РЕШЕНИЕ
№ 2106
гр. Варна, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110109770 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от П. Д. К. срещу „*** отрицателен
установителен иск по чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника общата сума от 1016,04 лв.- за която е издаден в
полза на ответника изпълнителен лист от 08.01.2014 г. по ч.гр.д. 14036/2013 г. по описа на
РС-Варна, в която обща сума се включват: 739,83 лв.-главница за ползани и незпалатени Вик
услуги по партида с абонатен номер 1143376 на адрес: град ****за периода 16.05.2008 г. до
21.09.2013 г., 151,21 лв. (сто петдесет и един лева и 21 ст.), лихва за забава, за периода от
16.05.2008 г. до 21.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 25.09.2013год. до окончателното й изплащане,
както и за сторените по делото съдебно деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по
делото държавна такса в размер от 25,00 лв. (двадесет и пет лева) и 100 лв. (сто лева)
юрисконсултско възнаграждение, поради изтекла петгодишна погасителна давност, считано
от влизане в сила на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 14043/2013 г. по описа на РС-Варна.
Твърди се в исковата молба, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение
8266/30.09.2013 г. по ч.гр.д. 14036/2013 г. по описа на РС-Варна, въз основа на която е
издаден на 08.01.2014 г. изпълнителен лист. За принудително събиране на сумите по този
изпълнителен лист е образувано изп. дело 1798/2021 г. по описа на ЧСИ с рег. номер ***/
изпълнението по което е спрямо с определение 7126/30.06.2022 г. по описа на ВРС, 52 ГПК,
като обезпечение на предявения в настоящото производство иск/. Сочи се, че е получил
покана за доброволно изпълнение по посоченото изп. дело едва на 22.06.2022 г. Сочи се,
давността е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
14036/2013 г. по описа на РС-Варна – 22.10.2013 г. Поддържа, че вземанията по
изпълнителния лист от 08.01.2014 г. са погасени по давност с изтичане на петгодишен
давностен срок още преди да бъде образувано изп. дело от 2021 г. Иска се уважаване на
претенцията и присъждане на разноски в настоящото производство и в производството по
обезпечаване на бъдещ иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който я оспорва. Сочи се, че на 13.05.2016 г. въз основа на изп. лист от 08.01.2014 г. по
ч.гр.д. 14036/2016 г. по описа на ВРС е образувано изпълнително дело 690/2016 г. по описа
на ЧСИ ***Д. с рег. номер ***срещу П. Д. К., като в молбата за образуване са посочени
изпълнителните способи, които взискателя желае да се извършат. В хода на това изп. дело –
1
на 15.11.2016 г. на регистрирания настоящ адрес на ищеца е залепено уведомление за
образувано изп. производство, а след това книжата са изпрати и по „Български пощи“, но са
непотърсени от ищеца-получател; на 04.02.2020 г. изп.д. 690/2016 г. по описа на *** е било
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК. Сочи се, че на 14.12.2021 г. по изп.лист
260075/13.10.2020 г. по ч.гр.д. 519/2020 по описа на ДРС е образувано изп.д. 1798/2021 г. по
описа на *** срещу ищеца, като в същото производство са предявени за събиране и сумите
по процесния изп. лист от 08.01.2014 г. по ч.гр.д. 14036/2013 г. по описа на ВРС, 19 състав.
Посочва се, че отвентикът като кредитор е поискал с нарочна молба образуване на новото
изп. дело, с която е посочил изпълнителните способи, които да се приложат. Поддържа се, че
в хода на изп. дело 1798/2021 г. по описа на *** са извършени валидни изпълнителни
действия вкл. наложен запор на банкови сметки на длъжника П. К. – 03.02.2022 г. и върху
движимо негово имущество – ППС на 03.02.2022 г., от който момент длъжникът е разбрал
за образуваното изп. производство. Сочи се, че призовкар от кантората на ЧСИ е
посещавало постоянни адрес на ищеца на 02.02.2022 г., 19.02.2022 г. и 08.03.2022 г. и е
залепено уведомление, поради неосигурен достъп. Излага, че давността е прекъсвана с
предприемане на всяко действие по принудително изпълнение и доколкото последното
валидно изпълнително действие по изп. дело 1798/2021 г. е от 03.02.2022 г. , 5 годишна
погасителна давност не е изтекла към твърдяната от ищеца дата – 26.07.2022 г.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК
В доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането чрез предприемане от негова страна на
действия вкл. в хода на изп. производство прекъсващи давността
От фактическа страна:
От представения по делото изпълнителен лист от 08.01.2014 г. се установява, че
същият е издаден по ч.гр.д. 14036/2013 г. по описа на ВРС, като е осъден П. Д. К. да заплати
на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата от 739,83 лв. неиздължена главница,
представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ***услуги по партида с номер ***на
адрес: *** за периода 16.05.2008г.-21.09.2013 г.; 151,21 лв.-лихва за забава за периода от
16.05.2008 г. до 21.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда -25.09.2013 г. до окончателното й изплащане, както и за
сторените съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна
такса в размер на 25,00 лв. и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение./ л.18/.
По делото е изискан и приложен препис от изп.д.690/2016 по описа на Ч***.
образувано на 16.05.2016 г. по молба на ответника в настоящото производство за събиране
вземанията по изпълнителния лист от 08.01.2014 г. В молбата за образуване на
производството взискателят е поискал извършване на справки в НОИ и НАП и налагане на
запор върху трудовото възнаграждение или пенсия на длъжника, евентуално- справки в
АгВп. И Община Варна и налагане на възбрана/ запор, опис и продажба. ЧСИ Д. е извършил
исканите справки, а Държавата е присъединен като взискател за задължение към НАП.
До длъжника са изпращани уведомления за присъединяването на взискател и за
образуваното изп.д. на адрес в***, на който са лепени на осн. чл.47 ГПК на 11.10.2017 г. и
15.11.2017г. От справка в НБД „Население“ се установява, че регистрирания му адрес е
различен от посочения.
На 03.01.2018 г. „*** е депозирало молба по изп.дело, чс която се иска
преустановяване на изпълнителните действия по всички дела по които е взискател, считано
от тази дата /л.43 от изп.д./
С молба от 23.11.2018 г / л.53 от изп.д./ взискателят е поискал прехвърлянето на
делото при ***, като с разпореждане от 17.05.2019 г. ЧСИ Д. е разпоредил делото да се
изпрати за продължаване на съдопроизводствените действия на ЧСИ Ернандес.
С молба от 09.01.2020 г. взискателят е поискал връщане на оригинала на
изпълнителния лист, като предаването на последния се е осъществило на 14.01.2020г.
По делото е изискан и приложен препис от изп.д.1798/2021г. по описа на ***,
образувано на 14.12.2021 г. въз основа на молба на ответника за събиране на вземанията по
2
процесния испълнителен лист. В молбата за образуване от взискателя е посочен
изпълнителен способ, който се иска да бъде приложен. На осн. чл.18 ЗЧСИ е възложено на
*** да проучи имущественото състояние на длъжника и да определи начина на
изпълнението. Това изп.д. е образувано и за събиране на вземания по изп.л.
260075/13.10.2020 г. по ч.гр.д. 519/2020 г. по описа на РС-Девня, вземанията по който не са
предмет на настоящото производство.
На 16.12.2021 г. е извършена справка в хода на изп. дело за адресната регистрация на
длъжника, видно от която той е с регистрирани настоящ в *** /от 04.01.2017г./ и постоянен
адрес в *** / от 24.09.2020г./
На 23.12.2021 г. са издадени 2 бр. уведомления за наложен запор до ОД на МВР-
Варна касаещи запор на 2 МПС, собственост на длъжника и едно до Пътна полиция-София.
На 23.12.2021 г. е издадено запорно съобщение до „***за налагане на запор върху
вземания на П. Д. К. в банката до размер на 4194,69 лв. С писмо с изх. номер на банката от
03.02.2022 г. „**** уведомява Ч***е е наложен запор върху сметки на длъжника, открити
при нея. Че по сметката постъпва пенсия под установения размер на минималната работна
заплата и запорът няма да се изпълнява върху средства с такъв произход.
Поканата за доброволно изпълнение по изп.д. 1798/2021 г. по описа на *** е връчена
на длъжника П. К. на 22.06.2022 г. чрез процесуалния му представител адв. К. / писмо на
л.29 и л.36 от изп.дело/.
Други относими за спора доказателства не са събрани.
От правна страна:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск,
който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално
право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на
вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно
процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното
материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник. Съгласно чл. 110
ЗЗД с изтичането на пет годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК
е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
С оглед установяването на висящност на изпълнителни дела между страните от 2016
г. и 2022г. г. приложение изцяло постановеното ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, при което действието на постановлението отпада.
В ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, се приема, че
погасителната давност в изпълнителното производство не спира, а се прекъсва многократно
на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Процесния изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Срещу издадената заповед за изпълнение не е подадено възражение по чл. 414 ГПК и
тя е влязла в сила на основание чл.416, ал.1, предл. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав
счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква
в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът
служебно издава изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение, се
получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира
възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439
ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен
правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира
приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет
3
години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по
правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора / така Решение №
100 от 20.06.2011 год. на ВКС по т. д. № 194/2010 год., II т. о., ТК, Решение № 131 от
23.06.2016 год. на ВКС по гр. д. №5140/2015 год., ІV г. о., ГК./
Доколкото делото по което е издаден процесния изп. лист е унищожено, съдът
възприема, че щом на 08.01.2014 г. е издаден изпълнителен лист, заповедта за изпълнение е
влязла в сила най-късно на тази дата / доколкото това е предпоставка за издаване на
изп.лист/. Давността за вземането се прекъсва на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД с изтичане на
срока за възражение и започва да тече нова давност, като в конкретния случай съдът
възприема най-късната възможна дата за изтичане на срока за възражение- датата на
издаване на изп. лист.
За да се уважи предявения иск, следва да се изведе извод дали в 5 годишен срок след
08.01.2014 г. ответникът е предприел действия по принудителното събиране на вземането,
т.е. до 08.01.2019 г.
В ТР по т. д. № 2/2013 на ОСТГК на ВКС е прието, че в изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
В конкретния случай и в приложение на цитираното тълкувателно решение, съдът
намира, че с образуване на изп.д.690/2016 по описа на *** на 16.05.2016 г. и извършените
действия по него- справки за установяване на имущественото състояние на длъжника
давността не се е прекъсвала. По това дело не са предприемани изпълнителни способи,
които да прекъсват давността. Такива са предприемани в хода на изп.д.1798/2021г.- на
23.12.2021 г. чрез налагане на запор върху МПС и вземания на длъжника от търговска банка,
но те са предприети следва като е изтекъл пет годишния давностен срок за принудителното
събиране на процесните суми до 08.01.2019 г. Т.е. към момента на извършване на годни да
прекъснат давността действия по принудително събиране на сумите, вземанията вече са
били погасени по давност.
Предявения отрицателен установителен иск следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищеца. Той е поискал присъждането
на такива и е доказал заплащането на 80 лв.- държавна такса и 880 лв.- адвокатски хонорар.
Съдът намира, че дължимата държавна такса от ищеца в производството е била 50 лв., с
оглед цената на иска, определена въз основа на стойността на вземанията, които се иска да
бъде признато, че не се дължат. Именно такава сума за държавна такса следва ответника да
4
бъде осъден да плати на ищеца. За разликата над 50лв. до заплатените 80 лв. за ищеца е
налице възможност да поиска възстановяването им от съда по негова банкова сметка,
посочена писмено. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
настоящото производство в размер на 930 лв. общо.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски по обезпечаване на предявения
в настоящото производство иск в производство по чл. 390 ГПК по гр.д. 8402/2022 г. по
описа на ВРС, 52 състав в размер на 50 лв. държавна такса и 495 лв.- адвокатско
възнаграждение. На ищеца следва да се присъдят разноски от 545 лв. в обезпечителното
производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. Д. К.
ЕГН:**********, съдебен адрес: ***НЕ ДЪЛЖИ на „****адрес: гр. Варна, ул.“*** на осн.
чл.439 ГПК общата сума от 1016,04 лв.- за която е издаден в полза на ответника
изпълнителен лист от 08.01.2014 г. по ч.гр.д. 14036/2013 г. по описа на РС-Варна, в която
обща сума се включват: 739,83 лв.-главница за ползвани и незаплатени ***услуги по
партида с абонатен номер 1143376 на адрес: *** за периода 16.05.2008 г. до 21.09.2013 г.,
151,21 лв. (сто петдесет и един лева и 21 ст.), лихва за забава, за периода от 16.05.2008 г. до
21.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 25.09.2013год. до окончателното й изплащане, както и за сторените по
делото съдебно деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в
размер от 25,00 лв. (двадесет и пет лева) и 100 лв. (сто лева) юрисконсултско
възнаграждение, поради изтекла петгодишна погасителна давност, считано от влизане в сила
на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 14043/2013 г. по описа на РС-Варна.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „****, адрес: гр. ***да заплати на П. Д.
К. ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. Варна, *** сумата от 930,00 лв. - разноски в исковото
производство и 545,00 лв.- разноски обезпечителното производство по гр.д. 8402/2022 г. по
описа на ВРС, 52 състав
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5