РЕШЕНИЕ
№. 1755
гр. Пловдив,14.10. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 1455 по описа на съда
за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Строй Клуб“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Княгиня Евдокия“ № 10, ет. 3,
представлявано от управителя - С.М.П., чрез адвокат С.К.Д., срещу решение № 45
от 24.03.2020 г., постановено по а.н.д № 946 по описа за 2019 г., на Районен
съд – Асеновград, II – ри наказателен състав,
с което е потвърдено наказателно постановление № 1291 от
30.10.2019 г., издадено от Началника на Районни управление – Асеновград при
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, с което
на „Стори клуб“ ООД, на основание чл. 45
ал.2, във вр. с чл. 8 ал.3 и 4 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ е
наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева. Касаторът
счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че е налице съставомерност
на деянието. Твърди се, че санкционната норма е неприложима спрямо юридически
лица, тъй като се прилага за допустителство, за което
отговорност следва да носят физическите лица, натоварен със задълженията по чл.
8, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС. Сочи се, че въз основа на облигационно отношение
дейността по охраната и контрол на достъпа до обекта са възложени от търговеца
на трето лице – фирма, извършваща охрана, чиито управител следва да понесе
административнонаказателното отговорност за извършеното нарушение. Относно
процедурата се твърдят допуснати съществени нарушения, ограничаващи правото на
защита на наказаното лице. Визира се липса на посочени в АУАН свидетели –
служители на дружеството, които са присъствали при установяване на нарушението,
но поради процесуалния пропуск не могат да подкрепят защитната теза на нарушителя.
Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него
наказателно постановление. Иска се
присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.
3. Ответникът по
касационната жалба – РУ – Асеновград, не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 1291 от 30.10.2019 г., издадено от
Началника на Районни управление – Асеновград при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Пловдив. Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН № 1291 от 25.10.2019 г., съставен от Г.Н.А.– на
длъжност полицейски инспектор при РУ – Асеновград. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното: На 29.09.2019 г. в гр. Асеновград около 02:30ч. бул.
“България “ № 77, при специализирана полицейска операция в управляван от „Строй
Клуб“ ООД обект - дискотека “Стори”, е установено допуснато дете - М.А.В., ненавършило
18 годишна възраст, непридружено от родител, на обществено място след 22:00
часа. Нарушението е квалифицирано по чл.
45, ал. 2 от ЗЗД, предвиждащ административно наказание глоба или имуществена
санкция за лице, което допусне от 22,00
ч. до 6,00 ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8,
ал. 3 и 4 от същ. закон.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на основание
цитираната санкционна норма е наложил на „Строй Клуб“ ООД имуществена санкция в
размер на 2000 лева.
В хода на съдебното
производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията
си потвърждава изложеното в акта. Разпитани са също свидетелите: В.Д.И.–
служител на фирма „Гелев – ЕВГ“ ООД, С.А.П.– служител на „Строй Клуб“ ООД и Д.В.Т.–
полицейски орган. Съвкупно свидетелите потвърждават установената с акта
фактическа обстановка.
Свидетелят Т. удостоверява, че е подписал АУАН в качеството на свидетел на
установяване на нарушението. И.пояснява, че дружеството за което работи е
ангажирано с охраната и контрол на достъпа в процесния обект. Заявява, че
установените непълнолетни лица са били допуснати в заведението с пълнолетни
придружители, които в последствие на са присъствали при проверката.
Свидетелката П.заявява, че в хода на проверката са установени 6 – 7
непълнолетни лица. Проверката била извършена в отсъствие на управителя на
заведението. Двамата свидетели заявяват, че са запознати с издадена от
управителя на заведението заповед за организация на контрол за достъп до обекта
и легитимация при поръчки на алкохол.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът не е намерил и основания
за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. За правото:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените
доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите
констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Между страните не се
формира спор за факти. Несъмнено е, че на посочената дата, място и час в
обекта, стопанисван от „Строй Клуб“ ООД са допуснати непълнолетни лица, сред
които и посоченото в съставения АУАН. Спорът е правен и се концентрира относно
правилното прилагане на процесуалния и материалния закон.
Неоснователни са
възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения.
Производството е проведено от материално и териториално компетентни
органи. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен при спазване на правилата за форма и
съдържание. Същият е подписна от лице – свидетел на установяване на нарушението.
Правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не поставя соченото от касатора
условие в акта да се впишат като свидетели преимуществено лица, пряко
ангажирани с дейността на нарушителя. Пред нарушителя, респ. представляващите
го лица не са създадени никакви пречи да организират защитата си и да разберат
с какви именно действия и при какви обстоятелства е извършен нарушението.
Каза се правилото на чл.
45, ал. 2 от ЗЗД запретява допускане от 22,00 ч. до 6,00 ч. на деца в
управлявани от съответните лица (физически или юридически) търговски обект в нарушение
на чл. 8, ал. 3 и 4 от същ. закон
Следва да се отбележи,
че в цитирания текст и контекста на юридическите лица законодателят не е
визирал допустителство по смисъла на чл. 10 от ЗАНН.
Съгласно тази разпоредба допустителството е наказуемо
само в предвидените в закона случаи. Личната административнонаказателна
отговорност за извършено нарушение и отговорността за допустителство
са различни по вид и се изключват взаимно. Едно лице може да носи отговорност
или за виновно извършено лично от него административно нарушение, или в изрично
предвидените от закона случаи може да носи отговорност за допустителство
за това, че е допуснало да бъдат извършени административни нарушения при
осъществяване дейността на представляваното от него юридическо лице или организация.
Допустителството по своя обхват предполага действия
или бездействия на лицето, което е довело до определено поведение на трети лица
и съответно до настъпване на събитието, което съставлява административно
нарушение. Доколкото допустителството представлява невъзпиране
да бъде извършено нарушение от друго лице, несъмнено е, че юридическо лице не
може да носи отговорност за допустителство, предвид
невъзможността самостоятелно да формира физическа волеизява.
Отговорност в тези случаи, съгласно чл.24, ал.2 от ЗАНН, се носи от
ръководителят на учреждение, организация или предприятие, като физическо лице,
който може да бъде санкциониран за нарушения, допуснати от негови подчинени.
След като от една страна юридическо лице не може да носи отговорност за допустителство, а от друга, съгласно процесната санкционна
норма, на юридическо лице може да бъде налагана имуществена санкция, то следва
изводът, че разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не употребява израза
"допусне" по смисъла на чл. 10 ЗАНН, а визира изключението от
правилото за личната отговорност, залегнало в нормата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН.
В случая отговорността се носи от субекта, който стопанисва съответния обект. Тоест при тази хипотеза
е възможно да бъде ангажирана отговорността както на юридическо, така и на
физическо лице, при което приложими се явяват и двете предвидени в текста
юридически санкции. Когато този субект е юридическо лице отговорността се
характеризира като обективна и безвиновна, поради
което субективните възприятия на заетите в дружеството физически лица се явяват
ирелевантни за съставомерността на деянието. Без значение за
административнонаказателното отговорност са и облигационните отношения между
лицето, което управлява търговски обект и трети лица, натоварени с изпълнение
на съответни задължения, свързани с дейността му. Нормата е ясна и не може да
има съмнение, че визира като субект на отговорността единствено и само лицето,
което го стопанисва обекта. Тоест лицето което пряко или косвено черпи облагите
от осъществяваната в обекта дейност.
Безспорно установената
фактическа обстановка правилно е подведена към приложимата санкционна норма,
при което законосъобразно е определен видът и размерът на наказанието. Последният е фиксиран и не подлежи на ревизия
от съда.
За пълнота следва да се отбележи, че
по делото не се твърдят, нито са налице обстоятелства, които да обосноват
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Обстоятелството, че нарушението е първо не е
достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не
разкрива белезите на "маловажен случай", т.е на такъв с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
10. От изложеното
до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила.
11. Ответната
страна не е отправила претенция за присъждане на разноски, поради което
произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45 от 24.03.2020 г., постановено
по а.н.д № 946 по описа за 2019 г., на Районен съд – Асеновград, II – ри
наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.