№ 178
гр. Велико Търново, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. С.ОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20224001000232 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 10 от 14.02.2022 г. по т. д. № 112/2020 г. Окръжен съд
Плевен е отхвърлил предявените обективно съединени осъдителни искове от
С. В. П. против Застрахователна компания „Хук24“ АГ /HUK24 AG/ с правно
основание пар. 115, ал. 1, т. 1 от Закона за гражданския договор, вр. пар. 253,
ал. 2 и пар. 823, ал. 1 от Германския граждански законник, и по пар. 286, ал. 1
от Германския граждански законник, за заплащане на сумата от 26000 лв. –
частичен иск от обща претенция от 200000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на П. Р.
Н., причинена при ПТП, настъпило на 20.03.2016 г. в гр. Делменхорст,
Федерална Република Германия, ведно със законната лихва от 20.06.2018 г. до
окончателното изплащане. Присъдени са разноски.
С Решение № 63/06.07.2021 г., постановено по т.д. № 112/2020 г. на
Окръжен съд Плевен по реда на чл. 250 ГПК е допълнено Решение №
10/14.02.2022 г. по делото, като са отхвърлени предявените от С. В. П. искове
1
против Застрахователна компания „Хук24“ АГ за заплащане и на сумата от
94000 лв., която сума съставлява разликата над сумата от 26000 лв. до
размера на претендираната сума от 120000 лв. – частичен иск от обща
претенция от 200000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, посочени по-горе, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 20.06.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от С. В. П.
с оплаквания за неговата неправилност. В жалбата са наведени доводи, че
неправилно е прието, че приложимото към случая право е немското. По
делото е установено, че прекият делинквент П. Н. е български гражданин, с
поС.ен и настоящ адрес на територията на РБългария. Не са събрани от друга
страна достатъчно данни, въз основа на които да се заключи, че той е бил
трайно установен в Германия и е имал обичайно местопребиваване в
страната. С оглед на това се сочи, че както прекият делинквент, така и
пострадалия са били с обичайно местопребиваване в РБългария към момента
на ПТП, като в случая е приложимо изключението на пар. 4, ал. 2 от
Регламент № 864/2007 г. и спорът следва да се разреши по българското право.
Следва да се отчете още и обстоятелството, че вредите са настъпили на
територията на България, тъй като тук е поС.ното местожителство на ищцата,
която търпи болки и страдания от смъртта на починалия си баща.
Жалбоподателят изразява несъгласие с това, че болките и страданията са
непреки последици – те се намират в пряка причинно-следствена връзка със
смъртта на П. Н., което е още един аргумент за приложимост на българския
закон. Изложени са оплаквания за нарушения на процесуалния закон,
изразяващи се в неясни и непълни указания при докладване на делото и при
допускането на своевременно направено доказателствено искане, поради
което същото е останало неизяснено от фактическа страна. По тези
съображения е направено искане за изготвяне на съдебно-психиатрична
експертиза.
Отправено е искане до въззивния съд решението да се отмени, като
вместо това се постанови друго, с което се уважи изцяло предявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала
отговор по жалбата, като заема становище за нейната неоснователност, като
2
излага подробни доводи.
Постъпила е въззивна жалба от С. В. П., с която се обжалва Решение №
10/14.02.2022 г. по т.д. № 112/2020 г., допълнено с Решение № 63/06.07.2022
г., като решението се обжалва в частта до 50000 лв. от претендираните 120000
лв., част от общ размер на обезщетението от 200000 лв. за търпените
неимуществени вреди. Наведени са идентични доводи с тези от предходната
въззивна жалба, а именно неправилно прието приложимо право, допуснати
процесуални нарушения при разпределяне на доказателствената тежест и при
допускането на своевременно направено доказателствено искане.
Отправено е искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с
което претенцията на ищцата бъде уважена за сумата от 50000 лв. от
претендираните 120000 лв., част от 200000 лв. – обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди.
В отговора на въззивната жалба процесуалният представител на
Застрахователна компания „Хук24“ АГ заявява, че поддържа изложените
съображения в предходно депозирания отговор.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да се разгледат по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С. В. П. против
Застрахователна компания „Хук24“ АГ за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на П. Р. Н., причинена при ПТП
3
на 20.03.2016 г. в гр. Делменхорст, Федерална Република Германия, в размер
на 120000 лв., част от 200000 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от деня, следващ деня, в който изтича срокът по чл. 497,
ал. 1, т. 2 КЗ. В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 20.03.2016 г.
П. И. Н. управлявал лек автомобил БМВ, с немски регистрационен номер
LER-MR 444, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, и в нарушение на правилата за движение по пътищата,
движейки се с превишена скорост по улица Нордволлещрасе, в гр.
Делменхорст, загубил контрол над МПС, вследствие на което се ударил в
дърво, като в резултат на удара е причинена смъртта на П. Р. Н. – пътник в
лекия автомобил. С присъда от 25.08.2016 г. по дело 81 Ls 610 Js 18351/16 по
описа на съда в Делменхорст, потвърдена с присъда по дело реф. №
13Ns422/16 на Районен съд Олденбург, влязла в сила на 14.01.2017 г., П. Н. е
признат за виновен в това, че на 20.03.2016 г. е причинил ПТП, вследствие на
което е настъпила смъртта на П. Р. Н..
Ищцата е неприпозната дъщеря на починалия, родена от съвместното
му съжителство с В. П.. С. била гледана в дом, изпълнен с любов и грижа,
изграден от нейните родители. През годините, когато семейството живеело
заедно, П. желаел да узакони връзката си с В. и да припознае С., но нямал
финансова възможност. Липсата на законна връзка между двамата не се
отразила на близостта и любовта, които С. и П. изпитвали един към друг,
също като дъщеря и баща. П. отглеждал и възпитавал С., издържал я,
обръщал се към нея като към своя дъщеря, а тя го наричала татко, като всички
близки и познати знаят, че тя е негова дъщеря. Научавайки за смъртта на
баща си, С. изпаднала в шок. Загубата я направила вглъбена, асоциална,
стресирана, апатична, поС.но плачеща, непрекъснато повтаряла, че за нея
животът няма да е същия, без бащината й опора. И до днес ищцата изживява
стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост.
Счита, че е развила остра стресова реакция и душевно разстройство,
изпаднала в съС.ие на патологично осезаемо душевно страдание, което по
характер и интензитет е дълбоко и непреодолимо.
С оглед на това счита, че е материално легитимирана да получи
обезщетение в качеството й на отглеждано, но неосиновено и неприпознато
дете, между което и отгледалото го лице, починало при катастрофата, са
съществували житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията
4
между биологичен родител и дете.
П. е отправила писмена претенция до представителя на ответното
застрахователно дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, по която
е отказано определяне и изплащане на обезщетение. Заведена е претенция и
пред Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, по която също е постановен отказ.
Това я мотивира да предяви иск за заплащане на сумата от 26000 лв.,
част от 200000 лв., увеличен на 120000 лв., част от 200000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта
на П. Р. Н., ведно със законната лихва от деня, следващ деня, в който изтича
срокът по чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба са направени следните възражения: сочи
се, че приложимото право в случая е немското право, съгласно което се
признава право на обезщетение само когато страданията представляват
травматично увреждане на психичното здраве – шокови вреди; оспорва се
материалноправната легитимация на ищцата да получи обезщетение, поради
липса на особено близка житейска връзка, както и поради липсата на
патологично осезаемо душевно разстройство на здравето; оспорва се
механизма на ПТП; направено е възражение за съпричиняване, тъй като
пострадалият не е бил с поставен обезопасителен колан, както и се е качил в
МПС, управлявано от водач, употребил алкохол; оспорва се размера на
претенцията като силно завишен, оспорва се дължимостта на претенцията за
законна лихва.
За да отхвърли предявените искове с обжалваното решение,
решаващия състав е приел, че спорът следва да бъде решен при съобразяване
приложимото право на германското законодателство, като е квалифицирал
претенцията с правно основание пар. 115, ал. 1, т. 1 от Закона за
застрахователния договор, вр. пар. 253, ал. 2 и пар. 823, ал. 1 ГГЗ, и по пар.
286, ал. 1 ГГЗ. Прието е, че е установено виновното и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил, настъпилият вредоносен резултат –
смъртта на П. Н., както и причинно-следствената връзка между деянието и
този резултат. Анализирана е константната съдебна практика по приложимите
в случая разпоредби на немското право, като в случая е прието, че не е
доказано ищцата да е претърпяла увреда на здравето, както и че преживяното
5
от нея душевно страдание надвишава обичайните негативни последици по
отношение на здравословното съС.ие от такъв трагичен случай. С оглед на
това исковата й претенция е отхвърлена като недоказана, ведно с претенцията
за заплащане на лихва за забава върху сумата на обезщетението.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Видно от Присъда от 25.08.2016 г. на Районен съд Делменхорст,
Германия по наказателно дело 81Ls610Js18351/16, потвърдена с присъда реф.
№ 13Ns 422/16 на Районен съд Олденбург, влязла в сила на 14.01.2017 г., П.
И. Н. е признат за виновен за умишлено застрашаване на уличното движение,
свързано с небрежно причиняване на смъртта на П. Н., и преднамерено
шофиране без свидетелство за правоуправление, както и за непозволено
напускане на местопроизшествието. Механизмът на произшествието е описан
в мотивите на присъдите, както и е изследван от вещите лица по
комплексната автотехническа и съдебно медицинска експертиза. На
20.03.2016 г. П. Н., управлявайки л.а. БМВ, с немски рег. № LER-MR 444, в
района на гр. Делменхорст, по ул. Нердволлещрасе нарушил правилата за
движение по пътищата, като се движел с неразрешена скорост, при което
загубил контрол над автомобила, вследствие на което автомобилът се ударил
в бордюра на тротоара и впоследствие в дърво, като в резултат на настъпилия
удар е причинена смъртта на П. Р. Н. – пътник на задна седалка на купето на
автомобила. Водачът не е притежавал свидетелство за правоуправление, бил е
употребил алкохол.
Според изслушаната съдебно автотехническа експертиза при
реализирания първоначален удар на лекия автомобил е настъпило рязко
изменение на скоростта на колата и са възникнали инерционни сили,
действащи върху тялото на пътниците. Преместването на пострадалия пътник
е в зависимост от инерционните сили и в купето напред по направление и
посока на движение на автомобила и напречно. Уврежданията на П. Н. са в
областта на шията – гръбначномозъчна травма, с пълно прекъсване на
гръбначния мозък между 1-ви и 2-ри шийни прешлени в основата на мозъка.
Тези увреждания могат да бъдат получени по два механизма: индиректен,
резултат от т.нар. камшична травма, представляваща рязко последователно
движение на главата напред /флексия/ и назад /екстензия/ в резултат на
6
инерционните сили, и втория, директен – при изместване тялото напред и
удар/притискане на главата в предноразположени части, със силно и рязко
огъване назад в областта на шията. По характера и локализацията на тези
травми не може да се направи извод дали пострадалият е бил с поставен
предпазен колан, тъй като последният не фиксира главата. Ефективността на
предпазния колан при скорост 100 км/ч на БМВ е около 10 – 20 %. От
присъдата на наказателния съд е установено, че смъртта на П. Н. е в пряка и
непосредствена причинна връзка с получените при ПТП травми.
Не се спори и от приложената застрахователна полица – автомобилна
застраховка № 662/828886-В се установява, че за автомобилът е сключена
при ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност”, валидна за
периода 29.02.2016 г. – 01.01.2017 г.
От Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№ 385/11.03.1996 г. на Община Плевен, е видно, че ищцата С. В. П. е родена
от майка В. М. П. и баща – неизвестен.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е изслушан св. Б.
Р., брат на П. Н.. Той знае, че отношенията между П. и С. били добри, като
баща и дъщеря. Живеели заедно до погребението, тя се оженила и заминала с
мъжа си, но иначе била поС.но при тях. Дори като се оженила, поддържала
специална връзка с баща си. Между тях свидетелят не е чувал да има
пререкания. П. е представял С. като негово дете, помагал й винаги с всичко,
свидетелят мисли, че П. я е припознал, но не е сигурен. След смъртта на П., на
С. й дошло много тежко, поС.но повтаряла, че й тежи за баща й. В момента тя
не е в България, но поддържа връзка със свидетеля. Свидетелят знае, че П. е
работел в Германия, връщал се по 15-20 дни. Свидетелят знае, че П. е живял с
майката на С., след това са се разделили с нея и е заживял с Петранка. С.
останала при баща си и новата му съжителка.
За изясняване на въздействието на смъртта на П. Н. върху ищцата С. П.
пред въззивния състав е изслушана съдебнопсихиатрична експертиза. По
данни на ищцата родителите й се разделили, когато била на 4 години, като
първоначално за нея се грижела майка й, после друг роднина, докато от 7
годишна възраст до 18 години е доведена в новото семейство на бащата. От 7
години ищцата се устроила във Франция, където е домакиня, разделила се със
съжителя си от 2016 г., като се обвързала с друг мъж.Имат две общи деца.
7
Вещото лице анализира разказаното от ищцата, личността й, социалните й
взаимодействия, които очертават нарцистични симптоми при функцията на
личността и прояви на емоционална нестабилност. От данните, подадени от
ищцата, вещото лице констатира физиологични симптоми на стрес след
узнаването на смъртта на баща й – учестен сърдечен ритъм, субективно
чувство на задух в гърдите, изтощеност, невъзможност да се преработят
болезнените чувства. Това насочва вещото лице да констатира, че ищцата е
реагирала на неочакваното и неприятно събитие с остра стресова реакция,
което не представлява заболяване в тесния смисъл на думата. Острата
стресова реакция представлява преходно, макар и със значителна тежест
психично разстройство, което отшумява за часове, дни, в по-редките случаи
до седмици, но не повече от месец. П. твърди, че все още не може да приеме
загубата, но реално е продължила живота си, започнала е нова връзка, родила
е още две деца, за които се грижи. При възпроизвеждане на паметови
съдържания, свързани с негативното събитие, не проявява видими симптоми
на дистрес, т.е. при нея не може да се разпознае посттравматично стресово
разстройство. При посттравматичното стресово разстройство се наблюдават
забележими промени в социалната, професионалната, семейната или други
област на функциониране, което включва: повтарящо се неволево, натрапчиво
припомняне на травмиращото събитие, поС.ни мисли за травмата, кошмарни
сънища. Освидетелстваното лице съобщава за аналогичен феномен, който
психиатърът счита, че касае реакция на личността към случилото се. Голяма
част от самооценката при П. е вложена във външни неща и потребността от
ангажиране на вниманието на околните към себе си я предразполага към
показност на чувствата и драматизиране на преживяванията. Не е потърсена
нито психиатрична помощ, нито друга специализирана помощ. При втората
група симптоми на посттравматичното стресово разстройство е налице
повишена емоционална възбудимост – разстройства на съня, гневни,
агресивни изблици, затруднена концентрация на вниманието, изострена
бдителност, преувеличени реакции на уплаха. При П. не се отчитат клинично
значими промени в настроението и когнитивни нарушения при стрес. Третата
група симптоми е свързана с поведение на поС.но избягване на хора, места и
предмети, припомнящи травмата и социална изолация, стигаща в крайните си
форми до изоставяне на семейството и дома. При П. след случилото се се
констатира бърза преориентация от травмата, тя е продължила живота си,
8
родила деца, приема подкрепата на майка си. Вещото лице счита, че тя е
успяла да премине през различните етапи на тъгуване след загубата на
близък. Не са констатирани свързани със стрес психични разстройства или
други, при които стресът може да се разглежда като отключващ фактор в
причинна връзка със събитието. При нея не се е наложило и няма нужда и към
момента да се прилага лечение с психотропни лекарствени средства.
Физическата липса на бащата засяга чувството за собствена ценност у П., но
това са психологически проблеми – интраличностни конфликти, а не
психично разстройство.
Във връзка с оспорване на приложимото право са приложени
удостоверения за поС.ен и настоящ адрес на П. Н., и двата адреса в гр.
Плевен, както и удостоверения за поС.ен и настоящ адрес на П. Н. –
съответно с. Буковлък, с. Асеновци.
За претърпените вреди ищцата С. П. е уведомила ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, представител на ответното застрахователно дружество, с
молба – претенция вх. № 1372/19.03.2018 г., на която е отговорено, че
приложимо за случая е немското право, и от приложените документи не може
да се установят предпоставките за удовлетворяване на заявената претенция.
Отправена е молба-претенция с вх. № 2-7230/24.07.2018 г. до НББАЗ, на
която е отговорено, че компанията Булстрад ВИГ е дала мотивиран отговор,
поради което производството пред НББАЗ в качеството му на
Компенсационен орган се прекратява.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е пряк иск на пострадало лице пред застрахователя за
неимуществени вреди, за които застрахованият дължи обезщетение по силата
на гражданската отговорност съгласно приложимото към спора национално
право. В конкретния случай пътно-транспортното произшествие е настъпило
на територията на Германия, вредоносният резултат – смъртта на П. Н., също
е настъпил там. Приложимото право при наличието на международен
елемент, както е в случая, се определя по правилата на Регламент № 864/2007
г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно
приложимото право към извъндоговорни задължения /Рим ІІ/. Съгласно чл. 4,
пар. 1 от Регламента освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент,
приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от
9
непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата,
независимо в коя държава е настъпил вредоносния факт и независимо в коя
държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Съгласно
чл. 4, пар. 2 когато обаче и лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото
лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента
на настъпване на вредата, се прилага правото на тази държава, а в пар. 3 е
посочено, че когато от обстоятелствата по делото като цяло следва, че
непозволеното увреждане е явно по-тясно свързано с държава, различна от
посочената в параграфи 1 или 2, се прилага правото на тази друга държава.
Текстовете на чл. 4 следва да се тълкуват съобразно дадените разяснения в
съображение 17 към Регламента, гласящо, че приложимото право следва да
бъде определено въз основа на мястото, където е настъпила вредата,
независимо от държавата или държавите, в които биха могли да настъпят
непреките последици, както и в съображение 18, предвиждащо, че общото
правило следва да бъде принципът за приложение на правото на държавата, в
която е настъпила вредата, предвиден в чл. 4, пар. 1, а чл. 4, пар. 2 следва да
се разглежда като изключение от този принцип, тъй като създава специална
връзка, в случаите, когато обичайното местопребиваване на страните е в една
и съща държава. Чл. 4, пар. 3 следва да се разглежда като „клауза за
дерогация“ на чл. 4, параграфи 1 и 2, когато от обстоятелствата по случая е
видно, че непозволеното увреждане е явно по-тясно свързано с друга
държава.
При така разписаните правила относно приложимото право,
настоящият състав счита, че в случая същото следва да се определи съобразно
нормата на чл. 4, пар. 1 от Регламента – приложимо е правото на държавата, в
която е настъпила пряката вреда. Доводът във въззивната жалба, че ищцата
търпи болки и страдания вследствие смъртта на починалия П. Н. на
територията на Република България, където е нейното поС.но
местожителство, поради което вредите следва да се считат настъпили в
Република България, не може да бъде споделен. В тази връзка следва да се
съобрази Решение от 10.12.2015 г. по дело № С-350/14 на СЕС, задължително
по силата на чл. 633 ГПК, в което по направено преюдициално запитване е
дадено тълкуване на чл. 4, пар. 1 от Регламент № 864/2007 г. в смисъл, че
вреди, които са свързани със смърт на лице при ПТП, настъпило в държавата
членка на сезирания съд, и които са претърпени от негови близки роднини с
10
местопребиваване в друга държава членка, трябва да се квалифицират като
непреки последици от това произшествие по смисъла на посочената
разпоредба. Т.е. претърпяните от ищцата негативни субективни изживявания
от смъртта на загиналия й близък са непреки последици от произшествието,
които са без значение към определяне на приложимото право.
За определяне на приложимото право не може да бъде съобразено и
изключението на чл. 4, пар. 2 от Регламент № 864/2007 г., тъй като същото
изисква кумулативно и лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото
лице да имат обичайно местопребиваване в една и съща държава към
момента на настъпване на вредата, като в случая се твърди, че това обичайно
местопребиваване и на двамата е в България. Дефиницията на обичайно
местопребиваване на физическо лице е дадена в чл. 48, ал. 7 КМЧП – това е
мястото, в което лицето се е установило преимуществено да живее, без това
да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване
или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално
съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които
произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му
да създаде такива връзки. От обстоятелствата по делото не може да се
мотивира извода, че делинквентът има обичайно местопребиваване в
България. Видно от присъдата на Районен съд Олденбург наказателният съд
е констатирал, че обвиняемият П. Н. живее в Германия от 2014 г., заедно с
партньорката си, като има три деца. До ареста си на 21.03.2016 г. е работил
като хамалин, т.е. П. Н. се е установил да живее в Германия, където работи и
е създал семейство. Обстоятелството, че същият има регистриран поС.ен и
настоящ адрес в България не променя извода, че той има обичайно
местопребиваване в Германия, тъй като заявяването на поС.ен и настоящ
адрес на лицата е административно задължение по смисъла на чл. 90, ал. 1
ЗГР, без това да има отношение към фактическото установяване и създаване
на трайна връзка с друга държава. От показанията на разпитания свидетел Б.
Р. се установява и обстоятелството, че загиналият П. Русанов е работел в
Германия, поради което специалната връзка, налагаща изключение от общия
принцип за разглеждане на делото по мястото на настъпване на пряката вреда,
не е установена по делото. Не са налице и предпоставките на чл. 4, пар. 3 от
Регламент № 864/2007 г. – няма данни, които да сочат, че непозволеното
увреждане е по-тясно свързано с друга държава, различна от мястото на
11
произшествието, като в тази връзка следва да се има предвид, че
произшествието е настъпило в Германия, с автомобил с немска регистрация,
застрахован в немско застрахователно дружество, а елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане са установени с присъда на
немския съд. По тези съображения настоящият състав счита, че приложимо
към решаване на спора е немското право, в каквато насока е процедирал и
първостепенния съд.
Съгласно пар. 7, ал. 1 от немския Закон за движение по пътищата, ако
при управлението на МПС бъде причинена смърт, увреждане на тялото или
на здравето на човек, то собственикът е задължен да възстанови възникналите
от това вреди. Съгласно пар. 18, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, заедно с ползвателя на
автомобила отговорност носи и неговият водач, при наличие на
предпоставките на пар. 7, ал. 1 ЗДвП. Съгласно пар. 823, ал. 1 от Германския
граждански законник, уреждаща общата деликтна отговорност, всеки, който с
умисъл или поради небрежност противоправно е увредил живота, здравето,
свободата, собствеността или друго право на друго лице, носи отговорност за
това. Претенциите в германското законодателство съществуват паралелно,
като за разлика от пар. 18, ал. 1 ЗДвП, в хипотезата на пар. 823, ал. 1 ГГЗ
претендиращото лице трябва наред с предпоставките, които обосновават
наличие на отговорност, да изложи и докаже вина на увреждащото лице.
Безспорно се установява наличието на противоправно поведение на П.
Н., в резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на П. Н..
Между противоправното и виновно поведение на Николов, изразяващо се в
нарушаване правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда, е
налице пряка и непосредствена причинна връзка. Тези факти се доказват с
влязлата в сила присъда на наказателния съд по воденото наказателно
производство, имаща задължителен характер за гражданския съд – чл. 300
ГПК. С оглед на това са налице предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност по чл. 823, ал. 1 ГГЗ.
П. Н. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност" при ответното дружество. С оглед на това, третото увредено
лице може да предяви претенцията си за обезщетение и срещу застрахователя
по правилото на пар. 115, ал. 1 от Закона за застрахователния договор. За
обхвата на отговорността приложение намират пар. 249 и сл. ГГЗ. Съгласно
12
пар. 253, ал. 1 ГГЗ в случай на вреда, която не е имуществена, може да бъде
претендирано парично обезщетение само в предвидените в закона случаи.
Съгласно чл. 253, ал. 2 ГГЗ ако се претендира обезщетение за увреждане на
тялото, здравето, свободата или сексуалното самоопределяне може да бъде
претендирано справедливо парично обезщетение за вреди, които не са
имуществени. Съгласно константната съдебна практика /Федерален съд, Нов
юридически седмичник 1989, 2317, 2318/ преживелите починалия лица имат
право на обезщетение за болки и страдания само, когато преживяното
душевно страдание е патологично осезаемо и когато надвишават обичайните
негативни последици по отношение на здравословното съС.ие от един
трагичен случай /т.е. трябва да е налице увреждане на здравето поради шок,
вследствие на смъртта на близък, така наречените вреди, причинени от шок/.
Доказателствената тежест за наличието на вреди от преживян шок е за
преживелите лица.
Спорът в настоящият случай се изразява в това има ли ищцата право на
обезщетение за вреди от смъртта на починалия при ПТП П. Н.. От
показанията на разпитания свидетел Русанов се установява, че на ищцата П. й
е много тежко от загубата на баща й. Показанията на този свидетел са неясни,
неконкретни, не могат да бъдат ползвани като достоверен източник на
информация относно създадена трайна и дълбока емоционална връзка между
ищцата и П. Н., последица от която е настъпването на сериозни болки и
страдания по интензитет и продължителност за П. от неговата загуба.
Изготвената съдебно психиатрична експертиза във въззивното производство
констатира, че П. е преминала през различните етапи на тъгуване след загуба
на близък, но е преработила чувствата си и се е преориентирала от травмата.
По нейни данни от седем години тя се е устроила във Франция, където е
създала семейство, има две деца, за които се грижи, като при преодоляване на
загубата е срещнала подкрепата на майка си. При отговор на загубата на
значим близък като преходно психично разстройство може да се разглежда
острата стресова реакция, която не представлява заболяване и е с
продължителност по-малка от един месец. При отсъствие на дълбочина на
чувствата според вещото лице в клиничен аспект не възниква съмнение за
свързано със стрес психично разстройство. Вещото лице е анализирало
групите симптоми, свързани с посттравматично стресово разстройство,
каквито симптоми понастоящем не открива у ищцата. При тези констатации
13
на вещото лице, подкрепени и от показанията на разпитания свидетел може
да се направи извода, че не са налице извънредни обстоятелства и увреждане
на здравето на ищцата, които да дават основание да й бъде признато право на
обезщетение за нематериални вреди. Преживяното от нея душевно страдание
от загубата на П. Н. не надвишава обичайните стрес и тъгуване, то е
преодоляно, понастоящем няма наложителност от прилагане на лечение с
лекарствени средства.
С оглед на това, че върху ищцата е доказателствената тежест да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
действително претърпените от смъртта на Николов вреди, настоящият състав
приема, че от така събраните доказателства не може да се обоснове извод за
патологично осезаемо душевно страдание над обичайните негативни
последици, не се доказа това събитие да се е отразило на ежедневието й,
поради което не може да се приеме, че претърпените вреди са изключителни
и сериозни по интензитет и продължителност, за да се счете, че подлежат на
обезщетяване по справедливост.
По тези съображения настоящият състав споделя извода на
първостепенния съд, че на ищцата следва да бъде отречена материално
правната легитимация да получи обезщетение за неимуществени вреди от
загубата на загиналия П. Н., ведно акцесорната претенция за заплащане на
лихва за забава върху него. Това налага потвърждаване на обжалваното
решение като правилно и съобразено с материалния закон.
При този изход на делото, жалбоподателката следва да заплати
разноски на ответника по жалба в размер на 6849,82 лв., от които 200 лв. –
заплатено възнаграждение за вещо лице и 6649,82 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10/14.02.2022 г., постановено по т.д. №
112/2020 г. на Окръжен съд Плевен, допълнено с Решение № 63/06.07.2022 г.
по същото дело на Окръжен съд Плевен в обжалваната част.
ОСЪЖДА С. В. П., ЕГН ********** от с. Буковлък, общ. Плевен да
14
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ХУК24“ АГ , вписано в
търговския регистър с № HRB3240, с адрес гр. Кобург, п.к. 96440, ул. Вили-
Хусонг, 2, Германия, съдебен адрес гр. София, ул. Хан Крум, 25, ет. 1,
Адвокатско дружество „Добрев и Люцканов“ сумата от 6849,82 /шест
хиляди осемстотин четиридесет и девет лева и 82 ст./ лева,
представляваща разноски за въззивното производство – възнаграждение за
вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15