№ 39
гр. Варна , 30.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Петя И. Петрова Въззивно частно гражданско
дело № 20213000500143 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 396 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба на А. А. И.,
подадена чрез адв. Д.Г. от ВАК, против определение № 929/15.03.2021 г., постановено по
ч.гр.д. № 646/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение
молбата му за допускане обезпечение на бъдещ иск по чл. 439 от ГПК с цена на иска
29 314,38 лв. чрез спиране на производството по изпълнително дело № 880/2017 г. по описа
на ЧСИ 712 И.С..
Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно –
постановено в нарушение на закона, предвид допустимостта на бъдещия иск по чл. 439 от
ГПК с оглед твърденията за настъпили факти, водещи до погасяване на изпълняемото право
и наличието на писмени доказателства в този смисъл, като е молил за отмяната му и за
допускане на обезпечението чрез спиране на изпълнителното дело.
Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима, а разгледана по същество тя
е частично основателна по следните съображения:
Според чл.390, ал.1 ГПК, обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска,
като съгласно чл. 391 от ГПК обезпечението се допуска, когато без него за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако: 1/ искът е
подкрепен с убедителни писмени доказателства или 2/ бъде представена гаранция в
определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД. Според чл. 390, ал.4 от ГПК,
молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово
компетентния съд по мястото на изпълнението. Спиране на изпълнението се допуска само
срещу представяне на гаранция. Целта на производството по чл.390 ГПК е да се обезпечи
1
упражняването на правата на молителя по едно благоприятно за него решение по
предявения иск.
В молбата си пред окръжния съд по чл.390 от ГПК, молителят е настоявал за
обезпечение на бъдещ иск по чл. 439 ГПК, който ще предяви в качеството си на длъжник
срещу взискателя Н.Р.Т. по изпълнително дело 880/2017 г. по описа на ЧСИ И.С. за
установяване, че вземанията на последния срещу молителя /съответно на квота от 1/3 от
наследството на починалия длъжник К.К.И..ова/ по изпълнителни листове, издадени по
посочените дела, не съществуват, а именно: - вземането по ч.гр.д. № 7629/09 на ВРС за
сумата от 7 823,32 лв. не съществува, тъй като издадената заповед за изпълнение е
обезсилена; - вземането по ч.гр.д. № 12238/09 г. за сумата от 6 910,59 лв. не съществува, тъй
като издадената заповед за изпълнение е обезсилена; вземането по ч.гр.д. № 4787/10 г. за
сумата от 7 171,37 лв. не съществува, тъй като издадената заповед за изпълнение е
обезсилена; - вземането по ч.гр.д. № 13773/09 г. за сумата от 1867,59 лв. не съществува, тъй
като е налице вземане на длъжника срещу кредитора, с което задължението е прихванато;
вземането по ч.гр.д. № 6496/09 г. в размер на 5 541,51 лв. не съществува над сумата от
3 310,90 лв. /т.е. за 2 230,61 лв./, тъй като е налице вземане на длъжника спрямо кредитора, с
което задължението частично е прихванато.
Молителят е изложил, че е наследник на починалия длъжник К.К.И..ова по
изпълнителното дело, първоначално образувано пред ЧСИ 109/2008 г. на ЧСИ С.Я.,
прехвърлено за продължаване при ЧСИ И.С. и образувано под № 880//2017 г. и отговаря за
дълга до размер на своята квота от 1/3. Настоявала е, че след издаването на изпълнителните
листове по посочените дела са настъпили нови факти, които са погасили вземанията. Така
по първите три от делата били обезсилени заповедите за изпълнение, а по последните две –
било налице прихващане, заявено от К.И..ова по изпълнителното дело срещу тогавашния
взискател Г. Н.Т., която впоследствие е цедирала вземанията си и по реда на последващи
цесии понастоящем взискател е ответникът по бъдещия иск. Сега било насрочено
изпълнение срещу съсобствен недвижим имот и молителят има интерес от обезпечението –
спиране на изпълнението по изпълнителното дело.
Съгласно чл. 439 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на спора
по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право
на принудително изпълнение за вземането на ответника. С иска по чл. 439 ГПК ищецът
оспорва изпълнението, за да създаде основание за прекратяване на изпълнителното дело /чл.
433, ал.1, т.7 ГПК/. В случая, обаче за част от вземанията той твърди, че заповедите за
изпълнение, представляващи основание за издаване на изпълнителните листове, са били
обезсилени, т.е. че е налице основание по чл. 433, ал.1, т. 4 ГПК. Това твърдение сочи на
липса на правен интерес от иска по чл. 439 ГПК и съответно – на недопустимост на бъдещия
иск досежно вземанията по обезсилените заповеди за изпълнение и затова, в тази част,
2
бъдещият иск не подлежи на обезпечаване /вземането по ч.гр.д. № 7629/09 на ВРС за сумата
от 7 823,32 лв.; - вземането по ч.гр.д. № 12238/09 г. за сумата от 6 910,59 лв.; вземането по
ч.гр.д. № 4787/10 г. за сумата от 7 171,37 лв./.
Твърденията за погасяване на част от вземанията, след уважаване на исковете по чл.
422 ГПК чрез прихващане, извършено в хода на изпълнителното производство, обосновават
правен интерес от отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, той е допустим и са
представени писмени доказателства в негова подкрепа. Затова, бъдещият иск по чл. 439 ГПК
за установяване, че вземането по ч.гр.д. № 13773/09 г. за сумата от 1867,59 лв. не
съществува, тъй като е налице вземане на длъжника срещу кредитора, с което задължението
е прихванато и че вземането по ч.гр.д. № 6496/09 г. не съществува само до размер на сумата
от 2230,61 лв., тъй като е налице вземане на длъжника спрямо кредитора, с което
задължението частично е прихванато, подлежи на обезпечаване. Предложената
обезпечителна мярка е допустима и подходяща досежно спирането на изпълнителното дело
само по отношение на молителя и до размера на процесните вземания, като в съответствие с
разпоредбата на чл. 390, ал.4 ГПК, спирането на изпълнението следва да се допусне при
условията на внесена парична гаранция в размер на 410 лв. /обичаен размер от около 10%
от претенцията/.
В този смисъл, като постановяващо отчасти различен резултат, обжалваното
определение следва да бъде частично отменено и молбата – уважена.
Затова, и по изложените съображения, Апелативен съд –Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 929/15.03.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 646/2021 г. по
описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА с която е оставена без уважение молбата
за допускане обезпечение на бъдещ иск по чл. 439 от ГПК на А. А. И. срещу взискателя
Н.Р.Т. по изпълнително дело 880/2017 г. по описа на ЧСИ И.С. за установяване, че
вземанията на последния срещу молителя /съответно на квота от 1/3 от наследството на
починалия длъжник К.К.И..ова/ по изпълнителни листове, издадени по посочените дела, не
съществуват, а именно:- вземането по ч.гр.д. № 13773/09 г. за сумата от 1867,59 лв. не
съществува, тъй като е налице вземане на длъжника срещу кредитора, с което задължението
е прихванато; - вземането по ч.гр.д. № 6496/09 г. не съществува само до размер на сумата от
2230,61 лв., тъй като е налице вземане на длъжника спрямо кредитора, с което задължението
частично е прихванато, като ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВИ:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на бъдещ иск по чл. 439 от ГПК на А. А. И. срещу
Н.Р.Т. - взискател по изпълнително дело 880/2017 г. по описа на ЧСИ И.С. за установяване,
3
че вземанията на последния срещу молителя /съответно на квота от 1/3 от наследството на
починалия длъжник К.К.И..ова/ по изпълнителни листове, издадени по посочените дела, не
съществуват, а именно:- вземането по ч.гр.д. № 13773/09 г. за сумата от 1867,59 лв. не
съществува, тъй като е налице вземане на длъжника срещу кредитора, с което задължението
е прихванато; - вземането по ч.гр.д. № 6496/09 г. не съществува само до размер на сумата от
2230,61 лв., тъй като е налице вземане на длъжника спрямо кредитора, с което задължението
частично е прихванато, чрез налагане на обезпечителна мярка: „Спиране на изпълнението“
по изпълнително дело 880/2017 г. по описа на ЧСИ И.С. само по отношение на длъжника А.
А. И. и досежно вземанията срещу него по ч.гр.д. № 13773/09 г. за сумата от 1867,59 лв. и
по ч.гр.д. № 6496/09 г. до размер на сумата от 2230,61 лв., ПРИ УСЛОВИЕ на внесена от
молителя А. А. И. парична гаранция в размер на сумата от 410 лв. съгласно чл.180 и чл. 181
от ЗЗД по съответната сметка на Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от
съобщението.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 929/15.03.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
646/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, в останалата му част, с която е оставена
без уважение молбата за допускане обезпечение на бъдещ иск по чл. 439 от ГПК на А. А. И.
срещу взискателя Н.Р.Т. по изпълнително дело 880/2017 г. по описа на ЧСИ И.С. за
установяване, че вземанията на последния срещу молителя /съответно на квота от 1/3 от
наследството на починалия длъжник К.К.И..ова/ по изпълнителни листове, издадени по
посочените дела, не съществуват, а именно: вземането по ч.гр.д. № 7629/09 на ВРС за сумата
от 7 823,32 лв. не съществува, тъй като издадената заповед за изпълнение е обезсилена; -
вземането по ч.гр.д. № 12238/09 г. за сумата от 6 910,59 лв. не съществува, тъй като
издадената заповед за изпълнение е обезсилена; вземането по ч.гр.д. № 4787/10 г. за сумата
от 7 171,37 лв. не съществува, тъй като издадената заповед за изпълнение е обезсилена;
ДА СЕ ИЗДАДЕ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД, СЛЕД ВНАСЯНЕ НА
ГАРАНЦИЯТА.
ОПРЕДЕЛЯ, на осн. чл. 390, ал.3 от ГПК едномесечен срок за предявяване на
бъдещия иск, считано от връчване на настоящото определение, като УКАЗВА на А. А. И., че
ако в същия срок не представи по делото доказателства за предявяването на иска, съдът
служебно ще отмени обезпечението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване само в частта на допуснатото
обезпечение, с частна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок, който
тече за молителя от връчването му, а за насрещната страна – от получаване на съобщението
от съдебния изпълнител.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5