О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 888
гр. Перник, 20.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА
КРИСТИАН ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова
в.ч.гр.д. № 660 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б.И.Й.
против определение № 212 от 12.10.2018 г., постановено по гр. дело № 262/2018
г. по описа на Брезнишки РС, с което производството по делото е прекратено
поради местна неподсъдност на спора и делото е изпратено на Монтанския РС.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение
на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като той има качеството
„потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП за претендираните срещу него
вземания по договор за кредит и при предявяването на отрицателния установителен
иск относно тяхното съществуване се е позовал на специалната подсъдност по чл.
113 от ГПК. Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на
Брезнишки РС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по въззивната частна жалба –
С.Г.Груп ООД, в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подал отговор, с който
изразява становище за неоснователност.
Частната въззивна жалба е подадена на
25.10.2018 г. в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК (съобщението за
постановеното от Брезнишки РС определение е връчено на ищеца на 23.10.2018 г.),
от процесуално легитимирана страна - с правен интерес да обжалва определението
на първоинстанционния съд, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество частната жалба е
основателна.
Производството по делото пред
първоинстанционния съд е образувано по предявен с искова молба от 20.08.2018 г.
от Б.И.Й., с адрес: ***, против
Брезнишки РС отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК за установяване
на погасяването поради изтекла погасителна давност на вземания общо в размер на
1206.57 лева по договор за кредит,
сключен между него и Кредибул ЕАД, и прехвърлени на С.Г.Груп ООД, за които
вземания е издаден изпълнителен лист от 04.06.2009 г. по гр. дело № 8877/2009
г. и образувано изп. дело № 3490/2014 г. по описа на ЧСИ М.П..
В срока по чл. 119, ал. 3 във вр. чл.
131 от ГПК ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на делото
поради липса на обстоятелства, обосноваващи специална подсъдност на иска, и
приложимост на общата такава по чл. 105 от ГПК, предвид седалището и адреса на
управление на дружеството – гр. Монтана.
Съгласно чл. 113 (изм. – ДВ, бр. 65 от
2018 г. Сравнение с предишната редакция, в сила от 07.08.2018 г.) от ГПК
исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
С разпоредбата на чл. 113 от ГПК се цели допълнителна защита на потребителите,
чрез регламентирането на особена местна подсъдност по техния настоящ или
постоянен адрес, която изключва общата подсъдност по чл. 105 и чл. 108 от ГПК.
Целта е да се улесни процесуалната защита на по-слабата страна в
правоотношението, от което се извежда спорното материално право, предмет на
делото. Тази особена местна подсъдност важи за всички видове искове, по които
страна по него (ищец или ответник) има качеството потребител по
правоотношението, от което произтича спорното право, предмет на предявения иск. Потребителят не
губи качеството си такъв в зависимост от вида и обема на търсената от него или
срещу него защита, нито пък в случаите, когато вземане по потребителски договор
бъде прехвърлено на трето лице независимо от това дали той оспорва правата на
цедента (доставчик на стоката или услугата) или цесионера (колекторската
фирма). В този смисъл определение № 160 от 30.03.2017 г. по гр. дело №
1101/2017 г. на ВКС, ГК, IV ГО, и други.
В случая ищецът Б.Й. извежда спорното
материално право, предмет на предявения от него отрицателен установителен иск,
от правоотношение, произтичащо от договор за кредит, който е потребителски, и
по което той несъмнено има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1
във вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП. Същият не е загубил качеството си на потребител с
предявяването на отрицателния установителен иск, избран от него като средство
за защита за претендираните срещу него вземания по договора за кредит, за които
твърди, че са погасени поради изтекъл срок на погасителна давност, респ. с
прехвърлянето на вземанията на ответника като трето на договора за кредит лице,
поради което за предявения от него иск, приложима е особената местна подсъдност
по чл. 113 от ГПК, която изключва общата такава. Изложеното обосновава извода,
че местно компетентен да разгледа спора, предмет на иска, е Брезнишки РС, в
чийто район се намира адреса на ищеца, а не Монтанския РС.
Предвид гореизложеното въззивният съд
намира, че оспорваното определение на първоинстанционния съд се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато по
подсъдност на Брезнишки РС за продължаване на съдопроизводствените действия по
него.
По изложените съображения Пернишки
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 212
от 12.10.2018 г., постановено по гр. дело № 262/2018 г. по описа на Брезнишки
районен съд.
ВРЪЩА делото по подсъдност на Брезнишки районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.