РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
втори септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16455 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявен от К.К.П. срещу „Д.з.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за
заплащане на сумата от 3029,32 лв. (след допуснатото изменение на иска чрез
увеличение на неговия размер по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 02.09.2021
г.), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. марка
„Рено“, модел „Меган“, с рег. № *******, при
настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, а именно при ПТП на 12.03.2020 г. в гр. Варна на ул. „Атанас
Томов“ при кръстовището с ул. „Топола“, причинено по вина на водача на т.а.
„МАН“, с рег. № ********, застрахован при ответника с полица № BG/06/************/05.09.2019 г., ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба – 21.12.2020 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Твърди се
в исковата молба, че на 12.03.2020 г. ищецът предоставил собствения си
автомобил Рено Меган, с ДК №******* за управление на
съпругата си Я. С. П., като се случил следният инцидент: около 09,20 часа, в
гр. Варна, Я.П., управлявайки л.а. Рено Меган, с ДК №*******,
се движила по ул. „Атанас Томов“ посока ул. „Струга“, като преминавайки през
кръстовището с ул. „Топола“, е блъсната от т.а. МАН, с peг. № ********, управляван от А.Д.. Излага, че товарният автомобил се
движел по ул. „Топола“ посока бул. „Сливница“, като преминавайки през
кръстовището с ул. „Атанас Томов“ е бил длъжен да пропусне движещият се отдясно
л.а. Рено Меган, с ДК №*******, тъй като кръстовището
е на равнозначни пътища и съгласно чл. 48 ЗДвП, на кръстовище на равнозначни
пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се намират или приближават от дясната му страна. Поддържа, че в
случая водачът на т.а. МАН, с peг. № ********, виновно е
нарушил чл. 48 ЗДвП и е станал причина за настъпване на ПТП. Сочи, че за
настъпилото ПТП двамата водачи попълнили Двустранен констативен протокол за
ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили водачът на т.а. МАН, с peг. № ********. Навежда довод, че товарният
автомобил, управляван от виновния водач, е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ с № BG/06/************/05.09.2019 г. при ответното дружество, със срок на действие 27.09.2019
г. - 26.09.2020 г., която полица е действаща към датата на ПТП. Твърди, че на
12.03.2020 г. уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП,
като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил
Опис - заключение по щета № 43080312000249/12.03.2020 г. В описа като увредени
детайли били посочени предна броня, лайсна предна броня, калник преден ляв, подкалник преден ляв, предна врата лява, странично ляво
огледало, мигач в калник ляв, предна лява джанта, фар ляв, шенкел
преден ляв, амортисьор преден ляв, конзола калник
преден ляв и преден капак. Пояснява, че застрахователят оспорил представеният
Двустранен констативен протокол за ПТП, като изискал да бъде представен
официален Протокол за ПТП, поради което на 08.05.2020 г. бил издаден такъв и
представен на ответника. Ищецът излага, че до момента не е получил
застрахователно обезщетение за претърпените вреди, поради което извършил
проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на
катастрофирали автомобили, относно стойността на ремонта на автомобила. От така
направеното проучване установил, че сумата, необходима за възстановяване и
пускане на автомобила в движение, е в размер на 2 999,53 лв. При тези
съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените
разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника „Д.з.“ ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на
исковата претенция. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за товарен автомобил
марка и модел „МАН TGS“, рег. № ********, обективирана
в посочената застрахователна полица, както и обстоятелството че е подадено
уведомление за щета, по което е образувана преписка № 43080312000249.
Потвърждава заявеното от ищеца, че е извършен оглед на автомобила, за което е
съставен опис от 16.03.2020 г., съдържащ увредените детайли на автомобила.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че процесното
ПТП е причинено по вина на водача на товарния автомобил, тъй като счита, че
същият се е движил на път с предимство и не е било възможно да отнеме
предимство на водача на лекия автомобил. Сочи се, че в законоустановения
срок ищецът е бил уведомен за становището на застрахователя, поискани са
допълнителни пояснения от водача на товарния автомобил и в крайна сметка с
второ писмо от 21.05.2020 г. е бил потвърден отказът на застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва се механизмът на
произшествието, описан в протокол за ПТП № 1736936/08.05.2020 г. и ДКП за ПТП от
12.03.2020 г. Поддържа се, че протоколът от 08.05.2020 г. е изготвен почти два
месеца след датата на инцидента само по данни на водача на процесния
лек автомобил, не е подписан от другия участник, мястото не е било посетено от
служители на „Пътна полиция“, поради което не представлява официален
свидетелстващ документ за механизма на ПТП. В условията на евентуалност оспорва
исковата претенция по размер като сочи, че е налице „тотална щета“ по смисъла
на чл. 390, ал. 2 КЗ, поради което дължимото обезщетение следва да бъде
определено в размер на действителната стойност на автомобила. В този смисъл
моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на съдебни разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
както и заключението по назначената съдебна автотехническа
експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд
– Варна, 8 състав, е бил сезиран с осъдителен иск правно основание чл. 432 КЗ.
Видно
е от представения по делото Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие от 12.03.2020 г., че на посочената дата в 9,20 часа в гр. Варна на
ул. „Атанас Томов“ при кръстовището с ул. „Топола“, между собствения на ищеца
л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № *******,
управляван от неговата съпруга, и т.а. МАН, с peг. № ********, управляван от А.Д., е настъпило ПТП, в който двустранен
констативен протокол е посочен за виновен за настъпване на процесното
ПТП водачът на товарния автомобил.
Между
страните е обявено за безспорно с Определение № 262726/11.03.2021 г., в което е
обективиран проект на доклад по делото, приет за
окончателен в о. с. з. на 13.05.2021 г., че между водачът на т.а. „МАН“, с рег. № ******** и ответника – „Д.з.“ ЕАД
към датата на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” с полица № BG/06/************
от 05.09.2019 г.
Установява
се от представените Уведомление за щета от 12.03.2020 г., Документи по
претенция 43080312000249/12.03.2020 г., Опис – заключение от 12.03.2020 г. и
Опис на допълнително представени документи от 16.03.2020 г., че ищецът е
уведомил ответното дружество за настъпването на процесното
застрахователно събитие на 12.03.2020 г., като при застрахователя по договора
за „Гражданска
отговорност” на застрахования автомобил, управляван от виновния водач, е образувана застрахователна преписка, назована „щета № 43080312000249”. В
уведомлението е посочено, че при движение направо товарния автомобил е отнел
предимството на управлявания от съпругата на ищеца автомобил и го е ударил в
предна лява част. На посочената дата е извършен оглед на автомобила от
представител на застрахователя, при който са констатирани следните увредени
детайли: предна броня, лайсна предна броня, калник преден ляв, подкалник преден ляв, предна врата лява, странично ляво
огледало, мигач в калник ляв, предна лява джанта, фар ляв, шенкел
преден ляв, амортисьор преден ляв, конзола калник
преден ляв и преден капак.
Впоследствие
застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение на ищеца, като
в изпратеното до него писмо е заявено, че след проучване е установено, че
фактите не съвпадат с декларираните, а именно движението по ул. „Топола“ е
регулирано със знак Б3 „Път с предимство, тоест водач А не е имало как да
отнеме предимство, тъй като се е движел по път с предимство. Идентично
становище е застъпено от застрахователя и в писмо с изх. № 0-92-5124/24.04.2020
г., изпратено до ищеца.
На
08.05.2020 г. е съставен Протокол за ПТП № 1736936 от компетентен
административен орган по контрола на движението по пътищата в Република
България при РПУ-Варна, в който е отразено относно процесния
пътен инцидент на 12.03.2020 г., че водачът на товарния автомобил на кръстовище
с равнозначни пътища не пропуска и става причина за ПТП с приближаващия се от
дясно автомобил, управляван от съпругата на ищеца. На виновния водач на т.а.
„МАН“ с рег. № ** **** ** е съставен АУАН № 9598 за нарушение на чл. 48 ЗДвП.
Протоколът е представен на застрахователя, но той потвърждава постановения до
момента отказ, тъй като протоколът за ПТП е издаден почти два месеца по-късно
от настъпване на застрахователното събитие (видно от писмо с изх. № 0-92-6337/21.05.2020
г.).
От
ангажираните гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетеля И.Б.М. се изяснява, че свидетелят е бил изпратен от
дежурния на Сектор „Пътна полиция“ на процесното ПТП
и е установил на място автомобилите, както и че по ул. „Топола“ посока бул.
„Сливница“, по която се е движел товарния автомобил е нямало никакъв знак.
Свидетелства, че било обяснено на водачите кой е виновен за настъпването на
ПТП, те се съгласили и подписали двустранен констативен протокол. Впоследствие
обаче научил, че застрахователят е оспорил този протокол, постъпила жалба в
КАТ, поради което била извършена допълнително проверка на място, при която били
изготвени снимки на кръстовището и знаците. Двамата водачи били извикани,
изготвен бил протоколът за ПТП, а на виновния водач бил съставен акт за АУАН,
тъй като дясностоящият автомобил е с предимство на
равнозначни кръстовища.
От допусната
и неоспорена от страните САТЕ, извършила изследване въз основа на представените
по делото доказателства и след допълнително проучване на мястото на пътния
инцидент, се установява, че при движение по ул. „Топола“ посока бул. „Сливница“
на север преди кръстовището са налични пътни знаци Б3 „Път с предимство“ и Д17
„Пешеходна пътека“, а преди кръстовището от всички други посоки не са налични
пътни знаци или маркировка. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице
допълва, че е изследвал снимки на кръстовището от „Google
Maps” от 2019 г. и два пъти го е посетил на място, т.е. от
2019 г. до настоящия момент няма промяна в организацията на преминаване през процесното кръстовище. Според заключението на САТЕ механизмът
на ПТП е сблъсък (пряк механичен контакт) между навлизащия по ул. „Атанас
Томов“ в кръстовището с ул. „Топола“ автомобил, управляван от съпругата на
ищеца, с товарен автомобил „Ман“, рег. № ** **** **, който се движил по ул.
„Топола“ посока от север към бул. „Сливница“, като сблъсъкът е бил с невисока
скорост под ъгъл близък до правия спрямо надлъжните им оси. Вещото лице е
достигнало до фактическия (доказателствен) извод, че стойността
на разходите, необходими за ремонт на увредения автомобил за въвеждането му в
експлоатация, възлиза общо в размер на сумата от 2955,22 лв. с ДДС по средни
пазарни цени към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие, а действителната пазарна стойност на автомобила към
тази дата се равнява на сумата от 4279,13 лв. В съдебно заседание вещото лице –
експерт пояснява, че в стойността на ремонта на автомобила не е включено
боядисване на преден ляв калник от двете страни на стойност 42,50 лв., а това
следва да се извърши, тъй като такова е технологичното изискване – боядисва се
от външната и вътрешната страна против корозия. Излага също така, че е редно да
се извърши реглаж на предния мост на автомобила,
поради подмяната на детайли, което възлиза на 30 лв. с ДДС. Съгласно
заключението на САТЕ съобразно характеристиките на автомобила и наситеността на
пазара, остатъчната стойност на увреденото моторно превозно средство е в размер
на 400 лв., определена от вещото лице според стойността, за която би се продал
автомобилът в комплект в неремонтирано състояние на депо за разглобяване (автоморга). В тази част заключението е основано на подробно
пазарно проучване след обобщаване на събраната информация от различни пунткове за разглобяване въз основа на описа с увредените
детайли и снимковия материал.
Съдът
възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и
добросъвестно, като в. л. е изследвало пълно и задълбочено представените по
делото доказателства и е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на
допуснатата САТЕ.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Правната
норма, регламентирана в чл. 432 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно
за неговото противоправно деяние лице е сключил
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който
възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност” виновно да е увредил ищеца,
като му е причинил сочените имуществени вреди в заявения размкер, които от своя страна да
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател. Вината съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага. Ищецът следва да докаже, че е представил на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач
документите, с които разполага и които са свързани със
застрахователното събитие и
причинените вреди, вкл. документите за дерегистрацията на
автомобила, с оглед определяне началния срок на забавата на застрахователя за
изплащане на дължимото обезщетение.
Както бе
изяснено, между страните не съществува спор относно обстоятелството, че през релевантния период е било налице застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между собственика
на лек автомобил с т.а. „МАН“, с рег. № ******** и ответника – застраховател. От събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключението на
вещото лице по назначената и неоспорена от страните САТЕ категорично се
установява настъпването на процесното застрахователно
събитие, механизмът на увреждането и причинените вреди на автомобила. По
несъмнен начин се доказа и че процесният вредносен резултат е необходима, закономерна, естествена
последица от настъпването на релевантното ПТП. Деянието на водача на лек
автомобил с т.а. „МАН“, с рег. № ********, е противоправно,
защото е извършено в противоречие с изискванията на правилата, уредени в чл. 48 ЗДвП – на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно
средство е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се намират
или приближават от дясната му
страна. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе опровергана в настоящото
производство чрез обратно доказване от ответника. Категорично бе установено по
делото, че водачът на товарния автомобил е бил виновен за настъпване на процесното ПТП, отнемайки предимството на управлявания от
съпругата на ищеца автомобил и блъскайки го в предна лява част.
В този
смисъл настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия
състав, пораждащ деликтната отговорност на делинквентът, обезпечена от ответника-застраховател по
договора за застраховка „Гражданска отговорност”, са осъществени в обективната
действителност.
При
претенция за заплащане на имуществени вреди, релевантна за действителната
стойност на автомобила е средната пазарна стойност на увреденото имущество към
момента на настъпване на застрахователното събитие – в този смисъл Решение № 37
от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.о., ТК; Решение № 59 от
6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т.о., ТК; Решение № 235 от
27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586 /2013 г., II т.о., ТК. Според константната
съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, Решение № 165/24.10.2013 г., по
т. дело № 469/2012 г. по описа на ВКС,
Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.
и др., при определяне на обезщетението по Кодекса за застраховането прилагането
на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди не е
задължително, а при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – по пазарни цени към датата на ПТП, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката.
Съгласно
разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ „тотална щета“ на моторно превозно средство представлява увреждане, при което стойността
на разходите за необходимия ремонт надвишава 70% от действителната му стойност.
При тези
съображения съдът намира, че дължимото от застрахователя застрахователно
обезщетение следва да се определи при условията на „тотална щета“ по см. на чл.
390, ал. 2 КЗ, тъй като съгласно заключението на САТЕ размерът на разходите за
необходимия ремонт (3027,72 лв. с ДДС, в която сума са включени и необходимите
разходи, допълнително посочени от вещото лице при изслушването му в съдебно
заседание, за боядисване на преден ляв калник и реглаж
на предния мост на автомобила) надвишава 70% от действителната стойност на
увредения автомобил, определена като пазарната му стойност към датата на ПТП (4279,13
лв.). Доколкото именно действителната
стойност на повредения автомобил е възприета като горна граница и в специалната норма, уреждаща обезщетението в полза на трето
увредено лице при тази задължителна
застраховка – арг. чл. 499, ал. 2 КЗ, претенцията на ищеца не може да
надхвърли така установената от експерта действителна стойност на МПС по пазарна цена
към момента на застрахователното събитие, а именно 4279,13 лв. От същата следва да се приспадне остатъчната
стойност на автомобила, определена като стойността, за която би се продал в
комплект в неремонтирано състояние на депо за разглобяване (автоморга)
– 400 лв., която съставлява имуществена облага за ищеца, т. нар. „ползи от
вредите“, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения – арг. чл. 51, ал. 1 ЗЗД. (В този смисъл – Решение № 24.10.2013 г. по
т. д. №
469/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и Решение от 09.11.2018 г., постановено по в.т.д.
№ 1369/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна). Следователно, дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 3879,13 лв. – действителната
стойност на увредения автомобил, след приспадане на остатъчната му стойност. С
оглед принципа на диспозитивното начало, искова
претенция следва да бъде уважена до пълния предявен размер от 3029,32 лв. (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, предписващ, че предметът на делото и
обемът на дължимата защита се определят от страните).
Съгласно чл.
390, ал. 1 КЗ предпоставка за изплащане на обезщетение за тотална щета на МПС е
представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му.
Представянето на доказателства за дерегистрация на
автомобила има значение за началото на срока за забавата, но не и за
основателността на претенцията за главница (застрахователно обезщетение) – в
този смисъл Решение № 140 от 01.08.2018 г. по т.д. № 2278/2017 г. на ВКС, I т.о. Началната дата на дължимостта
на законна лихва за забава следва да бъде поставена в зависимост от сбъдването
на това условие, доколкото в настоящия случай доказателства за прекратяване на
регистрацията на процесното МПС не са налични по
делото, а и липсва твърдение от ищеца в тази насока.
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените от него съдебни разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК
и приложените доказателства за реалното им извършване, в размер на сумата от
742,21 лв., представляваща сбор от заплатени държавна такса, депозити за САТЕ и
свидетел, както и за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** , да заплати на К.К.П., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 3029,32 лв. (три
хиляди двадесет и девет лева и тридесет и две стотинки), представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № *******, при настъпването на
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а
именно при ПТП на 12.03.2020 г. в гр. Варна на ул. „Атанас Томов“ при
кръстовището с ул. „Топола“, причинено по вина на водача на т.а. „МАН“, с рег.
№ ********, застрахован с полица № BG/06/************/05.09.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № *******, до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** , да заплати на К.К.П., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата
от 742,21 лв. (седемстотин четиридесет и два лева и двадесет и една стотинки),
представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: