№ 6866
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100511382 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №13209/27.07.2023г., постановено по гр.д.
№67542/2021г. по описа на СРС, 171 състав, е осъден ответникът „ЗК Л.И.“
АД, ЕИК ****, да заплати на „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, ЕИК ****, на основание
чл.411 от КЗ сумата от 842,21 лева (с включени 15 лева ликвидационни
разноски) – регресно вземане на ищеца, възникнало с плащането на
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане за
вреди по товарен автомобил „МАН“ с рег. №Е****КС, настъпили в резултат
на ПТП от 08.02.2021г., причинено виновно от водача на товарен автомобил
„Скания“ с рег. № на влекача СН****АС и рег. № на ремаркето СН****ЕК –
р.д., застрахован по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника, ведно със законната лихва от 29.11.2021г. до окончателното
плащане, и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 46,33 лева – лихва за
забава върху главното вземане, изтекла в периода от 12.05.2021г. –
25.11.2021г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 920
лева, представляваща направени по делото разноски.
Подадена е въззивна жалба срещу решението от ответника „ЗК Л.И.“
1
АД, чрез пълномощника юрисконсулт Л.С., като се излагат оплаквания, че
същото е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон.
Въззивникът поддържа, че водачът на влекач „Скания“ с рег. №СН****АС в
товарна композиция с ремарке с рег. №СН****ЕК няма вина за настъпилото
ПТП. Първоинстанционният съд не съобразил, че водачът на т.а. „МАН“ с рег.
№Е****КС е бил в спряло положение с пуснати аварийни светлини в
насрещна пътна лента, при което водачът на влекач „Скания“ е възприел, че
същият е аварирал и е предприел действия по продължаване на движението си
по пътната лента за движение, която е била свободна. Водачът на т.а. „МАН“
следвало да съобрази, че пътното платно не е свободно и е длъжен да се
съобрази с разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП. При условията на
евентуалност поддържа, че ПТП е настъпило по вина и на двамата водачи. С
оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да
бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Насрещната страна „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, чрез пълномощника адв. А. Д. е
подала писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Поддържа, че вината за настъпване на ПТП е изцяло на застрахования при
ответника водач.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от
положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден
2
договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено
плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на
застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са
причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са
възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и
3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на
делинквента да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен с
ответника. Въззивната инстанция намира, че събраните по делото
доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически
състав. Между страните по делото няма спор относно следните правно-
релевантни обстоятелства от фактическия състав по чл. 411, ал. 1, предл. 2 от
КЗ, които се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а
именно: че между ищеца, като застраховател, и трето за спора лице като
застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане по смисъла
на чл. 399 от КЗ, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в
рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би
претърпял застрахованият в качеството му на собственик на т.а. „МАН“ с рег.
№Е****КС, за периода на действие на договора, настъпване на
застрахователно събитие, а именно – осъщественото на 08.02.2021г. пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял
повреди, с което за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал.1
от КЗ да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от
застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът като
застраховател е заплатил за ремонта на автомобила сумата от 827,71 лева, с
оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ съдът приема, че е встъпил в
правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност”. Не е спорно между страните по делото
и обстоятелството, че към датата на настъпване на ПТП отговорността на
водача на втория участник в същото - влекач „Скания“ с рег. №СН****АС в
товарна композиция с ремарке с рег. №СН****ЕК, е застрахована при
ответника с договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
С оглед поддържаните от страните становища пред двете съдебни
инстанции спорен между тях е механизмът на ПТП, както и по вина на кой от
двамата водачи е настъпило същото. От съвкупната преценка на събраните по
3
делото доказателства: двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от
двамата водачи, участници в ПТП, кредитираното заключение на САТЕ, както
и от показанията на двамата водачи Г.А.И. и Р.И.Д., разпитани като свидетели
в първоинстанционното производство, се установява следният механизъм на
ПТП: на 08.02.2021г. при движение по двулентов път II-66 с посока гр. Чирпан
– гр. Стара Загора, преди разклона за с. Свобода, товарен автомобил „МАН“ с
рег. №Е****КС напуска лентата си за движение с цел подготовка за
извършване на маневра завой надясно, след което променя траекторията си на
движение надясно и реализира ПТП с изпреварващия го в същия момент от
дясната страна влекач „Скания“ с рег. №СН****АС в товарна композиция с
ремарке с рег. №СН****ЕК. Съдът не кредитира показанията на свидетеля
Г.И. в частта им, в която същият посочва, че не е напускал лентата си за
движение, както и, че е бил с включен десен мигач. Противоречи на
житейската логика твърдението му, че водачът на влекач „Скания“ с рег.
№СН****АС в товарна композиция с ремарке с рег. №СН****ЕК е предприел
изпреварване от дясно по банкета при наличие на включен десен мигач на
движещия се пред него товарен автомобил, като следва да се има предвид и
обстоятелството, че в случая се касае за значителни по размер товарни
композиции, поради което твърдението на водача на товарен автомобил
„МАН“, че влекачът е преминал по банкета също противоречи на житейската
логика.
Поради изложеното, въззивната инстанция приема, че ПТП е настъпило
вследствие на противоправно поведение и на двамата водачи, като степента на
съпричиняване е 50%. Застрахованият при ищеца водач не е изпълнил
законово разписаното му задължение в нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, а
именно: преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, пред него,
или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. От друга страна водачът на
застрахования при ответника автомобил е нарушил нормата на чл.41, ал.1 от
ЗДвП, като е предприел изпреварване отдясно на спрелия на пътното платно с
цел подготовка за извършване на маневра товарен автомобил „МАН“. Поради
това поведението и на двамата водачи е било противоправно и е довело до
настъпване на ПТП, като степента на съпричиняване е 50%.
4
Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е уважен искът за разликата над сумата от 428,61
лева, с включени ликвидационни разноски от 15 лева, до присъдения размер
от 842,21 лева, и да бъде постановено решение, с което искът да бъде
отхвърлен за сумата от 413,60 лева.
По разноските:
При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски по
делото за разликата над сумата от 460 лева до присъдения размер от 920 лева.
На ответника следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното
производство в размер на 282,50 лева, както и разноски за въззивното
производство в размер на 46 лева, съразмерно с уважената част от жалбата. На
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за въззивното
производство в размер на 240 лева, съразмерно с отхвърлената част от
жалбата.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №13209/27.07.2023г., постановено по гр.д.
№67542/2021г. по описа на СРС, 171 състав, В ЧАСТТА, с която е осъден
ответникът „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ****, да заплати на „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, ЕИК
****, на основание чл.411 от КЗ сумата над 428,61 лева до присъдения размер
от 842,21 лева, както и в частта, с която е осъден ответникът „ЗК Л.И.“ АД,
ЕИК ****, да заплати на „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, ЕИК ****, разноски по делото за
разликата над сумата от 460 лева до присъдения размер от 920 лева, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, ЕИК ****, срещу „ЗК
Л.И.“ АД, ЕИК ****, иск с правно основание чл.411 от КЗ за присъждане на
сумата от 413,60 лева – регресно вземане по щета №44010112103691,
представляващо част от изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца
като застраховател по застраховка „Каско“ на застрахованото лице в
5
качеството му на собственик на товарен автомобил „МАН“ с рег. №Е****КС,
за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на
08.02.2021г., между горепосочения товарен автомобил и влекач „Скания“ с
рег. №СН****АС в товарна композиция с ремарке с рег. №СН****ЕК,
управляван от р.д., чиято отговорност е застрахована при ответника с договор
за застраховка „Гражданска отговорност“.
ПОТВЪРЖДАВА решение №13209/27.07.2023г., постановено по гр.д.
№67542/2021г. по описа на СРС, 171 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на „ЗК Л.И.“ АД,
ЕИК ****, разноски за първоинстанционното производство в размер на 282,50
лева, както и разноски за въззивното производство в размер на 46 лева.
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ****, да заплати на „ДЗИ – О.з.“ ЕАД,
ЕИК ****, разноски за въззивното производство в размер на 240 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6