№ 7975
гр. С, 17.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Частно гражданско дело №
20241110168973 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 420, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба на А. А. Д., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл...., подадена лично и в качеството на ЕТ „Д. 51 – А. Д.“,
ЕИК ..., чрез адв.Д., със съдебен адрес гр.С, ул.“Х О“ № ..., за спиране на изпълнението по
издадената по делото заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК.
Съдът като прецени данните по делото и доводите на длъжника, намира следното:
Искането за спиране е направено в определения от закона срок /видно от отбелязването
върху представената покана за доброволно изпълнение от ЧСИ/ и от легитимирано лице,
имащо правен интерес от това. Видно от изпратената от ЧСИ М П, рег.№.. от КЧСИ покана
за доброволно изпълнение, изп.дело № ... е със страни взискател С Л С и длъжници А. А. Д.,
ЕГН **********, в лично и като ЕТ „Д. 51 – А. Д.“, ЕИК ..., за заплащане на суми,
присъдени с изпълнителен лист от 18.12.2024 г., издаден по ч.гр.д.№ 68973/2024 г. по описа
на СРС. В поканата изрично е отбелязано, че кредитор по изпълнителното основание е „Л“
АД, което е прехвърлило своето вземане на С Л С с договор за цесия от 19.11.2024 г.
При тези данни, макар и да не са представени доказателства за извършената цесия,
доколкото тя не е спорна, подадената молба по чл.420, ал.1 от ГПК се явява процесуално
допустима. Освен това, следва да се отбележи и че, в едномесечния срок от получаване на
заповедта за незабавно изпълнение длъжникът, освен настоящето искане, е подал и
възражение и частна жалба срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.
По съществото на направеното искане, съдът намира следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 18.12.2024 г.,
издадена по настоящето ч.гр.д № 68973/2024 г. на Софийски районен съд, е разпоредено
длъжниците ЕТ Д. 51 - А. Д. с ЕИК: ... и адрес: гр.С, ж.к.Л 5, бл...., А. А. Д., ЕГН **********
и адрес: гр. С, ж.к.Л 5, бл...., да заплатят солидарно на заявителя „Л“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.П, ул.“К“ № 1, ет.5, сумата 23 343.92 евро,
представляваща главница по договор за бизнес кредит с клиентски №... от 05.02.2021 г. с
1
нотариална заверка на подписите от нотариус М И, рег.№.. от РНК, ведно със законна лихва
за период от 18.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото за
държавна такса в размер на 913.14 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 500.00 лв.
В искането, предмет на разглеждане в настоящето производство, са изложени аргументи
относно налачието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит. Аргументира се
становище, че договорът е нищожен, при което се дължи връщане на предоставената в заем
сума, без допълнително уговорени лихви, такси и др. Представят се доказателства за
извършени до момента плащания по договора, които според молителя погасяват главницата,
като неплатения остатък е в размер по-нисък от предявения.
Имайки предвид данните по делото и изложените от молителя доводи, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 420 ГПК, изпълнението се спира, ако се представят убедителни писмени
доказателства, че присъдената сума не се дължи, основава се на неравноправна клауза по
договор с потребител, и/или неправилно е изчислен размера на вземането по договор с
потребител, респ. представено е надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181
ЗЗД. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.
На първо място, съдът намира, че с оглед възприетото в представеното от молителя решение
№ 175/25.10.2024 г., постановено по т.д.№ 16272023 г. по описа на ВКС, II ТО, следва да се
приеме, че заемополучателите по процесния договор за кредит са договаряли като
физически лица-потребители и приложим е ЗПК.
Въпреки това обаче съдът не може да изследва съответствието на всички клаузи по договора
на изискванията на ЗПК, тъй като се претендира единствено неиздължена главница, която не
се оспорва да е получена от кредитополучателите. Обсъждането на въпроси, които не са
предмет на спора би противоречало на диспозитивното начало в процеса.
В същото време следва да се отбележи, че обстоятелството дали, каква сума и за покриване
на какви задължения е заплатена от длъжниците не може да се установи безспорно от съда в
настоящето производство по чл.420 от ГПК, което е едностранно и с цел обезпечаване на
бързото произнасяне на съда, не предполага събиране на допълнителни доказателства. Нещо
повече – от представените от самия молител доказателства, а именно удостоверение от ЧСИ
С П по изп.дело № ..., и заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417
от ГПК, издадена на 15.12.2022 г. по ч.гр.д.№ 60478/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, се
следва извода, че сумата от 12 362.86 лв., която се твърди длъжниците да са погасили,
действително касае процесния договор за кредит, но тя е събрана принудително по изп.дело,
образувано въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК. Видно от текста на заповедта, с нея е присъдена главница от 656.05 евро.
За настоящия състав липсва логично обяснение защо в удостоверението на ЧСИ С П е
посочено, че по изп.дело, образувано по издаден изп.лист по ч.гр.д.№ 60478/2022 г. по описа
на СРС, 88 състав е събрана и разпределена главница от 12 362.86 лв., след като присъдената
със съдебния акт такава е 656.05 евро, т.е.1283.12 лв.
В случай обаче, че длъжниците са имали възражения срещу извършеното от ЧСИ
разпределение или срещу останалите присъдени суми по ч.гр.д.№ 60478/2022 г. по описа на
2
СРС, то е следвало те да ги заявят в съответното производство – в законоустановения срок
от 1 месец от узнаване на заповедта, което е станало най-късно на 28.02.2024 г. /датата на
превода на сумата от ЧСИ към взискателя/ или след това по реда на чл.439 от ГПК.
Ето защо не може да се приеме, че с извършеното преди образуване на настоящето
производство плащане, е погасена главница в размер по-висок от присъдената по ч.гр.д.№
60478/2022 г. по описа на СРС от 656.05 евро. С оглед на това, главницата от 23 343,92 евро,
за която е издадена заповед за незабавно изпълнение не надвишава дължимата такава по
процесния договор.
При така изложените съображения, съдът намира, че в случая не се установиха
предпоставките по чл. 420 ГПК за спиране на изпълнението, а именно присъдената сума да
се основава на неравноправна клауза по договор с потребител, наличието на убедителни
писмени доказателства, че присъдената сума не се дължи, доказателства на надлежно
обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД.
Това обуславя извод за неоснователност на искането по чл. 420, ал. 2 от ГПК, което подлежи
на отхвърляне.
Воден от гореизложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на А. А. Д., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.Л бл...., подадена лично и в качеството на ЕТ „Д. 51 – А. Д.“, ЕИК ..., чрез
адв.Д., със съдебен адрес гр.С, ул.“Х О“ № ..., за спиране на изпълнението по издадената на
18.12.2024 г. по настоящето дело заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Определението може да се обжалва от молителя пред Софийски градски съд, в
едноседмичен срок от връчването на настоящото определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3