№ 880
гр. Варна, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100501341 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на М. Д. М. чрез адвокат А.Р. срещу
постановление от 06.04.2022 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Дарина Сербезова –
Славова, с което е отказано да бъде прекратено изпълнително дело № 20188930400063.
В жалбата се твърди, че са налице предпоставките по член 433, алинея 1, точка 8 от
ГПК за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция, тъй като в
периода от образуване на изпълнителното дело до постъпилата последна молба на
взискателя на 03.02.2022 г. не са извършвани изпълнителни действия. Моли се за
прекратяване на посоченото изпълнително дело.
Взискателят по изпълнителното дело е депозирал отговор на жалбата, в който счита
същата неоснователна, като излага становище, че не е налице перемпция. Желае се
потвърждаване на отказа за прекратяване на изпълнителното дело.
Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 2 от ГПК към преписката са приложени
мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното пред него
изпълнително производство, както и съображения, че счита жалбата за неоснователна.
При преценка на допустимостта и редовността на така депозираната жалба и
съобразявайки нормите на ГПК, съдът констатира следното:
Изпълнително дело № 20188930400063 е образувано на 05.02.2018 г. по молба на
„Теленор България“ ЕАД /понастоящем с променено наименование на „Йеттел България“
ЕАД въз основа на изпълнителен лист № 5044 от 19.06.2017 г., издаден от Районен съд -
Варна по ч.гр.д.№ 4835/2017 г., по силата на който М. Д. М. е осъден да заплати на „Теленор
България“ ЕАД суми в размер на 396,16 лева.
Още с молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано налагане на запори
върху трудово възнаграждение или пенсия, банкови сметки, както и евентуално да бъдат
извършени описи на движими вещи на длъжника, находящи се в жилището му.
1
На 16.02.2018 г. е изпратено запорно съобщение за налагане запор върху банковите
сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД.
С молба от 23.01.2020 г. на взискателя е поискано налагане запор върху трудово
възнаграждение, а при липса на трудов договор – извършване на опис на движими вещи на
длъжника.
С молба от 03.02.2022 г. взискателят е направил ново искане за налагане запор върху
трудово възнаграждение, а при липса на трудов договор – извършване на опис на движими
вещи на длъжника.
С постановление на ЧСИ от 06.04.2021 г. по молба на длъжника ЧСИ е отказал да
прекрати изпълнителното дело на основание член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК.
Жалбоподателят М.М. длъжник по изпълнителното дело и на основание член 435,
алинея 2, точка 6, предложение второ от ГПК може да обжалва отказ на ЧСИ да прекрати
принудителното изпълнение. Жалбата е подадена в законовоустановения срок срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Според разясненията, съдържащи се в точка 10 от тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд, давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя/:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Последното изпълнителното действие, извършено по делото, според жалбоподателя, е
на 16.02.2018 г., което обаче не се потвърждава от материалите по изпълнителното дело.
Напротив, има подавани молби от взискателя с искане за извършване на изпълнителни
действия на 23.01.2020 г. и на 03.02.2022 г. Срокът за прекратяване на изпълнителното
производство по перемция започва да тече и респективно изтича от последното валидно
изпълнително действие, а по делото не бе установено между две изпълнителни действия да е
изтекъл двугодишния срок, определен в закона.
Също така следва да бъде отбелязано, че съгласно разпоредбата на член 3, точка 1 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците „Държавен вестник“
брой 28 от 24.03.2020 г./, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение
/13.05.2020 г./ процесуалните срокове по изпълнителните производства с изключение на
сроковете по производствата и делата съгласно приложението, спират да текат. Съгласно §
13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /“Държавен вестник“ брой 44
от 13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИПОРНСПП, продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародване на този
закон в ДВ – 14.05.2020 г. Следователно, срокът по член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК е
спрял да тече на 13.03.2020 г., като е продължил да тече от 22.05.2020 г. Поради това с
подаване на молбата на 03.02.2022 г., взискателят е поискал извършване на изпълнителни
действия преди изтичане на законоустановения за перемпцията двугодишен срок. Без
законопостановеното спиране, двугодишният срок би изтекъл на 24.01.2022 г., но тъй като е
бил спрян в посочения период, то остатъкът от него е продължил да тече, считано от
2
24.01.2022 г. и изтича на 01.04.2022 г. Следователно, към момента на подаване на молбата за
предприемане на изпълнителни действия на 03.02.2022 г., срокът по член 433, алинея 1,
точка 8 от ГПК не е изтекъл. С тази молба е проявена изискуемата от закона активност от
страна на взискателя, която поддържа висящността на изпълнителното производство, която
е налице и към момента.
Като последица от изложеното се явява извод за неоснователност на жалбата,
респективно отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство следва да бъде
потвърден.
По изложените съображения и на основание член 437 от ГПК, настоящият състав на
въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 06.04.2022 г. на частен съдебен изпълнител
Дарина Сербезова - Славова, с което е отказано да бъде прекратено изпълнително дело №
20188930400063 по молба на М. Д. М. ЕГН ********** от село Старо Оряхово – ********
Решението не подлежи на обжалване на основание член 437, алинея 4, изречение
последно от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3