р Е Ш Е Н И Е
№ 2765
град Бургас ,
29.10.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
граждански състав
на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Зинаида Монева,
като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 4664 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба на Т.А.Г., ЕГН **********,*** чрез адв. И.И.,*** против ГД „Гранична
полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Лузиза“ № 46. Ищецът претендира,
че в периода 11.06.2016г. до 11.06.2019г. е полагал труд като „мл. експерт/ командир
на отделение“ в ГКПП „Аерогара Бургас“ при ГПУ Летище Бургас, към РД „Гранична
полиция“ Аерогари София. Посочената структура е на подчинение на ГД „Гранична
полиция“ МВР гр. София. Сочи се, че според ЗМВР Г. е държавен служител. Сочи
се, че за процесния период ищецът е работел на 12- часови работни смени , по
график за всеки месец. За периода Г. бил положил общо 1800часа нощен труд,
които следвало да се преизчислят с коефициент 1.143 , което правело общо 2057часа
дневен труд. Това пресмятане от дневен към нощен труд водело до извънреден труд
от 257часа , който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. Претендира се за сумата
от 1657.00лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен
нощен труд от 257часа за периода 11.06.2016г. до 11.06.2019г. С исковата молба
се претендира и обезщетение за забава – лихва за забава на осн. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД в размер на 191.05лева , съобразно тримесечния период за отчитане на
положения в структурата труд. За периода 30.07.2016г. до 11.06.2019г. размерът
на лихвата за забава , според претенцията на ищеца, е в размер на 191.05лева .
Иска се осъждане на ответника и за законната лихва върху присъдената сума от
депозиране на исковата молба до окончателното й плащане , както и направените
разноски в производството. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение
на иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1540.30лева за
положен извънреден труд, приравнен от нощен в дневен такъв и лихва за забава в размер на 201, 32лева.
В
хода на процеса адв. И.И.,*** е преупълномощил адв. Митко Добрев Димитров, АК
гр. Хасково, гр. Свиленград, бул. „България“ № 77 да представлява ищеца по
делото.
Ответникът
ГД „Гранична полиция“ МВР депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК
чрез гл. юрисконсулт Красимира Иванова. Исковата молба се оспорва като
недоказани като основание и размер предявените искове. Не се спори, че страните
са се намирали в посоченото правоотношение и
това, че ищцата е заемала посочената длъжност. Ответникът сочи, че ищецът
е полагала труд на 12- часови работни смени/ дневни и нощни/, съгласно месечни
графици. Отработеното време се изчислявало сумирано. В резултат на това
изчисляване, чрез прихващане на положителните и отрицателните разлики на
отработеното време се формирал резултат,
който при надвишаване на нормата на работните часове бил заплащан на ищцата на
осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР като извънреден труд. Сочат се разпоредбите
на Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. ,
като се изтъква , че само в първия нормативен акт е посочено основание , въз
основа на което следва да се извършва преизчисляване на положения нощен труд от
22.00 до 06.00часа с коефициент 0,143. Ответникът оспорва приложимостта на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата , която е
издадена на основание Кодекса на труда, която според него се прилагала само за
лицата работещи по трудово правоотношение.
Предявен
е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице е, че за периода от м. юни 2016г. до м. юни 2019г.
ищецът е положил общо 1586часа нощен труд. Същият приравнен към дневен такъв
при уможение с коефициент 1.143 се равнявал на 1812.78часа труд. Съответно
вещото лице е посочило, че на ищеца не са заплатени 226,78часа извънреден труд,
който е оценен на 1540.30лева, а размерът на лихвата за забава е изчислен на 201.32лева.
Съдът, след
като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на
ответника по делото, счита за установено следното.
По делото не се спори , че между ищецът Т.А.Г. и ГД „Гранична полиция” МВР гр. София е било
налице служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемала длъжността „мл. експерт/ командир на
отделение“ в ГКПП „Аерогара Бургас“ при ГПУ Летище Бургас, към РД „Гранична
полиция“ Аерогари София.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени.
В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е
следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден
труд. Относимите към
предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.); , Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.
176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал.
2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3
от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В предходната редакция
на ал. 3 е посочено, че периодът на изчисляване е едномесечен. В ал. 5, т. 2 е
предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага
поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по
служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по
трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при
сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).
Може също
така да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете
нощен труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да
се преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140,
ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе
заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа,
отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова
дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага
коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според
което за периода м. юни 2016г. – м. юни 2019г. ищецът е
положил общо 1586часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1812.78часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 226,78часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1540.30лева и при липса на доказателства това
допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то
изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в
предявения след увеличението размер.
Изчислена
е и дължимата лихва за забава върху процесната сума, като спрямо посочената
главница същата е определена в размер на 201.32лева, които също следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 11.06.2019 г. до
окончателното й изплащане.
По
отношение на възражението на ответника, че отчетният период за второто
тримесечие на 2019г. не е бил приключил, т.е. за периода от 01.04.2019г. до
11.06.2019г., възражението не следва да
се приема. Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК , следва да се съобрази, че този
отчетен период е настъпил в хода на процеса, а доколкото няма данни исковата
сума да е била заплатена на ответника, следва да се присъди и търсеното за този
период.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер
на 380.00лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса
за разглеждането на иск, която е в размер на 111,61лева и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер
на 250.00лева.
По претенцията
за юрисконсултско възнаграждение , следва съобразно прекратената част на
производството да се присъди такова в полза на ответника. В процеса ГД
„Гранична полиция“ МВР, гр. София е било представлявано от юрисконсулт.
Съгласно чл. 23 от НЗПП за защита по трудови дела с определен материален интерес се заплаща
правна помощ в размер от 100 до 300лева. Настоящият състав счита, че следва, на
осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, да се определи възнаграждение в размер на
100.00лева, което да бъде заплатено от ищеца на ответника.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната лихва
върху него.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар
Светлан Кичиков – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.Г., ЕГН **********,*** сумата от 1540.30лева/ хиляда петстотин и
четиридесет лева и тридесет стотинки/ представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 226.78часа за периода 11.06.2016г.
до 11.06.2019г.- разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен
такъв с коефициент 1.143, ведно със сумата от 201.32лева/ двеста и един лева и
тридесет и две стотинки/, представляваща лихва за забава върху дължимите суми
за периода от 30.07.2016г. до 11.06.2019г., явяващи се допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за горепосочения период , както и
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 11.06.2019г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.Г.,
ЕГН **********,*** , сумата от 380.00лева
/триста и тринадесет лева/ разноски по водене на производството за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от 250.00лева/
двеста и петдесет лева/ за изготвената експертиза и 111.61лева /сто и единадесет
лева и шестдесет и една стотинки/ държавна такса.
ОСЪЖДА
Т.А.Г., ЕГН **********,*** да заплати на
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, на осн. чл.
78, ал. 4 от ГПК, сумата от 100.00лева юрисконсултско възнаграждение по
прекратената част на иска.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 29.10.2019г.
Съдия: