Решение по дело №1016/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260156
Дата: 26 май 2021 г. (в сила от 11 юни 2021 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20201630201016
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260156 / 26.5.2021 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Монтана, 26.05.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. МИЧЕВ

 

 при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурор Пепа Йорданова като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1016 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.

 

Районна прокуратура - гр.Монтана е внесла Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК против И.А.С. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx - обвиняем по Досъдебно производство № 683/2019г. по описа на РУ - гр. Монтана, респ. пр.пр.№ 1432/2019г. по описа на същата прокуратура по обвинение в извършено престъпление по чл.343, ал.1 б.,,б" във вр. с чл.342, ал.1 от НК. В мотивите на своя окончателен акт прокурорът е изложил подробни съображения, целящи да убедят съда авторството и виновното поведение на дееца.

 

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението като намира същото за доказано по категоричен и несъмнен начин. Предлага съда да постанови решение, с което да признае обвиняемия за виновен и го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в минимален размер от 1 000.00 лева.

 

Обвиняемият И.С., редовно призован, се явява лично и чрез упълномощения си защитник, пледира за постановяване на оправдателно решение. Счита, че от събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства не може да се докаже по категоричен начин повдигнатото обвинение.

 

В пледоарията си пред съда защитникът развива оплакване, че причина за възникналото ПТП е изцяло неправомерното поведение на пострадалия водач на автомобила, движещ се непосредствено пред неговия доверител. Алтернативно предлага в случай на постановяване на осъдително решение, обвиняемият да не бъде лишаван от право да управлява МПС, както и да му бъде наложена минимална по размер глоба. 

 

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият И.А.С. е роден на xxxгxxx, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, работещ, неосъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx.

Обвиняемият И.С. е правоспособен водач на МПС с издадено СУМПС за категориите ,,С", ,,ДЕ", ,,СЕ", ,,Д", ,,АМ", ,,В" и ТКТ", валидно до 22.03.2022г. Същият работи като шофьор в търговското дружество ,,Д." ЕООД - гр.София. За лични нужди използвал лек автомобил марка МЕРЦЕДЕС, модел ЦДИ с рег.№  XXXX  , регистрирано на името на неговата майка Олга Станева Митова.

На 14.06.2019г., около 15:17ч. свидетелят Й.Й. управлявал лек автомобил марка СИТРОЕН модел КСАРА ПИКАСО 18И с рег.№  XXXX  по ул.,,Диана" в гр.Монтана, където възнамерявал да зареди гориво на бензиностанция ,,ШЕЛ", намираща се на улицата на № 13А. В бензиностанцията имало поставени камери за видео- наблюдение като една от тях обхващала и част от улицата.  Свидетелят Й. се движел от кръговото кръстовище с бул.,,Александър Стамболийски" в посока изхода на града за гр.Лом.

След като наближил бензиностанцията, свидетелят Й. намалил скоростта на движение, подал светлинен сигнал за завой на ляво и се престроил плътно в ляво на пътното платно, като изчакал преминаването на движещите се в насрещното платно автомобили. Тези негови дейстивя били възприети от свидетелката Б.Б., която била на работна смяна на бензиностанцията и познавала свидетеля като редовен клиент.

По същото време свидетелят Г.И., който се движел зад свидетеля Й. с управлявания от него лек автомобил марка ОПЕЛ, модел КОРСА с рег.№  XXXX  , възнамерявал да посети офиса на търговското дружество ,,ПАМЕ” ЕООД, за което работел. Той забелязал намаляването на скоростта на движещия се пред него лек автомобил и позиционирането му в ляво и се придвижил плътно в дясно на пътното платно, за да го заобиколи.

Междувременно обвиняемият И.С. управлявал лекия си автомобил МЕРЦЕДЕС зад управлявания от свидетеля И. автомобил със скорост от 58 км/ч. Той имал видимост към намиращите се пред него МПС - та. След като забелязал предвижването на ОПЕЛ - а в дясно от позиционирания в ляво на платното за движение СИТРОЕН, обвияемият С. задействал крачната спирачна система на автомобила, но не успял да спре и ударил в задната част ОПЕЛА - а.

От съприкосновението МПС – то се придвижило напред и се ударило в мантинелата в дясно и в СИТРОЕН - а в областта на задната лява гума и калник, който се преместил на около 4м. напред от удара.

След сблъсъка с ОПЕЛ - а, МЕРЦЕДЕС - а продължил движението си напред и също се ударил в задната дясна част на СИТРОЕН - а, след което спрял косо на пътното платно.

След сблъсъците свидетелят Й. излязъл от СИТРОЕН - а и видял, че ОПЕЛ - а се намира до мантинелата с разбита предница и пукнато предно стъкло. При него дошъл и обвиняемият С. и му казал, че е видял движението и на двата автомобила пред него, но решил, че водачът на ОПЕЛ - а също ще завива на ляво, но вместо това се предвижил в дясно от СИТРОЕН - а и го ударил.

На място пристигнал екип на Спешна медицинска помощ, който откарал свидетелят И. xxx, тъй като същия се оплакал от силни болки в дясната ръка.  

Също така на мястото на ПТП - то пристигнали и служители на сектор ,,Пътна полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, които проверили и тримата участници в произшествието за наличие на алкохол, като резултатите били отрицателни. На обвиняемия бил съставен АУАН № 36903, в който било отразено, че същият бил нарушил разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДвП.                         

По случая било образувано досъдебно производство. В хода на разследването бил извършен оглед на местопроизшествие, към който бил приложен и нарочен фотоалбум. Също така били разпитани в качеството  на свидетели участниците в ПТП, както и работещата на бензиностанцията към момента на деянието Б.Б.. Видно от показанията им е, че причина за настъпилото съприкосновение между МПС - тата бил управлявания от обвиняемия лек автомобил МЕРЦЕДЕС.

Във връзка с изясняване на обективната истина били назначени видеотехническа, автотехническа и допълнителна автотехническа и съдебно медицинска експертизи. Към досъдебното производство са представени като писмени доказателства и доказателствени средства и копия от медицински документи, удостоверяващи здравословното състояние на пострадалия, справка от КАТ за наличие на правоспособност на обвиняемия, свидетелите и предходните нарушения по ЗДвП, справка - характеристика, справка за съдимост и др.     

С Постановление от 15.06.2020г. към наказателна отговорност бил привлечен водача на управлявания лек автомобил МЕРЦЕДЕС И.А.С. по обвинение в изъвршване на престъпление по чл.343, ал.1 б.,,б" във вр. с чл. 342, ал.1 НК. Разпитан в качеството на обвиняем, деецът не признал вината си и  отказал да даде обяснения.

В съдебно заседание обаче депозира такива, в които признава за настъпилото ПТП но заявява, че това е станало по вина на движещия се непосредствено пред него лек автомобил, който внезапно предприел маневра от престрояването му на ляво към средата на платното за движение, което неминуемо довело до съприкосновение между двете МПС – та. Същевременно при разпита си свидетелят Г.И. категорично отрича това да е ставало. Той заявява, че се е престроил единствено и само зад движещия се пред него лек автомобил, управляван от свидетеля Й.. При проведената в последното съдебно заседание очна ставка между него и обвиняемия, свидетелят потвърждава показанията си, дадени в предходния му разпит, че не е променял посоката си на движение до момента на настъпилото съприкосновение. Показанията му следва да бъдат възприети като правдиви, тъй като същите се потвърждават и от заключението на вещото лице по допуснатата в съдебно заседание допълнителна видеотехническа експертиза.

Съдът не споделя обясненията на обвиняемия в частта, в която заявява че пострадалият е предприел внезапно преминаване в неговото платно и ударът е бил неизбежен. Твърденията му в тази насока с категоричност се опровергават както от разпита на самия свидетел, но така също и от назначената в съдебно заседание допълнителна видеотехническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице е, че в обхвата на камерата не се констатира промяна в поведението на водача на лекия автомобил ,,Опел”, модел ,,Корса”. В останалата им част, относно времето, мястото и наличието на възникнало ПТП, както и неговия механизъм на съприкосновение, обясненията на обвиняемия следва да бъдат споделени като обективни, верни и подкрепящи се от останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. 

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните следствие свидетели дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1 т.2 от НПК на досъдебното производство.  

Видно от показанията на Й.Й. и Г.И. е, че и двамата са възприели ударът от страна на управлявания от обвиняемия лек автомобил, който се е движел непосредствено зад тях.

 Действително в разпита на свидетеля Й. се споменава обстоятелството, че движещият се зад него свидетел И. е бил твърде близо и опитвайки се да избегне ударът в него, самият той е бил ударен от обвиняемия. Това обстоятелство обаче не оневинява последния водач на МПС, тъй като същият е следвало да съобрази дистанцията на движение между двата автомобила (неговия и този на свидетеля И.). Опитвайки се очевидно да премине в дясната част от платното за движение мислейки, че движещият се пред него лек автомобил също ще се престроява в лявата му част след автомобила, управляван от свидетеля Й..

Разпитаната в съдебно заседание свидетелка Б.Б. възпроизвежда версия, различна от тази, която е посочила в показанията й, дадени в хода на досъдебното производство. Пред съда тя е категорична, че движещият се пред обвиняемия свидетел Г.И. е предприел маневра в дясно, с което е допринесъл за възникването на ПТП.

В прочетените по реда на чл.281, ал. 5 във вр. с ал.1 т.1  т.2 от НПК показания, дадени пред разследващ полицай със съгласието на обвиняемия и неговия защитник, не се посочва свидетелката да е възприела механизма на настъпилото ПТП. При разпита и в съдебно заседание същата изразява догадки и предположения, че ако свидетелят не е извършил маневра е нямало как да се стигне до съприкосновение, но уточнява, че няма спомен за случилото се. При такива противоречиви показания съдът не би могъл да възприеме за безспорно установено обстоятелството, че свидетелят Г.И. е извършил внезапно престрояване в дясната част на платното. Освен, че подобен извод не намира опора в останалия доказателствен материал (показанията на самия свидетел, проведената очна ставка в негово участие и това на обвиняемия, автотехническа, допълнителна автотехническа, видоетехническа и допълнителна видеотехническа експертиза), но и същият не се поддържа от самата свидетелка в съдебно заседание.

По отношение на показанията на свидетелката Б.Б. съдът намира, че същата не е свидетел на механизма на възникване на самото ПТП, поради което и следва да бъдат кредитирани като правдиви нейните възприятия относно леките автомобили, които е забелязала че са участвали в произшествието. Наведените от свидетелите твърдения следва да бъдат ценени като обективни и правдиви, тъй като освен, че под страх от наказателна отговорност същите описват едностранчива фактическа обстановка по реализираното произшествие и неговите участници, но и също така се потвърждават от писмените доказателства и доказателствени средства. По отношение на показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел П.П. съдът намира, че същите следва да бъдат възприети като правдиви доколкото обаче се касае за узнаване за възникналата катастрофа. Свидетелят не е очевидец на случилото се, поради което и показанията му следва да бъдат ценени като косвени и подкрепящи единствено неговото узнаване за действително възникналото ПТП между управлявания от свидетеля Г.И. лек автомобил.

От друга страна от заключенията на вещите по първоначалната и допълнителна видео - техническа, както и автотехническа и допълнителни автотехническа експертиза е, че причината за настъпилото ПТП е несъобразяване от страна на обвиняемия на динамично променящата се пътната обстановка. Неправилното предположение на водача на лекия автомобил МЕРЦЕДЕС, че движещият се пред него лек автомобил ОПЕЛ ще завие на ляво, вместо да продължи направо, което го е провокирало да наруши спазването на дистанция, е обусловило настъпването на ПТП с причиняване на телесна повреда, което е поставило причинен процес на причиняване на имуществени вреди по две МПС – та. Със същия аргумент е и кредитирането на заключението на вещото лице по назначената в съдебно заседание допълнителна видеотехническа експертиза. Видно от снетия снимков материал от компактдиска на камерата, което е иззет като веществено доказателство е, че движението на двете МПС – та е заснето не само по време, но и преди възникналото ПТП. Разстоянията помежду им, считано от първоначалното влизане в обекта на заснемане на камерата е твърде съществено и дори и да се приеме версията на защитата за предприета маневра от страна на свидетеля Г.И. извън обхвата на заснемане, то това очевидно е станало в интервал позволяващ адекватна реакция от страна на обвиняемия да намали скоростта на управляваното от него МПС и да предотврати настъпилото произшествие. От снимковия материал, въз основа на който е било изготвена видео – техническата експертиза ясно се вижда, че между леките автомобили СИТРОЕН и ОПЕЛ е имало значителна дистанция, което с категоричност оборва застъпеното становище, че в последния момент лекия автомобил, движещ се пред управлявания от обвиняемия МЕРЦЕДЕС е предприел продължаване на движението си направо. Същевременно не беше установена твърдяната в обясненията на обвиняемия внезапна маневра от страна на движещия се пред него лек автомобил, която да е довела до внезапно възникнала опасност от ПТП и неизбежност на настъпилото съприкосновение между двете МПС – та. Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективни и верни, тъй като същите се потвърждават от свидетелските показания и писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и от иззетия като веществено доказателство 1 брой компактдиск, на който е било заснето настъпилото ПТП. Въпросният електронен носител има характера на ,,случайно доказателство” и е послужил за изготвянето на видео - техническите експертизи. На самия запис, който е бил снет от вещите лица, се вижда във времева хронологичност движението и съприкосновението между МПС – тата.

В случая е налице извършено административно нарушение по чл. 23, ал.1 от ЗДвП, което се намира в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП и причиняването на средна телесна повреда на пострадалия. При него водачът на МПС се задължава да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Освен показанията на разпитаните свидетели, но заключенията по вещите лица по назначените видеотехническа, автотехническа и допълнителна автотехническа експертизи установяват по несъмнен начин липсата на дистанция от страна на управлявания от обвиняемия лек автомобил, което е довело до настъпилото съприкосновение между него и движещия се пред него лек автомобил. Скоростта на движение на автомобила в случая е ирелеватна предвид повдигнатото от срана на прокуратурата обвинение за причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост, вследствие на неспазена дистанция. Параметрите на държавното обвинение не изискват максимално допустима или съобразена скорост за извършване на въпросното административно нарушение.

Неправилното възприемане на пътната ситуация и извършеното предположение, че водачът на ОПЕЛ - а също ще се престроява в лявата част от платното за движение, очевидно не е накарало деецът да спази  необходимата дистанция, с което да предотврати настъпилото ПТП. В този смисъл е и най - вече заключението на вещото лице по изготвената допълнителна автотехническа експретиза. В нея изрично е посочено, че причините за настъпване на транспортното произшествие са субективните действия на водача на МЕРЦЕДЕС - а и неосигурената дистанция с лекия автомобил Опел Корса, движещ се пред него.

Съдът не споделя правните доводи на защитника, че вина за настъпилото ПТП има единствено и само пострадалия свидетел. Дори и да се приеме за правдоподобна неговата версия за извършена маневра, която да е довела до съприкосновение между двете МПС – та, това не изключва отговорността на самия обвиняем. В случая може да се говори за т.нар. съпричинителство, което обаче не оневнява никой от участниците, а е единствено основание за намаляване размера на гражданско правното обезщетение, каквото в случая не е налице. Вината на единия водач, не изключва по необходимост вината на другия участник (Решение № 560/ 07.01.2014г. по н.д.№ 1404/2013г. ІІІ – то н.о. на ВКС). Ето защо в случая не може да се приеме, че е налице случайно деяние, тъй като от снимковия материал на камерата се вижда значителната дистанция между двете МПС –та преди настъпилото съприкосновение.       

От своя срана самото вещо лице е категорично, че причиненото увреждане може да бъде причинено по описания механизъм на ПТП, което същевременно покрива признаците на ,,средна телесна повреда” по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.   

При така приетата за безспорно установена фактическа обстановка и при съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че с действието си, обвиняемият И.А.С. е извършил престъпление по чл.343, ал.1 б.,,б" във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

От обективна страна престъплението е резултатно и се счита за довършено с причиняване на средна телесна повреда на друго лице, вследствие на реализирано ПТП.

От субективна страна изпълнителното деяние е непредпазливо, тъй като обвиняемият е действал самонадеяно, разчитайки на своите умения като водач на МПС и управлявайки същото без спазване на необходимата дистанция за движещото се пред него МПС.

 Предвид изложените съображения и дадената правна квалификация на извършеното престъпление по чл.343, ал.1 б.,,б" във вр. с чл.342, ал.1 от НК съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на лицето от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. 

За инкиминираното деяние при средна телесна повреда по непредпазливост санкцията предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация.

В състава на престъплението не е предвидено настъпването на съставомерни имуществени вреди, независимо от данните по делото за наличието на такива.

Прокурорът е внесъл постановление за освобождаване от наказателна отговорност единствено за причинена средна телесна повреда по непредпазливост, вследствие на управление на МПС, но не и за причинените имуществени вреди. От друга страна в Определение от 09.10.2020г. постановено по ВЧНД № 153/2020г. по описа на Окръжен съд – гр.Монтана, въззивният състав е възприел в мотивите суверенното право на прокурора да прецени параметрите на повдигнатото обвинение, каквото в случая не предвижда настъпване на съставомерни имуществени вреди, независимо от обективното им наличие.

Видно от справката за съдимост на обвиняемия И.С. е, че същият не е осъждан.

Ето защо според съда са налице всички кумулативни предпоставки за освобождаването й от наказателна отговорност и същевременно не се установиха визираните в чл.7 от законови пречки за това.

При определяне на наказанието съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на чистото съдебно минало и добри характеристични данни, а като отегчаващи такива – наличието на множество предходни нарушения по ЗДвП, причиняването на значителни  имуществени и неимуществени вреди на различни лица, вследствие на виновно настъпилото ПТП, ниското правно съзнание и незачитане на установения в страната правов ред.

След като взе предвид тези обстоятелства, както и представеното Удостоверение с изх.№ 119/ 14.01.2021г. свързано с трудовите доходи на обвиняемия съдът намира, че следва да му бъде наложено наказание в размер на 1 000.00 лева.

Балансът между смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, обуславят като справедливо наказание към предвидения в закона минимум, което би постигнало целите по чл.12 от ЗАНН.  

Съдът съобрази обстоятелството, че обвиняемият е правоспособен водач на МПС и извършеното престъпление е свързано с транспорта. Въпреки това видно от представените в съдебно заседание като писмени доказателства копие от трудов договор № 110/17.03.2015г., длъжностна характеристика и служебна бележка № 120/14.01.2021г. издадена от управителя на дружеството ,,Д.” ЕООД е, че лицето изпълнява служебни задължения като шофьор на тежкотоварен камион. Ето защо в случай на лишаване на същия от право да управлява МПС по чл.78а, ал.4 от НК, деецът би бил поставен в икономическо неизгодно положение, свързано с неговата трудова функция. Поради тази причина и в конкретния случай не следва да бъде налагано наказание лишаване от право да управлява МПС.

С оглед изхода на делото иззетия като веществено доказателство – 1 брой компакт диск, на който е било заснето настъпилото ПТП, следва да  остане в кориците на делото.  

При този изход на делото обвиняемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР – гр.Монтана сумата в размер на 821.96 лева за изготвената по досъдебното производство видеотехническа, авто - техническа, допълнителна автотехническа и съдебно медицинска експертизи, а по сметка на Районен съд – гр.Монтана и сумата от 180.00 лева за явяване на вещи лица в съдебно заседание, 116.25 лева представляваща възнаграждение за вещо лице по изготвената в съдебното производство допълнителна видеотехническа експертиза и по 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл.378, ал.4 т.1 от НПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА обвиняемия И.А.С. - роден на xxxгxxx, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, работещ, неосъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx за ВИНОВЕН за това, че на 14.06.2019г., около 15:20ч., в гр.Монтана, по ул. ,,Диана"срещу № 13А /Бензиностанция ШЕЛ/ с посока на движение към гр.Лом, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил  марка ,,МЕРЦЕДЕС”, модел ,,ЦДИ” с рег.№  XXXX  , регистрирано на името на неговата майка Олга Станева Митова, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.23, ал.1 от ЗДвП: ,,Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко и не е осигурил дистанция с движещия се пред него лек автомобил марка ,,ОПЕЛ”, модел ,,КОРСА” с рег.№  XXXX  , управляван от Г. xxx и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на четвърта кост на пестницата на дясна ръка, което увреждане му причинило трайно затрудняване на движението на горен десен крайник /респективно хватателна функция/ за повече от тридесет дни, поради което и на основание чл.343, ал.1 б. ,,б” във вр. с чл. 342, ал.1 във вр. с чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ  като му налага административно наказание Глоба в полза на държавата в размер на 1 000.00 лева.

 

НА ОСНОВАНИЕ чл. 301, ал.1 т.11 от НПК ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство по делото – 1 брой компактдиск, на който е било заснето настъпилото ПТП, да остане в кориците на делото.

 

 НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК, ОСЪЖДА обвиняемия И.А.С. (със снета по – горе самоличност) да заплати по сметка на ОДМВР – гр.Монтана сумата в размер на 821.96 лева (осемстотин двадесет и един лева и деветдесет и шест стотинки) за изготвените по досъдебното производство видеотехническа, авто – техническа, допълнителна автотехническа и съдебно медицинска експертизи, а по сметка на Районен съд – гр.Монтана и сумата от 116.25 (сто и шестнадесет лева и двадесет и пет стотинки) лева възнаграждение за вещо лице по назначената в съдебно заседание допълнителна видеотехническа експертиза, 180.00 (сто и осемдесет) лева за явяване на вещи лица в съдебно заседание, както и по 05.00 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15 – дневен срок от днес пред Окръжен съд – гр. Монтана.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: