Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
гр. Перник 01.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ПЕТРОВ
2. мл.с. КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Катя Станоева и прокурора Анита Джамалова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Костадинова В.Н.О.Х.Д № 120 по описа на съда за
Производството е
по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 38 от 20.03.2019 г. по Н.О.Х.Д. № 143 по
описа на Районен съд – гр. Р. за
1.
Като водач – категория „В“ при избиране скоростта на
движение на пътното превозно средство е нарушил забраната да превишава
стойността на скоростта от
2.
Като водач не изпълнил задължението си да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП;
3.
Като водач не изпълнил задължението си да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението – чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП
Като блъснал
движещият се пред него лек автомобил марка „Дайхатсу“, модел „Сирион“, с рег. №
*** и по непредпазливост причинил две тежки телесни повреди на водача Г.И.Г., с
ЕГН: **********, изразяващи се в загуба на слезка и постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота и средни телесни повреди, изразяващи се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затрудняване
движението на снагата и трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник и
след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 1-во вр.
с чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 1-во, вр. с чл. 342, ал. 1 вр. с чл. 54 от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено с една трета като е определено
окончателно наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.
Със същата присъда на основание чл. 343г вр. чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр.
1-во вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 1-во, вр. с чл. 342, ал. 1 вр. с чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият В.И.К. е лишен от правото да управлява МПС за
срок от една година и три месеца като на основание чл. 59, ал. 4 от НК от така
наложеното наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен
от възможността да управлява МПС по реда на чл. 69а от НПК, считано от
08.05.2018 г.
Подсъдимият
е осъден да заплати и направените по делото разноски – 2885.42 лева,
представляващи разноски по досъдебното производство по сл.д. № 24/2017 г. по
описа на Сл.О. към ОП – гр. Перник и 1000 лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на частния обвинител Г.И.Г..
В срока по чл. 319 от НПК срещу така
постановената присъда е постъпила въззивна жалба с вх. № 1616/04.04.2019 г. (п.к.
03.04.2019 г.) от страна на частния обвинител Г.И.Г.. В същата се излагат
доводи, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен в частта
относно размера на наказанията и приложението на чл. 59, ал. 4 от НК. Относно
размера на наказанията се твърди, че същите са неправилно определени, доколкото
районният съд ги е постановил при превес на смекчаващите обстоятелства. В тази
връзка се посочва, че в настоящия случай е налице баланс между смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Излагат се доводи относно
личността на подсъдимия, неговата обществена опасност, както и обществената
опасност на извършеното деяние. Обръща се внимание на съдържащите се по делото
данни относно подсъдимия като водач на МПС. Акцентира се върху обстоятелството,
че същият е причинил на пострадалата множество телесни увреждания, като освен
това е нанесъл и значителни щети на управляваното от нея МПС. По тези
съображения се аргументира извод, че наложените наказания в определения размер
няма да постигнат целите по чл. 36 от НК.
На следващо място се твърди, че районният съд неправилно е приложил
разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от НК. Излагат се подробни доводи, че процедурата
по отнемане на СУМПС на подсъдимия не е била спазена. В тази връзка се твърди,
че не може да се установи с категоричност дали неговото СУМПС е било
действително отнето и за какъв период. В този смисъл се прави извод, че
приложението на чл. 59, ал. 4 от НК е незаконосъобразно.
С оглед гореизложеното се твърди, че определените
от районния съд наказания са явно несправедливи. Иска се първоинстанционната
присъда да бъде изменена като наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“ бъде увеличено на една година, а наказанието „лишаване от
правоуправление“ увеличено на три години, при спазване правилата за редукция на
размера на така определеното наказание лишаване от свобода по реда на чл. 58а
от НК. Иска се и отмяна на приложението на чл. 59, ал. 4 от НК по отношение на
наказанието „лишаване от правоуправление“.
Изложените във въззивната жалба доводи са доразвити
в допълнително постъпило становище с вх. № 3498/26.06.2019 г. (п.к. 25.06.2019
г.).
По
постъпилата жалба не е изразено становище от страна на държавното обвинение,
нито от страна на подсъдимия или неговите защитници.
В
разпоредително заседание по реда на чл. 327 от НПК, проведено на 23.04.2019 г.,
въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на обвиняемия, свидетели или вещи лица, както и ангажирането на
нови писмени или веществени доказателства.
В открито съдебно заседание, проведено на 26.06.2019 г., представителят на
държавното обвинение – прокурор Джамалова счита, че постановената от РС – гр. Р.
присъда е правилна и законосъобразна. Пледира за постановяване на решение, с
което последната да бъде потвърдена, а въззивната жалба оставена без уважение.
Частният обвинител Г.И.Г., редовно призована за съдебното заседание пред
въззивния съд, се явява лично. Не прави възражение срещу даване ход на делото
въпреки отсъствието на нейния повереник. Поддържа подадената жалба, както и
допълнителното становище към нея. Навежда оплаквания за явна несправедливост на
наложените наказания. Обръща внимание, че на досъдебното производство са
допуснати редица пропуски. В тази връзка оспорва приложението на чл. 59, ал. 4
от НК относно наказанието лишаване от правоуправление, доколкото твърди, че не
е категорично установено обстоятелството дали книжката на подсъдимия е била
действително отнета по реда на чл. 69а от НПК. Излага аргументи за увеличаване
на размера на наложените наказания като акцентира върху тежестта на престъпния
резултат. Иска постановяване на съдебно решение в този смисъл.
Подсъдимият В.И.К., редовно призован, се явява лично в
съдебното заседание пред въззивния съд. Явява се и защитникът му адв. Р.К.,
който оспорва подадената въззивна жалба. Счита присъдата за правилна и
законосъобразна в наказателно-осъдителната й част, като обръща внимание върху
обстоятелството, че районният съд подробно е аргументирал в мотивите си размера
на наложените наказания, респективно е отговорил на възраженията на частното
обвинение в тази връзка. Намира наложените наказания за справедливи и
съобразени с обстоятелствата по делото и счита, че с тях ще бъдат постигнати
целите на чл. 36 от НК. В отговор на доводите на частния тъжител счита, че дори
на досъдебното производство да са допуснати процесуални нарушения, те не са
съществени и не следва да бъдат тълкувани във вреда на неговия подзащитен. С
тези съображения иска първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимият К. в лична защита поддържа казаното от неговия защитник.
Поднася извинения на частния обвинител. Акцентира върху обстоятелството, че
лично е предал шофьорската си книжка в КАТ. В последната си дума моли да бъде
потвърдена присъдата на РС – гр. Р..
Пернишкият ОС, след
като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл. 313 и чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира,
че са налице основания за нейното изменение, поради следните съображения:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
извършени експертизи, както и от самопризнанието на подсъдимия. Същата е приета
от районния съд по реда на чл.
373, ал. 3 вр. чл.
372, ал. 4 вр. ал.
1 вр. чл.
371, т. 2 НПК, т.е. съобразно изложената в обвинителния акт, която от своя
страна е била изцяло призната от подсъдимия, а самопризнанието на К. е намерило
подкрепа в събраните в досъдебното производство доказателства.
На тази
основа въззивната инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е следната:
Подсъдимият
В.И.К. е роден на ***
г., в ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с ***
образование, неженен, работи в ***, неосъждан, с ЕГН: **********.
Към инкриминираната
дата подсъдимият К. работел във фирма *** на длъжност ***. Поради
характера на работата му на подсъдимия често се налагало да
пътува, а освен това постоянния му адрес бил в ***, поради което същият
ежедневно изминавал пътя от *** до *** и обратно.
Свидетелката и частен обвинител Г.Г. на 17.03.2017 г. като член на *** имала
служебен ангажимент в ***. В тази връзка на 16.03.2017 г., след приключване на работа същата се прибрала в дома си, находящ се
в ***. След като си отпочинала, свидетелката се качила на ползвания от
нея автомобил марка „Дайхатсу", модел „Сирион", с рег. № ***, като
тръгнала в посока към ***. Посоченият
автомобил бил оборудван със зимни гуми и технически изправен. Движението
било интензивно, пътната настилка суха, като вече се било стъмнило и се шофирало на фарове. Натовареният трафик бил до
кръговото движение, находящо се в ***. Преминавайки през него, Г. се включила
в движението по АМ „Люлин" в посока ***. Движела се в средната от трите
ленти за движение. Пътната настилка била асфалт, без неравности, суха.
Движението си осъществявала на фарове, като скоростта й била около 80-
По същото време,
подсъдимият К. пътувал с управлявания от него товарен автомобил марка „Шкода", модел „Октавия", с рег. № ***,
с хомологация N1, предоставен на работодателя му *** на оперативен лизинг, от Лизингодателя. „АЛД
Аутомотив" ООД – гр.С. – собственик на автомобила. К. пътувал от *** към дома си в ***.
Около 20,00 часа, когато св. Г., била подминала
отклонението за *** и
се движела по права равна отсечка на АМ „Струма", ЛОТпО",
при км.40+150, в землището на ***, в дясната лента за
движение, видяла в огледалото
за обратно виждане светлина и почти веднага усетила силен удар отзад.
В този момент автомобилът й марка
„Дайхатсу", модел „Сирион" бил ударен
в своята задна лява част, от предната лява част на движещия се зад нея товарен автомобил марка „Шкода", модел
„Октавия", с рег.№***, управляван
от обвиняемия К.. Настъпилият удар е заден, ексцентричен и леко кос, между предната дясна част на т.а.„Шкода" и задната лява
част на л.а.„Дайхатсу". След удара
л.а.„Дайхатсу", рег. № *** се отклонил надясно, завъртял се в посока обратна на часовниковата стрелка, преминал
през лентата за аварийно спиране и
със задната си дясна част се удрил в дясната еластична ограда. След втория удар л.а.„Дайхатсу" се отклонил
наляво, променил двукратно посоката си на въртене и спрял в дясната лента.
Автомобилът „Шкода" продължил
със закъснително движение и спрял в лявата лента за движение малко преди мястото, където спрял и автомобилът
„Дайхатсу".
Веднага след инцидента от автомобила „Шкода"
слязъл подсъдимият К., който
нямал никакви травми и позвънил на тел. № 112, за да уведоми за настъпилото ПТП. Отивайки при другия автомобил „Дайхатсу"
видял свидетелката Г.,
която била легнала хоризонтално на задната седалка, като краката й били в дясната част на колата върху газовата
бутилка, а главата й в лявата част – върху резервоара. Г. била в съзнание и
помолила К. да отвори задната лява врата и да я извади от автомобила, тъй като бил
с газова уредба. Подсъдимият
я извадил от автомобила и я положил да легне на
асфалта. Свидетелката Г.
помолила обвиняемият да й даде мобилния телефон от колата. След като го
получила същата се обадила на Д. У., за
когото знаела, че също пътува по маршрута от *** към *** и се движел преди нея,
като в хода на проведения телефон разговор го
уведомила, че е катастрофирала и го помолила да викне линейка. Междувременно подсъдимият К. се обадил по
мобилния си телефон и на майка
си – К. К., която работела като *** в ***, и й
казал да изпратят веднага линейка предвид настъпилото ПТП. Междувременно на мястото на ПТП вече били спрели и други
автомобили. Свидетелката Г. усещала
силна болка в лявото рамо и лявата си ръка, като докато лежала на асфалта усетила, че в корема и се „разлива топлина“.
На място на процесния
инцидент пристигнали екип на „АП-340" на ОДМВР – гр.П. и автомобили на ЦСМП - гр.Д., ЦСМП - гр. Р. и полицейски автомобили, като лекарят след като снел анамнеза
на св. Г. разпоредил незабавното й
транспортирана в болница. Предвид състоянието й и изразеното от нея изрично желание същата била
транспортирана в УМБАПСМ „Н.И.Пирогов"
- гр.С.. От автомобила й на пациентката й били
дадени единствено дамската чанта и мобилните й телефони. В линейката с пострадалата Г. пътували и две фелдшерки, едната от които била майката на подсъдимия К..
Тъй като батериите на мобилните телефони на Г.
били паднали, същата помолила К. К. от
нейния телефон да се свърже с дъщеря си, за да я уведоми за случилото
се. Г. продиктувала, а К. К. набрала от мобилния
си телефон лицето Л. И., приятел на дъщерята на Г., на когото последната
обяснила какво се е случило и го помолила да каже на дъщеря й, като двамата да отидат на входа на „Пирогов"
където спират линейките. Малко след провеждането
на този телефонен разговор на телефона на К. К. позвънила дъщерята на Г.. В проведения телефонен разговор Г. се опитала да я успокои, като й обяснила, че само
ръката й е счупена. На входа на УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов" - гр. С., св. Г. дала на дъщеря си, която я чакала, дамската си чанта и двата си мобилни
телефона. След това пострадалата била приета в „Шокова зала", където след
снемане на анамнезата медицинския екип започнал и лечение.
На 16.03.2017 г. св. П. С. и колегата му св. И. И. – и двамата на длъжност ***,
били назначени на работа за времето от 20.00
часа на 16.03.2017 г., до 08.00 часа на 17.03.2017 г., като дежурни в състава
на „АП-340" на ОД – МВР – гр.П.. Около 20.00 часа същите били изпратени по сигнал от ОД „76" на ОД - МВР - гр.П., да
посетят настъпило ПТП на АМ „Струма",
ЛОТ„0", в платното за движение „***“. Отивайки на място свидетелите
установили, че при км. 40+150, в землището на ***,
е настъпило ПТП между товарен автомобил марка
„Шкода", модел „Октавия", с рег. № *** и лек автомобил марка
„Дайхатсу", модел „Сирион", с рег. № ***. На местопроизшествието установили лицата: В.И.К.,
който им заявил, че е водач на т.а. Шкода", модел „Октавия" и л.а. „Дайхатсу", модел „Сирион", с водач Г.И.Г.. На място водачът – В.И.К., участник в ПТП,
бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер
7410", с фабр. № АРЗМ0020, като в издишания от него въздух, не е било
констатирано наличие на алкохол. К. бил изпробван и за употреба на упойващи вещества, като също отчел отрицателна проба. За
настъпилото ПТП незабавно били уведомени оперативният дежурен при РУ на
МВР – гр.Р. и „Бърза помощ“, които разпоредили на мястото на катастрофата да
бъдат изпратени полицейски автомобили и автомобили на ЦСМП -гр.Д. и на ЦСМП - гр.Р..
За установеното
нарушение свидетелят И. И. съставил АУАН, серия Г, с бл. № 813756/***
г., който П. С. подписал като свидетел, а водачът
В.К. го подписал „без възражение“. Бил съставен и констативен протокол
за ПТП с пострадало лице. Местопроизшествието било запазено от полицейските
служители до идването на дежурната оперативна група от РУ – гр.Р., за
извършване на оглед.
Видно от приложената медицинска документация по
делото, а именно два броя епикризи от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" - гр.С., след
постъпването й на лечение в медицинското
заведение на пациентката Г.Г. са били
извършени три оперативни интервенции. Първата
от тях е извършена на 16.03.2017 г. и е животоспасяваща. На 02.04.2017 г., св. Г. е преместена от Централна реанимация в
отделение „IV Хирургия", където на 21.03.2017 г. са й
извършени и двете последващи операции –
свързани с репозиция на счупванията, получени в областта на ляво рамо и лява ръка и тяхната фиксация, при които са
приложени и реконструктивна плака и винтове. В периода
от една седмица пациентката била в медикаментозна кома. Изписана е от болничното
заведение на 05.04.2017 г.
Видно от писмо вх. № 1861/29.06.2017
г. по описа на ОСлО при ОП – гр. П.
на 16.03.2017 г. мл.инспектор Н. П. Й., на длъжност *** в „ГОП“ и мл.експерт Б. Е. Б., на длъжност *** в „ГОП" към РУ – гр. Р., са транспортирали водача – подсъдимия В. И. К. – от местопроизшествието до ФЦСМП – гр. Р.,
където К. е дал кръвна проба за изследване. Относно
взетата кръвна проба на подсъдимия
във ФЦСМП – гр.Р. липсва съответен протокол. Видно обаче от съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза, изх.
№ 114397/*** г., на специализирана
токсикологична лаборатория при ВМА – гр. С. /л. 85 от т. 2 на Сл. Д/, в раздел I. „Данни от значение за експертизата“, е
записано: „Предоставена е кръв в
1 /един/ брой стъклено шише /приблизителен обем 10 ml/, взета от лицето В.И.К.,
ЕТН **********, във ФЦСМП – гр. Р..
Пробите са доставени в токсикохимична лаборатория на ВМА – гр. С. по служебен път на 20.03.2017 г. и са придружени
от копие на протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество.
В протокола за медицинско изследване за употреба
на алкохол или друго упойващо
вещество, изготвен от д-р Т. А. А. З. – *** във ФЦСМП – гр.Р., на 17.03.2017 г., в 00:40 часа, е отбелязано, че лицето
отрича употребата на алкохол, няма мирис на алкохол, със
запазена координация, няма нистазъм,
установява активен словесен контакт, няма субективни оплаквания, не се
установяват абстинентни явления, с ясно съзнание и отрича употребата за лекарства в последните 24 часа. В частта „Упойващи
вещества или други средства,
нарушаващи способността за управление на МПС“, лицето отрича употреба на такива. Кръвната проба отговаря на
изискванията за токсикологично изследване в ТХЛ – ВМА.
От горното следва извод,
че е изготвен протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество – за взета кръвна проба на подсъдимия В. И. К. в ФЦСМП
-гр.Р., но същият е останал във ВМА – гр.С.,
заедно с контролната проба или е изгубен по пътя до ОСлО –
гр.П..
Местопроизшествието е
посетено от Оперативна група при РУ-гр. Р..
При огледа е констатирано, че ПТП е настъпило в тъмната част на деня /привечер, около 20.00 часа/, при сух,
едрозърнест асфалтов път и добра видимост. Същото се намира на АМ
„Струма", ЛОТ„Оя, км.40+150, с посока на движение
„***", в района
на ***, в
посока към ***. За направление на огледа е приета посока към
*** и измерванията и означенията на скицата са правени
с лице в тази посока. За ориентир
на огледа /ор.№1/ е приет „водосток" /бетонна тръба, преминаваща напречно под асфалта, през цялото пътно платно/,
намиращ се непосредствено до
дясната пътна лента. Пътното платно в участъка е еднопосочно, състои се от две активни ленти за движение /посока ***/, разделени
с бяла прекъсната хоризонтална
маркировка. Двете ленти са с ширина
В
хода на досъдебното производство са назначени множество експертизи:
1. Съдебно – химически /токсикологични/ експертизи – за определяне
концентрацията на алкохол и
наркотични вещества в кръвта, видно от
заключенията по които резултатите са следните:
-
Г.И.Г. -
изх. № 11-3283/11.04.2018 г. на специализирана
токсикологична лаборатория при ВМА – гр.С.: не се открива алкохол; масспектрално в пробата кръв не се идентифицират медикаменти, токсични, наркотични или упойващи
вещества. Идентифицират се киофеин и лидокаин.
-
В.И.К.
– изх.№ 114397/25.05.2018 г. на специализирана
токсикологична лаборатория при ВМА – гр. С.: не се открива алкохол; тестът е отрицателен за амфетамин,
метаамфетамин, опиати, кокаиен, екстази /МОМА/, тетрахидрокарабинол/метаболити,
метадон, барбитурати, бензодиазепани и трициклични
антедепресанти.
II. Съдебномедицинска експертиза за установяване на получените
телесни повреди на Г.И.Г. –
пострадала при настъпилото ПТП на 16.03.2017 г.. Видно от заключението Г.Г. е
получила следните
увреждания: разкъсване на слезката. хемоперитонеум /кръвоизлив в коремна
кухина/ - 2000 милилитра; хеморагичен
шок; контузии в областта на гръдния кош и коремната област; контузия на бял дроб; счупване на тялото на девети
гръден
прешлен; счупване на лявата ключица; счупване
на лявата лопатка; мозъчно
сътресение; контузия и охлузвания в
челната област на главата.
Степента и медико-биологичната характеристика на
получените травматични увреждания е следната:
1.
Тежки
телесни повреди:
Разкъсването на слезката с последващо оперативно
отстраняване на същата
осъществява критериите на признака загуба на слезка.
Значителната и остра
кръвозагуба в коремната кухина, в количество 2000 милилитра, причинена от разкъсването на слезката, компенсирана с кръвопреливания, неминуемо при неоказване на своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ, ще доведе до
смъртен резултат, паради което следва
да бъде квалифицирана по признака постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота.
2.
Средни
телесни повреди:
Счупването на тялото
на девети гръден прешлен е причинило на пострадалата
трайно затруднение на движението на снагата, за период от време по-голям от един месец.
Счупването на лявата ключица е довело до трайно
затруднение на движението
на ляв горен крайник, за период от време по-голям от един месец, като при нормално протичащ възстановителен
процес, периодът на възстановяване при такава травма е от
порядъка на около 2-3 месеца.
Счупването на лявата лопатьчна
кост е довело до трайно затруднение на
движението на ляв горен крайник, за период от време по-голям от един месец, като при нормално протичащ възстановителен
процес, периода на възстановяване при такава травма е от
порядъка на около 2-3 месеца.
Хеморагичният шок и контузията на бял дроб, усложнила се впоследствие с остра дихателна недостатъчност е
довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Контузия и охлузвания
в челната област на главата са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
III. Съдебно-автотехническа
експертиза и допълнителна тройна автотехническа
експертиза, с оглед събраните по досъдебното производство-следствено дело, доказателства /огледни
протоколи, разпитите на обвиняемите и свидетелите/, Експертите са очертали
следния механизъм за настъпване на ПТП: на 16.03.2017 г., настъпва ПТП на участък на АМ „Струма" /Е-79/, ЛОТ „0", при км.
40+150, /с посока на движение „***"/, в района на ***, като в протокола за
оглед липсват данни за налични други ограничения – хоризонтален прав участък, с видимост над
Като причини от професионално техническа гледна
точка за настъпване на ПТП, експертите са
посочили:
1. Отвличане
на вниманието на водача на т.а.„Шкода", с рег. № *** – подсъдимия В.К.
/погледнал в огледалото за обратно виждане/,
довело до късна реакция за намаляване
на скоростта /150 км/час/ и /или за
предприемане на безопасно
изпреварване на движещият се пред него
л.а. „Дайхатсу", рег. № ***,
което според експертите е основната причина за настъпване на ПТП.
2. Действията
на водача на л.а. „Дайхатсу", рег. № *** -
с водач пострадалата Г.Г., не могат
да се определят, като неправилни, тъй като
се е движела с допустима скорост /68.80 км/час/ за участъка и в дясната лента.
На основание чл.69а, ал.4 от НПК, с определение № 39/24.04.2018 г., по ЧНД № 122/2018 г. Районен съд – гр. Р., е потвърдил постановление от 10.04.2017 г. на прокурор при РП – гр. Р., с
което е постановена мярка за процесуална
принуда – отнемане на СУМПС на В.И.К.. Видно от отбелязване на гърба на
постановлението СУМПС е предадено от подсъдимия
лично на 08.05.2019 г.
Така възприетата фактическа обстановка се
установява от всички доказателства по делото – гласни и писмени, както и от
самопризнанията на подсъдимия К.. В заключение и въззивният съд намира, че
същите са непротиворечиви, взаимно се допълват и изясняват фактическата
обстановка така, както е описана в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. В тази връзка районният съд е приел, че
инкриминираното в обвинителния акт деяние осъществява, както от обективна, така
и от субективна страна състава на престъплението по чл. чл. 343а,
ал. 1, б. „а“, пр. 1-во вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 1-во, вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК. Доколкото производството е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, при което приложение следва да намери
нормата на чл. 58 а от НК, решаващият съдебен състав е осъдил К. на девет
месеца „лишаване от свобода“, намалено с оглед цитирания законов текст на шест
месеца и отложено на основание чл. 66 от НК с три години изпитателен срок. На подсъдимия е наложено и наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от една година и три месеца.
Настоящият състав на въззивния съд намира изложените
от първата инстанция правни изводи, касаещи вината на подсъдимия и
квалификацията на деянието, за правилни, доколкото са съобразени
с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона.
След
като с определение по чл. 372, ал. 4 от НПК районният съд е изразил становище
по съответствието на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.
371, т. 2 от НПК със събраните в хода на досъдебното производство доказателства
и доказателствени средства, доколкото споделя това становище настоящият състав
приема, че не следва да извършва анализ на събрания по делото доказателствен
материал. Това положение съответства на характеристиката на съкратеното съдебно
следствие и допустимите при него отклонения от принципите на непосредственост и
устност и е в съответствие с разрешенията, дадени в Тълкувателно решение №
1/2009 г. на ОСНК на ВКС. За пълнота въззивният съд също отбелязва, че
събраните в хода на досъдебното производство доказателства са еднопосочни и
непротиворечиви и съответстват на направеното от подсъдимия самопризнание като
не се установяват доказателства и доказателствени средства, които да
противоречат на направеното самопризнание. Освен това самопризнанието на
подсъдимия е дадено в условията на изрично разяснени от съда права по чл. 371,
т. 2 във вр. с чл. 373, ал. 3 от НПК като производството е проведено с
участието на защитник като допълнителна гаранция за правата на подсъдимия.
Подсъдимият В.И.К. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 343а,
ал. 1, б. „а“, пр. 1-во вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 1-во, вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК.
От обективна страна
деянието е извършено чрез действие като на 16.03.2017 г., докато управлявал товарен
автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № *** по автомагистрала
„Струма“ при км. 40+150, в района на ***,
подсъдимият нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: 1/като водач –
категория „В“ при избиране скоростта на движение на пътното превозно средство е
нарушил забраната да превишава стойността на скоростта от
От
субективна страна деянието е извършено при непредпазливост като форма на
вината, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. В тази връзка като е управлявал МПС с превишена скорост,
К. не е предвиждал настъпване на ПТП, но е бил длъжен да предвиди, че това
обстоятелство само по себе си затруднява контрола му върху автомобила,
доколкото управлението на последния със скорост над позволената ще му
попречи своевременно да изпълни законовото си задължение по ЗДвП – да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, при евентуално възникване на
опасност за движението.
По тези съображения въззивният съд също приема, че
признаците от състава на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 1-во
вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 1-во, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК са осъществени.
Основният спорен по делото въпрос, както пред първата,
така и пред настоящата инстанция, е относно размера на наложените на подсъдимия
наказания, както и относно приложението на чл. 59, ал. 4 от НК относно
наказанието лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС.
В тази насока във въззивната жалба и в откритото
съдебно заседание пред въззивната инстанция частният обвинител излага
аналогични на наведените пред районния съд доводи. Последните въззивният съд
намира за частично основателни.
Разпоредбата на чл. 343а, ал. 1, б. „а“, предл. 1-во
от НК предвижда наказание „лшаване от свобода“ в размер до три години за
извършеното от К. престъпление. За да определи наказание в размер на девет
месеца лишаване от свобода районният съд е приел като смекчаващи вината
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристично
данни, както и оказаното от него съдействие за разкриване на обективната
истина, а и самокритичното му отношение към деянието в това число изказаното от
него съжаление. Като отегчаващи вината обстоятелства от своя страна са приети
множеството телесни повреди. Въззивният съд обаче намира, че при определяне
размера на наказанието именно последните не са съобразени в достатъчна степен
от първоинстанционния съд. В тази връзка следва да се отбележи, че подсъдимият
е причинил на пострадалата две тежки телесни повреди – загуба на слезка и
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и няколко
средни телесни повреди – разстройство на здравето, временно опасно за живота,
трайно затрудняване движението на снагата и трайно затрудняване движенията на
ляв горен крайник. Освен това съгласно представената по делото медицинска
документация на последната са извършени три оперативни интервенции, като първата
от тях е била животоспасяваща, което означава, че получените травми са
представлявали непосредствена опасност за живота на пострадалата. По тези
съображения настоящият състав намира, че определеното от районния съд наказание
„лишаване от свобода“ в размер на девет месеца е несъразмерно съпоставено с
тежкия резултат от извършеното престъпление, доколкото от същото са настъпили
множество сериозни и необратими увреждания на здравословното състояние на
пострадалата Г.. В тази връзка въззивният съд счита, че наложеното на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде увеличено от девет
месеца на една година. Посоченият размер настоящият състав намира за адекватен
на извършеното престъпление, доколкото същият отчита в достатъчна степен тежестта
на престъпния резултат, без да пренебрегва значението на смекчаващите вината
обстоятелства. Същевременно така определеният размер на наказанието „лишаване
от свобода“ е съответен на обществената опасност на деянието и дееца
и ще способства за постигане на целите по чл. 36, ал. 1 от НК като няма да се
яви прекомерно тежко за подсъдимия К..
Доколкото производството по делото е протекло
при условията на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, то
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 58 а от НК. В тази връзка така определеното
наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година следва да бъде намалено
с една трета като на подсъдимия бъде наложено наказание в размер на осем месеца
лишаване от свобода. Правилно от първата инстанция е приложена и разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждан и наложеното
наказание „лишаване от свобода“ е в размер до три години, като в тази връзка
настоящият състав също споделя преценката на първоинстанционния съд, че за
постигане на целите по чл. 36 от НК и в частност за поправянето на осъдения, не
е необходимо ефективното му изтърпяване.
На основание чл.
Водим от горното и на
основание чл.
337, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 334, т. 3 от НПК, Пернишкият ОС
ИЗМЕНЯ присъда № 38 от 20.03.2019 г. по Н.О.Х.Д. № 143/2018 г. по
описа на Районен съд – гр. Р., като:
УВЕЛИЧАВА наложеното на В.И.К., с ЕГН: ********** на основание чл. 343а, ал.
1, б. „а“, пр. 1-во вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 1-во, вр. с чл. 342, ал. 1
вр. с чл. 54 от НК наказание „лишаване от свобода“ от девет месеца на ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл. 58а,
ал. 1 от НК го намалява с една трета като определя окончателно наказание
„лишаване от свобода“ на подсъдимия за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание
чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание „лишаване
от свобода“ в размер на осем месеца за срок от три години.
УВЕЛИЧАВА
наложеното на В.И.К., с ЕГН: ********** на
основание чл. 343г вр. чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 1-во вр. с чл. 343, ал. 1,
б. „б“ пр. 1-во, вр. с чл. 342, ал. 1 вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК наказание
„лишаване от правото да управлява моторно превозно средство“ за срок от една
година и три месеца на ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание
чл. 59, ал. 4 от НК от така наложеното наказание „лишаване от правото да
управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца приспадна времето, през
което подсъдимият е бил лишен от възможността да управлява МПС по реда на чл.
69а от НПК, считано от 08.05.2018 г.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
[1]
Действително от формална гл.т. прокурорското постановление по чл. 69 а от НПК не е сред изброените в чл. 20 от
посочената наредба документи, но това обстоятелство може да се обясни с факта,
че разпоредбата на чл. 69 а от НПК е въведена с ДВ. бр. 95 от