РЕШЕНИЕ
Номер 3953 21.10.2019г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV
граждански състав
На двадесет и първи октомври две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание на 19.09.2019 г. в следния
състав:
Председател:
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
2244 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 128,
т. 2, чл. 215, ал.1 вр. с чл. 245, ал. 2 от Кодекса
на труда и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
Д.Г.М., ЕГН **********,*** твърди, че независимо, че полагал труд по трудово
правоотношение, работодателят „Пимк“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Марково, обл.Пловдив,
м.Захаридово № 043а не му заплатил сумата от 1340лв.,
дължими за периода м.септември 2010г. – м.януари 2011г., както и сумата от
5686лв. – дневни командировъчни пари за командироването му в ************.
Ищецът твърди, че по силата на сключен трудов договор
от ***** г.
между него и ответното дружество, работил
на длъжност „****" ********. Трудовото
му правоотношение било прекратено
на **** г., като **** г. работил и изпълнявал задълженията си по трудовия
договор.
По силата на така сключения между тях трудов
договор ответното дружество следвало
ежемесечно да му заплаща трудово възнаграждение под формата на т. нар. заработка, която включвала полагащото му се трудово възнаграждение и командировъчни-дневни пари за работата
му в чужбина, в различни *********.
Заплащането от ответното
дружество ставало след представяне на отчети за извършената транспортна дейност, въз основа на които се определяло
възнаграждението за съответният
период. Страните, в които
бил командирован в процесния период, са: ******, ****** ****** и ******. Претенцията
за командировъчни дневни
пари е подневно в размер на 55 евро. Определеният
размер на командировъчни дневни
пари-на ден 55 евро се отнася еднакво за посочените по-горе страни на ЕС. Определянето на този размер е в резултат на уговорка между страните по трудовото
правоотношение и същите се дължат
за единична езда, съгласно разпоредбите
на приложение № 2 към
„Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина".
Претендираното трудово
възнаграждение по силата на
трудовия договор с ответното
дружество за процесния период, помесечно
е:
за м.юни 2017 г.- 460
лева
за м.юли 2017 г.- 460
лева
за м. август 2017 г.- 460
лева
за м.септември 2017 г.- 460
лева
за м.октомври 2017 г.- 460
лева
за м. ноември 2017 г.- 460
лева
за м. декември 2017 г. - 460
лева
за м.януари 2018 г.- 510
лева
За периода от 04.06.2017 г. до 13.09.2017 г. не му били изплатени 1180
лева. След това ползвал 30 дни неплатен отпуск до ***** г.
За периода от 17.10.2017 г. до 24.01.2018 г. ответното дружество
отказало да му изплати сумата в размер от 3586 лева.
И така ответното
дружество до прекратяване на трудовия договор му дължи общо сумата от 4766 лева-представляваща неизплатено трудово възнаграждение и командировъчни за посочените периоди.
При срещата със служители от счетоводния
отдел при прекратяване на договора, поискал справка
на хартиен носител за това как са формирани
трудовите му възнаграждения за съответните периоди и на каква база му се удържат тези
суми от трудовото възнаграждение. Такава информация
му била представена на две листчета от кубче.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, по силата
на което:
-Да осъди ответното дружество да му заплати
сумата в размер на 233,64 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение в брутен размер и командирвочъни за период от 04.06.2017 г. до 24.01.2018 г., сумата от 287,34лв. – обезщетение за забава от падежите
на неизплатените трудови възнаграждения до плащането им, ведно със законова
лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране
на исковата молба, до окончателното изплащане, както и направените от разноски
по настоящото производство.
Ответникът е
депозирал отговор на исковата молба в предоставения му едномесечен срок. Счита, че предявените обективно съединени искове са по същество неоснователни и ги оспорва както по основание, така и по размер. С оглед на това, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Ищецът е работил на трудов договор в «ПИМК»ООД, на длъжност **** на товарен автомобил за периода от 23.01.2015 г. до 05.02.2018 г. Трудовият му договор е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно
съгласие на страните. През този период същият е командирован от работодателя да изпълнява различни курсове в чужбина. Дружеството е
начислило и изплатило на ищеца
в пълен размер и без забавяне
полагащите му се трудови възнаграждения, включително командировъчни пари, съгласно нормативните изисквания на чл. 31, ал. 1, от НСКСЧ, съгласно
единни ставки, определени в
Приложение №3 към чл. 31, ал 1, НСКЧ.
В исковата молба ищецът не е конкретизирал точно размера на искането
си. Не става ясно как точно е определен размерът на дължимата неизплатена част, според ищеца, от месечните му трудови
възнаграждения за целия
период на действие на трудовия договор, а е посочена само една обща сума. Освен това, не става ясно каква част от претендираната от ищеца парична сума е за неизплатени трудови възнаграждения и каква част е за командировъчни пари за извършените
от него международни курсове,
като не се отчита обстоятелството, че командировъчните
пари се дължат на ден през времето на командировка, не
се разбира как е образувана
чисто математически претендираната сума и на какво юридическо основание стъпва.
При така предявеният
от ищеца иск следва, че няма как да се определи дали получените
от него трудови възнаграждения
и командировъчни пари са в пълен размер или не.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се спори
между страните, а и от представените в
тази насока писмени доказателства – трудов договор № ****** г. на ищеца, е
видно, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника от **** г. до **** г. считано от която дата трудовото му
правоотношение било прекратено на основание чл.325,
ал.1, т.1 от КТ – по взаимно
съгласие на страните.
От приетите
по делото основно и допълнително заключение на съдебно- счетоводната експертиза
се установява, че през процесния период ищецът е бил
командирован в ************ по силата на командировъчни заповеди – съответно в
периода 04.06.2017 г. – 13.09.2017 г. – за 101 дни /Заповед за командировка № *************
г./ и в периода 17.10.2017 г. – 18.01.2018 г. – за 93дни /Заповед за
командировка № *******г./ . Начислените от работодателя командировъчни дневни
пари били в размер на 27 евро дневно –
за единична езда и били определени на база на Наредбата за командировките и
специализациите в чужбина. Съдът не възприема наведеното от ищеца съображение,
че страните по трудовото правоотношение били уговорили размер на дневните пари
от 55евро. От представения трудов договор се установява, че било уговорено
работодателят да заплаща дневни командировъчни пари съгласно посочения в
наредбата размер, но не и по – голям такъв. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че работодателят начислявал именно по 27
евро дневно или по 54лв. В. л. е
посочило, че работодателят изплатил авансово на ищеца за процесните
командировки сумата от 25401,65лв., признал разходи в общ размер от 24867,17лв.
/ в т.ч. 12466лв. – банков превод с основание командировъчни и 10922,60лв. –
банков превод с основание командировъчни и заплати/ или разликата възлиза на
534,48лв. – сума, която била изплатена в повече на ищеца. Вещото лице
установило и че заплатите за м.декември 2017 г. в размер на 365,24лв. и
м.януари 2018 г. в размер на 402,88лв. не били изплатени на ищеца, а останалите
заплати за периода м.юни 2017 г. – м.ноември 2017 г. били изплатени със
закъснение, като обезщетението за забава възлиза на 287,34лв.
Предвид
липсата на спор, както и предвид заключението на съдебно- счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като безпристрастно, изготвено с необходимите
знания и опит и неоспорено от страните, съдът намира, че ищецът е полагал труд
по трудовото правоотношение през процесния период,
като нему се дължи трудово възнаграждение и командировъчни пари в посочения
размер. Ето защо и предвид липсата на доказателства, при лежаща върху ответника
доказателствена тежест, да установи плащане на тези
трудови възнаграждения и обезщетение, съдът намира иска за доказан по основание
и размер, поради което същият ще се уважи изцяло.
С оглед
уважаване на главния иск, ще се уважи и акцесорната
претенция и на ищеца ще се присъди главницата, заедно със законната лихва върху
нея от 08.10.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й
изплащане.
Ответникът
следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в
размер на 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът претендира
разноски, но предвид изхода на спора, такива не следва да му бъдат присъдени.
На основание
чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати сумата от 100 лв.- ДТ, както и
60 лв. разноски за ССЕ.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Пимк“ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Марково, обл.Пловдив, м.Захаридово № 043а ДА ЗАПЛАТИ
НА Д.Г.М., ЕГН **********,***, СУМАТА 233,64лв., представляваща неизплатени
трудови възнаграждения на ищеца за м.декември 2017г. и м.януари 2018 г. и командировъчни дневни пари за период от 04.06.2017 г. до 24.01.2018 г, СУМАТА 287,34лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на неизплатените трудови възнаграждения и командировъчни пари,
дължими за периода м.юни 2017 г. – м.ноември 2017 г., което обезщетение се
дължи за периода от падежа на задължението на работодателя до датата на
погасяване чрез плащане на тези задължения, заедно със законната лихва върху
главницата от 233,64лв., начиная от 08.10.2018 г., до
окончателното й изплащане, КАКТО и направените разноски за производството по
делото в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА „Пимк“ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Марково, обл.Пловдив, м.Захаридово № 043а ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, ПО СМЕТКА НА ПРС СУМАТА 100 лв. – държавна такса, както и
сумата от 60 лв. - разноски за ССЕ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава
Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ