№ 9634
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110136934 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца М. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****,
срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
Светослав Николов, установителни искове с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1 и 3
ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата за
допълнителна услуга „Фаст“ и клаузата за допълнителна услуга „Флекси“ от Договор
за потребителски кредит № *****, с които е уговорено допълнително възнаграждение,
като противоречащи на закона, евентуално на добрите нрави и евентуално поради това,
че са неравноправни клаузи, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 510,06 лв. - недължимо
платена по нищожни клаузи на Договор за потребителски кредит № ***** за
предоставяне на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът М. Б. Х. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит № *****, в размер на
2500 лв. В договора било посочено, че кредитополучателят се възползва от
допълнителна услуга „Фаст“, за която дължи допълнително възнаграждение в размер
на 1000 лв. и допълнителна услуга „Флекси“, за която дължи допълнително
възнаграждение в размер на 1875 лв. Сочи, че е погасил изцяло задълженията си по
договора за кредит. Поддържа, че процесния договор страда от множество пороци,
водещи до неговата нищожност, твърдейки, че не е спазена предвидената от закона
форма – договорът не е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора да се представят с еднакъв по вид формат и размер шрифт не по-малък от 12,
както и че същият не е подписан на всяка страница, съгласно изискванията на ЗПК.
Поддържа също така, че в договора за кредит липсва ясно разписана методика за
формиране на ГПР и същото е с размер над максимално предвидения в ЗПК при
включване на всички разходи, начислени по кредита, в това число възнагражденията за
допълнителните услуги. Счита, че ответникът няма право да събира възнаграждения за
услуги, свързани с отпускането, усвояването и управлението на кредита, каквито са
предвидените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, същевременно с
начисляването им ответникът получава допълнителна печалба, заобикаляйки
1
ограничението на ЗПК. Евентуално твърди, че уговорените допълнителни
възнаграждения за допълнителни услуги противоречат на добрите нрави, както и че са
неравноправни клаузи. При тези си твърдения предявява искове за прогласяване
нищожността на клаузите, предвиждащи възнаграждения за допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“, както и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 50 лв.,
представляваща част от общо дължима сума в размер на 2875 лв. – платена на
основание нищожни клаузи по договора за кредит. Претендира и законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и разноските
по делото.
С молба с вх. № 19226/22.01.2024 г. ищецът е направил изявление за
увеличаване на предявения частичен осъдителен иск, като същият се счита за предявен
за сумата от 60 лв., частично от 2875 лв., което изменение на иска е допуснато от съда
с определение, обективирано в Протокол № 4126 от проведеното на 19.02.2024 г.
открито съдебно заседание.
С молба с вх.№ 1350087/23.04.2024 г. ищецът е направил отново изявление за
увеличаване на предявения частичен осъдителен иск, като същият се счита за предявен
за сумата от 510,06 лв., което изменение е допуснато с определение на съда,
обективирано в Протокол № 12214 от съдебно заседание, проведено на 29.04.2024 г.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът признава
първоначално предявените установителни искове за нищожност на клаузите,
предвиждащи заплащането на възнаграждения за допълнителни услуги, както и
предявеният осъдителен иск. Направеното признание от процесуалният представител
на ответника е потвърдено изрично от управителите на ответника с молба с вх. №
47971/14.02.2024 г. По отношение на частта, с която е увеличен размерът на
предявения осъдителен иск, ответникът не е изразил становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Предвид липсата на спор между страните, съдът с доклада по делото е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства, че между тях е
сключен Договор за потребителски кредит № *****, в размер на 2500 лв., и в който
договор е предвидено, че кредитополучателят се възползва от допълнителна услуга
„Фаст“, за която дължи допълнително възнаграждение в размер на 1000 лв. и
допълнителна услуга „Флекси“, за която дължи допълнително възнаграждение в
размер на 1875 лв., както и че ищецът е платил сумата от 50 лева за погасяване на
допълнителните услуги.
Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
възприема като обективно, професионално и компетентно изготвено, ищецът е
заплатил в полза на ответника за погасяването на задължението си по процесния
договор сума в общ размер на 3433,73 лв., от които 2283,59 лв. е извършено чрез
рефинансиране с нова договор за кредит. С платената от ищеца сума са погасени
задължения за допълнителни услуги в размер на 510,06 лв. Вещото лице е посочило, че
като се вземе предвид размерът на отпуснатият кредит и общо изплатената сума по
кредита и използвайки нормативно установената формула в Приложение 1 към чл. 19,
ал. 2 ЗПК, ГПР е 77,81 %. Установило е също така, че общо получената
възнаградителна лихва от ответника по кредита е в размер на 422,28 лв. или по 2,44
лева на ден.
По делото е представен и Договор за потребителски кредит № 40010508011 и
общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договора за потребителски
кредит, в чл. 15 на които се установява съдържанието на допълнителните услуги
„Фаст“ и Флекси“.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
На първо място следва да се отбележи, че иск за прогласяване на нищожност е
предявен единствено по отношение на клаузите от Договор за потребителски кредит №
*****, в размер на 2500 лв., и в който договор е предвидено, че кредитополучателят се
2
възползва от допълнителна услуга „Фаст“, за която дължи допълнително
възнаграждение в размер на 1000 лв. и допълнителна услуга „Флекси“, за която дължи
допълнително възнаграждение в размер на 1875 лв. Въпреки това и предвид
предявеният иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за връщане на платените суми за
допълнителни услуги, поради нищожност на договора или в частност на нищожните
клаузи, съдът дължи обсъждане на всички наведени с исковата молба доводи за
нищожност, както на клаузите, предвиждащи предоставянето на допълнителни услуги
и възнаграждението за тях, така и на договора за кредит.
Между страните не е спорно, поради което този факт е отделен като безспорен, а
именно, че страните са били обвързани от договор за кредит, който несъмнено е
потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът
е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова
финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е
доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната
и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата,
предоставени по договора за заем (кредит), са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон
за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Съгласно постановките на ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна,
ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства. Както беше посочено по-горе, настоящата облигационна връзка е
регулирана от ЗПК, който предвижда специални основания за нищожност на
договорите за кредит, като въвежда специални изисквания за неговото съдържание,
лимитирайки правата на кредитора с цел по-ефективна защита правата на уязвимия
потребител и ограничаване възможността за злоупотреба на по-силната страна в
правоотношението - кредиторът.
Процесният договор отговаря на изискванията за форма, предвидени в чл. 10, ал.
1 ЗПК, който предвижда писмена форма и ясен и разбираем език на клаузите, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, което в случая е изпълнено. Целта на законовото изискване за
еднаквост на шрифта и минимален негов размер е договорът да бъде лесно четим и да
не се прикриват някои негови параметри чрез малък шрифт. В случая всички елементи
на договора са с еднакъв шрифт и размер, позволяващ лесен промит на съдържанието.
В конкретния случай са спазени и изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7, 8, 9, 11 и 12 и 20 ЗПК. Видно от представения по делото договор за кредит е
договорен фиксиран лихвен процент на годишна основа, поради което в тази хипотеза
не е необходимо посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен
процент. Отделно от това в случая нито се твърди, нито се установява, че е уговорено
прилагането на различни лихвени проценти. Изготвен е и погасителен план, който
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и разпределение на вноските между различните
неизплатени суми – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като в случая договорът съдържа и
предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските, както и и
наличието на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено, включително информация за задължението на потребителя да
3
погаси усвоената главница и лихвата, с което са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 20 ЗПК.
По отношение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
размера на ГПР, съдът съобрази, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК в годишния процент
на разходите се включват както дължимите лихви, така и други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК са посочени
изключенията и те са свързани с разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, разходите,
различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при
покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва
в брой или чрез кредит; и разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за
потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ
извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита,
както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и
отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
Видно от съдържанието на чл. 15 от ОУ, в които са дефинирани допълнителните
услуги „Фаст“ и „Флекси“, се касае за услуги, изразяващи се в приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и до възможността да
бъдат отложени погасителни вноски, респективно да се измени погасителния план при
изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и
чл. 15.2.3. (право на кредитополучателят да отложи погасяването на вноски при
наличието на обективни причини за невъзможност на плащането).
С Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на СЕС, което е постановено по
напълно идентичен казус и с участието на същия кредитор, е прието, че чл. 3, б. „ж“ от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в
обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на
тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по
смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се
оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Следователно може да се обоснове несъмнен извод, че дължимите
възнаграждения за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ представляват разход,
пряко свързан с договора за кредит и същите следва да намерят отражение при
изчисление на ГПР по кредита. В случая, видно от заключението на ССчЕ, това не е
сторено, като вещото лице е посочило, че ГПР по кредита само въз основа на платената
част от допълнителните услуги (не цялостно дължимите) е в размер на 77 %, което е
над предвидения в чл. 19, ал.4 ЗПК минимален размер на ГПР. Пак видно от
заключението посоченият в договора за кредит ГПР е в размер на 41%, като при
изчисляването му не са включени възнагражденията за допълнителни услуги. При това
положение може да се направи извод, че при сключването на процесният договор за
кредит не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР, като е
посочен размер, който е пъти по-нисък от действителния.
Въпреки това и доколкото съдът не е сезиран с иск за прогласяване
нищожността на договора, а само за прогласяване нищожността на клаузите, с които са
уговорени допълнителните услуги и дължимото за тях възнаграждение, следва да
подложи на анализ отделите допълнителни услуги. След като възнагражденията за
процесните допълнителни услуги следва да бъде включено като общ разход по кредита
при изчисление на ГПР, то следва, че действителният ГПР по договора за кредит е в
4
пъти над максимално предвидения в чл. 19, ал.4 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 19,
ал.5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни. Следователно може да се обоснове извод, че клаузите в договора за кредит,
въз основа на които ищецът – кредитополучател се е задължил да заплати
допълнително възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни
поради прякото им противоречие със закона, за което е налице и признание от страна
на ответника.
По иска по чл. 55 ЗЗД, съдът намира следното:
Предвид извода на съда за нищожност на клаузите за предоставени
допълнителни услуги и уговорените с тях възнаграждения, престираното въз основа на
тези клаузи подлежи на връщане при начална липса на основание. От заключението по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза беше доказано, че ищцецът е заплатил за
погасяване на задълженията си по посочения договор за кредит общо сумата от
3433,73 лв. С част от така извършените плащания, според заключението са погасени
възнаграждения за допълнителни услуги в общ размер на 510,06 лв. Следователно
предяявеният иск се явява изцяло основателен, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
По отношение на отговорността за разноските, съдът намира, че право на такива
има ищецът, доколкото в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира
приложение. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника,
когато искът е уважен по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК са две: ищецът да не е дал повод за
предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да
се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е,
че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата
на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни
права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Такъв именно е и настоящият случай, в който ищецът е предявил иск за прогласяване
нищожност на клауза в договор, по който е страна. Прогласяването нищожността на
дадена клауза може да бъде сторено единствено по съдебен ред и това именно е
единствената предоставена от закона защита на страната, когато се позовава на
нищожността. Следователно само с факта на сключване договор с нищожна клауза,
страна по който е ищецът, ответникът дава повод за завеждане на иск за прогласяване
на нищожността й. Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на
разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, а именно 165 лв. платена
държавна такса, 350 лв. платен депозит за ССчЕ, както и в полза на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“ 480 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищеца. Съдът намира, че размерът на възнаграждението е
изцяло съобразен с фактическата и правна сложност на делото, каквато в случая
липсва, защитавания интерес и проявената процесуална активност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
клаузата за допълнителна услуга „Фаст“ и клаузата за допълнителна услуга „Флекси“
от Договор за потребителски кредит № *****, с които е уговорено допълнително
възнаграждение, по предявените от ищеца М. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ****, срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
от Светослав Николов, искове.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
5
от Светослав Николов да заплати на М. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
****, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата 510,06 лв., недължимо платена сума
по нищожни клаузи на Договор за потребителски кредит № ***** за предоставяне на
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 03.07.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
от Светослав Николов да заплати на М. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
****, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 515 лв. – разноски за
производството.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
от Светослав Николов да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
БУЛСТАТ *********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА сумата от 480 лв. –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6