Р Е Ш Е Н И Е
№ 59 / 3.6.2019г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
А Н Х дело номер........96............по описа
за...............2019................година
Производството по настоящото дело е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е
образувано по повод подадената жалба от Л.Д. Вълев против наказателно постановление № 02-31 от 06.03.2019 година на Началника отдел Рибарство и контрол – Черно
море гр. Бургас към Главна дирекция
Рибарство и контрол при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас скоето на същия жалбоподател за
извършено административно нарушение по
чл. 30 ал.3 т.1 от Закона за рибарство и
аквакултури е наложено административно наказание глоба в размер на
1 500 лв. на основание чл. 70 ал.1 от същия закон.
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му
административно наказание , като същият в жалбата си не оспорва , че е извършил съответното административно
нарушение за което му е наложено
и съответното административно наказание с горепосоченото наказателно
постановление , но твърди , от една страна , че извършеното от него адм. нарушение се явява
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и
затова моли съдът да отмени така обжалваното от него наказателно
постановление, а от друга страна твърди
, че е извършил адм. нарушение безвиновно
тъй като макар да го е извършил фактически , не е съзнавал , че има забрана за риболов ,
както и че адм. наказващия орган е извършил нарушения при приложението на
закова – в случая Закона за рибарството и аквакултурите тъй като неправилно е квалифицирал
извършеното от него адм. деяние , както и че по отношение на него са налице
многобройни смегчаващи вината му обстоятелства които показват явното
несъответствие между извършеното от него адм. деяние и наложеното му адм.
наказание които основание също влекат до
извода за отмяна на наложеното му адм. наказание.
В съдебно
заседание жалбоподателят посочен по- горе
редовно призован се явява лично ,
като същият чрез пълномощника си и
процесуален представител взема становище по жалбата като я поддържа като
твърди, че извършеното от него адм. нарушение е маловажно , като адм.
наказващия орган с издаденото от него наказателно постановление неправилно е
приложил материалния закон , тъй като за извършеното от него адм. нарушение следва
да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН и затова моли съдът да отмени
обжалваното от него наказателното
постановление .
За административнонаказващия орган редовно
призован се явява негов процесуален представител в
съдебно заседание , като същият по този начин взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно
постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съда да я
отхвърли изцяло и респ. да потвърди процесното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по
време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя Л.Д.В. наказателно постановление № 02-31 от 06.03.2019 година
на Началник отдел Рибарство и контрол- Черно море гр. Бургас към Главна дирекция Рибарство и контрол при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури гр. Бургас е издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение № В 0008427 от 08.09.2018 г., затова , че
на 08.09. 2018 г. в 12. 00 часа при извършване на проверка
се установило , че жалбоподателят
В. извършва любителски риболов на водоем язовир Камчия местност Боровете ,
различен от Черно море и река Дунав с
три броя въдици с макари и кукички , без да има уловена от него риба , с което жалбоподателят
е извършил нарушение на разпоредбата на
чл. 30 ал.3 т.1 от Закона за рибарството
и аквакултурите във връзка със Заповед №
РД 09 – 98 от 26.02.2016 г. на Министъра на земеделието и храните и за което адм.
нарушение на основание чл. 70 ал.1 от Закона
за рибарството и аквакултурите му е
наложено адм. наказание- глоба в минимален размер от 1500 лв.. и на основание чл. 90 ал.1 от ЗРА са отнети в полза на Държавата на собствените
на жалбоподателя Вълев – 3 броя въдици с
монтирани макари .
Горепосочената така приета за установена от съда
фактическа обстановка по делото се подкрепя от събраните по делото писмени
доказателства , така и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели О.Р. и Н.К. , които
се явяват очевидци на извършеното от жалбоподателя деяние от които може да се установи по категоричен начин, че
жалбоподателят е извършил приписваното
му административно нарушение , описано в наказателното постановление . По делото не се събраха никакви доказателства
в противна насока , че жалбоподателят не е извършител на процесното адм.
нарушение , нещо повече , събраха се само и единствено
доказателства , че жалбоподателя е
извършител на същото адм. нарушение ,нещо което и той сам признава в жалбата си
, за което правилно и законосъобразно му е
наложено и горепосоченото административно наказание.
Освен това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление което е
издадено въз основа на постановения АУАН не нарушават процесуалните разпоредби на чл.36 и сл. от ЗАНН вкл. и чл. 42 от ЗАНН – за АУАН и чл.
57 от ЗАНН – за наказателното постановление тъй като в тях точно е посочено извършеното
адм. нарушение , обстоятелствата при които то е извършено, това , че
жалбоподателят е негов извършител и са
приложени достатъчно доказателства , които го потвърждават и правилно е бил
приложен от адм. наказващия орган материалния закон – Закона за рибарството и аквакултурите / ЗРА /
и затова и съдът намира , че не е нарушена от адм. наказващия орган нито материалните
разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите във връзка с твърдяното от
жалбоподателя неправилно приложение на материалния закон и респективно
процесуалните разпоредби на ЗАНН и в случая и наказателното постановление се
явява напълно законосъобразно и правилно .
Затова съдът намира, че процесния АУАН
е правилно и валидно съставен при спазването на условията и сроковете на чл. 34
ал.1 от ЗАНН и чл. 36 и сл. от ЗАНН ,
като същото важи и за процесното наказателно постановление на основание чл. 52
и сл. от ЗАНН . В този смисъл
съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление и съответния
АУАН не нарушават процесуалните разпоредби
на чл.36 и сл. от ЗАНН вкл. и чл.
42 от ЗАНН и чл. 52 и сл. от ЗАНН тъй като в тях точно е посочено извършеното
адм. нарушение , обстоятелствата при които то е извършено, това , че
жалбоподателят е негов извършител и са
приложени достатъчно доказателства , които го потвърждават и затова и съдът
намира , че не е нарушена от адм. наказващия орган материалните разпоредби на ДОПК
и респективно процесуалните разпоредби на
ЗАНН и в случая и наказателното
постановление се явява напълно законосъобразно и правилно .Тука следва да се
спомене, че адм. наказващия орган и актосъставителя на АУАН са описали точно
извършеното от жалбоподателя адм. нарушение. Не се установиха никакви нарушения
в същите актове- АУАН и НП и съдът намира, че същите са издадени в изпълнение
на ЗАНН , като същите са издадени и в изпълнение и то точно на материалния
закон- ЗРА .По този начин съдът намира,
че не са налице нарушения на процесуалния закон при осъществяването на цялото
адм. наказателно производство образувано срещу жалбоподателя , както и не са
налице нарушения и на материалния закон – ЗРА .
Жалбоподателят твърди, че в случая за налагане на адм. наказание спрямо
него следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН понеже извършеното от
него адм. нарушение е маловажно и затова съдът следва да отмени обжалваното
наказателно постановление след като установи маловажността на същото. Съдът
намира, че следва да разгледа и направеното възражение от жалбоподателя и дали
случая е маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и дали понеже административнонаказващия орган не е
приложил същата разпоредба , въпреки , че е отчел липсата й , то съдът след
като намери, че са налице предпоставките
за това , само на това същото основание
да отмени наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че преценката на административнонаказващия
орган за
„ маловажност „ по смисъла на чл.
28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя се прави по законосъобразност и това същото подлежи на съдебен контрол и
тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали това е преценено по
законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на съдебен контрол от
страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция по съществото на спора . Дали случая е
маловажен съдът се ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая тази разпоредба чл. 9 ал.2 от НК и обстоятелствата изключващи отговорността са приложими и
към административнонаказателния процес. Затова същата норма- чл. 9 ал.2 от НК е обстоятелство изключващо
отговорност вкл. и адм. наказателната по
отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото настоящия съд намира, че в случая не следва
да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН понеже самото адм. нарушение е
формално и поради това съдът не може да прецени дали това формално съответно
процесно нарушение, респ. деянието е
общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН , тъй
като в случая съобразно по естеството му не може да се преценят неговите общественоопасни последици . В случая законът
е постановил, че с осъщественото от жалбоподателя действие в определения от
закона срок е достатъчно само неговото
наличие респ. извършване за да възникне съответната административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя , макар да не са увредени никакви права и съответно установения в страната правов ред
, нито пък съответни конкретни права , но то по своята форма е адм. нарушение .
Затова съдът намира, че въпреки , че по
делото няма никакви доказателства , че от извършеното от жалбоподателя
има настъпил вредоносен резултат по отношение на който и да било правен субект в
Р България и същото няма никаква обществена опасност, то с неговото формално
извършване законът е постановил, че същото е адм. нарушение . Съдът намира ,
че това извършено от жалбоподателя
наказуемо деяние не предполага настъпване на каквито и да са били вредни
последици, за да е възможно тяхната липса или незначителност да обуслови
приложението от настоящия съд на чл. 28 от ЗАНН по отношение на процесното
наказателно постановление. Затова и в случая съдът намира, че извършеното от
жалбоподателя е адм. нарушение и не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и
не може да се отмени и на това искано от жалбоподателя основание или и на
другите посочени в жалбата му процесното наказателно постановление .Нещо повече
тука следва да се спомене ,че наложената
на жалбоподателя адм. санкция е в най- минималния й размер по закон и не съществуват и основания нито за нейната
отмяна , нито за нейното намаляване .Затова в случая съдът намира, че следва да
потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
В случая съдът намира, че е установено по един
несъмнен и категоричен начин , че жалбоподателят е извършил горепосоченото адм. нарушение и
за което напълно правилно на същият жалбоподател
му е наложено административно
наказание за същото извършено от него
административно нарушение – имуществена санкция в минималния
размер предвиден в 70 ал.1 от ЗРА за такова адм. нарушение , а именно –в
размер на 1500 лв. , поради което същото
наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено изцяло.
Мотивиран
от гореизложеното Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло наказателно постановление № 02-31
от 06.03.2019 година на Началник отдел Рибарство и контрол- Черно
море гр. Бургас към Главна дирекция Рибарство и контрол при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури гр. Бургас което е издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение № В 0008427 от 08.09.2018 г.
против Л.Д. Вълев с ЕГН ********** същият с постоянен адрес *** , същият и със
съдебен адрес за връчване на призовки и съобщение - гр. Шумен,
п.к. 9700 ул. Добри Войников № 9-13 ет. 3 кантора № 32 чрез адвокат С.З. – С. с което на същия Л.Д. Вълев за извършено
административно нарушение на дата 08.09.2018 година по чл. 30 ал.3 т.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите във връзка със Заповед №
РД 09 – 98 от 26.02.2016 г. на
Министъра на земеделието и храните на
основание чл. 70 ал.1 от Закона за
рибарството и аквакултурите му е
наложено адм. наказание- глоба в минимален размер от 1500 лв.. и на основание чл. 90 ал.1 от
ЗРА са отнети в полза на Държавата на
собствените на жалбоподателя Вълев – 3
броя въдици с монтирани макари, като напълно законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: