Р Е Ш Е Н И Е № 261718
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
16.12.2020г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 02.12.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена
Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17749 по описа за 2019г.
на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 108 ЗС
Делото е образувано по повод на постъпила искова молба вх. № 20057/08.07.2018г. по описа на РС – Стара Загора от „Тод Транс“ ЕООД с ****** против С.К.В. за признаване за установено по отношение на последния, че дружеството ищец е собственик на МПС „***“, модел „***“ с рег. № ***, цвят – черен металик и да бъде предадено владението на така описания автомобил.
Ищецът заявява, че автомобилът бил предоставен под наем на дружество „Млечни продукти Тракия“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, Северна индустриална зона, комплекс „Сердика“, което дружество пък го е предоставило за ползване на ответник С.В. с пълномощно във връзка с изпълнение на служебните му задължения като при покана да върне автомобила Враче отказал да предаде вещта обратно, поради което и я държи без основание.
Ответник С.К.В. с отговор вх. № 23016/08.08.2019г. оспорва предявения иск и заявява, че договора за наем между ищеца и „Млечни продукти Тракия“ не е прекратен, заявява, че е работил по трудов договор с „Млечни продукти Тракия“ до 14.09.2018г. когато договорът му е прекратен. През време на действие на договора автомобилът е ползван от ответника с уговорка, че ще придобие собствеността му като за целта били заплатени 8000 лева в полза на „Млечни продукти Тракия“. Ответникът заявява, че е извършил разходи за поддръжка и запазване на вещта, които претендира в размер на 5000 лева по чл.91 ЗЗД съобразно подробно описаните по пера разходи на л. 23 от делото в молба от 19.12.2019г.
С определение № 3171/09.09.2019г. РС – Стара Загора изпраща по компететност делото на настоящата инстанция.
С молби уточнения от 11.11.2019г. и 25.11.2019г., 19.12.2019г. и 20.01.2019г. ответника конкретизира правото на задържане, което е упражнил и поддържа, че е имал уговорка за придобиване собствеността от „Млечни продукти Тракия“
С молби уточнения от 03.12.2019г. и 13.01.2020г. ищеца поддържа, че договора за наем с „Млечни продукти Тракия“ е прекратен, поддържа, че не му е известна уговорка за прехвърляне собствеността на МПС и той не е давал такова съгласие.
С определение № 1079/23.01.2020г. е конституирано трето лице – помагач „Млечни продукти“ Тракия с ****** чрез адв. *** с който се заявява основателност на предявения ревандикационнен иск.
Третото лице посочва, че през периода от 28.04.2017г. до 14.09.2018г. ответник С.В. е бил в трудовоправни отношения с дружеството във връзка с което и му бил предоставен за ползване процесния автомобил, владението върху който било установено със знанието и съгласието на ищеца за което и бил оформен договор за наем.
Посочва се че сумата от 8000 лева, която била постъпила от ответника била в изпълнение на задължение за връщане на заем от 03.08.2017г., а не като вноски по договор за покупка на МПС-то.
След прекратяване на трудовия договор с ответника последния отказал да върне автомобила.
В съдебно заседание от 02.12.2020г. ответникът чрез адв. М. изрично признава иска, заявява, че желае решение по чл. 237 ГПК. Заявява, че оттегля възражението си за прихващане.
Ищецът чрез адв. *** е съгласен да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК. Не претендира разноските сторени до момента по делото.
Страните заявяват, че автомобилът ще бъде предаден и получен доброволно.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло, като се осъди ответника да заплати претендираните суми.
Съдът не се произнася по въпроса за разноските.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.К.В. с ЕГН ********** с адрес: ***, че „Тод Транс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. Г.С. Раковски № 144, ап.15 с ****** е собственик на ПС „***“, модел „***“ с рег. № ***, цвят – черен металик КАТО ОСЪЖДА С.К.В. ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на лекия автомобил в полза на „Тод Транс“ ЕООД.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Млечни продукти Тракия“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, Северна индустриална зона, комплекс „Сердика“, с ******
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:
/п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.