Р Е Ш
Е Н И Е №56
гр.Видин , 05.07.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският окръжен
съд гражданска колегия, в
публичното заседание на
осемнадесети юни през две хиляди
и деветнадесета година
в
състав:
Председател : В. В.
ЧЛЕНОВЕ : А. П.
В. М.
при
секретаря В.Калчева, като разгледа докладваното от съдията В. М. в.гр. дело № 188 по описа за 2019 год. , и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК .
Образувано по
жалба на ЕТ"Д….“
ЕИК… с адрес гр.В…., район О…., бул.М…. №…
против Решение № 76/28.02.2019 по
грд № 2657/2018г по описа на ВРС, с което ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ “Д….“ ЕИК …. с адрес гр.В…, район О…, бул.М…
№. по предявения иск с правно основание
чл.124 ГПК, правото на собственост на Г.Д.Г.
с ЕГН: ********** и адрес *** върху недвижими имоти, представляващи земеделска
земя: имот № 025170, находящ се в м.Ф…,
представляващ нива от 2.000 дка трета категория, при граници и съседи имоти с
номера 025200; 025160; 00049 и 025180; имот №045150 в м. З…, представляващ нива
от 2 .001 дка ,седма категория, при граници и съседи имоти с номера 045151;
045090; 045100; 045140 и 000507; имот № 071120 в м. Б…., представляващ нива от
1.627 дка, пета категория, при граници и съседи
имоти с номера 071140; 071110; 000317; 071130; имот № 026221 в м. Л…,
представляващ нива от 8.657 дка, трета категория, при граници и съседи имоти с
номера 026222; 026020; 026230; 000490, всички в землището на с.Ц…., общ.М….. , като ОСЪЖДА ЕТ “Д….“ ЕИК… да му предадат владението върху недвижими
имоти, представляващи земеделска земя.
Подържа се, че решението е неправилно поради нарушение
на материалния закон, немотивирано и необосновано, с оглед доказателствата по
делото, постановено при съществено нарушение на процесуалните права. Посочват,
че към датата на сключването на договора за аренда е налице съсобственост между
„С….''ЕАД
с.В…. и ищеца Г.Д.Г. с ЕГН: ********** с права по 1/ 2 ид.ч.
В случая
арендодателят „С….''ЕАД с.В…. е сключил договор за аренда, поради обстоятелството,
че
притежават ½ идеални част
от процесиите имоти. Съгласието на ищцата не
е било необходимо, тъй като тя не е страна по тези правоотношения.Следователно
правоотношенията по Договор за
аренда от 16.06.2016 год. вписан
в АВ-РС-Видин на 22.06.2016 год. с А… - ЕТ"Д…." гр.В….
е валиден и обвързват страните
по него
По отношение на обективно
кумулативно съединения иск с правно основание чл. 108 от ЗС считат, че не са налице
законовите предпоставки за уважаването му.
По делото е безспорно установено, че
ищеца Г.Д.Г. е придобил собствеността върху
четирите процесии земеделски имоти, чиято
ревандикация претендира, по силата на влязло в сила
съдебно решение постановено по гр.д.№1171/2017 год. по описа на Районен съд гр.Видин за съдебна делба, с което
тези имоти са му възложени в дял. Безспорно е също така,
че три от тези имоти са напълно идентични с земеделските
имоти, предмет на процесиите арендни
правоотношения, а един от тях е образуван от земеделски имот, предмет на същите правоотношения.
Това съдебно решение е вписано в
Службата по вписванията гр. В… на дата 26.07.2018 г., от който момент
придобитите от Г.Д.Г.
права са противопоставим и на всички трети лица, каквото качество има и
ответника по настоящено дело ЕТ "Д…." гр.В…. .
При това положение правата на ЕТ "Д….."
гр.В… като арендатор са противопоставими на правата на ищеца
Г.Д.Г. като собственик на арендуваните
имоти, поради което и доколкото по делото няма данни за прекратяване на арендното
правоотношение, следва да се приеме, че ответникът
ползва имотите на правно основание.
В мотивите на постановеното решение
Районен съд гр.Видин се позовава на разпоредбата на чл.42 от , в противоречие с въведените от ищеца Г.Д.Г.
твърдения в нарушение на принципа на диспозитивното начало въведен в
разпоредбите на ГПК.
Моли
съда да постанови съдебно решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно
Решение № 76 от дата 28.02.2019 год. постановено по гр.д. № 2657/2018 год. по описа на
Районен съд гр.Видин и да постанови
друго, с което да отхвърли, като
неоснователен и недоказан предявеният иск.
Ответната по делото страна оспорва
изцяло подадената въззивна жалба, като счита решението на първоинстанционния
съд за правилно и обосновано.
Посочва, че
договора за аренда от 16.06.2016г няма действие по отношение на него, не може
да му се противопостави от ответника-жалбоподател и не поражда действие тъй
като е сключен от съсобственик „С….. „, който не е притежавал повече от
половината ид.ч от общите съсобствени
имоти и без знанието
и съгласието на ищеца .
Ищецът-ответник по жалба не е предприемал никакви действия по потвърждаване на така
сключеният договор за аренда, а напротив от
узнаването е предприел действия за изричното противопоставяне
и неприемане на договора, видно от приложената покана до ответника.
Посочва,
че изложените от ВРС мотиви, съответстват на константната практика на ВКС относно действието на договора за аренда, сключен
от съсобственик , който не притежава
повече от половината идеални части от общия имот, по отношение на останалите съсобственици, съобразно общото
правило на чл.32,ал.1 от ЗС, а именно че общата
вещ се управлява по решение на мнозинството от съсобствениците съобразно притежаваните от тях дялове, каквото в
конкретният случай липсва.
Договорите за управление, какъвто е и договорът за
аренда може да бъде сключен от всеки
съсобственик за цялата вещ, съобразно редакцията на чл.З, ал.4 от ЗАЗ преди изм. В ДВ бр.13/07.02.2017г. Ако обаче съсобственикът сключил договора не
притежава повече от половината от вещта, този договор не е противопоставим
на всеки един от останалите съсобственици-заедно
или поотделно, като проявление на общото
правило на чл.32,ал.1 от ЗС,според което общата вещ се управлява от мнозинството от съсобствениците съобразно
притежаваните от тях дялове в общността. /Решение
№ 12/01.03.2018г.на ВКС гр.д.№1251/2017г.,П ГО, Решение №115/21.11.2017г. по гр.д.№997/2017г. на ВКС - II ГО/.
Договор за аренда от 16.06.2016г, сключен от ЕТ"Д….."
като арендатор и „С……"ЕАД като
арендодател е непротивопоставим по отношение
на Г.Г.
и правата му на собственост върху земеделските
земи, предмет на договора, и предявеният от
него иск е основателен и доказан поради, което и е уважен изцяло от РС-
Видин.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата
жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените
по деложто доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Искът
е с правно основание чл.108 ЗС.
С
решение Решение № 76/28.02.2019 по грд № 2657/2018г ВРС, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ “Д….“
ЕИК … с адрес гр.В…., район О…., бул.М…. по предявения иск с правно основание чл.124 ГПК, правото на
собственост на Г.Д.Г. с ЕГН: ********** и адрес *** върху
недвижими имоти, представляващи земеделска земя: имот № 025170, находящ се в м.Фарафун, представляващ нива от
2.000 дка трета категория, при граници и съседи имоти с номера 025200; 025160;
00049 и 025180; имот №045150 в м. З…., представляващ нива от 2 .001 дка ,седма
категория, при граници и съседи имоти с номера 045151; 045090; 045100; 045140 и
000507; имот № 071120 в м. Б…., представляващ нива от 1.627 дка, пета
категория, при граници и съседи имоти с
номера 071140; 071110; 000317; 071130; имот № 026221 в м. Л…, представляващ
нива от 8.657 дка, трета категория, при граници и съседи имоти с номера 026222;
026020; 026230; 000490, всички в землището на с.Ц…., общ.М…. , като ОСЪЖДА ЕТ “Д….“ ЕИК …. да му предадат владението
върху недвижими имоти, представляващи
земеделска земя.
Не
се спори между страните, че са притежавали в съсобственост процесните имоти - №
025170, находящ се в м.Ф…,, представляващ нива от 2.000 дка трета категория,
№045150 в м. З…, представляващ нива от 2 .001 дка ,седма категория, № 071120 в
м. Б…, представляващ нива от 1.627 дка, пета категория, № 026221 в м. Л….,
представляващ нива от 8.657 дка, трета категория в землището на с.Ц…, общ.М….
Ищецът
е придобил ½ ид.ч. от описаните имоти на основание наследствено правоприемство, като наследник
на баща си Д. Г. Г. ,починал на
17.05.1996г.
„С…“
ЕАД е придобило другата ½ ид.ч. от правото на собственост по силата на
договор за покупко – продажба от 27.05.2011г., материализиран в НА №23, т.VIII, рег.№ №5581, нот.д.№ 390/2011г.на Нотариус Н.А. с рег.№028
в РНК , сключен с наследниците на починалия на 06.11.2006г. В. Д.Г.- брат на
ищеца.По отношение на останалата ½ ид.ч. договорът е обявен за
относително недействителен по отношение на ищеца с решение №151/25.04.2016г. ,
в сила от 18.07.2016г., и решение от
13.09.2016г. ,влязло в сила от 03.10.2016г. , двете по гр.д.№ 1011/2015г. на
ВРС.
По
силата на решение от №93/02.03.2018г., в сила от 02.04.2018г. по гр.д.№
1171/2017г. на ВРС , и определение от 30.04.2018г., в сила от 25.05.2018г,, по
същото дело , съсобствеността между страните е прекратена, като в дял на ищеца са поставени и същият е
станал изключителен собственик на процесните имоти.
С
договор за аренда от 16.06.2016г. , вписан в
СВ -В…,
„С…“ ЕАД предоставило под аренда на ответника процесните земеделски земи. Вписана
е възбрана на 23.04.2015г. върху
описаните имоти до притежаваната от него ½ ид.ч., като обезпечение на бъдещия му иск, а
впоследствие на 02.06.2015г.е вписана исковата молба на ищеца срещу „С…“.
Ответникът
упражнява фактическата власт върху процесните имоти.
При тази фактическа обстановка,
предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения :
За да бъде уважен иска с правно
основание чл.108 ЗС , е необходимо установяването на правото на собственост на
ищеца върху процесните имоти, осъществяването на фактическата власт от страна
на ответника върху същите , като тази фактическа власт да се упражнява без
основание.
В
настоящия казус е безспорно установено, че ищецът е собственик на процесните
имоти, както и че фактическата власт се упражнява от ответника.
Спорът е дали фактическата власт се осъществява на
правно основание или без правно основание.
Към момента на сключване на договора
за аренда - 16.06.2016г. , по отношение на процесните имоти е имало вписана
възбрана и вписана искова молба за обявяване на относителната недействителност
на договор за покупко – продажба от 27.05.2011г., материализиран в НА №23, т.VIII, рег.№ №5581, нот.д.№ 390/2011г.на Нотариус Н.А.. с
рег.№028 в РНК .
Във всички случаи на относителна
недействителност, сделката сама по себе си е
действителна, тъй като не страда от правен порок, обосноваващ нищожност или
унищожаемост.
Спрямо
страните по сделката, както и спрямо всички останали правни субекти, в чиято
полза не е призната относителната недействителност, сделката е напълно
действителна и поражда целените правни последици.
Поради това следва да се приеме, че
договорът за покупко – продажба от 27.05.2011г. не е породил действие по
отношение на ищеца и притежаваната от него ½ ид.ч. и той е притежавал
правото на собственост върху ½ ид.ч. от недвижимите имоти от
придобиването им - по силата на наследственото правоприемство, до влизане в
сила на решението за съдебна делба. Поради това следва да се приеме, и че към
момента на сключване на договора за аренда, ищецът е притежавал
½ ид.ч. от правото на
собственост.
Възраженията
на ответника, че до обявяване на недействителността сделката е породила
действие и за ищеца, респективно, че дружеството арендодател до този момент е
едноличен и пълноправен собственик на имотите, съдът намира за неоснователни.
Към датата на сключване на сделката е имало и вписана възбрана и вписана искова
молба от ищеца, и този факт е бил известен на ответника по силата на извършеното
вписване.
Тъй
като към момента на сключване на договора за аренда съсобствениците са с равни
права –по ½ ид.ч., то същият не би могъл да бъде сключен само от единия
съсобственик, тъй като общата вещ се управлява от мнозинството от
съсобствениците, съобразно притежаваните от тях дялове, съгласно разпоредбата
на чл.32, ал.1 ЗС.
По
въпроса за действието на договора за аренда, сключен от съсобственик, който не
притежава повече от половината идеални части от общия имот, по отношение на
останалите съсобственици :
В
мотивите на т.2 от Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. по т.д. № 2/2015
г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че договорът за аренда урежда обществените
отношения, свързани със стопанското ползване на земеделска земя и извличане на
плодовете, на които арендаторът става собственик. Създаването на режим на
специално регулиране е свързано със съществената специфика на земеделската земя
- при ползването /обработването/ тя дава плодове. Поради съществения елемент на
този вид договор - придобиване собствеността върху добивите /чл.2, ал.2/,
законът дава специална регулация на отношенията във връзка с плодовете /чл.2,
ал.2, чл.10, ал.3, чл.31/. Засилено е задължението на арендатора за полагане на
грижа при ползването и задължението на арендодателя за осигуряване на спокойно
ползване на имота. Нормите на ЗАЗ са въведени, за да очертаят правна възможност
за по-пълно регулиране на отношенията съобразно спецификата на обекта на
ползването, но не и за тяхната изключителност.
Така изяснената цел на уредбата на договора за аренда с отделен закон не дава
основание да се приеме, че нормата на чл.3, ал.4 ЗАЗ в редакцията преди
изменението в ДВ бр.13 от 7.02.2017 г., предвиждаща, че когато договорът за
аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя,
отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 ЗС е специална и
изключва приложението на общата норма на чл.32, ал. 1 ЗС и на закрепеното в нея
изискване за използване и управление на общата вещ по решение на мнозинството
от съсобствениците.
Договори
за управление, какъвто е и договорът за аренда може да бъде сключен от всеки
съсобственик за цялата вещ. Ако обаче съсобственикът, сключил договора не
притежава повече от половината от вещта, този договор не е противопоставим на
всеки един от останалите съсобственици – заедно или поотделно, освен ако са го
приели. По приложението на чл.31, ал.1 ЗС при сключен от съсобственик договор
за аренда е налице практиката на ВКС – например решение № 115 от 21.11.2017 г.
по гр.д. № 997/2017 г., II г.о., с което е дадено тълкуване в хипотеза на
сключени от отделни съсобственици с различни арендатори договори за аренда, че
когато договорите за аренда са били сключени от съсобственици с различни по
обем права в съсобствеността, следва да се отдаде превес на този арендатор,
сключил договор за аренда със съсобствениците, притежаващи повече от 50% в
съсобствеността, като проявление на общото правило на чл.32, ал.1 ЗС, според
което общата вещ се управлява от мнозинството от съсобствениците съобразно
притежаваните от тях дялове в общността и следователно, дори когато договорът
за аренда, сключен със съсобственик с по-малко от 50% идеални части, е вписан,
същият не е противопоставим както на последващ арендатор, така и на наемател,
на когото мнозинството от съсобствениците са предоставили облигационното право
на ползване върху имота.
Договор за аренда, сключен от
съсобственик, който не притежава повече от 50 % от общия земеделски имот, е
непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако същите са го приели
изрично или мълчаливо /например получавайки припадащата се на дела им част от
арендните плащания/.
Договорът
за аренда от 16.06.2016 год. вписан в
АВ-РС-Видин на 22.06.2016 год. с А… - ЕТ"Д…." гр.В…
е сключен от“С… , притежаващ ½
ид.ч. от процесната нива, поради което с оглед правилото на чл.32, ал.1 ЗС е
непротивопоставим на ищеца.
Не
е установено и ищеца Г.Г. , да е изразил мълчаливо съгласие и да е приел
договора за аренда, получавайки арендните плащания.
Оплакванията
във въззивната жалба са неоснователни.
Пред
въззивната инстанция не се събраха нови доказателства, налагащи друг краен
правен извод, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати направените от
ответната страна разноски. По делото е депозирана молба, с която
адв.-пълномощника на ответната по жалба страна моли съда да присъди адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА, съобразно
Наредба № 1/09.07.2004 за минималните размери на адвокатски
възнаграждения.
Правото на
адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т.
1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв
адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право да му се
присъди адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2
и осъжда другата страна да го заплати.
Изрично в представените и приложени по гр. д. №
188/2019г. по описа на ВОС пълномощно на лист 16 и договор за правна защита и
съдействие е обективирано изявление на
страните по мандатното правоотношение /клиента – ответник по делото и адвоката,
на който е възложено осъществяване на процесуално представителство/, че адвокатската
защита се осъществява на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Т. е. в
договора за правна защита е посочено конкретно основание от кръга на визираните
в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, при което законът допуска уговаряне на
безплатна адвокатска защита по делата.
В конкретния казус са налице всички необходими
предпоставки за възникване на право в полза на процесуален представител да
претендира и да получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднено лице, на основание чл. 38 от ЗАдв - реално
осъществена безплатна правна помощ и основание за ангажиране на отговорността
на насрещната страна – жалбоподател за
разноски за процесуално представителство на ответника съобразно отхвърлената
жалба, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК. Нито адвокатът, осъществил
безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да
доказват наличието на основанието за предоставяне на безплатна правна помощ, в
частност, в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, че лицето, на което се
оказва помощта, е материално затруднено / в този смисъл определение №
708/05.11.2015г. по ч. гр. д. № 4891/2015г. на ВКС/.
ЕТ “Д…“ ЕИК … с адрес гр.В…, район О…,
бул.М… №… следва
да
заплатят на Г.Д.Г.
с ЕГН: ********** и адрес *** разноски по делото пред въззивната
инстанция в размер на 600.00 лева адвокатско възнаграждение по чл.7
ал.2 и ал.5 от Наредба №
1/09.07.2004 за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Водим
от горното, ВОС :
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 76/28.02.2019 по грд №
2657/2018г по описа на ВРС.
ОСЪЖДА ЕТ “Д….“ ЕИК … с адрес гр.В…, район О…,
бул.М… №… да
заплатят на Г.Д.Г.
с ЕГН: ********** и адрес *** разноски по делото пред въззивната
инстанция в размер на 600.00 лева адвокатско възнаграждение,
съобразно Наредба
№ 1/09.07.2004 за минималните размери на адвокатски възнаграждения и чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните по
реда на чл.280 и сл ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.