Р Е Ш
Е Н И Е
№ 33
гр.
Силистра, 20 май, 2021 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина
Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова и с участието на Окръжния прокурор Теодор
Желев, като разгледа докладваното от
съдия Чернева КАНД № 14 по описа на съда
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на „Деяна Груп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Силистра,
ул. „Капитан Кръстев“ № 24, вх. Б, ет. 7, ап. 19, представлявано от П.И.Т.,
срещу Решение № 260223 от 13. 11. 2020
г. по АНД № 428 / 2020 г. на Районен съд–Силистра, потвърждаващо Наказателно постановление
№ 19-001141 / 30. 06. 2020 г., издадено от Директора на Дирекция
"Инспекция по труда"- Силистра.
Касаторът, действащ чрез адв.
Н. ***, счита, че решението на РС-Силистра е постановено при явна
несправедливост на наложеното наказание
- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК във вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Счита, че при индивидуализацията на наказанието не е
съобразена разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Акцентира, че показанията на
свидетелката А. А., на които се е позовал първоинстанционният съд, са неверни
относно посочената от нея дата на започване на работа на заведението. Счита, че
въз основа на тях и на останалите доказателства не може да се приеме за
опровергано твърдението на управителя на дружеството, че е била предприета
подготовка на документи за издаване на разрешение за работа на непълнолетното
лице. Сочи, че останалите нарушения на трудовото законодателство, за които е
било санкционирано дружеството, не са били за подобни на процесното нарушение и
не са били тежки. В касационната жалба се съдържа и оспорване на
първоинстанционното решение в частта за разноските, но след първоначалното
прекратяване на касационното производство и връщане на делото на районния съд
за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, приложими на основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, срещу постановеното определение не е подадена частна
жалба. С оглед на изложеното моли за отмяна на обжалваното решение в
частта, в което е потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление, и
намаляване на наложената имуществена санкция до минималния размер от 1500 лева.
Претендира и присъждане на минимално адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответната страна Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Силистра, чрез процесуалния си представител юриск. И.А.,
изразява становище, че жалбата е неоснователна. Моли за отхвърлянето ѝ и
за присъждане на разноски по делото за процесуално представителство.
Окръжният прокурор изразява
становище, че решението на районния съд е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред районния
съд е образувано по жалба на на „Деяна Груп“ ЕООД против Наказателно
постановление № 19-001141 / 30. 06. 2020 г., издадено от Директора на Дирекция
"Инспекция по труда"- Силистра, с което на касатора за нарушение на
чл. 303, ал. 3 от КТ и на основание чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000. 00 (три
хиляди) лева - за това, че е приел на
работа непълнолетно лице без да е искано и получено предварително разрешение от
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра.
За да постанови обжалвания
акт, РС-Силистра е възприел фактическите констатации на наказващия орган и
факта на извършване на нарушение на разпоредбата на чл. 303, ал. 3 от КТ. Съдът е констатирал, че актосъставителят и
АНО са действали в рамките на своята компетентност и че образуваното и водено
административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при
спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели
до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. Приел е за безспорно установено
обстоятелството, че към деня на проверката от служители на Д „ИТ“ Силистра 22.
05. 2020 г. св. А.А., родена на *** г., е работела като барман - сервитьор в
стопанисваното от търговеца заведение - кафе-аператив „Биберон“ в
гр.Силистра, без да е било дадено
разрешение от Инспекцията по труда. За да достигне до този извод, съдът е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност ангажираните по делото, допустими по
смисъла на НПК и ЗАНН писмени и гласни доказателства, както и наведените с
въззивната жалба възражения. Изложил е подробни аргументи защо приема за
достоверни и безпротиворечиви показанията на св. А. и св. Б., респ. защо приема
за неотносими показанията на св. Д. и защо не кредитира представеното от
управителя на дружеството пред Инспекцията по труда писмено обяснение от св. А.
от 23. 05. 2020 г. Приел е, че така установените факти отговарят
на възприетата квалификация, като е коментирал, че регламентираната от закона специална закрила
на полагания от ненавършилите 18 години лица труд е свързана с необходимостта
от по-високата им степен на защита спрямо останалите работници. Въз основа на
това, както и предвид наложените на
дружеството наказания за предходни
нарушения по неспазване изискванията на трудовото законодателство с влезлите в
сила НП № 19-000821/24.10.2018 г. и НП № 19-001039/26.09.2019 г., които не са
допринесли за съблюдаване на законоустановените правила от търговеца, съдът е
приел, че имуществената
санкция от 3000 лева е определена при съобразяване с критериите в чл. 27, ал. 2 ЗАНН.
Настоящият състав, след
проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на
оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 303, ал.
3 от КТ предвижда, че лицата от 16 до 18
години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки
отделен случай. Ал. 4 на посочения член предвижда, че условията и редът за
даване на разрешение за работа по ал. 3, на разрешение за работа на лица,
ненавършили 16 години, както и задълженията на работодателя за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд за лицата, ненавършили 18 години, се
уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на
здравеопазването. По силата на тази законова делегация е издадена Наредба № 6
от 24. 07. 2006 г. В чл. 16, ал. 1 от
наредбата е предвидено, че искането за получаване на разрешение за постъпване
на работа за всяко лице, ненавършило 18 години, се подава от работодателя,
който прилага към искането и набор от документи, удостоверяващи спазването на специфичните изисквания за
осигуряване на подходяща работна среда. Целта на производството е да се прецени
доколко работата ще е безопасна за лицето, доколко е съобразена с физическите и
психическите му възможности и дали няма да увреди здравето и да попречи на
правилното му физическо, нравствено и умствено развитие. Съгласно посочената
разпоредба от наредбата именно в тежест на работодателя е да инициира пред
инспекцията по труда производството по даване на разрешение за работа на
ненавършилото пълнолетие лице. В настоящия случай е установено, че при проверка
на 22. 05. 2020 г. в стопанисваното от касатора заведение непълнолетната А. А.
е работела като сервитьор без разрешение на инспекцията по труда, т. е.
касаторът не е изпълнил задължението си по чл. 303, ал. 3 от КТ. Поради
проявеното бездействие А. А. е започнала работа
без да бъде извършена задължителната преценка доколко работата е
подходяща за нея.
Изцяло неотносим към предмета
на административното обвинение и състава на нарушението, за което е
санкционирано дружеството, е фактът от кога ненавършилото 18 години лице е
започнало да работи в заведението - дали е от края на април или от първата
половина на май 2020 г., когато е оповестена
предстоящата отмяна на извънредното положение и са започнали действия по
подготовката на заведението за отваряне.
Колебанието в показанията на св. А. относно този въпрос по никакъв начин
не променя обстоятелството, че към 22. 05. 2020 г. същата вече е извършвала
трудова дейност без съответното разрешение на Д “ИТ“ и без трудов договор.
Неподкрепени с никакви доказателства са твърденията на управителя на
дружеството, че е била предприета подготовка на документи за издаване на
разрешение за работа на непълнолетното лице, но дори това да е било така – до
получаването на съответното разрешение лицето не е следвало да полага
труд. При това положение е правилен и
законосъобразен е извода на районния съд, че е налице нарушение на нормата на
чл. 303, ал. 3 от КТ и съответно е осъществен фактическият състав на
санкционната норма на чл. 414, ал. 1 от КТ, съгласно която, работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв.
Неоснователни са оплакванията
на касатора за наложено явно несправедливо наказание. Настоящата инстанция не констатира допуснати
нарушения при определянето на наказанието. Районният съд е изложил правилни и
подробни мотиви относно размера на санкцията, като е взел предвид от една
страна тежестта на нарушението, засягаща интересите на ненавършило 18 години
лице, а от друга - наложените на дружеството
наказания за предходни нарушения по неспазване изискванията на трудовото
законодателство с влезлите в сила НП № 19-000821/24.10.2018 г. и НП № 19-001039/26.09.2019
г. Налагането на наказание, което е над минималния размер, но все пак гравитира
в долната част на диапазона между 1500 и 15 000 лева, е необходимо
най-вече за постигане на целите на санкцията да стимулира дружеството към
спазване на установения правов ред, тъй като очевидно предприетите мерки от
административния орган и наложените санкции до момента са се оказали
недостатъчни. Необходимо е да се изтъкне също, че предходните нарушения, за
които е санкционирано дружеството, са били отстранени веднага след
установяването им и от тях не са произтекли вредни последици за работници и
служители, което е позволило прилагането на привилегирования състав на чл. 415в КТ. Предпоставки за прилагането на този състав в случая липсват, а поради
тенденцията дружеството да нарушава трудовото законодателство, налагането на
санкция над установения минимум е оправдано.
В заключение АС - Силистра
намира, че обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо. Същото е
постановено в съответствие с установените факти по делото и със закона, поради
което следва да се остави в сила.
Поради липса на подадена
частна жалба срещу Определение № 260008 / 02. 02. 2021 г. на РС – Силистра по
АНД № 428 / 2020 г., настоящата инстанция не би могла да контролира
правилността на оспореното решение в частта за разноските.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН (ред. ДВ бр. 94 / 2019 г.) на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в диапазона от 80.00 до 120 лева. В тази
връзка касаторът следва да заплати на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда", доколкото последната е юридическото лице на бюджетна
издръжка, към което принадлежи Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра (арг.
от чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствения правилник на изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" във вр. с § 1, т. 6 от ДР на
АПК), разноски в размер на 80. 00 лева.
За прецизност следва да се
коментира, че не са налице предпоставки за присъждане на адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на касатора по реда на чл. 38, ал.
2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА, както поради отхвърлянето на жалбата, така и
поради обстоятелството, че всички хипотези на чл. 38, ал. 1 от ЗА визират
оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие само на физически лица, но
не и на търговци, какъвто е касаторът.
Във връзка с гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260223 от 13. 11. 2020 г., постановено по АНД № 428 по описа за 2020 г. на Силистренския районен съд.
ОСЪЖДА „Деяна Груп“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. Силистра, ул. „Капитан Кръстев“ № 24, вх. Б, ет. 7, ап.
19, представлявано от П.И.Т., да заплати на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" разноски по делото в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(о.м.)
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ на съдия П.Георгиева-Железова по КАНД № 14 / 2021 г. по описа на
Административен съд-Силистра в частта, касаеща оставяне в сила на въззивното
решение за отмяна на имуществена санкция в размер над 1700 лева:
Не
подкрепям становището на мнозинството на съдебния състав при преценката за
материалната законосъобразност на наказателно постановление № 19-001141 от
30.06.2020 г. за размер от 3000 лева, като вместо това считам, че размерът на
санкцията следва да бъде определен на 200 лева над минимално заложения от 1500
лв. в чл. 414, ал. 1 от КТ, т.е. в размер на 1700 лева, поради следните
съображения:
Предмет
на делото е съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението, в
светлината на смегчаващи и утежняващи отговорността обстоятелства /чл. 27, ал.
2 от ЗАНН/.
В
предмета на делото не се включва въпросът – извършено ли е нарушение или не.
Нарушение на трудовото законодателство е прието за установено, че е извършено с
изпълнително деяние – допускане до работа на непълнолетно лице без
предварително представено разрешение от Д “Инспекция по труда“. В тази част
наказателното постановление е влязло в сила.
За
този род нарушения законодателят е предвидил диапазон от имуществена санкция от
1 500 лева до 15 000 лева.
В
процесния случай е потвърдена санкция в размер на 3000 лева, като е отчетено
допуснато от работодателя предходно нарушение на трудовото законодателство.
В
законодателството и в съдебната практика не са обективирани ясни и
последователни обективни критерии за технологията на преценка на съответствието
между тежестта на нарушението и стойностното му изражение. Не е изведен
измерител под формата на определен критерий – работна заплата, печалба за
търговци, приет праг минимален месечен доход, годишен гарантиран минимален
доход и др. При това положение при всяко дело, корелиращо с конкретна житейска
хипотеза, следва да се подхожда също конкретно, отчитащо спецификите.
Целите
на наказанието, заложени в чл. 12 от ЗАНН, са предупреждаване и възпиране на
нарушителя като в същото време то не бива да е тежко в степен,която да е
равностойна на фалит съобразно имущественото състояние на нарушителя.
Имуществените наказания би следвало да могат и да се заплатят от доходи на
функциониращи търговци.
В
процесния случай, според настоящия състав, са налице обстоятелства, които са
основание за определяне на наказанието в рамките на 200 лева над
законово-определените 1500 лева, тъй като:
Изпълнителното
деяние предполага засягане на гарантираните трудово-правни интереси на
непълнолетни лица, за които специализираният орган не е преценил предварително
дали трябва да му се разреши полагането на труд по индивидуалното
правоотношение. В случая непълнолетното лице е полагало труд като „сервитьор“ с
обичайно работно дневно време без натоварвания, различни от общоприетите за
обслужване на 5-6 маси /видно от данните в преписката/. Непълнолетната А.А.,
която е приета на работа без разрешение на контролния орган, към момента на
проверката-22.05.2020 г. е била на 17 години и 5 месеца като се има предвид, че
е родена на *** г., т.е. 7 месеца преди навършване на пълнолетие. Така
достигнатата възраст предполага достатъчна степен на зрялост, свързана с намаляване
риска от неблагоприятно трудово третиране.
В
същото време е установено, че приемането на работа е на 11.05.2020 г. - по
време на действие на ограничителни мерки по повод на пандемията COVID спрямо заведения за обществено хранене,
каквото стопанисва и нарушителят.
От
изнесените от процесуалния представител на касатора данни следва ,че
управителката на дружеството-работодател е прекратила дейност и работи извън
страната с оглед липсата на финансови възможности за дружеството.
Гореизложените
факти, преценени в съвкупност, според мен, обосновават извод, че санкция в
размер на 1700 лева, надвишаваща с 200 лева минимално заложената за този вид
нарушения, ще съответства на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.
По
изложените съображения подписвам решението с „особено мнение“.
СЪДИЯ: