№ 614
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20211100507931 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по насрещния иск Н. Д. ВЛ., чрез
надлежно упълномощения представител адв. Д.Г. Х. от САК, срещу решение №
20004809/07.01.2021г. по гр. дело № 22425/2020 г. по описа на Софийския районен съд,
III, 92 състав. Съдебното решение се обжалва изцяло.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението поради
нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Направени са доказателствени искания за разпит на един свидетел при
условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се
отхвърли иска за развод.
В хода на устните състезания представителят на въззивника пледира за отмяна
на първоинстанционното решение и да бъде запазен брака. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна Д. ЦВ. ВЛ., чрез упълномощения представител адв. М.И. П. от САК, с който
оспорва въззивната жалба, като неоснователна и иска първоинстанционното решение
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С отговора не са направени
доказателствени искания. Не претендира разноски.
В хода на устните състезания представителите на въззиваемата страна пледират
за потвърждаване на първоинстанционното решение.
1
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
С решението по гр. дело № 22425/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, съдът е
прекратил гражданския брак, сключен на 29.10.1972г. между Д. ЦВ. ВЛ. и Н. Д. ВЛ.,
като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга. Осъдил е Д. ЦВ. ВЛ. да
заплати на Н. Д. ВЛ. разноски по делото от 625 лв.
За да постанови решението си в обжалваната част, първостепенният съд е
приел за установено, че съпрузите са в продължителна фактическа раздяла и бракът
съществува само формално, както и че съпругът има вина за настъпилата раздяла.
Въззивната жалба е подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за
въззивното производство държавна такса е внесена и съдът приема, че въззивната
жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по
исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Софийският градски съд, в настоящия си състав приема, че във въззивната
жалба са наведени конкретни доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения, на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение.
Въззивният съдебен състав приема за неоснователен довода, че
първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Действително с
проекта на доклад, изготвен от първостепенният съд с определение №
264049/04.11.2019г., както и с окончателния доклад на съда, липсват изрични указания
в изпълнение на чл. 146, ал. 1, т. 3-5 от ГПК. В настоящия случай следва да се приеме,
че този процесуален пропуск на първата съдебна инстанция не е съществен, тъй като
от една страна не е довел до негативно засягане правото на защита на въззивницата, а
от друга – не е довел до обосноваване на неправилен правен извод по съществото на
спора.
Първостепенният съд е формирал правните си изводи по спорния в настоящото
производство въпрос – настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, от
събраните пред първата инстанция гласни доказателствени средства, като ги е обсъдил
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, към които мотиви настоящият въззивен
състав препраща на основание чл. 272 от ГПК. Във въззивното производство съдът с
нарочно определение е приел за безспорно в отношенията между страните и
ненуждаещо се от доказване в производството, че съпрузите Н. Д. ВЛ. и Д. ЦВ. ВЛ.
живеят във фактическа раздяла, в периода от 07.01.2021 г. до 07.03.21022 г.
Последното напълно кореспондира с изложените мотиви от първата инстанция, където
2
е прието, че фактическата раздяла е проява на дълбокото и непоправимо разстройство
на брака, към които настоящият съд препрати.
Трайната фактическа раздяла на съпрузите е проява на разрушените напълно и
необратимо брачни отношения, което е основание да се обоснове извод, че
гражданският брак между Д. ЦВ. ВЛ. и Н. Д. ВЛ. е дълбоко и непоправимо разстроен,
респ. следва да се прекрати с развод.
Неоснователно е и възражението на въззивницата, че съдът неоснователно е
игнорирал показанията на св. Ц. В. – син на страните. От събраните доказателства пред
първата инстанция се установи, че част от показанията на разпитаните свидетели са
били противоречиви, като за преодоляване различието между показанията съдът е
постановил извършването на очна ставка в изпълнение нормата на чл. 174 от ГПК.
Това процесуално действие не е извършено в първоинстанционното производство
единствено поради отказ на пълномощника на ответницата от разпита на този
свидетел. Т.е. при преценка показанията на св. Ц. В., същите не следва да бъдат
кредитирани относно релевантния факт за продължителността на настъпилата трайна
фактическа раздяла между страните.
При постановяване на първоинстанционното решение не се установи да са
нарушени императивни материалноправни норми, а от брака на страните няма
ненавършили пълнолетие деца, поради което и съдът не е обвързан от задължителните
указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
на ВКС, ОСГТК.
Поради съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции следва, че
първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да се потвърди.
По разноските съдът приема следното:
При този изход на спора на въззивницата не се дължат разноски и съдът оставя
без уважение искането ѝ за разноски във въззивното производство.
Въззиваемата страна не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20004809 от 07.01.2021г. по гр.
дело № 22425/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско
отделение, 92 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Д. ВЛ., ЕГН **********, за
присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 7931/2021г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4