Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260099
гр.Бургас, 25.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53–ти наказателен състав, в публично заседание на шести август две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана П., като разгледа НАХД № 261 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „РДС-16 Т. Т.” ЕООД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр.
Б., ул. „О.“ № ..., представлявано от управителя Р. В. срещу Наказателно
постановление № 02-0002807/29.11.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция
по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ вр. чл. 1,
ал.2 от КТ на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството
жалбоподател като работодател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
С
жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено при нарушение на
процесуалните правила като бил посочен в АУАН един свидетел, а не двама,
липсвало протокол за проверка от датата, на която се твърди нарушение от
21.08.2019г., оспорва фактическата обстановка и счита, че липсва нарушение.
Отделно намира, че размерът на наложената санкция е прекомерен като не е
отчетено обстоятелството, че трудов договор е бил сключен преди издаване на
наказателното постановление. Моли да се отмени издаденото наказателно постановление,
а в случай, че не бъде отменено, моли да се измени.
В открито съдебно заседание дружеството
жалбоподател не е установено на посочения в жалбата адрес и на основание чл.
61, ал. 2 ЗАНН е даден ход на делото. Жалбоподателят, не се представлява в съдебно
заседание.
Административнонаказващият
орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, надлежно призован, в
съдебното заседание се представлява от юрк. Николова, оспорва жалбата и излага
съображения по същество като счита, че наказанието е съобразено с тежестта на
нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от обратна разписка за връчване на наказателно
постановление, същото е връчено на 13.01.2020г., а жалбата е подадена на
20.01.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На
11.10.2019г. свидетелката Д. съставила АУАН на дружеството „РДС 16 Тур Транс“
ЕООД за това, че е допуснал на 21.08.2019г. лицето З. М. Г. да полага труд без
сключен писмен трудов договор. АУАН е
връчен на управителя на „РДС 16 Т. Т.“ ЕООД Р. В. на 11.10.2019г. като в
законния срок срещу него е постъпило възражение, с което се оспорват
констатациите в АУАН и соченото нарушение.
На
21.08.2019г. свидетелката И.Д., съвместно с А. Д., извършили проверка на обект
А. х. „Г. б.“ находящ се в гр. Ч., к-г „Г.“. На място при проверката се
легитимирали и за управител на дружеството „РДС -16 Т. Т.“ ЕООД се представила Р.
В., което дружество стопанисвало А. х. „Г. б.“. При обход на самия А. установили
няколко работника, сред които установили З. М. Г., която почиствала стая, находяща
се на първия етаж на комплекса. В справка, която й предоставили на основание
чл.402, ал.1, т.3 от КТ, З. М. Г. декларирала, че работи в дружеството от
19.08.2019г., работила като камериерка, с работно време от 08:00 до 14:00 часа,
почивен ден неделя, почивка в работния ден 30 минути и с трудово възнаграждение
31 лева на ден. Тъй като лицето казало, че е неграмотно и не може да пише, то,
устно декларирало тези данни, а те били вписани в декларацията от управителката
на дружеството Р. В. На място на В. била връчена призовка на основание чл.45,
ал.1 от АПК за явяване и представяне в Дирекция Инспекция по труда на
необходимите документи, описани в призовката в това число трудови досиета на
работещите в обекта. При представяне на документите не бил представен от Р. В. писмен
трудов договор сключен с лицето З. М. Г. към дата 21.08.2019г., а бил
представен граждански догoвор от 15.08.2019г. Представен бил и трудов договор с
дата 26.08.2019г., сключен със З. Г.
Тази
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства – справка на основание чл. 402,
ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 КТ, призовка по чл. 45, ал. 1 АПК, договор от
15.08.2019г., трудов договор № 00000017/26.08.2019г., справка в Търговски
регистър, идентификационна карта, протокол за извършена проверка от
11.10.2019г., разпит на актосъставителя. Съдът намира, че следва да кредитира с
доверие показанията на свидетеля И.Д., тъй като същите се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства. Относно въведеното в жалбата
възражение, че в деня на проверката не бил съставен протокол за проверка съдът
намира, че следва да посочи, че административнонаказателното производство
започва със съставяне на АУАН като в случая проверяващите са извършили проверка
на обекта и са установили лицето З. Г. да полага труд като не им е представен
сключен писмен трудов договор. Управителят на дружеството под диктовка на
лицето, полагало труд е попълнило справка, от която се установяват всички
елементи за наличието на трудово правоотношение, за което не е сключен трудов
договор, а именно – работно време, работно място, регламентирана почивка,
трудово възнаграждение. По делото не се събраха доказателства, които да
разколебаят констатациите на АНО. Съществуващите между страните отношения не са
граждански, а трудови и същите следва да се уредят чрез сключването на писмен
трудов договор. Съдът не споделя съображенията, че АУАН не е съставен в
присъствието на двама свидетели и с това е нарушена разпоредбата на чл. 42, т.
7 ЗАНН. Законодателят е употребил понятието „свидетели” в множествено
число не защото изисква тези свидетели задължително да са повече от
един. Задължението в АУАН за посочване на двама свидетели произтича от
разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, приложима в хипотезата, в която липсват
свидетели присъствали при извършване или установяване на нарушението или когато
не е възможно да се състави акт в присъствието на такива
свидетели. В случая проверката е извършена от актосъставителя и от
свидетелката А. Д. – очевидец на нарушението, поради което съдът намира, че
липсва нарушение на чл. 42, т. 7 ЗАНН.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено
в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Правилно е посочена нарушената материалноправна норма. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Жалбоподателят
има качеството на работодател съгласно пар.1, т.1 от ДР от КТ “работодател“ е
всяко физическо, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономическо образувание /предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.
подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение.
Установява
се, че в деня на проверката Зюмбюлка Георгиева е почиствала стая и е декларирано,
че работи като камериерка - има установено работно време, работно място,
трудово възнаграждение за ден, а не за резултат, поради което следва да се
приеме, че са налице елементите за наличието на трудово правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 КТ трудовият договор се сключва в писмена
форма, това е форма за неговата действителност, разпоредбата на закона е
императивна и нейното нарушаване се санкционира с наказание за нарушителя.
Нормата не се касае до здравословните и безопасни условия на труд, поради което
съгласно чл. 414, ал. 1 КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
Извършеното нарушение съдът счита, че не може
да се определи като маловажно и не се отличава от типичните нарушения от този
вид. Изрично нормата на чл. 415 в, ал. 2 КТ предвижда, че не са маловажни нарушенията
на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.
Действително изводът за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в
който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. №
1/2007г. по описа на ВКС. В случая обаче не е налице маловажност по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид –
работник е установен без наличието на сключен трудов договор, с което се
нарушават не само неговите трудови права, но и осигурителните такива като
лицето през този период следва за своя сметка да заплати вноските за обществено
осигуряване, но и здравни такива.
Съдът
намира обаче, че АНО неправилно е индивидуализирал размера на имуществената
санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя в рамките, установени от
законодателя. Съдът счита, че имуществена санкция в размер на 3000 лева не
отговаря на тежестта на нарушението и останалите обстоятелства на неговото
извършване. Не се установява мястото, на което е полаган труд, да е съпроводено
с повишен риск за живота и здравето на лицето. Отделно, преди издаване на наказателното
постановление и преди представяне на документите в Инспекция по труда
работодателят, на 26.08.2019г., е сключил писмен трудов договор с работника и
работодателят е демонстрирал желание да
се преустановят вредните последици за работника.
Ето
защо при отчитане на всички тези обстоятелства, този състав намира, че наложената
в случая имуществена санкция в размер 1500 лв., се явява завишена предвид
обществената опасност на нарушителя и тежестта на нарушението и НП следва да се
измени в частта му относно размера на наложената санкция, като според
настоящият състав адекватно на извършеното деяние и степента на обществена
опасност на нарушителя се явява „Имуществена санкция” в минималния размер
предвиден в закона, а именно 1 500 лв.
Съгласно
на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая
наказателното постановление се изменя, която хипотеза не е уредена в чл. 143 АПК и следва да се приложи чл. 78 ГПК. Жалбоподателят не е претендирал разноски,
поради което не му се присъждат. На АНО се дължат разноски на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ съобразно потвърждаването на наказателното
постановление в размер на 80 лева като се отчита фактическата и правна сложност
на делото, това, че приключи в рамките на едно съдебно заседание и че
наказателното постановление е изменено.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 02-0002807/29.11.2019г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал.
1 КТ вр. чл. 1, ал.2 от КТ на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ
на „РДС-16 Т. Т.” ЕООД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. Б.,
ул. „О.“ № ..., представлявано от управителя Р. В. като работодател е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената
санкция от 3 000 лв. (три хиляди) на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).
ОСЪЖДА
„РДС-16 Т. Т.” ЕООД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул.
„Оборище“ № 90, ет. 5, ап. 6 да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.