Решение по дело №387/2023 на Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

№434

 

гр. Враца, 14.12.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, I състав, в публично заседание на 15.11.2023 г. /петнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година/ в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

 

При секретаря Даниела Ванчикова и в присъствието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА  адм. дело № 387 по описа за 2023 г. на АдмС – Враца, и за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във вр. с чл. 284, ал. 1, вр. с чл. 285, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по предявен иск от  Е.О.М., изтърпяващ наказание „**“ в ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпени от него неимуществени вреди, причинени му от изтърпяване на дисциплинарно наказание „***“, за времето от 09.05.2023 г. до 14.05.2023 г., наложено със Заповед № Л-1270/26.04.2023г. на Началника на ***, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение на АдмС – Плевен.

В съдебно заседание ищеца лично и чрез процесуалният си представител, * В.Ф., назначен на основание чл.26, ал.2 от Закона за правната помощ поддържа предявения иск по чл.203 и чл.204, ал.1 от АПК във вр. с чл.284, ал.1 ЗИНЗС, като прави изменение на размера на претендираната сума от 10 000 лева на 5 000 лева.

Процесуалният представител на ищеца счита, че в резултат на незаконосъобразната заповед и нейното изпълнение, независимо от последващата ѝ отмяна, ищецът безспорно е претърпял вредите, за които претендира обезщетение и искът следва да се уважи, като при определяне на размера на исканата сума, предоставя на съда да го определи по справедливост.

              Ответната страна Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище гр.София, чрез надлежно упълномощеният си процесуален представител ** Г.Х. оспорва изцяло предявения иск , като неоснователен и недоказан. В писмен отговор по жалбата поддържа становище, че не е осъществен фактическият състав на отговорността по чл.284, ал.1 ЗИНЗС и не са настъпили вреди за ищеца, които да са пряка последица от отменената Заповед № Л-1270/26.04.2023г. на Началника на ***. Сочи, че в случаят ищецът е търпял ограничения, наложени с посочената заповед, на правно основание и следователно няма основание да се търси отговорност на ГДИН за вреди от незаконосъобразен акт. Излага, че неимуществените вреди не се предполагат, а подлежат на доказване на общо основание, като ищецът не е представил доказателства, които да установяват наличието на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС и моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Представителят на ОП – Враца дава мотивирано заключение за частична основателност на иска. Излага, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като е налице изцяло отменен от съда административен акт. Самото обстоятелство, че ищецът е изтърпял част от наказанието по отменената заповед сочи, че дискомфорта, породен от чувството, че не е извършил нарушението, за което е наказан и по-неблагоприятните условия, в които е бил поставен са пряка последица от незаконосъобразната заповед. Намира, че е претърпял вредите и следва да бъде обезщетен, но не в претендирания размер, който счита за много завишен, а в определен от съда по справедливост.

По делото са представени писмени доказателства. Изискано и приложено е АНД № 395 по описа за 2023 г. на АдмС - Плевен, предмет на разглеждане по което е било Заповед № Л-1270/26.04.2023 г. на Началника на ***.

Съдът, след преценка представените по делото писмени доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна  следното:

От фактическа страна се установява, че с Решение № 248/15.05.2023 г., постановено по адм. д. № 395/2023 г. на АдмС - Плевен е отменена като незаконосъобразна Заповед № Л-1270/26.04.2023г. на Началника на ***, с която на * Е.О.М. е наложено наказание „***” ***. По настоящото дело не подлежи на установяване и преценка законосъобразността на заповедта, тъй като по този въпрос има произнасяне и същата е отменена с влязъл в сила на 30.05.2023 г. съдебен акт, по предвидения от закона ред – чл.111 от ЗИНЗС.

Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона. Съгласно чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл. 284, ал. 1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.   

Според чл.205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл.285, ал.1 вр. чл.284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В конкретния случай ищецът твърди настъпване на неимуществени вреди от незаконосъобразен акт на длъжностно лице на ГД „Изпълнение на наказанията“ и като ответник се сочи Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Съгласно чл.12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ се явява пасивно легитимирана страна, т.к. представлява юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище в София на бюджетна издръжка, и осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото. Според чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН, респ. началникът на *** се явява длъжностно лице на ответника, т.е предявения иск е допустим, като предявен от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във чл.284, ал.1 във вр. с чл.285, ал. 1 и ал.2 от ЗИНЗС.

По силата на разпоредбата на чл.284 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража  от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона. В ал.1 на тази норма е посочено, че лишените  от свобода и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко  или унизително отношение, а в ал. 2 е доразвито понятието за нарушение по смисъла на първата алинея с посочване на конкретни хипотези, сред които: поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

С разпоредбата на чл.284, ал. 5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на чл.3, ал.1 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че основателността на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона;  настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. 

Съгласно т.8 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г., постановено по ТД № 2/2014г. на Общите събрания на I и II колегии на ВАС и Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС, отношенията между лишените от свобода от една страна и затворническата администрация от друга, не са равнопоставени, а са такива по упражняване на държавна принуда. Специализираните органи по изпълнение на наказанията са административни органи и осъществяват дейността си в изпълнение на предвидени в закона правомощия. Техните актове /включително заповедите за налагане на дисциплинарни наказания/ са актове по изпълнение на административна дейност.

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

 

Предвид изложеното, съдът счита исковата претенция за частично основателна. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

В случая следва да се вземат предвид фактът, че ищецът вследствие на незаконосъобразна заповед за настаняване в наказателна килия е търпял ограничения в по-голяма степен от присъщите за изтърпяване на наказанието му, като за конкретни негови преживявания не бяха ангажирани доказателства за преценка на техния интензитет. Действително за исковия период той е бил лишен от възможността да общува с останалите лишени от свобода, да получава хранителна пратка, да осъществява свиждане, да пазарува от лавка, както и от правото си да гледа телевизия и слуша радио, поради което настаняването е имало за него ……………………………………………………………………………………………………………... 

Така дължимото обезщетение във връзка с доказаните неимуществени вреди, в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо установените обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането, съответстващ на периода, в който ищецът е търпял негативни последици – 5 дни, предвид обстоятелството, че не е настъпило трайно увреждане на физическото и психическото му състояние, настоящият съдебен състав намира, че обезщетението следва да се присъди в размер на 300 лева, в какъвто искът се явява доказан. В останалата част до претендираната сума от 5000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ищецът Е.О.М. не е внесъл дължимата държавна такса по настоящото исково производство, която е в размер на 10 лева, на основание чл.2а, ал.1, т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, като посочената сума с оглед изхода на спора следва да бъде възложена в тежест на ответника, който следва да бъде осъден да я заплати в полза на бюджета на съдебната власт.

 Воден от горните мотиви, Административен съд - Враца

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция ”Изпълнение на наказанията” гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Е.О.М., изтърпяващ наказание „**“ в ***, сумата 300 /триста/ лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му от изтърпяване на дисциплинарно наказание „***“, за времето от 09.05.2023г. до 14.05.2023г., наложено със Заповед № Л-1270/26.04.2023г. на Началника на ***, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение № 248/15.05.2023 г., постановено по адм. д. № 395/2023 г. на АдмС - Плевен.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер от 5000 лева.

ОСЪЖДА Главна Дирекция ”Изпълнение на наказанията” гр.София ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Адм.съд –Враца сумата от 10.00 лева, представляваща дължимата държавна такса по настоящето производство.

 

Решението  подлежи на  обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните  пред тричленен състав на Административен съд - Враца.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: