МОТИВИ по НОХД № 3560 / 2014 г. по описа на ВРС,
XХXVII наказателен състав.
Подсъдимият К.Т.К. ***, ЕГН **********,***, българин,
български гражданин, с висше образование, разведен, е предаден на съд с
обвинение по чл.286 ал.1 във връзка чл.26 ал.1 от НК - За това, че в периода 27.04.2005 г. –
16.05.2005 г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, пред
надлежен орган на властта – прокурор при Районна прокуратура – Варна, набедил Н.Х.М.
и С.К.С. в извършване на престъпление по чл.309 ал.1 от НК, като знаел, че са
невинни.
Представителят на ВРП поддържа изцяло
обвинението и го намира за доказано. Моли, подсъдимия да бъде признат за виновен
по възведените му обвинения, а при определяне на наказанията, съдът за всеки от
тях да съобрази тежестта на извършеното. Предлага за подс. К. да бъде
определено наказание „лишаване от свобода”, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства: чисто съдебно минало, влошено здравословно състояние. Като
отегчаващо вината обстоятелство, предлага да бъде отчетена престъпната
упоритостта при извършване на деянието. Намира, че наказание ориентирано към
минималния размер предвиден по чл. 286, ал.1 от НК би било справедливо,
като не се противопоставя същото да бъде отложено по реда на чл. 66
от НК с три годишен изпитателен срок.
Защитата на подс.К. в лицето на адв. Я.Г.,***
намира обвинението за недоказано по категоричен и безспорен начин, като се
навеждат множество доводи в тази насока. Моли съда подсъдимия да бъде признат
за невиновен и оправдан по възведеното му обвинение.
В своя защита подс. К.К. твърди, че не е
извършил деянието и не се чувства виновен. Присъединява към становището на
защитата си.
В последната си дума подс. К.К. желае да бъде
оправдан.
Съдът, за да се произнесе, като взе предвид
събраните и проверени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Свидетелят Н.М. и подсъдимия К.К. са
съсобственици в сграда, находяща се в гр.Варна, ул.“Одрин“ № 10. През 2003 г. св.М. решил да започне
ново строителство в съсобственото им дворно място.
Строителството следвало да бъде осъществено от „Строител 65“ ООД, в което
съдружници били св.М. и св.С.С.. През 2004 г. бил подписан договор за строителство с
останалите съсобственици на горепосочения парцел. С подсъдимия К. не било
постигнато съгласие и оттогава започнали проблемите между него и св.М., който
основно се занимавал с въпросите около строителството на обекта. Отношенията
между двамата ескалирали и те започнали да подават сигнали един срещу друг в
Прокуратурата и МВР. От подсъдимия в Районна прокуратура – Варна са подадени
следните жалби: жалба от 27.04.2005 г., заведена под № 51868/2005 г., Жалба от
11.05.2005 г., присъединена към същия номер на ВРП, Жалба от 16.05.2005 г.
присъединена към посочения номер на ВРП. Посочените жалби са подадени от К.
срещу М. и С.. Вследствие на подадените жалби е образувано ДП № ********* г. по описа
на І РУП при ОД МВР – Варна, срещу неизвестен извършител за извършено
престъпление по чл.313 ал.1 от НК. По ДП са разпитани като свидетели Н.М. и С.С..
Била е извършена полицейска регистрация № 60496828.05.2005 г. в І РУ ОД МВР –
Варна на Н.Х.М.. Същата е заличена със Заповед № 02495/24.08.2009 г. на
Дирекция „Противодействие на общата престъпност“ при ГД „Криминална полиция” –
София.
Впоследствие ДП № 1107/2005 г. по описа на І
РУ при ОД МВР – Варна е преобразувано с постановление на прокурор при ВРП от
31.10.2005 г. в предварително следствие № 3133/2005 г. по описа на ОСС-Варна,
като е указано разследването да се проведе срещу – К.Т.К. и Д.И.Й. за извършено
от тях престъпление по чл.290 ал.1 от НК - За това, че на 01.07.2005 г. в
гр.Варна пред надлежен орган на властта – дознател от І РУП при ОД МВР – Варна,
съзнателно потвърдили неистина, а именно, че не са изписвали думите – „Запознат
съм с проекта. Нямам възражения“ и не са положили своите подписи под – съобщение
относно Молба вх.№ АГ 940807.07.2003 г. С постановление на ВРП от 26.06.2008 г.
наказателното производство е прекратено досежно престъпления – по чл.290 от НК,
чл.313 от НК, чл.308 и чл.309 от НК. С Постановление на прокурор от ВОП от
09.04.2008 г. отменя постановлението на прокурор от ВРП за преобразуване на
дознание № 1107/2005 г. по описа на І РУП при ОД МВР – Варна в предварително
производство, както и действията по привличането на К. и Й. в качеството им на
обвиняеми и предявяването на производството в това им качество, като връща
преписката на ВРП за произнасяне по материалите по ДП № 1107/2005 г. на І РУП
при ОД МВР – Варна за нова преценка по отношение на извършеното от К. и Й.. Чрез
ВРП до ВОП е депозирана жалба от Н.Х.М. срещу постановление от 23.05.2013 г. на
ВРП, с което е прекратено ДП № 1534/2009 г. по описа на ОД МВР – Варна, водено
срещу К.Т.К. за извършено престъпление по чл.286 ал.1 от НК.След преценка на
доказателствата по ДП, ВОП е приела, че пред надлежен орган на властта –ОД
МВР-Варна и ВРП, К.К. е набедил Н.М. и С.С. в документно престъпление, като
знаел, че са невинни, с което е осъществил състава на деянието по чл.286 ал.1
от НК. С постановления за привличане на обвиняем и вземане мярка за
неотклонение от 14.11.2013 г. и 29.04.2013 г. К.Т.К. е привлечен в качеството
му на обвиняем за извършване на престъпление по чл.286 ал.1 от НК.
От изготвената по сл.д. 03133/2005 г. по
описа на ОСлС – Варна, съдебно-графологическа
експертиза е видно, че: 1. Подписът, положен върху документ – „ИЗВЕСТИЕ ЗА
ДОСТАВЯНЕ“ № 25/16.10.2003 г. за – „Подпис на получателя“, Е ПОЛОЖЕН от Д.И.Й.,
ЕГН **********. 2. Подписът положен върху документ – „ИЗВЕСТИЕ ЗА ДОСТАВЯНЕ“ № 14/19.05.2004 г. за „Подпис на получателя“, Е ПОЛОЖЕН от
Д.И.Й., ЕГН **********. 3. Почеркът отразен в буквено-цифровия ръкописен текст:
„Запознат съм с проекта. Нямам възражение. 20.10.2003 г.“, изписан върху документ
„СЪОБЩЕНИЕ“ от 10.10.2003 г. с № ДГ1 9400-191, Е ИЗПИСАН от К.Т.К., ЕГН **********.
4. Подписът положен върху документ „СЪОБЩЕНИЕ“ от 10.10.2003 г. с № ДГ1
9400-191, Е ПОЛОЖЕН от К.Т.К., ЕГН **********.
В съдебно заседание заключението се поддържа.
От изготвената по ДП № 1107/2005 г. по описа
на І РУ при ОД МВР - Варна, съдебно-графологическа
експертиза е видно, че: 1. В съобщение относно Молба – вх.№ АГ 940 Н/3/07.07.03
г., изписаният ръкописен текст с химикална паста и
дата под него – „Запознат съм с проекта. Нямам възражения. 20.10.2003 г.“ е
изпълнен от К.Т.К.. 2. В съобщение относно – Молба вх.№ АГ 940 Н/3/07.07.03 г.,
подписът под изписаният ръкописно текст с химикална
паста и дата под него – „Запознат със с проекта. Нямам възражения. 20.10.2003
г.“ е положен от К.Т.К.. 3. В известие за доставка №25/16.10.2003 г., подписът
в графа – „Подпис на получателя“, не е положен от - К.Т.К., Н.Х.М. или С.К.С..
4. В известие за доставка № 14/19.05.2004 г., подписът в графа „подпис на
получателя“, не е положен от - К.Т.К., Н.Х.М. или С.К.С..
В съдебно заседание заключението се поддържа.
Горната фактическа обстановка се установява
от събрания по делото доказателствен материал: частично от обясненията па
подсъдимия К., дадени в хода на съдебното следствие; изцяло от показанията на
свидетелите Н.М. и С.С., дадени в съдебно заседание; писмените доказателства и
доказателствени средства, решение от 20.05.2010 г. по адм.д.
№ 859/2005 г. на ВАС, определение № 13711/25.102011 г. по адм.д.
№ 13538/2011 г. на ВАС, реш. № 581/11.05.2010 г. на
в.гр.д. № 1902/2009 г. на ВОС, решение № 2176/15.11.2012 г. по гр.д. №
1290/2011 г. на ВОС, и заключенията на изготвените и подробно описани по горе
експертизи.
Съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви,
последователни, обективни и взаимно допълващи се показанията на свидетелите Н.М.
и С.С., дадени в съдебно заседание.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Набедяването по чл. 286 НК е разновидност на престъпленията, които се характеризират като
посегателства, възпрепятстващи вземането на правилни решения от органите на
съдебната власт. По делото не се спори, че при това престъпление деецът пред
надлежен орган на властта уличава в престъпление лице, за което знае, че е
невинно, като или го набедява в извършване на престъпление или представя
неистински доказателства срещу него. От константната съдебна практика е
известно, че "под надлежен орган на власт" следва да се разбират тези
органи на съдебната власт или други, които имат право да възбудят наказателно
преследване срещу набедения. За такива се приемат органите на предварителното
разследване, прокурорските и съдебните органи. За да е налице престъпление по
чл.286 ал.1 от НК установените фактически обстоятелства следва да водят до
извода, че подсъдимия пред надлежен орган на властта – Районна прокуратура –
Варна е набедил Н.Х.М. и С.К.С. в извършване на престъпление по чл.309 ал.1 от НК. В случая бе безспорно доказано, че подсъдимия е автор на процесното
„Оплакване“ от 27.04.2005 г. до ВРП и „Оплакване“ от 16.05.2005 г. до ВРП
безспорно е, че в тях същия е описал факти, сочещи осъществен престъпен състав
по чл.309 ал.1 от НК. Следва да се посочи, че за съставомерността на деянието
не е необходимо деецът да посочи правната квалификация на приписваното
престъпление, а е достатъчно да съобщи пред надлежния орган обстоятелства,
които обективно съдържат признаците на определеното престъпление.
Обстоятелствата, които подс.К. е съобщил до ВРП са следните: „…строителят в лицето на господин С. и Н.М. –
ме е подписвал и представлявал без мое знание и съгласие…“, „…при изменението
на ПУП и издаването на разрешение за строеж без мое знание господин М. е
декларирал от мое име съгласието и желанието ми за издаването на тези документи“,
„..всички подписи в тези документи не са моите. Вследствие на това всички
разрешителни са издадени без моето знание и съгласие“ доказа се, че тези –
„Оплаквания“ са адресирани и написани с цел да достигнат до Районна прокуратура
– Варна, която се явява надлежен орган на власт, до колкото същата има
правомощия да възбуди наказателно преследване за извършено престъпление.
По отношение на субективната страна на
престъплението: деянието по чл.286 ал.1 от НК може да бъде осъществено само
умишлено. Именно съзнанието на субекта на престъплението, че приписва
престъпление на лице, което е невинно, очертава престъплението по чл.286 от НК
като тежко посегателство срещу правосъдието. Съдебната практика сочи /р.№
21830.04.2013 г. ІІІ н.о./, че престъплението може да бъде извършено както с
пряк, така и с евентуален умисъл. При прекия умисъл /с какъвто съдът намира, че
е действал подс.К./ субектът на престъплението трябва да съзнава, че твърдяното
от него деяние изобщо не е извършено или, че то не е извършено от набедения, но
съзнателно да твърди пред надлежния орган обратното. В оплакването от
27.04.2005 г. до ВРП подсъдимия заявява „…строителят – в лицето на господин С.
и Н.М. ме е подписвал и представлявал без мое знание и съгласие…“ токова заявление
подсъдимия е направил и в оплакване, подадено пред ВРП на 16.05.2005 г.
същевременно подс.К. е знаел, че това не е така, тъй като лично се е подписвал,
видно от изготвените съдебно-графологически
експертизи, приложени по делото.
Действайки по описания по-горе начин, от
субективна страна подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен, при
условията на пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е искал.
Подсъдимият е съзнавал всички елементи от фактическия състав на престъплението,
включително, че реализира признаците на престъпление от този вид заедно, което
както бе коментирано по горе съдът прие за К. като извършител. Формата на вина
е изводима от оценка на действията и цялостното поведение на подсъдимия.
От фактическа и от правна страна по делото е
безспорно, че деянията извършени от К., за което бе признат за виновен,
осъществяват състава на престъпление именно по чл. 286, ал.1 от НК. Те са извършени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което е
налице продължавано престъпление по смисъла на чл.
26, ал.1 от НК.
От така събраните доказателства съдът направи
единствено възможните и категорични правни изводи, че от обективна и субективна
страна подсъдимия К. е осъществил състава на престъплението по чл. 286, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК и го призна за виновен в неговото извършване, а именно: за
това, че: - в периода 27.04.2005 г. –
16.05.2005 г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, пред
надлежен орган на властта – прокурор при Районна прокуратура – Варна, набедил Н.Х.М.
и С.К.С. в извършване на престъпление по чл.309 ал.1 от НК, като знаел, че са
невинни.
ПО СТАНОВИЩАТА НА ЗАЩИТАТА НА ПОДСЬДИМИЯ:
Защитата на подсъдимия развива своите доводи
в няколко паралелни плоскости: за допуснати съществени процесуални нарушения
при изготвяне на обвинителния акт, тъй като не е конкретизирано както от
фактическа, така и от правна страна конкретното престъпление, в което подс.К. е
набедил Н.М. и С.С.. Липса на безспорни доказателства за извършено деяние по чл. 286, ал.1 от НК, несъставомерност на
деянието на подс. К..
По отношение на тези възражения, съдът
намира, че същите са неоснователни и несъобразени със съдебната практика.
Защитата акцентира, че липсва описание на действията на подсъдимия за деянието,
осъществяващо съвкупността по смисъла на чл.286 ал.1, във вр. чл.
26, ал.1 от НК. В редица свои решение ВКС е имал възможността да се
произнесе, че не може да бъде възприемано оплакването, че обвинението е неясно
защото не е посочено в обвинителния акт в какво престъпление подсъдимия е
набедил пострадалите. При внимателно запознаване с обвинението е видно, че там
е отразено обстоятелството, че К. е депозирал „оплаквания“ до ВРП, в които се
твърди, че „…строителят в лицето на
господин С. и Н.М. – ме е подписвал и представлявал без мое знание и
съгласие…“, „…при изменението на ПУП и издаването на разрешение за строеж без
мое знание господин М. е декларирал от мое име съгласието и желанието ми за
издаването на тези документи“, „..всички подписи в тези документи не са моите.
Вследствие на това всички разрешителни са издадени без моето знание и съгласие“
доказа се, че тези – „Оплаквания“ са адресирани и написани с цел да достигнат
до Районна прокуратура – Варна, която се явява надлежен орган на власт,
доколкото същата има правомощия да възбуди наказателно преследване за извършено
престъпление.
Деянието по чл.286 ал.1 от НК е осъществено
умишлено от подс.К., който съзнателно
приписва престъпление на лице, което е невинно. Съдебната практика е
категорична /р.№ 21830.04.2013 г. ІІІ н.о./, че престъплението може да бъде извършено както с пряк, така и с
евентуален умисъл. При прекия умисъл /с какъвто съдът намира, че е действал
подс.К./ е съзнавал, че твърдяното от него деяние изобщо не е извършено или, че
то не е извършено от набедения, но съзнателно да твърди пред надлежния орган
обратното. В оплакването от 27.04.2005 г. до ВРП подсъдимия заявява
„…строителят – в лицето на господин С. и Н.М. ме е подписвал и предстваллявал без мое знание и съгласие…“токова заявление
подсъдимия е направил и в оплакване, подадена пред ВРП на 16.05.2005 г.
същевременно подс.К. е знаел, че това не е така, тъй като лично се е подписвал,
видно от изготвените съдебно - графологически
експертизи, приложени по делото.
ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на
престъпленията: незачитане на установения правов ред от подсъдими
При определяне на вида и размера на
наказанията съдът взе предвид следното: За посоченото престъпление законът
предвижда наказание – „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 6 години и
„обществено порицание“. При индивидуализирането на наказанието следващо се на
подсъдимия за извършеното престъпление съдът прие, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Като такива взе в предвид добрите
характеристични данни, служебното му положение в обществото, здравословното му
състояние, факта, че са изминали повече от десет години от извършване на
деянието. На тази база съдът приложи чл.55 ал.1, т.1 от НК и наложи наказание
под минимума, предвиден в чл.286 ал.1 от НК, а именно – четири месеца „лишаване
от свобода“. Съдът прие, че са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК и
отложи изтърпяването на наказанието за срок от – три години, считано от влизане
на присъдата в законна сила, както и
"обществено порицание" чрез печата - местна преса в гр. Варна.
Така определеното наказание е достатъчно по
размер и ще изпълни и целите предвидени в чл. 36 от НК да поправи и превъзпита осъдения към спазване законите и добрите нрави,
да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления както и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл.
189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените разноски по
делото в размер на 90.00 лева в полза на
ВРС, както и да заплати на частния обвинител Н.Х.М. сумата в размер на 500.00
лева и частния обвинител С.К.С. сумата в размер на 500.00 лева, направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
По тези съображения съдът постанови присъдата
си
РАЙОНЕН СЪДИЯ: