№ 3082
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110205568 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189ж ал. 5 ЗДвП вр. чл. 58д т. 4 вр.
чл. 59 ал. 1 от ЗАНН
Образувано е по жалба на В. Б. Б., ЕГН **********, чрез адв. А. И. от
САК против електронен фиш серия К № 6691590, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 600, 00
/шестстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат твърдения, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че неправилно е посочената
нарушената законова разпоредба, както и че санкционираното лице е
индивидуализирано по неясен начин. Навеждат се нарушения на
процесуалните правила при връчване на електронния фиш. Сочи се, че
неправилно в обжалвания електронен фиш не е посочен неговият издател и
същият не е подписан. Изтъква се, че правото на защита на въззивника е
ограничено, тъй като в електронния фиш не е посочена дата на съставянето
му, което препятства възможността да се извърши преценка за спазване на
сроковете по чл. 34 ЗАНН. Навежда се, че в електронния фиш не е посочен
срока за обжалването му, както и сроковете за подаване на възражения пред
1
директора на СДВР. Изтъква се, че жалбоподателят е бил лишен от
предвидената в чл. 189 ал. 5 ЗДвП възможност да посочи извършителя на
нарушението. Навежда се, че е налице разлика в реквизитите на връчения на
жалбоподателя електронен фиш и приложения по преписката, като се
изтъква, че в екземпляра на електронния фиш, който е бил връчен на
жалбоподателя, липсват част от изискуемите от разпоредбата на чл. 189 ал. 4
ЗДвП реквизити. Изтъква се, че в атакувания електронен фиш е налице
лаконично описание на обстоятелствата на нарушението, като не са посочени
водачът, управлявал моторното превозно средство, с което е извършено
нарушението, в какъв режим в работела системата за видеоконтрол, с която е
установено нарушението, както и дали е приспадната възможната техническа
грешка. Твърди се неправилно приложение и на материалния закон, като се
навежда, че жалбоподателят не е управлявал автомобила на посочената в
електронния фиш дата. По изложените съображения се прави искане за
отмяна на електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят В. Б., редовно призован, не се
явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. А. И., също редовно
призована. От адв. А. И. са представени писмени бележки, с които се прави
искане за отмяна на електронния фиш по доводите в жалбата. В допълнение
се сочи, че не са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Изтъква се и че от съдържанието на електронния фиш не става
ясно дали е санкционирано физическото лице - управител на дружеството,
собственик на автомобила, или юридическото лице. Претендират се разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно
уведомена, не изпраща представител. С писмени бележки от гл. юрк. М.
Димитрова, с пълномощно от Директора на СДВР, се прави искане за
потвърждаване на обжалвания електронен фиш, като се излагат съображения,
че същият е издаден при спазване на процесуалните правила и при правилно
приложение на материалния закон. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице,
срещу подлежащ на обжалване електронен фиш и в срока по чл. 189 ал. 8
ЗДвП - видно от извършено отбелязване на приложен към материалите по
преписката препис на обжалвания електронен фиш, същият е връчен на
28.03.2023 г. лично на жалбоподателя, а жалбата е подадена на 05.04.2023 г.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
2
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
"хххххххххх" ЕООД, ЕИК хххххххххххх, е юридическо лице,
регистрирано на територията на Република България със седалище гр. София,
адрес на управление район "Средец", ул. "Леге" № 2, с управител и едноличен
собственик на капитала жалбоподателят В. Б. Б..
Към 01.12.2022 г. "хххххххххх" ЕООД било ползвател на лек
автомобил марка "Мерцедес", модел "АМГ ГЛС 63 4МАТИК" с рег. №
ххххххххххххх, като автомобилът бил собственост на "ОТП Лизинг" ЕООД.
На 01.12.2022 г. в 20:25 часа лек автомобил марка "Мерцедес", модел
"АМГ ГЛС 63 4МАТИК" с рег. № ххххххххххххх се движел по Околовръстен
път на град София до № 324 с посока на движение от ул. "Патриарх Герман"
към ул. "Лозен". В коментирания пътен участък максимално разрешената
скорост на движение за пътни превозни средства от категория "В" към
01.12.2022 г. била 80 км/ч, въведена с пътен знак "В26", но лек автомобил
марка "Мерцедес", модел "АМГ ГЛС 63 4МАТИК" с рег. № ххххххххххххх се
движел със скорост от 133 км/ч.
Нарушението било установено с видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, идентификационен
номер MD 1193, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване,
която билa преминала последваща техническа проверка на 15.03.2022 г. в
Български институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни
уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер", със
заключение, че съответства на метрологичните изисквания. Видео - радарната
система била разположена на триножник на участък от пътя, работела в
стационарен режим на заснемане и заснемала приближаващите автомобили.
На 02.12.2022 г. от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш
серия К № 6691590, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 6
ЗДвП на жалбоподателя В. Б. Б. като законен представител на "хххххххххх"
ЕООД било наложено административно наказание "глоба" в размер на 600, 00
/шестстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка
3
за собствеността на автомобил с рег. № СВ8878СА, заповед № 8121з-
931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи, протокол № 06 – СГ -
ИСИС/15.03.2022 г. Български институт по метрология, Главна дирекция
"Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и
софтуер" от проверка на видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, идентификационен номер MD 1193, извлечение
от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на БИМ,
решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт
по метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български език,
справка за датата на издаване на обжалвания електронен фиш, справка картон
на водача, ежедневна форма на отчет от 01.12.2022 г., протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
74813/02.12.2022 г., отговор от АПИ, ОПУ – София изх. № 1100-
514/29.05.2023 г., ведно със схема за организация на движението на път II –
18, Околовръстен път – София, в района на № 324, с посока на движение от
ул. „Патриарх Герман“ към ул. „Лозен“, инструкция за експлоатация на
техническо средство Cordon M2, вещественото доказателствено средство –
снимка към електронен фиш серия К № 6691590 от 02.12.2022 г.,
веществените доказателства – снимка на разположението на уреда и снимка
на пътен знак В26.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимнокореспондиращи си и съответни на
приобщеното веществено доказателствено средство и на веществените
доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло снимка към електронен фиш серия К № 6691590 от
02.12.2022 г. като годно веществено доказателствено средство. От същaта се
установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и
измерената скорост.
4
Като веществени доказателства съдът кредитира приложената снимка
на разположението на уреда на триножник на участък от пътя, както и
снимката на пътен знак В26, която изцяло кореспондира с писменото
доказателство - отговор от АПИ, ОПУ – София изх. № 1100-514/29.05.2023 г.,
ведно със схема за организация на движението на път II – 18, Околовръстен
път – София, в района на № 324, с посока на движение от ул. „Патриарх
Герман“ към ул. „Лозен“.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна, а електронният фиш следва да бъде
потвърден, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон.
Не са основателни всички възражения за липса на реквизити в
атакувания електронен фиш. Съгласно ТР № 1/26.02.2014г. по тълк. дело №
1/2013г. на ОСК на ВАС „легалната дефиниция на понятието "електронен
фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на
ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният
фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва
името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението“. Предвид горното не се
5
споделят всички възражения за липса на издател на обжалвания електронен
фиш и негов подпис.
Обжалваният електронен фиш серия К № 6691590 е издаден от
компетентна държавна институция – Столична дирекция на вътрешните
работи и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.
189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, ползвателя на моторното превозно средство,
вписан в свидетелството за регистрация, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Нарушението и обстоятелствата по извършването
му са посочени достатъчно детайлно, като е посочено времето на извършване
на нарушението, пътя, отворен за обществено ползване и конкретния
административен адрес, където е установено превишението на скоростта –
Околовръстен път на град София до № 324, посочена е посоката на движение
на автомобила – от ул. „Патриарх Герман“ към ул. „Лозен“, посочено е
въведеното ограничение на скоростта, че същото е въведено с пътен знак В26,
както и измерената скорост. Не може да се приеме, че правото на защита на
въззивника е ограничено, тъй като във фиша не е посочена изрично
разпоредбата на чл. 188 ал. 2 ЗДвП. В електронния фиш недвусмислено
словесно е посочено, че отговорността на въззивника се ангажира в
качеството му на законен представител на юридическото лице, ползвател на
автомобила.
Не се споделят оплакванията в жалбата, че в преписа от електронния
фиш, връчен на жалбоподателя, липсват част от изискуемите съгласно чл. 189
ал. 4 ЗДвП реквизити, а именно - размера на глобата с приложено намаление в
случай на плащането й в срока за обжалване, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. В материалите по административнонаказателната
преписка е приложен препис от връчения на жалбоподателя електронен фиш,
където е положен и подписа, удостоверяващ връчването му. Видно от
приложения препис в същия са посочени както намаления размер на глобата,
така и банковата сметка, по която същата може да бъде заплатена, и срока за
доброволното й плащане. На следващо място съдът намира, че дори и
коментираните реквизити да липсваха в преписа на електронния фиш, връчен
6
на въззивника, то това не би съставлявало съществено нарушение на
процесуалните правила. Дали дадено нарушение на процесуалните правила е
съществено, следва да се преценява с оглед на това дали допускането му по
някакъв начин е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Така
правото на защита на въззивника винаги би било ограничено, ако не са
посочени елементи от състава на нарушението и обстоятелствата по
извършването му. В случая обаче се касае за твърдяна липса на посочване в
електронния фиш на намаления размер на глобата в случай на доброволното й
плащане, срока, в който това може да бъде сторено, както и банковата сметка,
по която да се извърши плащането. Част от коментираните реквизити са
нормативно установени в чл. 189 ал. 5 и ал. 9 ЗДвП, а с номера на банковата
сметка, по която да се извърши заплащането на глобата, жалбоподателят
лесно би могъл да се снабди, както от съответната териториална структура на
МВР, издала обжалвания фиш, така и от общодостъпна информация в
интернет, поради което непосочването на коментираните реквизити по
никакъв начин не е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Отделно
от това, видно е, че в настоящия случай в срока за доброволно заплащане на
глобата, въззивникът не е предприел действия в насока доброволното й
заплащане, а вместо това е предприел действия по обжалване на електронния
фиш с искане за отмяната му.
Неоснователно е и възражението в жалбата за допуснато съществено
процесуално нарушение поради непосочване датата на съставяне на
електронния фиш. Датата на съставяне на електронния фиш не е сред
реквизитите по чл. 189 ал. 4 ЗДвП. Наред с това, датата на съставяне на
електронния фиш се установява от събраните писмени доказателства, като
посочването не е елемент за неговата редовност от външна страна. Не се
споделят възраженията във въззивната жалба, че непосочването на датата на
издаване на електронния фиш в съдържанието му, ограничава правото на
защита на въззивния жалбоподател, тъй като препятства възможността да се
извърши преценка за спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН намират приложение при съставяне на
АУАН и издаване на НП, но не са относими в производството по
установяване на административни нарушения с издаване на електронен фиш.
По същия начин сред реквизитите на електронния фиш нямат място
7
данните за режима на работа на автоматизираната техническа система или
средство, с което е заснето нарушението, нито за датата на последната
премината проверка и за вписването й в регистъра на одобрените типове
средства за измерване. Това са все обстоятелства, които са относими към
преценката за доказаност на нарушението, но посочването им не е изискване
за редовност на електронния фиш.
Видно от разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП посочването на срока за
обжалване на електронния фиш и компетентния орган не е сред императивно
изискуемите реквизити в съдържанието му. Още повече в случая
жалбоподателят предприел действия по обжалване на фиша в предвидения
затова срок, поради което непосочването на срока за обжалване на
електронния фиш по никакъв начин не е ограничило възможността на
въззивника да инициира проверка на законосъобразността на фиша.
Не са основателни всички оплаквания в жалбата за нарушения при
връчване на електронния фиш. На първо място, макар действително да не е
била съставена разписка, връчването му е удостоверено с изписване на
подпис и дата на приложения към материалите по
административнонаказателната преписка препис на електронния фиш. На
следващо място, дори и да са допуснати някакви нарушения в процедурата по
връчване на електронния фиш, същите са санирани, тъй като съдът е приел
подадената жалба за допустима и я е допуснал за разглеждане по същество, с
което е реализирано правото на жалбоподателя да инициира проверка на
материалната и процесуална законосъобразност на електронния фиш.
Не се споделя възражението в жалбата, че е нарушено правото на
жалбоподателя по чл. 189 ал. 5 ЗДвП да посочи друго лице, на което е бил
предоставен автомобила, включително и поради изминалия период от време
от издаването до връчването на електронния фиш. Срокът, в който
собственикът на автомобила, може да посочи конкретното лице, на което е
бил предоставен автомобила на посочената в електронния фиш дата, и да
представи копие от неговото СУМПС, е идентичен със срока за обжалването
му – 14 – дневен съгласно чл. 189 ал. 5 ЗДвП. В случая дори и в жалбата
въззивникът не сочи конкретно лице, на което да е бил предоставен
автомобила на датата, посочена в електронния фиш, и не представя копие от
СУМПС на такова лице. Не могат да бъдат възприети аргументите, че
8
предвид изминалия период от време до връчване на електронния фиш, не е
възможно жалбоподателят да има спомен за такова ежедневно действие,
каквото е предоставянето на автомобил за управление. Собственикът на
моторното превозно средство е длъжен всякога да знае на кое лице го
предоставя, вкл. и с оглед на забраната, предвидена в чл. 102 ал. 1 ЗДвП.
По гореизложените съображения съдът не констатира допуснати в
предсъдебната фаза на производството съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на електронния фиш на това
основание.
Съдът намери и че правилно е приложен материалният закон и
извършването на нарушението е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Противно на доводите в жалбата, съдът намира, че са спазени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система съгласно чл. 10 ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в който са посочени времето и мястото на
контрол - посочено е, че мястото на контрол е извън границите на населеното
място, по Околовръстен път на град София, до № 324, за времето от 18.30 до
21.00 часа, посочена е посоката на движение на контролираните моторни
превозни средства - от ул. "Патриарх Герман" към ул. "Лозен", режима на
измерване - стационарен, както и посоката на задействане на системата за
видеоконтрол - приближаващи автомобили.
В съответствие с чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и
доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на
триножник на участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на
уреда, която съдът цени като веществено доказателство. Не се споделят
възраженията във въззивната жалба, че не е установено, че представената към
материалите по административнонаказателната преписка снимка на
разположението на уреда се отнася за мястото и времето на контрол, където е
установено нарушението. В протокола по чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. изрично е отбелязано, че е изготвена дигитална снимка на
разположението на уреда. Същевременно по отношение на снимката на уреда
9
разпоредбата на чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. не въвежда
изискване в същата да са вкопирани данни за точното място и време на
контрол, тъй като тези данни са изводими от протокола по чл. 10 ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Според чл. 26 ал. 2 от
Закона за измерванията, когато се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за
измерванията, средства за измерване могат да се пускат на пазара и/или в
действие без одобряване на типа или без извършване на първоначална
проверка. Съгласно чл. 1а ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с ЕИО одобрен
тип и извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на
Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство,
или на Турция, подлежат само на последваща проверка по реда на Наредбата.
От писмените доказателства - протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 4332р-74813/02.12.2022 г., се
установява, че за времето от 18:30 до 21:00 часа на 01.12.2022 г. спазването на
режима на скоростта в участъка на Околовръстен път на град София до № 324
в посока на движение от ул. "Патриарх Герман" към ул. "Лозен" се е
осъществявало с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, № MD 1193, която представлява одобрен тип
съгласно Решение за одобряване на типа на уреда на Държавен институт по
метрология на Република Хърватия, Загреб. Видно от протокол от проверка
№ 06-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на БИМ, ГД "Мерки и измервателни уреди",
отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер" видео-радарната
система с идентификационен номер MD 1193 е преминала последваща
периодична проверка на техническата изправност на 15.03.2022 г. със
заключението, че отговаря на метрологичните изисквания.
От отговора от АПИ, ОПУ – София изх. № 1100-514/29.05.2023 г.,
ведно със схема за организация на движението на път II – 18, Околовръстен
път – София, в района на № 324, с посока на движение от ул. „Патриарх
10
Герман“ към ул. „Лозен“, както и от вещественото доказателство - снимка на
разположението на пътен знак "В26", се установява, че в коментирания пътен
участък максимално разрешената скорост на движение на пътни превозни
средства от категория "В" е 80 км/ч, която е сигнализирана с пътен знак
"В26". От вещественото доказателствено средство и от писмените
доказателства се установява, че лекият автомобил марка "Мерцедес", модел
"АМГ ГЛС 63 4МАТИК" с рег. № ххххххххххххх се движел със скорост от
133 км/ч при въведеното ограничение от 80 км/ч. От вещественото
доказателствено средство се установява, че измерената скорост на движение
на лекия автомобил е 138 км/ч. От протокола за проверка № 06 - СГ -
ИСИС/15.03.3022 г. се установява стойността на относимата възможна
грешка предвид измерената скорост на движение - 3 % при скорост над 100
км/ч. Коментираната стойност от 3 % е приспадната в полза на
жалбоподателя, като при измерена скорост от 138 км/ч
административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със
скорост 133 км/ч.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че от събраните
доказателства с положителност се установява, че на 01.12.2022 г. в 20:25 часа
лек автомобил марка "Мерцедес", модел "АМГ ГЛС 63 4МАТИК" с рег. №
ххххххххххххх се движел по Околовръстен път на град София до № 324 с
посока от ул. "Патриарх Герман" към ул. "Лозен", като при максимална
разрешена скорост на движение 80 км/ч, въведена с пътен знак "В26", лекият
автомобил се движел със скорост от 133 км/ч.
Не се споделят възраженията в жалбата за неправилно посочване на
нарушената разпоредба. Разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ЗДвП въвежда
задължение за водачите на пътни превозни средства при избиране на
скоростта на движение да съобразяват посочените в разпоредбата стойности в
зависимост от това дали се намират в или извън населено място и в
зависимост категорията на управляваното от тях пътно превозно средство.
Разпоредбата на чл. 21 ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. Т.е. правилото за поведение е предвидено в
чл. 21 ал. 1 ЗДвП, а разпоредбата на чл. 21 ал. 2 ЗДвП не въвежда
самостоятелно правило за поведение, което би могло да бъде нарушено от
11
водачите на пътни превозни средства. Ето защо съдът намира, че в случая в
обжалвания електронен фиш извършеното нарушение на скоростта правилно
е квалифицирано като такова по чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 188 ал. 2 ЗДвП когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. От писмените доказателства
се установява, че макар към 01.12.2022 г. лек автомобил марка "Мерцедес",
модел "АМГ ГЛС 63 4МАТИК" с рег. № ххххххххххххх да е бил собственост
на "ОТП Лизинг" ЕООД, то негов ползвател е било дружеството
"хххххххххх" ЕООД, което обстоятелство е било и вписано в
автоматизираната информационна система на МВР. Управител на
юридическото лице - ползвател на автомобила е жалбоподателят В. Б. Б.,
поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност за извършеното нарушение по чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП. Не са
основателни всички оплаквания в жалбата, че от съдържанието на
електронния фиш не става ясно дали е санкционирано юридическото лице
или неговия законен представител. В съдържанието на електронния фиш
съвсем ясно е посочено, че се ангажира административнонаказателната
отговорност на въззивника В. Б. Б. като законен представител на ползвателя
на автомобила "хххххххххх" ЕООД.
Предвид императивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП в случая не може
да се обсъжда приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 182 ал. 2 т. 6 ЗДвП водач, който
превиши разрешената максимална скорост извън населено място за
превишаване над 50 км/ч се наказва с глоба 600 лв, като за всеки следващи 5
км/ч превишение над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лева. В случая
предвид констатираното превишение от 53 км/ч правилно на въззивника е
наложена глоба в размер на 600, 00 лева.
По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваният електронен
фиш следва да се потвърди.
Предвид изхода на производството право на разноски на основание
12
чл. 63д ал. 4 ЗАНН, има наказващият, каквато претенция е заявена с
депозираните писмени бележки. Като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, че в производството пред районния съд е
проведено едно съдебно заседание, както и че процесуалното
представителство на наказващия орган в настоящото производство се е
изразило единствено в депозиране на писмени бележки, без явяване в съдебно
заседание, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна за процесуално
представителство следва да е минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 6691590, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 6 ЗДвП на В. Б. Б.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
600, 00 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
В. Б. Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13