Р E Ш Е Н И
Е
№
27.03.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА
КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 3062
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по чл. 344, ал.1, т. 3
във връзка с чл. 225, ал.1 КТ, по чл.
226, ал. 1, т.1 във връзка с ал. 3 КТ, като при условията на евентуалност е
предявен иск с правно основание чл. 220, ал.1 КТ.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 03.01.2017г.
сключил трудов договор №00000109/03.01.2017г. с ответника - „Ниро БГ” ЕООД,
представлявано от Робърт М. А Висенберг, а към настоящия момент - от С.В..
Макар и сключен с управителя на дружеството, фактическите отношения във връзка
с изпълнение на трудовите му задължения били с родителите на посочените лица - Р.
и Н.В.. Същите изпълнявали функцията на управители, но за ищеца не било ясно
дали са им били възложени такива правомощия по съответния ред. По силата на
договора, ищецът бил назначен в дружеството на длъжност „Шофьор товарен
автомобил”, за осъществяване на международни превози, с икономическа дейност
„Товарен автомобилен транспорт”. Основното му месечно трудово възнаграждение
било в размер на 463.00 лева, като същото следваше да му се изплаща до 30-то
число на следващ отработен месец. Съгласно договора, му се полагало
допълнително възнаграждение в размер на 0,6% от първоначално уговореното за
всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. Трудовият договор бил
сключен с 6-месечен срок на изпитване на основание чл. 67, ал.1, т.1 във връзка
с чл. 70 от Кодекса на труда, като към 03.07.2017 г. същият автоматично
преминал в такъв за неопределено време. Срокът на предизвестие за прекратяване
на трудовото правоотношение бил 30 дни и за двете страни съгласно чл. 3 от
договора. С Допълнително споразумение към Трудовия договор от 29.12.2017г.,
основното месечно възнаграждение на ищеца били увеличено на 690.00 ( шестстотин
и деветдесет) лева. Била му предоставена и длъжностна характеристика. Освен
възнаграждението, предвидено в трудовия договор и допълнението към него, същият
ежемесечно получавал допълнително възнаграждение средно в рамер на 3500.00 (три
хиляди и петстотин) лева, съобразно извършените от него превози, които били
наименовани от работодателя „командировъчни”, но същите имали характера на
работна заплата.
Изпълнявайки редовен курс от Република Франция за Кралство
Белгия като шофьор на товарен автомобил на международни превози, на
09.04.2018г. ищецът пристигнал в гаража на дружеството в гр. Мале, Белгия. Там
били също и управляващите, като Н.В. му заявила със заповеден тон да предаде
документите на автомобила и ключовете и му казала, че е уволнен, считано от
същия ден. Изумен от това решение, ищецът поискал обяснение, но в отговор
същата му казала единствено и с подигравателен тон „Българин!”, след което
напуснала обекта. На следващия ден ищецът се обадил и ги поканил да му бъдат
оформени и предадени документите, свързани с прекратяването на трудовото му
правоотношение, но поканата му останала без резултат. Висенберг му отговорила
да си гледа работата и да не се занимава повече с тях, след което повече не
потърсили ищеца и не отговорили на обажданията му. За ищеца не останала друга
възможност освен да си закупи самолетен билет и да се прибере в България.
В резултат от тези действия ищецът се почувствал
унизен и потиснат. Твърди, че до този момент изпълнявал
съвестно трудовите си задължения, без да е имал
налагани дисциплинарни наказания или спречквания с управителя по повод
дейността му. По никакъв начин не бил давал повод за подобно отношение към него,
още повече за такъв подход при прекратяване на трудовия му
договор.
Според ищеца бившият му
работодател не бил изпълнил задължението си,
съгласно разпоредбите на от Кодекса на труда, както и на трудовия
договор, касаещи прекратяване на същия. Бездействието му да изготви Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца респективно да попълни трудовата
му книжка и да оформи съпътстващата документация продължавали и
към датата на
подаване на исковата молба. Предвид това, освен че бил
лишен от възможността да разбере основанието за неговото уволнение и да
упражни в пълна степен правото си на защита, но и на основание чл. 226, ал. 1,
т.1 вр. ал. 3 за
ищеца настъпили вреди от имуществен и
неимуществен характер.
На първо място, работата му като международен шофьор била
свързана с ежедневни лишения - отдалечаване от семейство и приятели, развиване
на здравословни проблеми, свързани с ограниченото физическо движение, безсъние,
умора, неудобство и стрес. Въпреки това обаче, възнаграждението, което ищецът получавал, удовлетворявало минималните му потребности и затова той твърди, че изпълнявал задълженията си без възражения. Мотивирането на уволнението му с
факта, че бил българин го потиснало и обидило. Ищецът не знаел какво се имало предвид с посочването на гражданството му,
но цялостното поведение на управляващите дружеството клоняло
към негативна оценка за него, въз основа на народностната му принадлежост,
а не на база професионалните му качества. Това повлияло
негативно на емоционалното и психическото му състояние. Ищецът изпитвал
несигурност в себе си и страх от възможността да не успее да
си намери работа, именно поради предразсъдъците на чуждестранните работодали,
свързани с българските граждани. Спонтанното уволнение се отразило и
на финансовото му състояние, тъй като той разчитал на възнаграждението от
полагания труд, с което да помогне и на семейството си.
Отделно, стресът от ситуацията довел до безсъние, главоболие и
чувство на постоянна напрегнатост и безпокойство у ищеца.
На следващо място, неиздаването и непредаването на документи, удостоверяващи
прекратяването на трудовоправното отношение между ищеца и
ответното дружество, му попречили на възможността да се
регистрира към Агенция по заетостта и да получи обезщетение за
безработица. Предвид последното, за ищеца настъпили
вреди от имуществен характер, изразяващи се в пропуснати ползи. Освен това, такива
настъпили и в резултат на пропускане на възможността за получаване на
допълнително възнаграждение, които работодателят му
заплащал след извършени от него международни превози, така наречените от него
„командировъчни” за периода м.април-м.юни 2018г. Последните включвали
освен законовопредвидените парични средства за извършени по време на
командировката разходи, и бонус към месечната работна заплата на ищеца.
В съдебно заседание ищецът
уточнява, че заповеди за прекратяване на трудовото му правоотношение и налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“ от дати 13.08.2018г. са му били връчени
едва с отговора на исковата молба, които оспорва и моли уволнението му,
извършено с тях, да бъде признато за незаконно и да бъде отменено.
Искането на ищеца до районния съд
е да постанови решение, с което да се признае за незаконно извършеното уволнение със
заповеди от 13.08.2018г., издадени от ответника и да бъде отменено, като бъде
осъден ответникът „Ниро БГ” ЕООД:
1.
да му заплати обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението на основание чл. 344, ал. 1, т.3 КТ
в размер на 1380.00 лева за
периода от м. 09 април до месец юни 2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда;
2.
да му заплати на основание чл. 226, ал.1, т.1 вр. ал. 3 КТ обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в негативна
промяна на емоционалното, психическото и здравословното му
състояние в резултат от неиздаване на необходимите документи относно
прекратяване на трудовото ми правоотношение в размер от 3000.00 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда;
3.
да му заплати на основание чл. 226, ал.1, т.1 вр. ал. 3 КТ обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи от невъзможността да се регистрира към Агенция по заетостта и да получи
минимално обезщетение за безработица поради неиздаване на необходимите
документи относно прекратяване на трудовото му правоотношение в рамер на
1020.00 лева, както и в
пропуснати ползи от невъзможността да изпълнява редовни международни
автотранспортни превози, въз основа на които да получи
допълнително трудово възнаграждение в размер от 7000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда;
4.
При условията на евентуалност, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл. 220, ал.
1 КТ в размер от 690.00 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда.
Претендира за разноски.
5.
В законоустановения срок по
чл. 131 ГПК ответникът е представил писмен отговор на исковата молба, в който
взема становище, че исковете са допустими, но преждевременно заведени, като ги
оспорва изцяло както по основание, така и по размер. Счита същите за
неоснователни и като такива моли да бъдат отхвърлени от съда. Излага следните
мотиви за това: В действителност между ищеца и ответника по делото съществували
трудовоправни отношения, на основание сключен между тях трудов договор
№00000109/03.01.2017г. със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя,
който считано от 03.07.2017г. бил станал безсрочен. Към трудовия договор имало
сключени допълнителни споразумения, с които се увеличавала работната заплата на
работника, като тези факти не се спорят от ответника. Не отговаряли на истината
обаче твърденията относно прекратяване на трудовото правоотношение. Ответникът
оспорва начина на прекратяване на трудовото правоотношение, описан в исковата
молба. Не отговаряло на истината твърдението, че на посочената дата
09.04.2018г., ищецът бил изгонен, без да му бъде обяснено какво става, като
единствено му били поискани документите на камиона. В действителност при
пристигането на ищеца в гаража на дружеството в гр.Мале, Белгия, отговарящият
за транспорта в дружеството помолил него и брат му (Т. К.), с който били
шофьори в един камион, да поемат курс по заместване на техен колега, но те
отказали, поради което Т. К. (брат на ищеца) бил освободен от работа (в срока
на изпитване). Ищецът и брат му - Т. К. си тръгнали от базата на ответника,
като ищецът повече не се явил на работа. Същият нито бил подал
предизвестие, че напуска, нито бил представил болничен лист или какъвто и да
било друг документ, отразяващ обективната му невъзможност да се яви на работа.
След няколкодневно неявяване на работа, управителят на дружеството изпратил
запитване до администрацията на дружеството в България, дали работникът се е
явил в офиса им и дали по седалището на дружеството е постъпил някакъв документ
от него. С оглед на неявяването му на работа била издадена заповед същият да се
води в самоотлъчка, за която били съставени и протоколи. След няколкомесечно
неявяване на работа, неявяването му в офиса на дружеството в гр. Стара
Загора или в счетоводството на дружеството, и невъзможност да се свържат с
ищеца, на 01.08.2018г. на същия била изпратена покана по чл.193 КТ, която била
върната на управителя, с отбелязване, че получателят отсъства и е в чужбина. На
13.08.2018г. била издадена Заповед №1/13.08.2018г. за налагане на дисциплинарно
наказание „Уволнение” и Заповед №99/13.08.2018г. за прекратяване на трудовото
правоотношение. За прекратяване на трудовото отношение било изпратено
уведомление по чл.62, ал.5 КТ в HAП. Цитираните заповеди, уведомлението и покана да си
получи всички документи, и да му бъдат оформени нужните такива, във връзка с
прекратяване на трудовото правоотношение, били изпратени на ищеца с писмо с
обратна разписка на 13.08.2018г., като писмото се върнало като недоставено, с
отбелязване, че лицето е в чужбина. До настоящия момент ищецът не се бил явил в
офиса на ответника, за да си получи лично документите и да му бъде оформена
трудовата книжка, която се съхранявала от него, а не от работодателя, нито бил
изпратил искане за предоставяне на документите.
Относно иска на ищеца по чл.344, ал.1, т.3 от
КТ, ответникът счита, че
предявеният иск е неоснователен и излага следните мотиви за това: За да има право на обезщетение за времето, през което работникът или
служителят е останал без работа, същият следвало да оспори законността на
уволнението пред работодателя или пред съда, и да иска: признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на предишната
работа; обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението; поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка
или в други документи. В настоящия казус, ищецът бил оспорил прекратяването на
трудовия договор, като е поискал признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, считано от подаването на настоящата искова молба вх.№
16406/11.06.2018г., т.е. два месеца преди трудовото правоотношение да е било
прекратено. Към тази дата ищецът се
намирал все още в трудово-правни отношения с ответното дружество, поради
което и предявеният иск се явявал преждевременно подаден. От друга страна при
прекратяване на трудовия договор поради наложено наказание уволнение, на
работника не се дължало обезщетение за времето, през което е останал без
работа. На следващо място, не било ясно за колко и за кои месеци ищецът
претендирал обезщетението, още повече, че не били налице доказателства дали
същият е бил без работа, предвид това, че от 09.04.2018г. ищецът не се е явявал
на работа в ответното дружество.
Искът по
чл.220, ал.1 от КТ ответникът счита, че е неоснователен, като излага следните мотиви за това: Трудовият
договор между страните бил прекратен на основание 330, ал.2, т.6 от КТ -
дисциплинарно уволнение. В този случай работодателят не
дължал предизвестие на работника, т.е. не дължал и обезщетение в
този смисъл.
Относно
иска по чл.226, ал.1, т. 1, вр. ал.3 от
КТ в
тежест на ищеца било да докаже, че е претърпял твърдяните имуществени и неимуществени вреди
в причинно-следствена връзка с противоправното неизпълнение на задълженията на
работодателя, да се издадат необходимите документи, свързани с прекратяване на
трудовото правоотношение, поканата до работодателя, да
бъдат издадени документите, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение, както и, че е поканил работодателя да му предаде посочените
документи.За да възникне отговорността по чл. 226, ал. 1 , т. 1 КТ ответникът твърди, че следвало работникът да покани работодателя да му издаде необходимите документи,
за да може да го постави в забава и неиздаването да се превърне в неправомерно
действие. Предаването на документите било търсимо /арг. от чл. 84
във вр. с чл. 68, б. „б” ЗЗД/. Липсвала законова разпоредба, че от
момента на прекратяването на ТПО работодателят се намирал в
забава поради неиздаването на документи на работника свързани с прекратяването
на трудовото
правоотношение. В случая ищецът твърдял,
че не му били издадени необходимите документи, поради което не могъл своевременно да
се регистрира към Агенцията по заетостта и да получи обезщетение за безработица.
За да има право да получи обезщетение по чл. 226, ал. 1 , т. 1 КТ,
следвало да е налице причинно-следствена връзка между неиздаването на посочените
документи и претърпени неимуществени (изразяващи се в негативна промяна на
емоционалното, психическото и здравословно състояние) и имуществени вреди
(изразяващи се в пропуснати ползи, поради невъзможност за регистриране към
Агенция по заетостта и получаване на обезщетение за безработица).
От една страна липсвали твърдения и доказателства ищецът да е направил
опит за регистрация в съответното „Бюро по труда” за регистрация в Агенция
по заетостта и да му е била отказана такава регистрация, и че била
налице пропусната полза,
представляваща неосъщественото сигурно увеличаване на имуществото.
От друга страна, ответникът твърди, че било
налице недобросъвестно поведение на самия ищец, от една страна същият,
без обективна причина, не се явявал на работа в продължение на няколко
месеца и от друга - относно неполучаването на изготвените от работодателя
документи, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение.
Безспорно било, че работодателят е изготвил всички необходими документи, изисквани
от закона - Заповед за прекратяване, справка по чл.62, ал.5 от КТ. Неоформянето на трудовата книжка се дължало на непредставянето на
същата от ищеца на работодателя, тъй като очевидно от представеното копие с
исковата молба, заверено „вярно с оригинала”, тя се намирала в
работника. От друга страна, свързаните с прекратяването на трудовото правоотношение документи били изпратени с писмо с обратна разписка на ищеца, но
не били получени от него на постоянния адрес, т.е. въпреки неявяването на ищеца
да получи документите в офиса на дружеството, работодателят бил
направил всичко необходимо, те да достигнат до него.
От друга страна не било ясно как ищецът формирал
размера на имуществени вреди.
Относно претенцията за имуществени вреди в
размер на 7000 лв. ответникът счита, че предявения иск, изразяващ се в пропуснати
ползи от невъзможността да изпълнява международни автотранспортни превози, въз
основа на които да получи допълнително трудово възнаграждение е
неоснователен.Не ставало
ясно дали ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи поради незаконно уволнение или поради неизпълнението на работодателя да
му оформи необходимите документи при прекратяване на трудовото
правоотношение. И в двата случая
искът бил изцяло
неоснователен.
Ответникът твърди, че ищецът не е получавал допълнително трудово възнаграждение. На същия
ежемесечно били изплащани дължащото му се трудово възнаграждение, съгласно трудовия
договор и командировъчни разходи. Единственият сигурен доход било
уговореното трудово възнаграждение. Командировъчните разходи, зависели от
времето, в което същият бил ангажиран с транспортни курсове в чужбина,
които от своя страна зависели изцяло от заявките за международен транспорт,
подадени към ответното дружество. Същите не били с предварителен график или
постоянни такива, т.е. размерът на командировъчните зависел
изцяло от това дали щяло да има поръчки. В този смисъл не означавало,
че на ищецът ще му бъде възложен международен транспорт, за който се дължали
командировъчни в посочения период. От друга страна обезщетенията по КТ се
изчислявали на база изплатени възнаграждения от предходен пълен отработен месец, а
не на база бъдещи несигурни събития.
Ответникът моли
съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли като неоснователни предявените искове за заплащане на
обезщетения, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение между страните
по делото, както и претенциите за обезщетение за забава (законна лихва), върху
обезщетенията от датата на подаване на исковата молба и разноските по делото. Претендира за разноските
по делото.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковете по изложените в исковата молба доводи.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковете по наведените в отговора съображения. Не оспорва
факта, че заповедите, с които е наложено дисциплинарно наказание на ищеца и е
прекратено трудовото му правоотношение не са подписани от управителя на
дружеството, а от негов пълномощник.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно, а и видно от трудов договор от 03.01.2017
г. (л.10 и л. 42 от делото), ищецът е бил назначен в ответното дружество на
длъжност „шофьор, товарен автомобил“, считано от 09.01.2017г., с основно
месечно трудово възнаграждение от 463 лева, на пълно работно време, със срок на
изпитване – 6 месеца, като в договора е посочено, че същият може да бъде
прекратен с 30 - дневно предизвестие. Представени
са два броя допълнителни споразумения от 31.07.2017г. и от 29.12.2017г., с
които трудовото възнаграждение на работника е било увеличено, като последното
увеличение е в размер на 690 лева. Представена е длъжностна характеристика за
длъжността „международен шофьор на товарен автомобил“, връчена на ищеца на 04.01.2017
г..
Видно от констативен протокол от 12.04.2018 г. (л.
46), в същия е отразено, че се съставя в офиса на „Ниро Бг“ ЕООД от Яна Янева,
счетоводител, подписан от Лина Пи Надежда Иванова като свидетели, в който е
отразено, че работникът К.К. не се явява на работа от 09.04.2018г. до
12.04.2018г., като не е представил оправдателен документ за това. Представена е
по делото и заповед 1/12.04.2018г. (л. 45 от делото), в която е отразено, че
въз основа на горепосочения протокол се нарежда К.К. да се води в самоотлъчка. Протоколи
с идентично съдържание за неявяването на К. на работа за последващите периоди
от време са представени по делото и с дати 30.04.2018г. , 31.05.2018г.,
02.07.2018 г. и 31.07.2018г. Представени са и подадените във връзка с това
Протоколи към НАП и разчетно – платежни ведомости (л.114-л.125 от делото).
На 01.08.2018 г. до ищеца е била изпратена покана от
ответното дружество (виж л. 51), с която са му били поискани обяснения за
неявяването му на работа, считано от 09.04.2018г., като видно от известието на
л. 52 от делото, същата не е била
получена от адресата, като е отразено, че той е в чужбина.
Видно от заповед 1/13.08.2018 г. (л.54 от делото), „Ниро
БГ“ ЕООД е наложило на К.В.К. дисциплинарно наказание – уволнение за неявяване
на работа от 09.04.2018г. до 12.08.2018г. без уважителни причини, като е
посочено, че заповедта е подписана от управителя на дружеството, а по делото се
установи, че фактически подписът е положен от друго лице - Лина П(виж съдебен
протокол от 28.02.2019 г.)
Видно от заповед 99/13.08.2018 г. (л.55 от делото),
„Ниро БГ“ ЕООД, на основание чл. 330, ал.2, т. 6 КТ, е прекратило трудовото
правоотношение на К.В.К., считано от 13.08.2018г., като е посочено, че заповедта
е подписана от управителя на дружеството, а по делото се установи, че фактически
подписът е положен от друго лице - Лина П(виж съдебен протокол от 28.02.2019
г.).
Представено е нотариално заверено пълномощно от 06.07.2017г.
от управителя на „Ниро БГ“ ЕООД С.В. (л. 27 от делото), с което същата е
упълномощила Лина Пда я представлява в качеството й на управител на дружеството
пред всички лица в страната и да извършва примерно изброени от нейно име правни
действия, като включително и не само, да съставя, подава, подписва и получава
документи за назначаване и съкращаване на служители.
Видно от известие за доставяне, на л. 56 – 57 от
делото, горепосочените заповеди не са били връчени на ищеца, като е отбелязано,
че е в чужбина.
От справка, издадена от ТД на НАП – Пловдив, л. 82 от
делото, се установява, че на 07.06.2018г. ищецът К.В.К. е сключил трудов
договор с „Кангару - транс“ ЕООД.
От заключението по назначената съдебно – счетоводна
експертиза (л.72-75), неоспорено от страните, прието от съда като добросъвестно
и компетентно изготвено, съответстващо на писмените доказателства, както и от
изслушването на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че за периода
от назначаването на ищеца – 09.01.2017г. до м.април 2018г., в който има 4
отработени дни и 15 дни самоотлъчка (виж съдебен протокол, на л.111 от делото) са
му били изплатени сумите общо в размер на 53 001.05 лева за трудово
възнаграждение и за командировъчни пари, като последното извършено плащане по
банков път е било на 20.04.2018г. (л. 74), като по този начин са му били
изплатени в повече 6267.79 лева. Вещото лице е изчислило, че дължимите на ищеца
суми за този период за трудово възнаграждение и командировки са 46 733.26
лева. Вещото лице е изчислило обезщетение за безработица за 4 месеца в размер
на 774 лева общо (по 9 лева на ден).
За изясняване на обстоятелствата по делото са
изслушани свидетели. Свидетелят Т. В.К. разказва, че с брат си (ищеца) работили
в ответното дружество, че през април 2018г., отишли в базата на дружеството в
Белгия и лице с име Н. (която по принцип им разпределяла задачите и определяла
курсовете, които трябва да поемат) им казала, че ги уволнява, не им дала
никакви обяснения, не им дала никакви документи и те се върнали в България.
Поискали да се регистрират в Бюрото по труда, но оттам им отказали, тъй като
нямали документи за прекратяване на трудовото правоотношение. Началото на м.юни
2018г. с брат си (ищеца) започнали работа в друга фирма. Казва още, че след
изгонването им от работа, брат му бил отчаян, тъй като той бил глава на семейството,
както и че брат му си поискал документите за прекратяване на трудовото
правоотношение, като разговарял по телефона с някакво лице в България (не може
да посочи кое), но такива не му били дадени. Не били ходили до офиса на
дружеството в гр. Стара Загора да си търсят документите.
Свидетелката Гергана Козарева (съпруга на ищеца)
разказва, че точно преди Великден 2018г. съпругът й, който карал камион в
Белгия, й се обадил и й казал, че са го изгонили от работа. На 16.04.2018г. се
прибрал в България, отишъл до Бюрото по труда, но го върнали, тъй като нямал
документи, юни започнал нова работа. Разказва, че това уволнение се отразило на
финансовото състояние на семейството им и съпругът й се чувствал много зле от
този факт – нямал откъде да изкарва пари. Разказва, че свекър й също работел
във фирмата, но станал инцидент на работа – блъснал го мотокар, бил в болница в
Белгия и бил много зле.
Съдът кредитира свидетелските показания на тримата
свидетели, като взаимодопълващи се и изясняващи съставянето на част от
документите по делото, приети като писмени доказателства, изключая частите им
съдържащи данни за устно прекратяване на трудовото правоотношение на работника,
тъй като в тази част те са недопустими.
Свидетелката Лина Празказва, че тя ръководи дейността
на ответното дружество на територията на РБългария, като има генерално
пълномощно от управителката на дружеството, която е в Белгия. Разказва, че К.
работил в дружеството като международен шофьор и много добре си изпълнявал
задълженията до м. април 2018 г., когато отказал да поеме курс, възложен му от
управителя в Белгия. От Белгия й звъннали да я питат къде е К., тъй като не се
явил на работа, било 09-10.04.2018г., тя му се обадила и той отказал курса.
Казал й, че е в Белгия, но не може да поеме курса, тъй като най – вероятно ще
се наложи да поеми грижите за баща си, претърпял трудова злополука в дружеството,
тъй като му предстояла рехабилитация. Тогава управителят на дружеството й казал
да държи връзка с К. кога може да продължи работа. К. обаче й отговарял
двусмислено кога ще се върне на работа, а те го изчаквали да каже дали иска да
продължи да работи и кога ще се върне на работа и така до края на м.май 2018г.,
когато К. спрял да й отговаря на телефонните обаждания. Тогава решили да го
заведат в самоотлъчка, считано от месец април, тъй като той не се явил да си
пусне отпуск. Казва, че декларациите към НАП се завеждали на 25 – то число на
следващия месец и след като на 25 – ти май 2018г. те нямали вече връзка с К.,
го завели в самоотлъчка и за м. април. Казва, че никой не е гонил К. от работа,
а се разбрали да го изчакат да се върне. Казва още, че К. не е търсил никой от
тях за документи. Казва, че след допитване до управителя на дружеството, след
като К. прекъснал контакта с нея, й казали да бъде освободен от работа.
Издадени били през м.август 2018г. заповеди за това, но не били връчени на К.,
тъй като в обратните разписки пишело, че същият е извън страната.
Приложено е по делото личното трудово досие на
работника.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Когато се оспорва законността на извършено
дисциплинарно уволнение, следва да се установи по делото, че заповедта за уволнение
е издадена в съответствие с чл. 195, ал. 1 КТ
; след спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ;
че наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ,
както и че работникът е извършил дисциплинарните нарушения, за които му е
наложено дисциплинарното наказание.
Първо, в случая следва да се отбележи, че
съгласно българското законодателство (чл. 335 КТ) трудовото правоотношение се
прекратява единствено и само писмено, затова е и недопустимо факта на
прекратяване на трудовото правоотношение да се доказва с гласни доказателства
(решение № 81 от 17.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2206/2008 г., IV г. о.). Устно изявление за прекратяване
на трудов договор няма правно действие и не води до прекратяване на трудовия
договор. Така че дори и да е вярно изложеното в исковата молба на ищеца и
казаното от брат му св. Т. К. като свидетел, че лице на име Н. (по делото няма
представени доказателства за връзката на това лице с ответното дружество ) на
09.04.2018г. в Белгия им е казало, че са освободени от работа, то това
изявление няма никаква правна стойност и не е довело до прекратяване на
трудовия договор на ищеца. След размяната на книжата по настоящото дело стана
ясно, че трудовият договор на ищеца е бил прекратен със заповеди от
13.08.2018г., връчени му като приложения
на исковата молба в хода на делото, а не както се твърди в исковата молба, че е
бил прекратен на 09.04.2018г.. Ето защо ищецът в съдебно заседание по реда на
чл. 143, ал.2 и чл. 145, ал.1 ГПК уточни и допълни исковата си молба, че
оспорва извършеното уволнение с издадените на 13.08.2018г. заповеди, с които му
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и му е прекратено трудовото
правоотношение, считано от 13.08.2018г. Доколкото този факт настъпи в хода на
процеса, то на основание чл. 235, ал.3 ГПК съдът
следва да го вземе предвид и да разгледа исковете, като допустими, като отчете
направените от ищеца уточнения на исковата молба в първото по делото съдебно
заседание, проведено на 27.11.2018г. (виж съдебен протокол от тази дата, л. 107
от делото).
По законността на извършеното уволнение:
При извършена проверка дали е била спазена
процедурата по извършване на уволнението, съдът намира следното:
Съдът констатира, че в заповед 1/13.08.2018 г.
(л.54 от делото), с която „Ниро БГ“ ЕООД е наложило на К.В.К. дисциплинарно
наказание – уволнение за неявяване на работа от 09.04.2018г. до 12.08.2018г.
без уважителни причини, е посочено, че заповедта е подписана от управителя на
дружеството, която е С.В., а фактически подписът е положен от друго лице - Лина
П(виж съдебен протокол от 28.02.2019 г.), без този факт да бъде отразен по
някакъв начин в заповедта. Същото важи и за заповед 99/13.08.2018 г. (л.55 от
делото), с която „Ниро БГ“ ЕООД, на основание чл. 330, ал.2, т. 6 КТ, е
прекратило трудовото правоотношение на К.В.К., считано от 13.08.2018г.
Действително съгласно чл.192, ал.1 КТ и
съгласно трайната съдебна практика няма пречка работодателят да упълномощи
друго лице, като го натовари с работодателска власт по налагане на
дисциплинарни наказания и това друго лице да ангажира дисциплинарната
отговорност от името на работодателя. Но това не означава, че пълномощникът
Лина Пима право да се подписва като управител на дружеството. Никъде и в двете
заповеди не е посочено, че тя ги е подписала, а е посочено, че управителят ги е
подписал. Тъй като съдът констатира очевидно разминаване между подписа, положен
от управителя на дружеството върху други документи по делото и този в
заповедите от 13.08.2018г., в които отново е посочено, че това е подписа
на управителя, се наложи отмяна на
определенията на съда, с които е приключил съдебното дирене и връщане на делото
в открито съдебно заседание, в което от изявлението на процесуалния
представител на ответника се установи, че това не е подписа на управителя, както
е посочено, а е подписа на Лина П(виж съдебен протокол от 28.02.2019г.).
Настоящият съдебен състав приема, че този констатиран от него факт има за
последица неавтентичност на процесните заповеди, защото обективираните в тях
волеизявления за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото
правоотношение не принадлежат на лицето, посочено в тях като автор на
волеизявленията. Няма никакво значение, че на мястото, където е посочено, че се
подписват от управителя на дружеството, те са подписани от упълномощено от него
лице, при условие че това обстоятелство по никакъв начин не е отразено в
документите, а напротив е отразено, че волеизявленията в тях принадлежат на С.В.,
което не е така. Лина Пне е управител на дружеството и не може да се подписва
като управител, а като пълномощник, надлежно упълномощена.
Макар горното да е достатъчно, за да бъде
признато уволнението за незаконно и да
бъдат отменени издадените заповедите, с които е извършено, съдът намира
за нужно да отбележи, че по делото не се доказа работникът да е извършил
описаните в тях нарушения на трудовата дисциплина. Действително безспорно
установен факт е неявяването му на работа, считано от 09.04.2018г., но също
така безспорно установен факт е знанието и съгласието на работодателя за това. Именно
от свидетелските показания на ангажираната от ответното дружество свидетелка
Лина Псе установява, че със съгласието на работодателя ищецът след тази дата не
се е явявал на работа, че са решили да го изчакат и да държат връзка с него,
тъй като баща му е бил в тежко състояние в резултата на трудова злополука,
настъпила в ответното дружество и едва в края на м.май 2018г., когато съгласно
показанията на Лина Попкръстева, К.К. спрял да й отговаря на телефонните
обаждания и не се явил да си пусне молба за отпуск, те го завели в самоотлъчка.
Оттук следва, че К. за м. април и м.май 2018г. не се е явявал на работа със
знанието и съгласието на работодателя „да бъде изчакан“, т.е. не е нарушил
трудовата дисциплина. Оттук следва също, че представените от ответното
дружество заповед от 12.04.2018г., съставена именно от свидетелката Лина Пда се
води работникът в самоотлъчка, протоколите за това от 12.04.2018г. и
30.04.2018г., л. 45 – 47 от делото, са с неверни дати и са съставени по –
късно, предвид признанието на самата Лина Попкръстева. Относно начина на съставянето
и подписването на документите в ответното дружество няма как да убегне от
вниманието на съда и факта, че в копието на трудовия договор с ищеца,
представен от ищеца (л.10) и в копието на същия този трудов договор, представен
от ответника (л.42) очевидно подписите, положени под реквизира „работодател“ не
съвпадат. Но доколкото отговорността на съставителите на тези документи излиза
извън предмета на настоящото дело, съдът няма да се спира подробно на
констатациите в тази насока, включително и по отношение и на други документи,
представени от ответника по делото.
За устните уговорки между страните
работникът да бъде „изчакан“ от работодателя косвено свидетелства и факта, че
чак месец август 2018г. са издадени заповедите за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца и налагане на дисциплинарно наказание уволнение, т.е.
едва след завеждане на настоящото дело на 11.06.2018г. Косвено свидетелства и
факта на паричния превод, извършен от
работодателя в полза на работника в края на април 2018г. видно от
заключението на ССЕ.
След като неявяването на работника на
работа е било със съгласието и знанието на работодателя, то същият не може да
търси дисциплинарна отговорност на работника си за поведение, което сам той е
допуснал и разрешил.
Ето защо искът за признаване за незаконно на
наложеното дисциплинарно наказание уволнение на работника и за отмяна на
заповедите, с които е извършено следва да бъде уважено.
По отношение на исковете за обезщетения,
предявени от работника против ответника:
- по иска да му заплати обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението в размер на 1380.00 лева за
периода от м. 09 април до месец юни 2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, съдът намира същия за
неоснователен, тъй като се установи по делото, че за този претендиран период от
време трудовото му правоотношение не е било прекратено (виж съображенията за
това, изложени по - горе);
- по иска да му заплати, на основание чл. 226, ал.1, т.1 вр. ал. 3 КТ,
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в негативна
промяна на емоционалното, психическото и здравословното му
състояние в резултат от неиздаване на необходимите документи относно прекратяване на
трудовото му правоотношение в размер от 3000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда, съдът също счита за неоснователен, пак по изложените по – горе
съображения. Установи се, че устната уговорка между страните е била - ищецът да
не се явява на работа, за да подпомогне оздравяването на баща си. Установи се
още, че в началото на м.юни 2018г. ищецът е започнал работа при друг
работодател, т.е. преди да бъдат издадени заповедите за прекратяване на
трудовото му правоотношение с ответното дружество. Установи се, че трудовата му
книжка се намира в него. Така, че през м.април и май 2018г. същият няма как да
е претърпял неимуществени вреди от неиздаване на документи относно прекратяване на трудовото му правоотношение, тъй като към онзи момент
то не е било прекратено и съответно няма как да са му били издадени, а от м.
юни 2018г. е започнал работа при друг работодател. Свидетелките показания на
брата на ищеца, че същият е говорил по телефона с някакво неизвестно по делото
лице, от което е поискал документи, не променят извода на съда и не доказват
твърдението на ищеца. Още повече, че този свидетел също каза, че нито той, нито
ищецът са отишли в офиса на фирмата да се снабдят с необходимите според тях
документи за регистриране в Бюрото по труда. Отделно от това, този свидетел и
съпругата на ищеца разказват по делото, че ищецът се чувствал отчаян от
„изгонването“ от работа, което се отразило негативно на финансовото състояние
на семейството, а не от неиздаването на документи за прекратяване на трудовото
му правоотношение, за което се иска присъждане на неимуществени вреди. Няма как
ищецът да получава обезщетение за безработица при непрекратен трудов договор.
По тези съображения неоснователна се явява и претенцията на ищеца ответникът да му заплати на основание чл. 226, ал.1, т.1 вр. ал. 3 КТ обезщетение за
причинените му имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността
да се регистрира към Агенция по заетостта и да получи
минимално обезщетение за безработица поради неиздаване на необходимите
документи относно прекратяване на трудовото му правоотношение в размер
на 1020.00 лева, както и
в пропуснати ползи от невъзможността да изпълнява редовни международни
автотранспортни превози, въз основа на които да получи
допълнително трудово възнаграждение в размер от 7000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда.
Ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение за неспазено предизвестие на
основание чл. 220, ал. 1 КТ в размер от 690.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда. В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца уточнява, че този иск го предявява при условията на евентуалност, в
случай, че съдът не отмени уволнението му като незаконосъобразно. Доколкото
условието под което е предявен този иск не се е сбъднало, то съдът не дължи
произнасяне по него.
Защото обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ се дължи само при наличие на законно прекратен трудов договор, съгласно
трайната съдебна практика, в т.ч. и не само
решение № 623 от 24.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 933/2001 г., III г. о., какъвто
настоящия случай не е.
Водим от
горното, следва, че само искът по чл. 344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде уважен,
а останалите искове за заплащане на обезщетения следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, като по иска по чл.220, ал.1 КТ съдът не се произнася, тъй като
не се е сбъднало условието, под което е предявен.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата направените по делото разноски за процесуално
представителство по уважения иск, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ищеца
направените от ответното дружество разноски за процесуално представителство по
отхвърлените искове. Ищецът е представил доказателства, че е заплатил за
процесуално представителство сумата в размер на 1800 лева (л.127 от делото), а
ответникът, че е заплатил възнаграждение за адвокат в размер на 1500 лева
(л.129 и л. 130 от делото). И двете страни са уговорили възнаграждението си за
адвокати като обща сума, а не са уговорили
отделно възнаграждение за защита по всеки един от исковете, поради което
съгласно утвърдената съдебна практика следва да се приеме, че възнаграждение се
дължи поравно по всеки от исковете. Следователно ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ищеца възнаграждение за адвокат в размер на 360 лева
за уважения иск, а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
възнаграждение за адвокат в размер на 1200 лева за отхвърлени искове.
Съдът намира за
неоснователно искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на
пътни разноски, отделно от адвокатското възнаграждение, тъй като понятието
„възнаграждение за един адвокат” обхваща, както възнаграждението на адвоката за
положения труда, така и обезщетението за направените извънредни разходи – пътни
и дневни, които същият прави за защита на доверителя си по делото (Определение
№ 24/17.02.65 г. по ч.гр.д. № 405/65 г. на II г.о.).
На основание чл.
78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на
Държавата по бюджетна сметка на съдебната власт дължимата държавна такса за
иска по чл. 344,ал.1, т.1 КТ в размер на 80 лева. Доколкото назначената съдебно
– икономическа експертиза касае въпросите, относими към отхвърлените искове, то
съдът не присъжда в тежест на ответника разноски за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на К.В.К., ЕГН: **********,***,
от длъжността „шофьор, товарен автомобил” и ОТМЕНЯ като незаконосъобразни заповед
№ 1/13.08.2018 г. и заповед № 99/13.08.2018 г., посочени като издадени от
управителя на „Ниро БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Стара Загора, ул. Славянски № 22, ет.3, офис 4,
представлявано от управителя С.В., като със заповед № 1/13.08.2018 г. е
наложено на К.В.К. дисциплинарно наказание – уволнение, а със заповед №
99/13.08.2018 г. е прекратено, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ,
трудовото правоотношение на К.В.К., считано от 13.08.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.В.К.,
ЕГН: **********,***, против „Ниро БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град Стара Загора, ул. Славянски № 22, ет.3, офис 4, искове,
както следва:
- за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал.1, т. 3 във
връзка с чл. 225, ал.1 КТ за времето, през което е
останал без работа поради уволнението в размер на 1380.00 лева за
периода от м. 09 април до месец юни 2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда;
- за заплащане, на основание чл. 226, ал.1, т.1 във връзка с ал. 3 КТ, обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в негативна промяна на емоционалното, психическото и
здравословното му състояние, в резултат от неиздаване на необходимите документи
относно прекратяване на трудовото му правоотношение, в размер от 3000.00 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда;
- за заплащане, на основание чл. 226,
ал.1, т.1 във връзка с ал. 3 КТ, обезщетение за причинените му
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от
невъзможността да се регистрира към Агенция по заетостта и да получи
минимално обезщетение за безработица, поради неиздаване на
необходимите документи относно прекратяване на трудовото му
правоотношение, в размер
на 1020.00 лева, както и обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността да
изпълнява редовни международни автотранспортни превози, въз основа на които да
получи допълнително трудово възнаграждение в размер от 7000.00 лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
.
ОСЪЖДА К.В.К., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
НА „Ниро БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Стара Загора, ул. Славянски № 22, ет.3, офис 4, представлявано от управителя С.В.,
сумата в размер на 1 200 лева, представляваща направените от
дружеството разноски за процесуално представителство, съразмерно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Ниро БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. Славянски № 22, ет.3,
офис 4, представлявано от управителя С.В., ДА ЗАПЛАТИ НА К.В.К., ЕГН: **********,***,
сумата в размер на 360 лева, представляваща направените от него разноски
за процесуално представителство, съразмерно уважения иск.
ОСЪЖДА „Ниро БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град Стара Загора, ул. Славянски № 22, ет.3, офис 4, представлявано
от управителя С.В., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на
съдебната власт, сумата в размер на 80 лева, представляваща дължима
държавна такса за разглеждане на уважения иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: