О П Р Е Д Л Е Н И Е № …………………….
11. VІ. 2011 година,
Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на двадесет и девети
май, две хиляди и дванадесета година, в открито
съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР:А.К.
като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ
ТОТОЛАКОВА гражданско дело №5 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
обективно съединени искове за неизплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск и за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът
дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с правно
основание съответно чл. 224 от Кодекса
на труда и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, разгледани по реда на Общия исков процес,
уреден в част ІІ на Гражданския процесуален кодекс.
С искова молба М.Б.А.
ЕГН**********, живеещ в гр. К., Ракитовска община, на ул. К.№- с адрес за
призоваване във Велинград чрез адвокат ЙО.А. А., твърди против
РАКИТОВСКАТА ОБЩИНА, със седалище и адрес на управление в гр. Ракитово на
ул. “Иван Клинчаров” №57, представлявана от кмета Л. Д. П.,*** “заместник-кмет”. Сочи
още, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед на
кмета Л. Д. П. от 08. ХІ. 2011 година с №00139. Твърди, че при прекратяване на
трудовото правоотношение не му е заплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на общо 2 514.16 лева. Иска ответната община да
бъде осъдена да му заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер общо 2 514.16 лева ведно със законна лихва, считано от образуване
на делото на 05. І. 2012 година до окончателното изплащане на главницата.
Ищецът претендира и за лихва за забава за времето до предявяване на иска.
В проведено на 29. V. 2012 година открито съдебно заседание
ищецът се отказва изцяло от иска си за неизплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск с правно основание чл. 224 от
Кодекса на труда и прави
изменение на размера на иска си за обезщетение в размер на законната
лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на
забавата с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите – заявява, че акцесорният иск за законната лихва следва да се счита
предявен за сумата от 34.99 лева.
Процедурата по чл. 131 от
Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като в срока за отговор и в открито съдебно
заседание ответната община оспорва исковете – първоначално и двата обективно
съединени иска, а в след отказа на ищеца от иска за неизплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск иска за законната лихва.
Ответната община приема, че ищецът предявява иск за мораторна лихва и че по
силата на чл. 84, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите този иск следва
да бъде уважен само ако е налице покана от страна на ищеца за заплащане на
мораторна лихва. Ответната община се противопоставя на искането на ищеца да
бъдат присъдени разноските, направени по делото. Сочи, че ответната община е
заплатила на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск преди
предявяване на иска и следователно по силата на чл. 78, ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс не дължи разноски.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Според приложен по делото трудов договор №0152 от 05. ХІІ. 2007
година, същият е сключен на посочената дата във Велинград между ищеца и кмета
на ответната община. По силата на трудовия договор и на основание чл. 68, ал.
1, т. 5 във връзка с чл. 39 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация ищецът заема в ответната община длъжността “заместник кмет”. С приложена по делото заповед,
издадена на 08. ХІ. 2011 година от кмета на ответната община под №00139,
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1,
т. 3 от Кодекса на труда във връзка с чл. 39, ал. 4 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация – поради изтичане на определения мандат. Със същата заповед е наредено на ищеца да се
изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (за неизползуван платен
годишен отпуск) за 51 дни за 2009, 2010
и 2011 година. Заедно със заплатата за месец ноември 2011 година на ищеца е
изплатено и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от
Кодекса на труда в размер на 2 361.00 лева. Фишът, с който са изплатени
заплата и обезщетението, е приложен по
делото.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза е видно, че размерът на дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от
Кодекса на труда (за неизползуван платен годишен отпуск) възлиза на общо 2 124.89 лева:
666.63 лева за 2009 година, 416.65 лева за 2010 година и 1 0141.61 лева за 2011
година. Наказателната лихва върху тези
суми възлиза на общо 34.99 лева.
С оглед на горното съдът счита, че:
Ищецът е предявил искове за неизплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и за обезщетение в размер на
законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение
от деня на забавата с правно основание съответно чл. 224 от Кодекса на труда и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите. Отказал се е от първия
иск в проведено на 29. V. 2012 година открито съдебно заседание. С постановено
в същото заседание определение съдът е прекратил производството по делото в
тази му част. Тъй като определението по прекратяване на делото по отношение на
иска за неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е
постановено в съдебно заседание, на което са присъствали и двете страни, съдът
приема на основание чл. 275, ал. 1, изречение ІІ от Гражданския процесуален
кодекс, че то е влязло в сила на 05.
VІ. 2012 година.
Съдът счита, че искът за обезщетение в размер на законната лихва, което
длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с
правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е
акцесорен по отношение на главния иск за неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, тъй като е
обективно съединен с него. Тъй като ищецът се е отказал от главния иск, съдът
намира, че не дължи произнасяне и по отношение на акцесорния иск и следва да
прекрати делото и по отношение на него.
Според чл. 81 от Гражданския процесуален кодекс във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски. Поради горното съдът намира, че с настоящото определение следва да се
произнесе по направените от страните искания в тази насока. В случая не следва
заплатените от ищеца разноски по производството и възнаграждение за адвокат да
се заплащат от ответника, тъй като разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс е неприложима: искът не
е уважен. Съдът приема, че следва да приложи разпоредбата на четвъртата алинея
на чл. 78, според която ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Не следва да
се прилага разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, тъй
тя урежда хипотеза, при която ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и признава иска, т. е. хипотеза, при която изобщо не е било
необходимо ищецът да търси съдебна защита на правата си, тъй като те не са били
по никакъв начин оспорени от ответника. Описаното в цитираната разпоредба
поведение на ответника (поведение, което не дава повод за завеждане на дело и
признание на иска) са обективни белези, от които може да се съди за липсата на
необходимост от съдебна защита. Освен това, в настоящия случай ответникът не
признава иска. Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от Гражданския процесуален
кодекс уреждат различни хипотези: такава, при която ответникът успешно се е
защитил срещу иска (ал. 3) или производството е прекратено поради недопустимост
на иска, отказ, оттегляне и т. н. (ал. 4).
От изложеното съдът стига до
извода, че на основание чл. 78, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс ищецът
би следвало да заплати направените от ответника разноски. Ответната община
обаче не е направила искане за заплащане на разноски нито с отговора на
исковата молба, нито в открито съдебно заседание чрез процесуалния си
представител. Не е представен и списък на разноските по реда на чл. 80 от
Гражданския процесуален кодекс. Поради горното съдът приема, че с настоящото
определение не следва да присъжда разноски нито ищеца, нито на ответника, а
само да прекрати производството по делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско
дело №5 по описа за 2012 година.
Тъй като
определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, на основание чл.
274, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс то подлежи на обжалване с
частна жалба по реда на глава ХХІ от същия кодекс, озаглавена “Обжалване на определенията”,
пред Пазарджишки окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :