№ 693
гр. София, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Районен съдия
при участието на секретаря ЛГС
като разгледа докладваното от Районен съдия Гражданско дело №
20211110130687 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ.
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
8545/31.05.2021 г., с която ЗАД БВИГ” АД, ЕИК ...... е предявило срещу ЗД
„БИ” АД, ЕИК ....... осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за
сумата от 2920,57 лв., представляваща изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му,
настъпило на 09.05.2020 г. в ............“, в близост до пресечката с ул. „П“,
между лек автомобил ........., чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, и лек автомобил .........., застрахован по
имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на предявяване на иска /31.05.2021 г./ до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор
за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна
връзка с което са причинени щети на застрахования при ищеца автомобил. В
тази връзка се сочи, че на 09.05.2020 г. в гр. София, лек автомобил .........,
движейки се по бул. АС в близост до пресечката с ул. П, поради недостатъчен
контрол над автомобила, реализира ПТП с паркирания от дясната страна на
1
пътното платно лек автомобил ......., в резултат на което на последния били
причинени имуществени вреди, както в задната лява част на автомобила
/където настъпил удара/, така и в предната дясна част на същия, доколкото
след удара лек автомобил ....... се измества напред и удря намиращо се пред
него ограничително колче. Посочва се, че уврежданията, причинени на лек
автомобил ......., в резултат на твърдения в исковата молба пътен инцидент са
следните: облицовка предна броня, предна решетка, преден капак, фар десен,
калник преден ляв, джанта стоманена предна лява, тас преден ляв, предна
врата – лява, задна врата лява, калник заден ляв, джанта стоманена задна лява,
тас заден ляв, облицовка задна броня, решетка предна броня, основа предна
броня, основа фар – десен, греда над радиатора, основа преден калник –
десен, калник преден десен, амортисьор преден ляв, греда преден мост,
шенкел преден ляв и др. Поддържа, че след настъпване на застрахователното
събитие в ЗАД БВИГ” АД, ЕИК ...... е подадено искане за оценка на
нанесените вреди на собственика на застрахования автомобил, тъй като към
момента на реализиране на процесното ПТП увреденото при последното
МПС – лек автомобил ....... е било застраховано при ищеца по застраховка
„Каско“ – застрахователна полица № 4704190200016291, със срок на
застрахователното покритие от 25.10.2019 г. до 24.10.2020 г. Поддържа, че
при ищцовото дружество била образувана ликвидационна преписка по щета
№ 470419202020541, като увреденият автомобил бил прегледан от експерти,
описани били щети по същия, нанесени в резултат на процесното ПТП и
същите били отстранени за сметка на ищцовото дружество от „....... Сочи, че
за отстраняване на щетите по увреденото в резултат на процесното ПТП,
застраховано при ищеца, последният е заплатил сумата от 3801,11 лева, като
ликвидационните разноски били в размер на 25,00 лева. Сочи, че вредите по
лек автомобил ......., застрахован при ищцовото дружество, са причинени по
вина и на водача на лек автомобил ........., като гражданската отговорност на
водача на лек автомобил ........., била застрахована при ответното дружество.
Предвид изложените по-горе съображения се поддържа, че след изплащане на
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, ищцовото
дружество е встъпило в правата на застрахования срещу лицето причинило
вредите и срещу застрахователя на гражданската му отговорност, за
стойността на застрахователното обезщетение, изплатено на собственика на
лек автомобил ......., а именно 3801,26 лева. Поддържа, че ответното
2
дружество е поканено да заплати дължимата сума в общ размер от 3826,11
лева, включваща застрахователно обезщетение в размер на 3801,11 лева и
ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, като по регресната
претенция ответно дружество одобрило сумата от 905,54 лева, която сума
била прихваната между двете дружества по заведени взаимно между тях
регресни претенции.
Предвид горното, се моли, за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 2920,57 лв.,
представляваща изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на
09.05.2020 г. в ............“, в близост до пресечката с ул. „П“, между лек
автомобил ........., чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, и лек автомобил .........., застрахован по имуществена застраховка
при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване
на иска /31.05.2021 г./ до окончателното изплащане. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ЗД
„БИ” АД е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявеният иск. Оспорва се твърдяния в исковата молба механизъм на
реализиране на процесното ПТП. Оспорва се, че водачът на лек автомобил
......... има вина за реализиране на описаното в исковата молба проишествие,
като се излагат съображения, че вина за реализиране на същото има
единствено водачът на лек автомобил ........ При условията на евентуалност, в
случай, че съдът приеме, че водачът на лек автомобил ......... има вина за
реализиране на описаното в исковата молба проишествие, се прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
лек автомобил ......., доколкото последният е бил спрял и престоявал на
забранено за спиране и престой място, с което е нарушил разпоредбата на чл.
98, ал. 1 ЗДвП. Оспорва се предявеният иск и по размер, като в тази връзка се
поддържа, че изплатено от ищеца застрахователно обезщетение е в завшен
размер и не отговаря на действителния размер на щетите, причинени на лек
автомобил ........ Моли се, за отхвърляне на предявения иск. Претендират се
разноски. Прави се възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ищцовото дружество адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
3
С оглед твърдения и изявленията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че към датата на твърдяното в исковата молба
застрахователно събитие гражданската отговорност на водачите на на лек
автомобил ........., е била застрахована при ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с период на
застрахователно покритие – 28.04.2020 г. – 27.04.2021 г., както и че
ответникът е заплатил по предявената регресна претенция сумата от 905,54
лева в полза на ищцовото дружество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2920,57 лв.,
представляваща изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на
09.05.2020 г. в ............“, в близост до пресечката с ул. „П“, между лек
автомобил ........., чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, и лек автомобил .........., застрахован по имуществена застраховка
при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване
на иска /31.05.2021 г./ до окончателното й изплащане.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
4
С оглед твърдения и изявленията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че към датата на твърдяното в исковата молба
застрахователно събитие гражданската отговорност на водачите на на лек
автомобил ........., е била застрахована при ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с период на
застрахователно покритие – 28.04.2020 г. – 27.04.2021 г., както и че
ответникът е заплатил по предявената регресна претенция сумата от 905,54
лева в полза на ищцовото дружество.
По делото не е спорно, че ответникът е погасил чрез плащане част от
регресния дълг, претендиран от ищеца, а именно сума в размер на 905,54
лева. С оглед на изложеното, съдът намира, че между страните не се спори, че
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за
възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка
на пострадалия обезщетение, като единствените спорни по делото
обстоятелства касаят въпросите, дали всички твърдени от ищеца вреди по лек
автомобил .......... се намират в причинно-следствена връзка с твърдяното в
исковата молба проишествие, както и какъв е размерът на действителната
вреда към деня на настъпване на събитието.
По делото е представена и приобщена към доказателствения материал
застрахователна полица № 4704190200016291 по сключена застраховка „.....“
между ЗАД „БВИГ АД и собственика на лек автомобил .........., със срок на
застрахователно покритие 25.10.2019 г. – 24.10.2020 г., от която се установява
в производството, че лек автомобил .......... е бил застрахован при ищеца по
застраховка „.....“ към датата на настъпване на процесното застрахователно
събитие /09.05.2020 г./.
От представеното и приобщено към доказателствения материал по
делото платежно нареждане от дата 16.07.2020 г. се установява, че на същата
дата ищцовото дружество е заплатило в полза на ........ /дружеството
извършило ремонта на застрахования при ищеца лек автомобил ........../ сумата
от 3801,11 лева, представляваща стойността на извършения ремонт на лек
автомобил ...........
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява от
5
събраните по делото доказателство, като същевременно не се оспорва и от
ответното дружество /с оглед извършеното плащане, от страна на ответното
дружество, на част от регресния дълг, претендиран от ищеца, а именно сума в
размер на 905,54 лева/. Същевременно горните обстоятелства се установяват
и от събраните по делото доказателства, в това число Протокол за ПТП №
1713984/09.05.2020 г., документите съдържащи се в АНП № 20-4332-
007878/27.05.2020 г., образувана въз основа на Протокол за ПТП №
1713984/09.05.2020 г. /съдържаща скица на ПТП към Протокол за ПТП №
1713984/09.05.2020 г.; Акт за установяване на административно нарушение №
720789, издаден на 09.05.2020 г. на Д. ГР. М.; Наказателно постановление №
20-4332-007878 от 27.05.2020 г., издадено на Д. ГР. М.; Акт за установяване
на административно нарушение № 720790, издаден на 09.05.2020 г. на П. Г.
АНГ.; Наказателно постановление № 20-4332-008140 от 29.05.2020 г.,
издадено на П. Г. АНГ./ и заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена, приета и неоспорена от страните по делото съдебна
автотехническа експертиза, от които се установява следния механизъм на
реализиране на процесното ПТП: на 09.05.2020 г., лек автомобил .........,
управляван от Д. ГР. М., се движи по бул. АС в гр. София, с посока на
движение от ул. Зайчар към ул. Одрин, като непосредствено преди
кръстовището с ул. П, поради недостатъчен контрол върху управлението на
автомобила, водачът реализира ПТП с паркирания от дясната му страна
специален автомобил ........... В резултат от удара, специален автомобил ..........
се измества вдясно и се удря в предпазно метално колче.
Следователно, от събраните по делото и обсъдени по-горе
доказателства се установява в производството, че причина за реализиране на
произшествието, е именно поведението на водача на лек автомобил .........,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество
към датата на реализиране на процесния инцидент, което обстоятелство не е
спорно между страните и се установява от събраните по делото
доказателства.
Предвид гореизложеното и съобразявайки събраните по делото
доказателства, съдът намира, че са установени по делото, при условията на
пълно и главно доказване, настъпването на процесното ПТП, неговият
механизъм, участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника и вината на същото за настъпване на процесното
6
ПТП от 09.05.2020 г.
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението
на ищеца щети по лек автомобил .......... са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП от 09.05.2020 г. Спорно е и дали изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение е завишено по размер и дали отговоря на
размера необходим за възстановяване на щетите, причинени по лек
автомобил .......... в резултат на процесното ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че от техническа гледна точка е налице съответствие,
респективно причинно-следствена връзка между описаните от ищеца щети по
МПС - автомобил .......... и процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че
застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е
настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС, като в причинна връзка с него са
настъпили описаните от застрахователя по имуществена отговорност вреди на
застрахования при него лек автомобил. Следователно, ответникът носи
отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване
на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия
обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че срокът на експлоатация на лек автомобил .........., към
датата на процесното събитие /09.05.2020 г./ е 2 години 4 месеца и 6 дни,
считано от датата на първоначалната му регистрация – 03.01.2018 г., както и
че стойността необходима за възстановяване на щетите, причинени на
процесния лек автомобил .........., определена на база средни пазарни цени
/към датата на ПТП/ е в размер на 4127,54 лева.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
7
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна
практика /включително на ВКС/, дължимото обезщетение следва да бъде
определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична
увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ.
възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му
стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2
КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната
вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество,
определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж. Решение
№ 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС). Същевременно, по
становище на настоящия съдебен състав, деликтната отговорност е насочена
към обезщетяване на негативния интерес (увреденото лице да бъде поставено
в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел на увреденото лице
не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени
(вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират с по-
ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а
и в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови
8
части при отстраняване на щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни
пазарни цени е в размер на 4127,54 лева, като към тази сума следва да се
прибавят 15,00 лева ликвидационни разноски по щетата.
Не е спорно между страните, че преди завеждане на исковата молба
ответното дружество е заплатило в полза на ищеца сумата от 905,54 лева,
представляваща част от претендираната от последния сума във връзка с
процесното ПТП.
Ето защо, общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на
3237,00 лева. Доколкото от ищеца се претендира сума в по-малък размер, а
именно 2920,57 лева, то предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1,
изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан за пълния предявен размер.
Предвид доказаната основателност на предявения иск, настоящият
съдебен състав намира, че следва да разгледа направеното при условията на
евентуалност възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на лек автомобил ...........
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на
чл. 290 ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на
ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение
№ 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение №
58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г.
по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. №
971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о.,
решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.)
Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2
ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
9
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента)
до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от
деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички случаи
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът на лек
автомобил .......... да е допринесъл с поведението си за настъпване на
вредоносния резултат от реализираното на 09.05.2020 г. събитие. В отговора
на исковата молба са изложени конкретни твърдения за осъществено от
водача на процесния автомобил поведение, което да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, а именно нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6
от ЗДвП – „престоят и паркирането са забранени на кръстовища и на по-
малко от 5 метра от тях“, с което се твърди, че водачът на лек автомобил
.......... е създал предпоставки за реализиране на процесното ПТП.
Същевременно в хода на производството се събраха доказателства, а именно
Акт за установяване на административно нарушение № 720790, издаден на
09.05.2020 г. на П. Г. АНГ.; Наказателно постановление № 20-4332-008140 от
29.05.2020 г., издадено на П. Г. АНГ., от които се установи, че действително
водачът на лек автомобил .......... е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6
от ЗДвП, предвиждаща, че е забранено спирането за престой и паркиране на
по-малко от 5 метра от кръстовище или на него, като в тази връзка са му
съставени Акт за установяване на административно нарушение № 720790,
издаден на 09.05.2020 г. на П. Г. АНГ. и Наказателно постановление № 20-
4332-008140 от 29.05.2020 г., издадено на П. Г. АНГ.. Наказателно
10
постановление № 20-4332-008140 от 29.05.2020 г., издадено на П. Г. АНГ. е
влязло в законна сила на 24.07.2020 г. Следователно се установи в
производството, че водачът на лек автомобил .......... е бил спрял за престой
и/или паркиране в нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП,
предвиждаща, че е забранено спирането за престой и паркиране на по-малко
от 5 метра от кръстовище или на него, което поведение безспорно е
противоправно. Същевременно, както се посочи по-горе в практиката на
Върховния касационен съд последователно се застъпва становището, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2
ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди, т.е. за да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване. В тази
връзка се приема, че релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента)
до увреждането като неблагоприятен резултат. В процесния случай
поведението на водача на лек автомобил .........., изразяващо се в спиране за
престой и/или паркиране в нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП, предвиждаща, че е забранено спирането за престой и паркиране на по-
малко от 5 метра от кръстовище или на него безспорно е противоправно, но
по никакъв начин не е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Идеята на законодателя, обективирана в разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП, е елиминиране на възможността за ограничаване видимостта на
водачите на МПС при навлизане и в кръстовище, с цел минимизиране
възможността за реализиране на ПТП. Както се посочи по-горе в
изложението, причина за реализиране на процесното ПТП е поведението на
водача на лек автомобил ......... - Д. ГР. М., която управлявайки автомобила по
бул. АС в гр. София, с посока на движение от ул. Зайчар към ул. Одрин, и
непосредствено преди кръстовището с ул. П, поради недостатъчен контрол
върху управлението на автомобила, реализира ПТП с паркирания от дясната
му страна специален автомобил ........... В представената и приобщена към
доказателствения материал декларация от Д. ГР. М. /водач на лек автомобил
11
........./ от 09.05.2020 г., съдържаща се в приобщената към доказателствения
материал преписка по АНП № 20-4332-007878/27.05.2020 г., образувана въз
основа на Протокол за ПТП № 1713984/09.05.2020 г., изрично е посочено, че
причина за реализиране на инцидента е „поднасяне“ на управлявания от нея
лек автомобил .......... Т.е. проишествието не е реализирано поради липса на
видимост към кръстовището, поради спрелия непосредствено преди него лек
автомобил ........... Същевременно от приобщените към доказателствения
материал Протокол за ПТП № 1713984/09.05.2020 г.; Акт за установяване на
административно нарушение № 720789, издаден на 09.05.2020 г. на Д. ГР. М.;
Наказателно постановление № 20-4332-007878 от 27.05.2020 г., издадено на
Д. ГР. М. и скица на ПТП към Протокол за ПТП № 1713984/09.05.2020 г. се
установи в производството, че иницииращият удар между лек автомобил
......... и автомобил .......... е реализиран в задната лява част на последния,
респективно предната дясна на лек автомобил ........., както и че
проишествието е реализирано поради недостатъчен контрол над автомобила
от страна на водача на лек автомобил .......... При анализ на горепосочените
доказателства не може да се приеме краен извод за наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил ........... В
производството не се установи принос на водача на лек автомобил .........., без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента)
до увреждането като неблагоприятен резултат. Дори напротив, установи се че
единствена причина за реализиране на проишествието е поведението на
водача на лек автомобил ........., който поради недостатъчен контрол над
автомобила, реализирал ПТП с паркирания от дясната му страна лек
автомобил .........., удряйки го в задната му лява част. Няма данни, че
обстоятелството, че лек автомобил .......... е бил спрял за престой и/или
паркиране непосредствено преди кръстовището на бул. Александър
Стамболийски и ул П е станало причина за реализиране на инцидента. В тази
връзка отново следва да се посочи, че първоначалният удар е настъпил в
задната лява част на спрелия лек автомобил .........., което изключва
възможността ударът да е настъпил вследствие на липса на видимост към
кръстовището поради неправомерното спиране на лек автомобил .......... на по-
малко от 5 метра от кръстовище. Същевременно всички събрани по делото
доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви по отношение причината
за реализиране на процесния пътен инцидент, а именно недостатъчен контрол
12
над лек автомобил ........., управляван от Д. ГР. М.. По друг начин биха стояли
нещата в случай, че поради ограничена видимост към кръстовище /с оглед
спрелия на по-малко от 5 метра от него лек автомобил ........../ водачът на лек
автомобил ......... бе реализирал ПТП с друг навлизащ или намиращ се в
кръстовището автомобил. При евентуално такова положение безспорно
поведението на водач, който в нарушение на забраната, предвидена в чл. 98,
ал. 1, т. 6 ЗДвП, е спрял на по-малко от 5 метра от кръстовище, би било в
пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Процесният
случай, обаче, не е такъв. Процесният инцидент не е реализиран поради липса
на видимост към кръстовището, а поради недостатъчен контрол над лек
автомобил ......... от управляващия го водач, като освен това инцидентът е
реализиран и преди самото кръстовище.
Следователно съдът приема, че направеното с отговора на исковата
молба от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно и не следва
да бъде уважено.
Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 411,
ал. 1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от
2920,57 лева, респективно следва да бъде уважен, като ответното дружество
бъде осъдено да заплати в полза на ищеца горепосочената сума, ведно със
законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в
настоящото производство за заплатена държавна такса в размер на 116,82
лева, за заплатен депозит за вещо лице в размер на 300,00 лева, за депозит за
свидетел при режим на призоваване в размер на 60,00 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 520,80 лева с включен ДДС.
От името на ответното дружество своевременно е направено
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищцовото дружество в производството адвокатско
възнаграждение.
13
Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото и
активното процесуално поведение на процесуалния представител по делото
намира, че възражението за прекомерност на претендираното от ищцовото
дружество адвокатско възнаграждение в настоящото производство е
неоснователно. Същото е равно на минималното предвидено такова за
съответния вид работа по аргумент от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /минималния размер по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата, съобразно материалния интерес по делото е 434,44 лева без ДДС,
съответно 521,33 лева с ДДС, като в настоящия случай от ищеца се
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 520,80 лева с включен
ДДС, като са представени и доказателства за регистрация по ЗДДС от страна
на адвокат А.Д. С./.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът .......,
ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: ........, следва да бъде осъден
да заплати в полза на ищеца ....., ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление ......., сумата от 937,62 лева, представляваща разноски за държавна
такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
Не следва да се възлагат в тежест на ответника разноски, извършени от
ищеца във връзка с призоваването на свидетеля П. Г. АНГ., доколко внесения
от ищеца депозит не е използван по делото, предвид оттегляне на искането за
разпит на горепосочения свидетел, извършено от името на ищцовото
дружество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......., ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: ........
да заплати на ....., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ......., на
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 2920,57 лева, представляваща
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и
разноските по определянето му, настъпило на 09.05.2020 г. в ............“, в
близост до пресечката с ул. „П“, между лек автомобил ........., чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, и лек автомобил
14
.........., застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /31.05.2021 г./
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ......., ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: ........
да заплати на ....., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ......., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 937,62 лева, представляваща разноски
за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в
исковото производство по гр.д. № 30687/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15