Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. ***, 28.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ***, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря
***, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 19618 по описа за 2019 година на Районен съд - ***, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба
от С.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ***в
гр. ***, с искане да бъде постановено решение, с което ответната страна да бъде
осъдена да заплати на ищеца допълни възнаграждения за носене на дежурства,
съгласно чл. 10, т. 4 от Наредба Н-15 от 27.04.2010г., за безплатна храна,
съгласно Наредба Н – 5 от 02.04.2015г. и за положен извънреден труд през
некомпенсираните почивки, за периода от м.01.2017г.
до м.06.2018г., както следва: 2056,00 лв. – неизплатено допълнително
възнаграждение за положени дежурства, 808,00 лв. – безплатна храна за
положените дежурства и 42 243,11 лв.
– възнаграждение за положен извънреден труд през некомпенсираните почивки след
24 часови дежурства, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Твърди се, че ищецът служил във военното
формирование като кадрови военнослужещ от 14.09.1998г. до 18.06.2018г.
Последната длъжност на ищеца била „заместник – началник на щаба по тактическа
подготовка”. Ежемесечно Д. полагал различен брой 24 часови дежурства по ВМС с
вертолет AS 565МВ, като втори пилот от състава
на екипажа. Излага се, че
при полагане на труд от
кадровите военнослужещи над нормалната продължителност на служебното им време, но в границите на увеличената продължителност
на служебното време, се дължи компенсация чрез осигуряване ползването на
намалено работно време в рамките на общата продължителност на служебното време
за съответния месец. В случаите, когато компенсирането на положения труд, извън
нормалната продължителност на служебното време, не е извършено в законовоустановения срок, при прекратяване на служебното
правоотношение се дължи заплащане на положения труд в удълженото работно време,
като извънреден с увеличение от 50% за работни дни и 100% за почивни и
празнични дни, т.е. правото на почивка
се трансформира в право на вземане. Излага се, че през процесния
период ищецът не получавал в пълен размер допълнителното възнаграждение за
дежурство и допълнително възнаграждение за безплатна храна, съгласно чл. 10,
ал. 1, т. 4 Наредба Н-15 от 27.04.2010г.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от ответника. Сочи се, че без съмнение времето за
дежурство е служебно време, но не всяко служебно време е време на дежурство. В
ЗОВСРБ не се допуска отчитане на извънреден труд. Относим
в случая акт е Наредба за определяне размера на възнаграждението за извънреден
труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС от 23.03.2001г. Извънреден е
трудът, с който се превишава дневната продължителност на служебното време,
определена в чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ, т.е. времето над 12 ч. дневно и над 24 ч.
при носене на дежурства, като извънредният труд следва да е положен и над
максимално допустимата месечна продължителност на служебното време. Времето при
полагане на 24 часови дежурства от военнослужещите е удължено служебно време, а
не извънреден труд и не следва да се заплаща като такъв, освен когато
дежурството продължава повече от 24 часа или когато не е било компенсирано с
почивка до прекратяването на служебното правоотношение. Дежурството на
извикване не може да бъде приравнено на носене на дежурство по график. За да се
заплати дежурство е необходимо то да е „носено”, т.е. фактически да е
изпълнявано. Няма данни дежурството на ищеца да е такова. Няма незаплатен труд за носене на дежурства от
ищеца.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, а и от
представения по делото Договор за военна служба се установява, че ищецът е служил във военното формирование, като кадрови военнослужещ от
14.09.1998г. до 18.06.2018г. Последната длъжност на ищеца била „заместник –
началник на щаба по тактическа подготовка”. Със заповед на министъра на
отбраната договорът за военна служба бил прекратен, а ищецът бил освободен от длъжност.
По делото е допусната ССЧЕ, като от
заключението на вещото лице се установява следното: Дежурният екипаж на вертолета се
състоял от четирима човека – командир на екипажа, втори пилот на екипажа,
борден авиомеханик и борден спасител. Ищецът е давал
дежурства като втори пилот. Бил е и осигуряващ състав два пъти за процесния период. Когато дежурството е 24 часа у дома няма
заповед кога да почива, т.к. през дежурството си ищецът е бил в дома си и на
разположение. Не му е отчетена компенсация. Нормативната уредба, която урежда
допълнителните възнаграждения за безплатна храна по време на дежурства на
военнослужещи е Наредба Н-5/02.04.2015г. на Министъра на отбраната. В ответното
военно формирование не е организирано храненето. На ищеца са били изплатени
суми за безплатна храна при носене на дежурство, когато той е бил в поделението
и в същото време не е получавал храна за полети. Когато е извършвал полети му е
било изплащано възнаграждение за безплатна храна. Не може да се изплаща
безплатна храна два пъти – за полет и за дежурство, когато през дежурството е
имало полети. За часовете извън поделението безплатна храна не е заплащана. Не
е установено ползване на компенсации (почивки) за носене на дежурства.
Допуснато е извършването и на
допълнителна ССЧЕ, като от заключението се установява следното: Във военно
формирование 36940 се полагат два вида дежурства. Единият вид дежурство е т.н.
„строево дежурство“, което се полага само в поделението. Вторият вид дежурство е
„дежурство за осигуряване на дежурен вертолет“. Във втория вид дежурство ищецът
е изпълнявал две длъжности – като втори пилот и като дежурен по приемането и
пускането на вертолета. При изчисление на БТВ вещото лице е взело предвид
званието на ищеца и добавките с постоянен характер. За 2017г. БТВ на месец е
било 2202,22 лв., а за 2018г. е било 2362,72 лв. След направените изчисления и
обяснения вещото лице е достигнало до извод, че размерът на възнаграждението за
некомпенсирани почивки след положени дежурства по дежурен хеликоптер, изчислено
от БТВ за всеки от месеците, за процесния период, е в
размер на общо 42 243,11 лв. – главница.
Към заключението е приложено и Приложение 5, в което са посочени изчисленията
на експерта. Съответно за м. януари 2017г. неплатените компенсации са в размер
на 3251,22 лв., за м. февруари 2017г. – 2917,20 лв., за месец март 2017г. –
3002,45 лв., за м. юли 2017г. – 2517,09 лв., за м.август 2017г. – 2058,81 лв.,
за м. септември 2017г. – 5100,42 лв., за м. октомври 2017г. – 4753,89 лв., за
м. ноември 2017г. – 1901,57 лв., за м. декември 2017г. – 3730,88 лв., за м.
януари 2018г. – 2308,33 лв., за м. февруари 2018г. – 2540,38 лв., м. март 2018г.
– 3374,40 лв. и за м. април 2018г. – 4786,47 лв. За часовете, в които
военнослужещият не е бил в поделението не му е било заплащано възнаграждение. Следователно
е налице неизплатено възнаграждение за положени дежурства в размер на 2224 лв.,
равняваща се 2224 часа извънреден труд. До този извод може да се достигне след
сборуване на посочените часове за компенсация на стр.111 от делото, Приложение
номер 3Б.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Налице са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това, поради
което предявените осъдителни искове са допустими. По отношение на тяхната
основателност, съдът намира следното:
I. По иска с правно основание чл.
196, ал. 1 във вр. чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ:
Според разпоредбата на чл. 196 ЗОВСРБ в случаите, когато военнослужещият изпълнява дежурство
по график, той получава допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 1 –
за специфични условия при изпълнение на военната служба. Доколкото носенето на
дежурство по ВМС не е включено в основните функционални задължения на заеманата
от ищеца длъжност в процесния период, допълнителното
възнаграждение за всяко 24-часово дежурство следва да бъде определено по чл.
10, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-15/27.04.2010 г. за условията, размерите и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение
на военната служба на военнослужещите и за специфични условия на труд на
цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко
подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, в размер на 24 лв.
Между страните не е налице спор, че процесните дежурства са носени от ищеца, че същите попадат
в приложното поле на сочената разпоредба от наредбата, както и че за часовете
от дежурствата, носени на територията на военното формирование, на ищеца е
заплатено допълнително възнаграждение по този ред (по 1 лв. на час за 8 часа
служебно време в работни дни, тоест по 8 лв. за дежурство). Спорно е дали
следва да бъде изплатено допълнително възнаграждение за часовете от съответното
дежурство, в които ищецът не е бил на територията на формированието (24 часа в неработни
дни и 16 часа в работни дни).
Съдът намира, че за тези часове на
военнослужещият се дължи допълнително възнаграждение, като съображенията за
това са следните:
На първо място, приложимата норма на
чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-15/27.04.2010 г. определя размера на
възнаграждението, като константна величина в размер на 24 лв., без да
разграничава начина на изпълнение на дежурството и в частност
местопребиваването на служителя през неговата продължителност. Следователно
редуцирането на този размер, съразмерно с фактическото пребиваване на
военнослужещия на територията на поделението, противоречи на приложимия
подзаконов нормативен акт. Уредено е, че допълнително възнаграждение за
носене на дежурство се изплаща на военнослужещите, назначени на длъжности, за
които носенето на дежурство не се включва в основните функционални задължения,
но изпълняват дежурство на екипажите от летателния състав за
аварийно-спасително осигуряване в съответното военно формирование. Допълнителното възнаграждение
по ал. 1 се определя за всяко 24-часово дежурство, което се носи. Допълнителното
възнаграждение на военнослужещите, назначавани за носене на дежурство с
продължителност по-малка от 24 часа, се определя пропорционално на часовете на
дежурството. В случая не е налице дежурство с продължителност по – малка от 24
часа, за да се изплаща по – малка сума от 24 лв.
Освен това през времето „на разположение“ в
периода на дежурството военнослужещият, макар физически да не се намира на
работното място, следва да изпълнява определени задължения и да търпи
ограничения, за да бъде в готовност за реално изпълнение на служебните му
задължения, поради което това време следва да бъде отчетено от работодателя. Нещо
повече, чл. 195, ал. 3 ЗОВСРБ изрично предвижда, че времето за дежурство е
служебно време.
Не на последно място следва да се
отбележи, че въпросът дали при дежурства, когато служителят е на разположение
на работодателя, без да полага фактически труд през цялото време, трябва да се
счита изцяло за работно време, е бил разгледан в няколко решения на Съда на
Европейския съюз, постановени по преюдициални
запитвания по приложението на Директива 2003/88/ЕО (напр. C-151/02 - Landeshauptstadt Kiel v Norbert Jaeger, C-266/14 - Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones
obreras срещу Tyco Integrated Security SL и др.).
СЕС дава положителен отговор на посочения въпрос, като приема, че дори
пътуването до местоживеенето на работника следва да се счита за работно време,
както и че времето, състоящо се от периоди на дежурство и оперативна готовност,
е част от понятието „работно време" по смисъла на Директивата.
Следователно часовете, в които ищецът е
бил дежурен извън територията на военното формирование, представляват служебно
време и за същите се дължи възнаграждение. Според допълнителното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като достоверно, пълно и
обосновано в тази му част, за процесния период дължимото възнаграждение е 2224
лв., равняваща се на 2224 часа положен
труд. До този извод може да се достигне след сборуване на посочените часове за
компенсация на стр.111 от делото, Приложение номер 3Б. Искът се явява изцяло
основателен до предявения размер от 2056,00
лв.
II. По иска с правно основание чл. 224, ал. 1,
т. 3 ЗОВСРБ:
Според
приложимата редакция на чл. 224, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ (ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010
г.), действаща в процесния период, на военнослужещите
се осигурява
безплатна храна и ободряващи напитки при носене на дежурства, при
занятия, учения, тренировки и лагери и при извършване на дейности със
специфичен характер. Установи се от заключението на вещото лице, че сумата за
безплатна храна е била изцяло изплатена на ищеца, поради което искът се явява
неоснователен.
III. По иска с правно основание чл.
194, ал. 3 във вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ:
Съгласно чл. 194,
ал.1 ЗОВСРБ нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбите на
чл. 195, ал. 1 и ал. 2 ЗОВСРБ предвиждат, че военнослужещите могат да бъдат назначавани
за носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите на
въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от
министъра на отбраната, като максималната продължителност на дежурството не
може да превишава 24 часа, а общо за един месец - 168 часа. Според чл. 214, ал.
1, т. 3 ЗОВСРБ на военнослужещите се изплаща допълнително възнаграждение за
изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време.
Разпределението на
служебното време на военнослужещите, в това число при носене на дежурство, е
уредено в действащата в процесния период Наредба №
Н-18 от 19.12.2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите от
Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на
отбраната и Българската армия, неговото отчитане извън нормалната му
продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на
възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за
изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници. Съдържанието
на чл. 16 от Наредбата относно максималната продължителност на служебното време
при носене на дежурство е идентично с това на чл. 195, ал. 2 ЗОВСРБ. Според чл.
22 от Наредбата при дежурства,
обхващащи част от междуседмичната почивка, на
военнослужещите се осигурява през работната седмица, следваща дежурството,
ползването на междуседмична почивка за почивния ден,
в който са носили дежурството. Чл. 28 от Наредбата предвижда, че компенсирането
на часовете служебно време, положени над нормалната дневна продължителност на
служебното време за определен период, в рамките на общата продължителност на
служебното време се извършва в рамките на месеца, през който се изпълнява
службата. В случаите, когато е работено в режим на удължено служебно време през
последните дни на календарния месец, компенсирането се извършва в рамките на
следващия календарен месец. Изплащането на допълнително възнаграждение за
изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното
време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални
празници е уредено в Раздел IX от Наребата, където са
предвидени специални правила за изчисление на възнаграждението през работни дни
(чл. 43) и през почивни дни и официални празници (чл. 44).
Цитираните
разпоредби не уреждат хипотезата, при която положената от военнослужещия служба
при увеличено работно време не е била компенсирана с необходимите почивки към
момента на прекратяване на негото правоотношение,
поради което, на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА, към правоотношението следва да
бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 136а, ал. 5 КТ, като се приеме,
че некомпенсираното
с почивка удължено служебно (работно) време при носене на 24-часови дежурства
следва да бъде заплатено като извънреден труд. Това разрешение е в съответствие
с принципната забрана в трудовото законодателство работодателят да замества с
парична престация дължимата на работника (служителя)
почивка, освен при прекратяване на трудовото правоотношение, когато вече е
невъзможно ползването на почивката да се осъществи при същия работодател. В
този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана
в решение № 165/02.06.2016 г. по гр.д. № 6064/2015 г. на ВКС, IV ГО, решение № 128/26.05.2010 г. по гр. д. №
282/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение № 389/31.05.2010 г. по гр. д. № 194/2009 г.
на ВКС, III ГО, решение № 439/01.07.2010 г. по гр. д. № 1733/2009 г. на ВКС,
III ГО, решение № 696/23.11.2010 г. по гр. д. № № 887/2009 г. на ВКС, IV ГО и
др.
От експертните заключения се
установява, че носените от ищеца дежурства по ВМС в процесния
период не са компенсирани с почивки, като правоотношението на ищеца е
прекратено, поради което предявеният иск с правно основание чл. 194, ал. 3 във вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ е доказан по основание. По отношение
на неговия размер съдът кредитира основното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което определя дължимото обезщетение за извънреден труд в размер на
42 243,11 лв. Към заключението е приложено и Приложение 5, в
което са посочени изчисленията на експерта. Съответно за м. януари 2017г.
неплатените компенсации са в размер на 3251,22 лв., за м. февруари 2017г. –
2917,20 лв., за месец март 2017г. – 3002,45 лв., за м. юли 2017г. – 2517,09
лв., за м.август 2017г. – 2058,81 лв., за м. септември 2017г. – 5100,42 лв., за
м. октомври 2017г. – 4753,89 лв., за м. ноември 2017г. – 1901,57 лв., за м.
декември 2017г. – 3730,88 лв., за м. януари 2018г. – 2308,33 лв., за м.
февруари 2018г. –
2540,38 лв., м. март 2018г. – 3374,40 лв. и за м. април 2018г. – 4786,47 лв.
Следователно искът се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати в пола на съда дължимата държавна такса по уважените
искове в общ размер на 1771,96 лв. Освен
това ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на съда и
направените разходи за възнаграждение на вещото лице в размер на 656,80 лв., съобразно уважените искове.
В полза на ищеца се дължат и
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1767,17 лв.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ответника сумата от 2,74
лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съобразено с отхвърлената част от исковата претенция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ***в гр. ***, да заплати в полза на
С.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2056,00 лв. (две хиляди петдесет и шест
лева), представляваща дължимо възнаграждение за положени дежурства по ВМС с
вертолет AS 565MB за периода от м.01.2017г. до м.06.2018г., на основание Договор
за военна служба, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
– 02.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
***в гр. ***,
да заплати в полза на С.С.Д., ЕГН **********, с адрес
***, сумата от 42 243,11 лв. (четиридесет и две
хиляди двеста четиридесет и три лева и единадесет стотинки), представляваща дължимото обезщетение
за извънреден труд през некомпенсираните почивки след 24 часови дежурства по ВМС с вертолет AS 565MB за периода от м.01.2017г. до м.06.2018г., на основание Договор
за военна служба, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
– 02.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от С.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да бъде
осъден ответникът ***в гр. ***, да заплати на ищеца сумата от 808,00 лв., представляваща
възнаграждение за полагаща се безплатна храна за положени дежурства през процесния период м.01.2017г.
до м.06.2018г., на основание Договор за военна служба, поради
неоснователност.
ОСЪЖДА ***в гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд – ***,
по сметка на съда, сумата от 1771,96 лв., представляваща дължима държавна
такса, съобразно уважените искови претенции в производството, както и сумата от
656,80 лв., представляваща заплатено
възнаграждение на вещото лице, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ***в гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на С.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1767,17 лв., представляваща
възнаграждение за процесуален представител в производството, съобразно
уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА С.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на ***в гр. ***, сумата от 2,74 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: