№ 120922
гр. София, 31.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско дело
№ 20251110130268 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от „Б.Е.Д.К.“, с ЕИК: *********, подадено чрез
пълномощника си юрк. П., уточнено с молба от 04.07.2025 г. срещу М. Н. Л. с искане за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 4323,96 лева, представляваща непогасена
главница по запис на заповед от 28.12.2023 г., издаден от М. Н. Л. за сума в общ размер от
4323,96 лева, предявен за плащане на 10.03.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането, както и за сторените по делото разноски.
Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице основания за частичното
му отхвърляне, като съображенията за това са следните:
В настоящия случай съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение /заповед, съдържаща разпореждане за незабавно изпълнение/ и изпълнителен
лист за вземане по запис на заповед.
Последният попада в предметния обхват на чл. 417, т. 10, предл. 1-во ГПК, което
обуславя проверката на основателността на искането.
Съдът, като взе предвид изложените от заявителя твърдения в депозираната
уточнителна молба и приложените към същата доказателства, приема, че процесният запис
на заповед обезпечава вземания в общ размер на сумата от 4323,96 лева по договор за
кредит № Max_500070*** от 28.12.2023 г., сключен между "Б.Е.Д.К." ООД, като кредитор и
М. Н. Л., като кредитополучател и конкретно следните вземания (посочени в депозираната
уточнителна молба) - 1500 лева главница, 508,44 лева възнаградителна лихва за периода от
10.01.2024 г. до 20.05.2025 г., 926,28 лева такса за бързо разглеждане по чл. 9, ал. 1 от
договора и 1389,24 лева - такса динамично плащане по чл. 9, ал. 2 от договора.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК в случаите, при които ценната
книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението
се прилагат договорът, заедно с всички негови приложения, включително приложимите
общи условия.
1
Това законово изискване е свързано със задължението на съда в заповедното
производство служебно да следи за наличието на неравноправна клауза в договора, сключен
с потребител, на която се основава искането или за обоснована вероятност за това – чл. 410,
ал. 2, т. 3 ГПК.
В случая, процесният договор за кредит е сключен на 28.12.2023 г. г., като с оглед
неговите предмет – предоставяне на паричен кредит и страни, в т.ч., в качеството си на
креддитополучател по процесната двустранна сделка – физическо лице, за което няма данни
и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност,
съдът намира, че договорната обвързаност между страните попада в обхвата на
дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в сила от
12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на
договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя,
регламентирана в Закона за защита на потребителите (обн. в ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в
сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси
и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. При тълкуване на разпоредбата се наблюдава ясно разграничение в
подхода на законодателя към двете групи такси, а именно между тези, които са дължими за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит и чието начисляване и
събиране от потребителя е допустимо и тези, които кредиторът е предвидил за действия по
усвояване и управление на кредита, които са забранени по силата на изричната разпоредба
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Същевременно, целта на таксите и комисионите, чието събиране е разрешено по
смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, е да се покрият административните разходи
на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, в т.ч.
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия – арг. §1. т. 1 ДР на ЗПК,
а съгласно чл. 10а, ал. 2 последният не може да изисква заплащане на такси за действия,
свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на
кредита.
В настоящия случай, в депозираната по делото уточнителна молба е посочено, че
такса „бързо разглеждане“ е дължима на основание чл. 9, ал. 1 от договора, а такса
„динамично плащане“ в чл. 9, ал. 2 от последния. От тези договорни клаузи, както и от
клаузите на т.7.3 и т. 7.4 от Общите условия (приложени към уточнителната молба) следва,
че тези такси в конкретно фиксиран размер, дължими чрез разсрочването им и включването
им в погасителната вноска към погасителния план на договора, са за разглеждане на
искането за отпускане на кредит от кредитора в срок до 2 часа от постъпването му,
съответно в осигуряване на представител на кредитора, който да посещава настоящия адрес
на кредитополучателя или друго уговорено място, за да извърши кредитополучателя
редовно плащане (плащане не по-късно от датата на падежа). С оглед характера на тези
такси съдът достига до извод, че посочените услуги са свързани с усвояване и управление на
кредита, поради което събирането на такси за същите е забранено по силата на сочената
разпоредба на ЗПК. Ето защо, е налице нарушение на разпоредбата на чл.10а ЗПК.
2
С оглед изложеното, съдът намира, че искането на заявителя следва да бъде отхвърлено
за сумата от 2315,52 лева, представляваща част от останалата непогасена чрез плащане
главница по записа на заповед в размер от 4323,96 лева и равняваща се на стойността на
незаплатени такса динамично плащане и такса бързо разглеждане по договора за
потребителски кредит.
Предвид отхвърляне на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по отношение на част от вземането съразмерно с последната следва да се
отхвърли и част от претенцията за разноските по делото, възлизащи на сумата от 73,09 лева
– за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя „Б.Е.Д.К.“, с ЕИК: ********* за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист срещу М. Н. Л. за сумата от 2315,52 лева, част от сумата от 4323,96
лева, представляваща непогасена главница по запис на заповед от 28.12.2023 г., издаден от
М. Н. Л. за сума в общ размер от 4323,96 лева, предявен за плащане на 10.03.2024 г., ведно
със законната лихва върху тази част от главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и за съответната й част
от разноските по делото в размер от 73,09 лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3