№ 114
гр. Враца, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20211400500402 по описа за 2021 година
Въззивното дело е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от П. Ц.
П. от гр.Враца против решение №260343/02.06.2021г.на РС-Враца, постановено по
гр.дело №472/2021г., с което предявеният от жалбоподателя отрицателен
установителен иск по чл.439 от ГПК е бил отхвърлен като неоснователен.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, постановено
в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални
нарушения и при необоснованост. Поддържа се, че в нарушение на материалния закон
районният съд е приел, че влязлата в сила заповед по чл.410 от ГПК е основание за
прекъсване на давността. Позовавайки се и на мотивите по т.14 от ТР
№2/26.06.2015г.по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят развива доводи,
че ако искът по чл.422, ал.1 от ГПК не е бил предявен или ако е предявен след
изтичането на срока по чл.415, ал.1 от ГПК, давността не се счита прекъсната с
подаване на заявлението и издаването на заповедта за изпълнение, а за начало на
давностния срок се счета датата, на която вземането е станало изискуемо. Развиват се
също доводи, че в разглеждания случай погасителната давност е започнала да тече от
датата на падежа на настъпилите анюитетни вноски, съответно от датата на
предсрочната изискуемост на кредитите и тъй като не е била прекъсвана с подаването
на заявленията и с издаването на заповедите по чл.410 от ГПк, то към 29.12.2020г.тя
вече е била изтекла.
1
Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск с
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД-гр.София е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Развиват се доводи, че е налице съдебна практика, според
която влязлата в сила заповед за изпълнение се приравнява на влязло в сила съдебно
решение, поради което тя е основание за прекъсване на погасителната давност. Сочи си
също, че вземанията по издадените заповеди за изпълнение са станали изискуеми с
настъпването на крайния падеж на договорите, от които произтичат-съответно
19.03.2015г., 07.02.2017г. и 20.03.2016г., като кредиторът не се е възползвал от
възможността да обяви вземанията за предсрочно изискуеми. Иска се потвърждаване
на обжалваното решение.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
При извършената проверка по чл.267 от ГПК въззивният съд констатира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269
ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с
исковата молба на ищеца.
Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен от П. Ц. П. от гр.Враца против
„ЕОС МАТРИКС“ЕООД-гр.София, иск с правно основание чл.439 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по
изпълнителни листове, както следва: 1)по изп.лист от 01.10.20219г., изд.по ч.гр.дело
№2876/2019г.на РС-Враца; 2)по изп.лист от 30.08.201г., изд.по ч.гр.дело
№2877/2019.на РС-Враца; 3) по изп.лист от 30.08.2019г., изд.по ч.гр.дело
№2878/0291г.на РС-Враца, за събиране на вземанията по които е образувано
изпълнително дело №2020***0401297 на ЧСИ И. Ц..
В исковата молба се твърди, че по силата на издадените 3 бр.изпълнителни
листа, ищецът бил осъден да заплати на ответника суми за главници, лихви и разноски,
подробно описани молбата, произтичащи от договор за кредитна карта от 19.03.2013г.
и договор за цесия от 04.12.2017г.; от договор за банков потребителски кредит от
07.08.2013г. и от договор за банков потребителски кредит на физическо лице от
20.03.2013г. За събиране на вземанията по трите изпълнителни листа било образувано
изп.дело №2020***0401297 на ЧСИ И. Ц.. Както в исковата молба, така и в молба за
уточнени ена иска от 19.04.2021г. ищецът поддържа, че от датата на изискуемост на
всяко от вземанията до датата на образуване на изпълнителното дело, са изтекли
2
повече от 5 години и вземанията са погасени по давност, като през този период против
него не са предприемани действия по принудително изпълнение и погасителната
давност не е прекъсвана.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е бил връчен на ответника
„ЕОС МАТРИКС“ЕООД-гр.София, но от същия не е постъпил отговор. В проведеното
пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание на 26.05.2021г.
процесуалният представител на ответника е поддържал, че вземанията, за които е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №2876/2019г. действително са погасени по
давност, докато давността за вземанията, за които са издадени изпълнителни листове
по ч.гр.дело №2878/2019г. и ч.гр.дело №2877/2019г., не е изтекла.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и са
приложени ч.гр.дело №2876/2019г., ч.гр.дело №2878/2019г. и ч.гр.дело №2877/2019г.,
въз основа на които с обжалваното решение искът е бил отхвърлен. Изложени са
доводи, че издадените заповеди за изпълнение, въз основа на които са издадени и
изпълнителните листове, са прекъснали погасителната давност.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната
пълнота, при което приема следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.дело №2876/2019г.по описа на РС-Враца, въз
основа на подадено от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД-гр.София заявление, е издадена
заповед №1792 от 19.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
против длъжника П. Ц. П. за следните суми: 580,09 лв. главница по договор за
кредитна карта от 19.03.2013г. и договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 04.12.2017 г.; 314,26 лв. договорна лихва за периода от 19.03.2013 г. до
19.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 17.07.2019г., до окончателното й изплащане, и направените
по делото разноски в размер на 25 лв. държавна такса. Договорът за кредитна карта не
е приложен към делото, но в заявлението е посочено, че срокът на действие на
договора е до 19.03.2015г. В подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение заявителят „ЕОС МАТРИКС“ЕООД-гр.София не се позовава на
предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредитна карта.
С разпореждане №7379 от 01.10.2019г. по ч.гр.д.№ 2876/2019г. по описа на
ВРС съдът е констатирал, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника,
че в указания двуседмичен срок по чл. 414 от ГПК възражение срещу заповедта не е
постъпило и същата е влязла в законна сила и е разпоредил да се издаде изпълнителен
лист в полза на заявителя. Изпълнителният лист е издаден на 01.10.2019г.
Видно от приложеното ч.гр.дело №2877/2019г.по описа на РС-Враца, въз
основа на подадено от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД-гр.София заявление, е издадена
заповед №1780/ 18.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
3
против длъжника П. Ц. П. за следните суми: 1318,86 лв. - главница, дължима по
договор за банков потребителски кредит на физически лица от 07.08.2013г.; 606,17 лв. -
договорна лихва за периода от 30.12.2015г. до 07.02.2017г.; законната лихва върху
главницата, считано от 17.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски от 38,50 лева - държавна такса. Договорът за кредит не
е приложен към делото, но в заявлението е посочено, че срокът на действие на
договора е до 07.02.2017г. В подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение заявителят „ЕОС МАТРИКС“ЕООД-гр.София не се позовава на
предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит.
С разпореждане №6528/30.08.2019г. по ч.гр.д.№ 2877/2019г. по описа на ВРС
съдът е констатирал, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника, че в
указания двуседмичен срок по чл. 414 от ГПК възражение срещу заповедта не е
постъпило и същата е влязла в законна сила и е разпоредил да се издаде изпълнителен
лист в полза на заявителя. Изпълнителният лист е издаден на 30.08.2019г.
Видно от приложеното ч.гр.дело №2878/2019г.по описа на РС-Враца, въз
основа на подадено от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД-гр.София заявление, е издадена
заповед №1781/18.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
против длъжника П. Ц. П. за следните суми: 1488,05 лв. главница дължима по договор
за банков потребителски кредит на физическо лице от 20.03.2013г.; 647,78 лв. -
договорна лихва за периода от 01.07.2015 г. до 20.03.2016 г.; законната лихва върху
главницата, считано от 17.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноските
по делото от 42,72 лв. - държавна такса. Договорът за кредит не е приложен към
делото, но в заявлението е посочено, че срокът на действие на договора е до
20.03.2016г. В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение заявителят
„ЕОС МАТРИКС“ЕООД-гр.София не се позовава на предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за кредит.
С разпореждане № 6529 от 30.08.2019г. по ч.гр.д. № 2878/2019 г. по описа на
ВРС съдът е констатирал, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника,
че в указания двуседмичен срок по чл. 414 от ГПК възражение срещу заповедта не е
постъпило и същата е влязла в законна сила и е разпоредил да се издаде изпълнителен
лист в полза на заявителя. Изпълнителният лист е издаден на 30.08.2019г.
Както това се установява от приетите по делото удостоверение от 25.05.2021г.
и съобщение за образувано изпълнително дело от 29.12.2020г., и двете издадени от
ЧСИ И. Ц., peг. № ***, по молба на "ЕОС Матрикс" ЕООД с приложени към нея трите
изпълнителни листа, издадени по ч.гр.д №2876/2019г., ч.гр.д № 2877/2019г. и ч.гр.д
№2878/2019г. на Врачански районен съд, против длъжника П. Ц. П. е образувано
изпълнително дело №2020***0401297 по описа на ЧСИ Ц..
По делото не са представени доказателства дали по образуваното изпълнително
дело са предприемани действия по принудително изпълнение.
4
При така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с
исковата молба на ищеца.
Съдът е сезиран с предявен отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК,
предмет на спора по който е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение
за вземанията на ответника, поради погасяването им по давност. Въззивният съд
споделя напълно изразеното от районния съд разбиране, че за основателността на
предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на
вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който
период не е бил спиран или прекъсван.
В тежест на ищеца по иска по чл.439 от ГПК е да установи момента на
настъпване на изискуемостта на отричаното от него право, а в тежест на ответника е
при условията на пълно и пряко доказване, да установи съществуването на това право,
както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на
срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице
основания за спиране или прекъсване течението на давността.
В разглеждания случай вземанията, за които са издадени заповедите за
изпълнение и изпълнителните листове, са станали изискуеми както следва:
1)по договор за кредитна карта от 19.03.2013г., за които са издадени заповед
№1792 от 19.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и
изпълнителен лист от 01.10.2019г.по ч.гр.дело №2876/2019г. - на 19.03.2015г., на която
дата е крайния срок по договора;
2)по договор за банков потребителски кредит на физически лица от
07.08.2013г., за които са издадени заповед №1780/ 18.07.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист от 30.08.2019г по ч.гр.дело
№2877/2019г.- на 07.02.2017г., на която дата е крайния срок по договора;
3) договор за банков потребителски кредит на физическо лице от 20.03.2013г,
за които са издадени заповед №1781/ 18.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист от 30.08.2019г по ч.гр.дело
№2878/2019г.- на 20.03.2016г., на която дата е крайния срок по договора.
Въззивният съд приема, че изискуемостта на вземанията по трите договора е
настъпила на посочените дати както поради липсата на спор между страните по този
въпрос, така и с оглед обстоятелството, че в подадените заявления за издаване на
заповеди по чл.410 от ГПК „ЕОС МАТРИКС“ЕООД не се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост, а на настъпил краен падеж по трите договора.
Гражданският процесуален кодекс урежда заповедното производство като част
от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
5
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на
вземането, но съгласно чл.422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно
действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или
ако е предявен след изтичането на срока по чл.415, ал. 1 ГПК, давността не се счита
прекъсната със заявлението – в този смисъл т.14 от Тълкувателно решение
№2/26.06.2015г. по тълк.д №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая по делото не са налице данни след издаването на заповедта за
изпълнение да е предявен иск за установяване съществуването на процесното вземане,
поради което се налага изводът, че след настъпване изискуемостта на вземанията-
съответно 19.03.2015г., 07.02.2017г. и 20.03.2016г., давността не е била прекъсна с
депозирането на заявленията за издаване на заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК.
При това положение и съгласно разпоредбите на чл.110 и чл.111, б.“в“ от ЗЗД, считано
от посочените дати по отношение на вземанията за главница е започнала да тече
общата 5 годишна давност, а по отношение вземанията за лихви е започнала да тече
кратката 3 годишна погасителна давност.
Въззивният съд не споделя застъпеното от първоинстанционния съд становище,
че така започналата да тече от датата на изискуемост на вземанията давност, е
прекъсната с влизането в сила на издадените заповеди за изпълнение. Това становище,
както и посочената в подкрепа на него съдебна практика влизат в пряко противоречие с
мотивите по т.14 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че доколкото производството по издаване на
изпълнителен лист /заповедното производство/ има едностранен характер, то давността
не се прекъсва, а може да прекъсне само със започването на производство, в което
длъжникът участва, като това са или изпълнителното производство и то когато по него
са предприети действия по принудително изпълнение, или производство по чл.422 от
ГПК. По силата на чл.130, ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните
постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за
органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове, докато по силата на чл.290, ал.3 от ГПК касационните
решения не представляват задължителна съдебна практика, поради което по спорния
въпрос „прекъсва ли давността влязлата в сила заповед за изпълнение“, приложение
следва да намерят постановките именно на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по
тълк.д №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Следва да се посочи също, кредиторът може да прекъсне давността само с
действия по чл.116, б.“б“ и б.“в“ от ЗЗД, каквито не са подаването на заявление за
снабдяване с изп.лист в заповедното производство. Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД
е изключителна и поради това тя не може да бъде тълкувана чрез аналогия (т. 14 от ТР
№ 2/2013 г. ОСГТК). Издадените заповеди са влезли в сила като последица от липсата
на подадени против тях възражения по чл.414 от ГПК, а не е осъществено основанието
6
по чл. 116, б. "б" или "в". Заповедите за изпълнение се ползват единствено с
изпълнителна сила и тъй като вземанията не са установени със съдебно решение по
чл.422 от ГПК, то и разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД не е приложима.
При възприетото от въззивния съд становище, че влезлите в сила заповеди за
изпълнение не са прекъснали започналата да тече от датата на изискуемост на
вземанията погасителна давност, следва извода, че останалите основания, на които
давността може да бъде прекъсната са тези по чл.116, б.“а“ и б.“в“ от ЗЗД- с
признаване на вземането от длъжника или с предприемане на действия по
принудително изпълнение. В разглеждания случай не е спорно, че вземанията не са
признати от длъжника, поради което давността не е прекъсвала на това основание. Не
са налице обаче и доказателства за прекъсването й с предприемане на действия по
принудително изпълнение. В мотивите към т.10 от Тълкувателно решение от
26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК е прието, че давността не се
прекъсва с факта на образуване на изпълнителното дело, а с предприемането на
първото по делото изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ. По тази причина и тъй като по настоящето дело не са събрани доказателства за
предприети изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ, то и
прекъсване на давността по смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД не може да се приеме за
настъпило.
Ето защо за вземанията по издадените по ч.гр.дело №2876/2019г. заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, погасителната давност е започнала да тече от датата
на тяхната изискуемост-19.03.2015г. и е изтекла на 19.03.2020г.за главницата и на
19.03.2018г.за лихвите.
За вземанията по издадените по ч.гр.дело №2877/2019г. заповед за изпълнение
и изпълнителен лист, погасителната давност е започнала да тече от датата на тяхната
изискуемост-07.02.2017г. и за главницата не е изтекла (би могло да изтече на
07.02.2022г), докато за лихвите е изтекла на 07.02.2020г.
За вземанията по издадените по ч.гр.дело №2878/2019г. заповед за изпълнение
и изпълнителен лист, погасителната давност е започнала да тече от датата на тяхната
изискуемост-20.03.2016г. и е изтекла на 20.03.2021г. за главницата и на 20.03.2019г.за
лихвите.
Предвид тези констатации, то предявеният иск по чл.439 от ГПК се явява
неоснователен по отношение вземанията на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД за главницата от
1318,86 лв., дължима по договор за банков потребителски кредит от 07.08.2013г., за
която сума са издадени заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.дело №2877/2019г.,
съответно е образувано изп.дело №2020***0401297 по описа на ЧСИ Ц.. По
отношение на всички останали вземания обаче искът се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен. В нарушение на материалния закон районният съд е отхвърлил
иска изцяло, поради което постановеното от него решение ще следва да бъде отменено
7
в частите му, с които искът е отхвърлен за вземанията извън главницата от 1318,86 лв.,
дължима по договор за банков потребителски кредит от 07.08.2013г., за която сума са
издадени заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.дело №2877/2019г., съответно е
образувано изп.дело №2020***0401297 по описа на ЧСИ Ц., съответно ще следва да
бъде потвърдено в частта му, с която искът е отхвърлен за посочената главница от
1318,86 лв.
При този изход на делото за производството пред въззивната инстанция
въззиваемата страна „ЕОС МАТРИКС“ЕООД следва да бъде осъдена да заплати на
въззивника П.П. деловодни разноски, съобразно уважената част от жалбата, в размер
на 518,52 лв., включващи заплатените от него държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че не са налице основания за намаляване на
заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение, тъй като практически то
съответства на предвидения в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г.за МРАВ
минимум.
В производството пред районния съд разноски не са присъждани.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260343/02.06.2021г.на Районен съд-Враца, постановено
по гр.дело №472/2021г., в частта му, с която предявеният от П. Ц. П. от гр.Враца
против "ЕОС МАТРИКС" ЕООД-гр.София отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, е бил отхвърлен за следните суми, за
събирането на които е образувано изп.дело №2020***0401297 по описа на ЧСИ И. Ц.:
1. По изпълнителен лист от 01.10.2019г. по ч. гр. д. № 2876/2019г. на ВРС - сумите
580.09 лв., представляваща главница по договор за кредитна карта от 19.03.2013 г. и
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.12.2017 г.; 314.26 лв. -
договорна лихва за периода от 19.03.2013 г. до 19.03.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 17.07.2019г. до
окончателното й изплащане, и направените по делото разноски в размер 25.00 лв.
държавна такса; 2. По изпълнителен лист от 30.08.2019г. по ч. гр. д. № 2877/2019г. на
ВРС – сумата от 606,17 лв. - договорна лихва за периода от 30.12.2015 г. до
07.02.2017г., дължима по договор за банков потребителски кредит от 07.08.2013г.,
както и направените по делото разноски от 38,50 лева - държавна такса; 3.По
изпълнителен лист от 30.08.2019г. по ч. гр. д. № 2878/2019г. на ВРС - сумите 1488,05
лв. главница дължима по договор за банков потребителски кредит на физическо лице
от 20.03.2013 г.; 647,78 лв. - договорна лихва за периода от 01.07.2015 г. до 20.03.2016
г.; законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и разноските по делото от 42,72 лв. - държавна такса,
8
И ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД-
гр.София, с ЕИК ***, че П. Ц. П. от гр.Враца, с ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ следните
суми, които са предмет на изп.дело №2020***0401297 по описа на ЧСИ И. Ц., рег.
№***: 1. По изпълнителен лист от 01.10.2019г. по ч. гр. д. № 2876/2019г. на ВРС -
сумите 580.09 лв., представляваща главница по договор за кредитна карта от 19.03.2013
г. и договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.12.2017 г.; 314.26 лв.
- договорна лихва за периода от 19.03.2013 г. до 19.03.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 17.07.2019г. до
окончателното й изплащане, и направените по делото разноски в размер 25.00 лв.
държавна такса; 2. По изпълнителен лист от 30.08.2019г. по ч. гр. д. № 2877/2019г. на
ВРС – сумата от 606,17 лв. - договорна лихва за периода от 30.12.2015 г. до
07.02.2017г., дължима по договор за банков потребителски кредит от 07.08.2013г.,
както и направените по делото разноски от 38,50 лева - държавна такса; 3.По
изпълнителен лист от 30.08.2019г. по ч. гр. д. № 2878/2019г. на ВРС - сумите 1488,05
лв. главница дължима по договор за банков потребителски кредит на физическо лице
от 20.03.2013 г.; 647,78 лв. - договорна лихва за периода от 01.07.2015 г. до 20.03.2016
г.; законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и разноските по делото от 42,72 лв. - държавна такса, ПОРАДИ
ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ПО ДАВНОСТ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260343/02.06.2021г.на Районен съд-Враца,
постановено по гр.дело №472/2021г. в останалата му част, с която предявеният от П.
Ц. П. от гр.Враца против "ЕОС МАТРИКС" ЕООД-гр.София отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, е бил
отхвърлен за сумата от 1318,86 лв. - главница, дължима по договор за банков
потребителски кредит от 07.08.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 17.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "ЕОС МАТРИКС" ЕООД-гр.София, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
П. Ц. П. от гр.Враца, с ЕГН **********, деловодни разноски за производството пред
възивната инстанция в размер на 518,72 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10