Решение по дело №855/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5040
Дата: 20 ноември 2019 г. (в сила от 20 ноември 2019 г.)
Съдия: Кристиана Стоянова Кръстева
Дело: 20193110100855
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О      Р Е Ш Е Н И Е

                           

20.11.2019г. 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд, гражданско отделение, на двадесет и трети октомври  две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КРИСТИАНА КРЪСТЕВА

 

при секретар Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 855 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление ***, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на И.С.С. ЕГН ********** с адрес ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 14435/2018г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 900,00 лв. /деветстотин лева/ – главница по с Договор за паричен заем от 26.07.2016г. сключен между И.С.С. и „” ООД, сумата 157,77 лв. /сто петдесет и седем лева и 77ст./ договорна лихва за периода от 25.08.2017 год. до 22.04.2018 год., сумата от 397,71лева/триста деветдесет и седем лева и 71ст./ неустойка за изпълнение на договорно задължение, 397.71/триста деветдесет и седем лева и 71ст./ такса за експресно разглеждане на документи, 245лв./двеста четиридесет и пет лева/ - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, 98.16/деветдесет и осем лева и 16ст./ лихва за забава върху непогасената главница, за периода от 26.08.2017г. до 20.09. 2018г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.09.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли да му бъдат присъдени разноските в настоящото и в заповедното производство.

            В исковата молба се сочи, че на 26.07.2017г. между „“ ООД и И.С.С. бил сключен договор за паричен заем № 5372891/26.07.2017 год, съгласно който дружеството като заемодател предоставил на ответника сума в размер на 900 лв. Заемателят се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1057.77 лева, ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 161,72 лева. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане). Страните се съгласили, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем № 5370136 от 13.07.2017 г. в размер на 349,61 лева. Страните направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор имал силата на разписка. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасявали изцяло, а заемодателят му изплащал остатъка от заемната сума по договора. Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 900 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 5372891 от 26 юли 2017 г., ответникът дължал договорна лихва в размер на 157.77 лева за периода от 25 август 2017 г. - датата на първата вноска до 22 април 2018 г. - датата на настъпване на падежа на договора. Заемателят заявил доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане, на документи за одобрение на паричен заем,предоставена от заемодателя. Ответникът дължал такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 397.71 лева. Съгласно клаузите на договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 397.71 лева, която била дължима на падежната дата на погасителната вноска. Така, погасителната вноска, която следвало да заплати заемателя била в размер на 205.91 лева. Претендираната неустойка представлявала такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислявала еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор. Неустойката за неизпълнение се начислявала еднократно в момента на допускане на неизпълнението и за същата не е налице период за начисляването й. Дължимата към настоящия момент неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение била в размер на 397.71 лева. Ответникът дължал разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 245 лв. Ответникът трябвало да изплати целия заем на 22 април 2018г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били изтекли, а ответникът по делото продължавал да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал и обезщетение за забава върху непогасената главница, в размер на 98.16 лева от 26 август 2017г.-датата на допускане на забава на погасителна вноска до датата на подаване на заявлението - 20 септември 2018г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

По силата на Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 02 май 2018 г., между „" ООД, ЕИК *********, и „А.з.к.н.п.з." ЕООД, ЕИК , цялото непогасено вземане по договора за заем било придобито от ищеца. За извършеното прехвърляне на вземането, ответникът бил уведомен с писмо с обратна разписка, евентуално и с приложено към исковата молба писмо.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 23.10.2019г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства – Копия на Договор № договор за паричен заем № 5372891/26.07.2017 год между „“ ООД и И.С.С.;  тарифа на „“ ООД , относима към Договори за паричен заем на „“ООД ; Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 02 май 2018г., ведно с потвърждение за извършена цесия и уведомление за цесия,  се установява   съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 вр. чл. 99 ЗЗД.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси и адвокатско възнаграждение, са в общ размер от 547,86 лв.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

Р   Е   Ш  И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление *** и И.С.С. ЕГН ********** с адрес ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 14434/2018г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 900,00лв. /деветстотин лева/ – главница по с Договор за паричен заем от 26.07.2016г. сключен между И.С.С. и „” ООД, сумата 157,77 лв. /сто петдесет и седем лева и 77ст./ договорна лихва за периода от 25.08.2017 год. до 22.04.2018 год., сумата от 397,71лева/триста деветдесет и седем лева и 71ст./ неустойка за изпълнение на договорно задължение, 397.71/триста деветдесет и седем лева и 71ст./ такса за експресно разглеждане на документи, 245лв./двеста четиридесет и пет лева/ - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, 98.16/деветдесет и осем лева и 16ст./ лихва за забава върху непогасената главница, за периода от 26.08.2017г. до 20.09. 2018г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.09.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК И.С.С. ЕГН ********** с адрес *** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление *** сумата от 547,86лв., представляващи разноски по настоящото дело и разноски по ч.гр.д. № 14434/2018г. по описа на ВРС.

 

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: