№ 106
гр. Пловдив, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20245001000054 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №309 от 10.07.2023 г.,постановено по т.д.№504/2022 г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив,XXIII-ти състав,са отхвърлени предявените от
“М.”ООД,ЕИК ....,с.М.”, със съдебен адрес:гр.П.”36,ет.5,офис 4-адв. Д.-М.а и
адв. М.,против “В.”ЕООД, ЕИК ...., с.Б.”№14 искове за заплащане на:
-сумата 1100 лв.,дължима по фактура №**********/10.11.2021 г.,ведно с
обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното
изплащане;
-сумата 27 360 лв.,дължима по фактура №**********/10.11.2021 г.,ведно
с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното
изплащане;
-сумата 89,22 лв.,представляваща обезщетение за забава за периода
11.11.2021 г.-29.08.2022 г. върху сумата 1100 лв.;
-сумата 2219,29 лв.,представляваща обезщетение за забава за периода
11.11.2021 г.-29.08.2022 г. върху сумата 27 360 лв.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство-“М.”ООД-с.М.,с ЕИК ....,чрез
пълномощника му адв. Х. М..В жалбата е изложено становището,че
1
обжалваното решение е недопустимо,неправилно и
незаконосъобразно,постановено при нарушение на процесуалните и
материално правни правила и в противоречие със събраните по делото
доказателства.Развити са конкретни съображения за обосноваване на това
становище.Дружеството-жалбоподател поддържа довода,че на първо място
ОС-Пловдив е извършил процесуално нарушение,като се е произнесъл по
възражение за прихващане /съдебна компенсация/,което не е направено от
ответното дружество в настоящото производство.Според
жалбоподателя,възражението за прихващане е отбранително средство,с което
разполага ответникът в защитата си срещу предявения иск и прихващане
може да се направи,само ако е заявено изрично и се иска произнасяне по
основателността му,каквото развитие на производството в случая не е налице.
В жалбата се посочва,че в проведеното на 23.06.2023 г. съдебно
заседание е присъствал управителят на ответника “В.”ЕООД,който е оспорил
исковата претенция,но не е направил възражение за прихващане със
заплатения аванс по фактура №15123/30.03.2021 г. в размер на 77 083,33 лв. и
оспорването му на претенцията е единствено във връзка с цената на
доставката.Посочва се също,че процесната фактура №15895/10.11.2021 г. не е
била осчетоводена при ответника именно поради несъгласието му по
отношение на цената на доставката,без обаче да се оспорва получаването на
стоката и извършването на самата доставка.Твърди се от жалбоподателя,че в
посоченото съдебно заседание е налице изразено признание от страна на
ответника на обстоятелствата относно доставката на заявените торове и
затова съдът е следвало да приеме тези обстоятелства за безспорни и да не ги
обсъжда при постановяване на решението си,съответно да отдели същите
обстоятелства като безспорни между страните с нарочно определение-
нещо,което първоинстанционният съд не направил и това според
жалбоподателя съставлява процесуално нарушение.
На следващо място,жалбоподателят оспорва извода на
първоинстанционния съд,че не е доказано извършването на доставката по
фактура №15895/10.11.2021 г.Счита същият извод за неправилен и
противоречащ на признанието от страна на ответника,че е получил заявените
количества тор.Намира още,че съдът неправилно и при липсата на възражение
е приел,че с авансовото плащане,за което е издадена фактура
№15123/30.03.2021 г. напълно се погасява вземането на ищеца по фактура
№15897/10.11.2021 г.Сочи,че авансовото плащане е послужило за погасяване
на задължението по фактура №15895/10.11.2021 г. и по тази причина
оставащото задължение е в размер на 1100 лв.Погасяването на по-голямата
част от задължението по фактурата чрез авансовото плащане е поради реално
извършената доставка по тази фактура,както смята жалбоподателят.
И въз основа на поддържаните в жалбата аргументи,дружеството-
жалбоподател моли да бъде отменено от настоящата инстанция обжалваното
решение №309 от 10.07.2023 г.,постановено по т.д.№504/2022 г. по описа на
ОС-Пловдив,XXIII-ти състав и да бъдат уважени предявените по делото
искове.
От страна на въззиваемия “В.”ЕООД-с.Б.,с ЕИК .... не е подаден в
2
законния срок писмен отговор на въззивната жалба.В съдебно заседание,чрез
управителя си В. В.,въззиваемият е заявил,че оспорва въззивната жалба,но не
оспорва доставката и получаването на стоката.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от
страна /от ищеца в първоинстанционното производство/,имаща правен
интерес да обжалва конкретното решение с оглед постановения с него краен
резултат и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по
чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и
преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло
с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд
намира,че решението е процесуално допустимо,тъй като с него
първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените от ищеца
искове,които също намира за допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският
апелативен съд приема следното:
По т.д.№504/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,XXIII-ти
състав,са предявени от “М.”ООД с ЕИК .... против “В.”ЕООД с ЕИК ....
обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по
чл.327,ал.1 ТЗ във вр. с чл.318,ал.1 от ТЗ и по чл.86,ал.1 от ЗЗД,като е
поискано от ищеца да бъде осъден ответника да му заплати следните суми:
-сумата от 1100 лв. с начислен ДДС,представляваща неизплатена цена по
извършената доставка на стоки,за която е издадена фактура
№**********/10.11.2021 г.,както и сумата от 89,22 лв.,представляваща
обезщетение за забава върху посочената главница за периода от 11.11.2021 г.
до 29.08.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;
-сумата от 27 360 лв. с начислен ДДС,представляваща неизплатена цена
по извършената доставка на стоки,за която е издадена фактура
3
№**********/10.11.2021 г.,както и сумата от 2219,20 лв.,представляваща
обезщетение за забава върху главницата по същата фактура за периода от
11.11.2021 г. до 29.08.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаването на исковата молба до
окончателното плащане.
Така предявените искове са основани на следните твърдения,изложени в
исковата молба,а именно:
Ищецът твърди,че между него и ответното дружество са налице
търговски правоотношения,по силата на които за ищеца е възникнало
задължението да достави на ответника стоки-агропрепарати /тор/,в
определените от страните количество,качество и срокове,а за ответника-
задължението да заплати дължимата за доставените препарати сума.Твърди,че
ответното дружество е заявявало стоките,а ищецът е доставял същите в
уговорения срок,количество и качество и за извършените доставки били
издадени счетоводни фактури с начислен ДДС.Ищецът сочи,че между него и
ответника няма сключен рамков или друг вид договор относно извършените
доставки,като всяка една доставка представлява отделно договорно
правоотношение,материализирано в представените по делото и описани в
исковата молба фактури.Плащането на цената по така доставените стоки
следвало да бъде направено от ответника с платежно нареждане по банков път
на падежа на фактурите,който е в деня на издаването им.Ответникът
“В.”ЕООД приел стоките,осчетоводил фактурите за доставките,но не заплатил
на ищеца цената на доставените стоки по следните фактури:
-фактура №**********/10.11.2021 г. с дължима по нея стойност от 1100
лв. с начислен ДДС.Както се твърди от ищеца,фактурата е за доставени 120
тона NPK 21-8-8 + ТЕ 1000 кг.,с единична цена от 650 лв.,на обща стойност от
78 000 лв.,с падеж на фактурата 10.11.2021 г.,като от общата стойност на
стоките бил приспаднат заплатен аванс,а именно аванс по фактура
№15123/30.03.2021 г. в размер на 77 083,33 лв.Съответно след приспадане на
заплатения аванс в посочения размер,общата дължима стойност на сумата по
фактура №********** от 10.11.2021 г. възлизала на сумата от 1100 лв. с
начислен ДДС.
-Фактура №**********/10.11.2021 г. на обща стойност 27 360 лв. с
начислен ДДС,която фактура била издадена за доставени 6 тона NPK 21-8-8 +
22SO3 BIG BAG 1000 кг.,с единична цена от 800 лв.,на обща стойност 4800
лв. и за доставени 18 тона амониев нитрат BIG BAGS,с единична цена от 1000
лева,на обща стойност от 18 000 лв.Съответно,както се твърди от
ищеца,общата стойност на сумата по тази фактура възлиза на 27 360 лв. с
начислен ДДС.
Твърди се още в исковата молба,че с оглед неизпълнението в
срок,респективно непогасяването на паричното задължение по доставната
цена на съответния падеж,по всяка една от фактурите,ответното дружество
дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане /мораторна лихва/ по
4
издадените фактура №**********/10.11.2021 г. и фактура
№**********/10.11.2021 г.,считано от датата,следваща датата на падежа до
датата на подаване на исковата молба,както следва:
-сумата от 89,22 лв. за периода от 11.11.2021 г. до 29.08.2022 г.,върху
сумата от 1100 лв. с начислен ДДС,по извършената доставка,за която е
издадена фактура №**********/10.11.2021 г.;
-сумата от 2219,20 лв. за периода от 11.11.2021 г. до 29.08.2022 г. върху
сумата от 27 360 лв. с начислен ДДС по извършената доставка,за която е
издадена фактура №**********/10.11.2021 г.
В срока по чл.367 от ГПК от ответника “В.”ЕООД не е подаден писмен
отговор на исковата молба,но в съдебното заседание,проведено на 23.06.2023
г.,ответникът,чрез управителя си В. В.,е изразил становище за
неоснователност на исковете по съображения,отразени в протокола от същото
заседание.
С обжалваното решение предявените искове са отхвърлени изцяло,като е
прието от първоинстанционния съд,че доставката по фактура
№15895/10.11.2021 г. не е осъществена и затова задължението по същата
фактура не би могло да се погаси със заплатения аванс по фактура
15123/30.03.2021 г. в размер на 77 083,33 лв.,съответно не може да се отчете и
направеното от ищеца прихващане по първата фактура,а следва с част от този
аванс да се погаси задължението по фактура №15897/10.11.2021 г. в размер на
27 360 лв. още към момента на възникването му.
В процесната въззивна жалба се поддържа довод за извършено от
първоинстанционния съд процесуално нарушение,водещо до недопустимост
на обжалваното решение и изразяващо се в това,че съдът се е произнесъл по
възражение за прихващане /съдебна компенсация/,което не е направено от
ответното дружество в настоящото производство.Този довод е
неоснователен.Действително,от ответника няма заявено по делото възражение
за прихващане,но и от страна на първоинстанционния съд не е извършено
произнасяне по незаявено от ответника възражение за прихващане.Мотивите
на съда,че заплатения от ответника аванс по фактура №15123/30.03.2021 г.
следва да се приспадне не от задължението по фактура №15895/10.11.2021 г.,а
от задължението по фактура №15897/10.11.2021 г. не налагат извод за
извършена съдебна компенсация,респ. за произнасянето по възражение за
прихващане,каквото не е било заявявано от ответника.За прихващането като
погасителен способ-било то съдебно или извънсъдебно,може да се
говори,когато става въпрос за прихващане на дадени еднородни насрещни
задължения /вземания/ до размера на по-малкото от тях,а в случая
първоинстанционният съд не е извършил прихващане на насрещни
задължения на страните в настоящия процес и мотивите му,на които е основан
крайния резултат,не обосновават извод за такова прихващане.Касае се само до
извършена от съда преценка авансовото плащане на ответника от кое от двете
му задължения по фактури №15895 и №15897 да бъде приспаднато.Тази
5
преценка не съставлява произнасяне по незаявено от ответника възражение за
прихващане и самото й извършване не води до недопустимост на
обжалваното решение.
И тъй като въззивният съд не намира основание за недопустимост на
атакувания първоинстанционен акт,то следва да извърши преценка по
правилността му в рамките на поддържаните в жалбата оплаквания в тази
насока.В това отношение въззивният съд приема следното:
По първоинстанционното дело са представени и приети като
доказателство двете фактури,на които са основани главните искови претенции
на ищеца,а именно:фактура №15895 от 10.11.2021 г. и фактура №15897 от
10.11.2021 г.И двете са издадени от дружетвото-ищец,а посочен в тях
получател е дружеството-ответник.Първата е издадена за доставка на 120 тона
NPK 21-8-8 + ТЕ 1000 кг.,с единична цена от 650 лв.,на обща стойност от 78
000 лв.,като от тази стойност е приспаднат заплатен аванс в размер на 77
083,33 лв. по фактура №15123 от 30.03.2021 г.,при което положение
остатъчната стойност на фактура №15895 е в размер на 1100 лв. с включен
ДДС.Втората фактура с №15897 от 10.11.2021 г. е на обща стойност от 27 360
лв. с начислен ДДС и е издадена за доставка на стоки /селскостопански
торове/,представляващи 6 тона NPK 21-8-8 + 22SO3 BIG BAG 1000 кг.,с
единична цена от 800 лв. и 18 тона амониев нитрат BIG BAGS,с единична
цена от 1000 лева.
И двете фактури са едностранно подписани само от съставителя им,но не
и от посочения в тях получател,поради което сами по себе си фактурите не
съставляват доказателство за наличието на облигационна връзка между
посочените в тях страни,както и за реалното извършване на фактурираните
доставки.Обаче,от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза,изготвено от вещото лице И.С.,неоспорено от страните и
кредитирано от съда като компетентно,обосновано и професионално
извършено,се установява,че фактура №15897 от 10.11.2021 г. е включена в
дневника за покупки на ответното дружество “В.”ЕООД в данъчен период м.
октомври-2022 г. и от дружеството е ползван данъчен кредит по тази фактура
в размер на 4560 лв.Тези действия на ответника съставляват признание от
негова страна на задължението по фактура №15897 и на получаване на стоката
по тази фактура.Затова следва да се приеме,че соченото от ищеца
облигационно правоотношение между него и ответника по тази фактура е
възникнало и доставката по фактурата е реално извършена,респ. стоката по
фактурата е получена от същия ответник и от негова страна се дължи
заплащане на цената на стоката,възлизаща според фактурата на сумата от
27360 лв. /с начислен ДДС/.Посочения в самата фактура падеж на плащането й
е 10.11.2021 г. и същият е настъпил,а ответникът,при лежаща върху него
доказателствена тежест за установяване плащането на паричното задължение
по тази фактура,не е ангажирал никакви доказателства в тази
насока,съответно на което съдът приема,че задължението по фактурата-
ликвидно и изискуемо,е останало неиздължено и претенцията на ищеца за
6
заплащането му е основателна.
Ответникът,чрез управителя си В. В.,е оспорил единствено размера на
паричното задължение по фактура №15897,поддържайки твърдението,че
първоначално била издадена от ищеца фактура на стойност от 12 000 лв.,а
впоследствие ищецът оттеглил издадената за тази стойност фактура и
изпратил на ответника друга фактура на стойност от 28 000 лв. /явно се има
предвид фактурата на стойност 27360 лв. доколкото тази стойност е много
близка до сочената от ответника сума от 28 000 лв./.Последната сума
ответникът е оспорил като размер,но не е ангажирал никакви доказателства за
установяване на твърдението си,че дължимата по фактурата цена на стоката е
в по-нисък размер от този,който е отразен в самата фактура.Напротив,както се
посочи по-горе,ответникът е отразил фактура №15897 в дневника за покупки
и е ползвал данъчен кредит по тази фактура на стойност от 27360 лв. и от това
следва извод,че е признал цялото задължение по фактурата в размера
му,отразен в самата фактура.
Другата фактура с №15895,както се посочи по-горе,не е включена от
ответника в дневника за покупки и по нея не е ползван данъчен кредит,но
следва да се вземе предвид обстоятелството,че по същата е налице заплатен от
ответника аванс,осчетоводен от дружеството-ищец по фактура
№15123/30.03.2021 г. /както е констатирано в експертното
заключение/,съответно приспаднат от общата стойност на фактура
№15895/10.11.2021 г.Така извършеното от ответника авансово частично
плащане по последната фактура по своето естество съставлява признание на
вземането на ищеца по тази фактура и на реалното извършване на доставката
по нея,респ. на възникването на правоотношението между страните по тази
фактура.Ответникът в рамките на настоящия исков процес не е изложил
никакви възражения и оспорвания относно задължението по тази
фактура.Поради това въззивният съд приема за доказано осъществяването на
доставката по същата фактура и за неправилен извода на първоинстанционния
съд,че тази доставка е неустановена.С оглед установяването й за ответника е
възникнало задължението да плати нейната цена в остатъчния й размер от
1100 лв. с ДДС след извършеното приспадане на платения аванс.Тази
остатъчна стойност е станала изискуема на датата на издаване на фактурата-
10.11.2021 г.,тъй като тази дата е посочена във фактурата и като падеж на
плащането.Не се установява такова плащане да е извършено от ответника на
същата дата,а и след това,поради което съдът намира за дължима и непогасена
сумата от 1100 лв.,съответно счита за основателна и предявената от ищеца
претенция за заплащането й.
С оглед забавата в плащането на главниците по двете процесни
фактури,ответникът дължи обезщетение за забава /мораторна лихва/ по тези
фактури,считано от датата следваща датата на падежа до датата на исковата
молба,т.е. за исковия период от 11.11.2021 г. до 29.08.2022 г.От заключението
на ССЕ-за се установява,че за този период размера на мораторната лихва
върху дължимата главница от 1100 лв. по фактура №15895/10.11.2021 г.
7
възлиза на сумата от 89,23 лв.,а размера на лихвата за забава върху главницата
от 27360 лв. по фактура №15897/10.11.2021 г. за същия исков период възлиза
на сумата от 2219,38 лв.Претендираните от ищеца суми за мораторна лихва са
в съответен размер от 89,22 лв. и 2219,20 лв. и тези акцесорни
претенции,предвид гореустановеното,се явяват основателни в пълния им
предявен размер.
С оглед всичко изложено по-горе се налага крайния извод,че
обжалваното решение на ОС-Пловдив,с което са отхвърлени предявените от
“М.”ООД против “В.”ЕООД осъдителни искове,е неправилно и като такова
следва да бъде отменено,като вместо това същите искове-за заплащане на
неиздължена цена на извършени доставки на стоки по процесните две
фактури и за заплащане на обезщетение за забава /мораторна лихва/ за
периода 11.11.2021 г.-29.08.2022 г. в съответен размер от 89,22 лв. и 2219,20
лв.,следва да бъдат уважени изцяло.
Наред с това,дължимите главници следва да се присъдят ведно със
законната лихва върху тях,считано от датата на подаване на исковата молба-
29.08.2022 г. до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното
производство в общ размер от 3261,90 лв.,съгласно приложен по
първоинстанционното дело списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Отново с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция ответникът
/настоящ въззиваем/ следва да бъде осъден да заплати на дружеството-
жалбоподател /ищец в първоинстанционното производство/ сумата от 615,37
лв. разноски за производството пред въззивната инстанция,представляващи
платена държавна такса по въззивната жалба.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №309 от 10.07.2023 г.,постановено по т.д.
№504/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,XXIII-ти състав,като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “В.”ЕООД с ЕИК ....,със седалище и адрес на управление
с.Б.”№14 да заплати на “М.”ООД с ЕИК ....,със седалище и адрес на
управление с.М.,п.к.....,ул.”М.”,следните суми:
-Сумата от 1100 лв. /хиляда и сто лева/ с начислен ДДС,представляваща
неизплатена цена по извършена доставка на стоки,за която е издадена фактура
№**********/10.11.2021 г.,както и сумата от 89,22 лв. /осемдесет и девет лева
и двадесет и две стотинки/,представляваща обезщетение за забава върху
8
главницата от 1100 лв. за периода от 11.11.2021 г. до 29.08.2022 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата
молба-29.08.2022 г. до окончателното й изплащане;
-Сумата от 27 360 лв. /двадесет и седем хиляди триста и шестдесет лева/
с начислен ДДС,представляваща неизплатена цена по извършена доставка на
стоки,за която е издадена фактура №**********/10.11.2021 г.,както и сумата
от 2219,20 лв. /две хиляди двеста и деветнадесет лева и двадесет
стотинки/,представляваща обезщетение за забава върху главницата по същата
фактура за периода от 11.11.2021 г. до 29.08.2022 г.,ведно със законната лихва
върху главницата от 27 360 лв.,считано от датата на подаването на исковата
молба-29.08.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “В.”ЕООД с ЕИК ....,със седалище и адрес на управление
с.Б.”№14 да заплати на “М.”ООД с ЕИК ....,със седалище и адрес на
управление с.М.,п.к.....,ул.”М.”, сумата от 3261,90 лв. /три хиляди двеста
шестдесет и един лева и деветдесет стотинки/,представляваща разноски за
първоинстанционното производство по т.д.№504/2022 г. по описа на ОС-
Пловдив и сумата от 615,37 лв. /шестстотин и петнадесет лева и тридесет и
седем стотинки/,представляваща разноски за въззивното производство по
възз.т.д.№54/2024 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9