Решение по дело №10/2022 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 13
Дата: 8 март 2022 г.
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20223320200010
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Кубрат, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно
наказателно дело № 20223320200010 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното.
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „Т.–Ш. И.“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представляван от Ш. И. Ю. чрез
пълномощник адв.С.С. от АК–Разград против Наказателно постановление №
562318-F571760 от 19.02.2021 г. на директора на Офис (дирекция) обслужване
– Русе в ТД на НАП Варна, с което на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО) на търговеца – жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за извършено нарушение на чл. 4,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, поради
което се претендира неговата отмяна изцяло, поради това, че при издаването
му са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото
на защита на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си
1
представител заявява, че поддържа жалбата. Заявява, че процесната
декларация обр. 1 била подадена на 12.08.2020 г. по интернет с квалифициран
подпис, но не била приета в НАП и не се касае за неподаване на декларация, а
за това, че не е била подадена нова декларация в срока по чл. 11, ал. 3 от
Наредба Н-13/17.12.2019 г.
Въззиваемата страна – ТД на НАП Варна, ИРМ Разград чрез
процесуалния си представител депозира писмено становище, че атакуваното
НП не страда от пороците, визирани в жалбата на нарушителя, издадено е
правилно и законосъобразно при спазване нормите на ЗАНН, поради което
моли същото да бъде потвърдено.
Районна прокуратура – Разград, при редовност в призоваването, не
изпращат представител и не вземат становище по жалбата и атакувания
административен акт.
Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните, намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
На 12.08.2020 г. ЕТ „Т.–Ш. И.“ подал по електронен път с КЕП към ТД
на НАП Варна декларации обр. 1 и обр. 6 за месец юли 2020 г., които били
отхвърлени с приложения на л. 7 протгокол поради нарушаване на
изискванията за едновременно подаване на декларации обр.1 и обр. 6. В
цитирания протокол е посочено, че при наличие на отхвърлени декларации и
данни, в 7-дневен срок от датата на получаване на протокола, следва да се
подаде нова декларация с коректно попълнени данни съгласно чл. 11, ал. 3 от
Наредба № Н-13/17.12.2019 г.
На 25.09.2020 г. в офис на НАП гр. Русе на жалбподателя е бил съставен
акт за установяване на административно нарушение за това, че при
извършена проверка по прихващане и/или възстановяване на 03.09.2020 г. в
ТД на НАП Варна, офис Русе на ЕТ „Т.–Ш. И.“ с. Беловец е било установено,
че Ш. И. Ю. като физическо лице и като ЕТ, в качеството си на осигурител не
е подал в срок Декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице“ за м. юли 2020
г. по чл. 2 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., в срок до 25-то число на месеца,
следващ месеца за който се отнасят данните, за наетите лица по арг. на чл. 4,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от същата наредба, в компетентната ТДПна НАп Варна,
Офис Разград. Декларация обр.1 с данните за месец юли 2020 г. е била
2
подадена и приета с вх. № 17000203061434/03.09.2020 г.
В АУАН, който бил връчен на 25.09.2020 г. на представляващия ЕТ като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба Н-
13/17.12.2019 г. на МФ.
Административнонаказващият орган сезиран с преписката по акта е
счел фактическите констатации за безспорно установени и е издал
обжалваното постановление на 19.02.2021 г., с което на основание чл. 355, ал.
1 от КСО на ЕТ „Т.–Ш. И.“ е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева.
В този смисъл са показанията и на актосъставителя, които от своя
страна се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства.
Свидетелката А. единно и безпротиворечиво сочи, че действително на
12.08.2020 г. лицето е подало декларация обр.1 и обр. 6, които обаче не са
приети. Едва при проверката за възстановяване и връщане на ДДС на
03.09.2020 г. са подадени декларация обр.1 и обр.6.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, видно от
представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/2020 г. на изпълнителния
директор на НАП и в срока по чл. 34 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО осигурителите,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите
периодично представят в Националната агенция за приходите данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване
и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите
лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Не е спорно, че ЕТ „Т.-Ш. И.“ има качеството на осигурител като е бил
длъжен да представи посочената информация. Условията и реда за подаване
3
на информацията се определят с Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица. В чл. 2, ал. 1 от посочената Наредба се
предвижда, че работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях
лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите декларации по образец № 1, 3 и 5 съгласно приложения
№ 1, 2 и 3 като се посочват задължителните данни, които трябва да съдържат.
В чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от наредбата е посочено, че декларация образец
№ 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на
Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители и техните
клонове и поделения - за всеки календарен месец до 25-о число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се
обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща
работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след
този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено
възнаграждението.
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана заради
неподаване на декларация обр. 1 и че е осъществен състава на нарушение по
чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.
В хода на съдебното следствие се установи, включително и от разпита
на актосъставителя, че жалбоподателят е подал декларация обр. 1 и то в
установените за това срокове – на 12.08.2020 г., но същата не е била приета от
НАП и затова е бил генериран протокол в системата на НАП. Ето защо не се
касае за неподаване на декларация обр. 1, а за това, че не е подадена нова
декларация, след като е отказано приемането на вече подадената в
установените за това срокове. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Наредбата
задълженото лице по тази наредба в 7-дневен срок от датата, на която е
отказано приемане на декларации след попълването на необходимите данни,
ги изпраща отново в компетентната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите.
Ето защо предвид това, че декларация е била подадена, но е отказано
нейното приемане и е следвало да се подаде нова, в АУАН и НП неправилно
4
е квалифицирано нарушението, с което е нарушено правото на защита на
санкционираното лице и е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Освен това
в АУАН и НП се твърди, че декларация не е подадена в срок, но е видно, че е
подадена, макар и некоректна на 12.08.2020 г.

На следващо място според съдебния състав, макар и формално
декларация да не е била подадена в срока за корекция деянието представлява
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във връзка с чл. 93, т. 9 от
НК.
Съгласно чл. 28 ЗАНН административният орган може да не наложи
административно наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Легалната
дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК,
чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в
производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за
отговорността. Според посочената по-горе дефиниция, „маловажен случай“ е
този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следователно, за
преценка дали конкретното нарушение представлява маловажен случай по
смисъла на закона следва да се обсъдят всички смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства на конкретното деяние, наличието на вредни последици,
кръгът на засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени
отношения и степента на обществената опасност на нарушението.
Обстоятелството, че конкретното нарушение е формално не следва да
изключва автоматично извършването на преценка относно приложение на чл.
28 от ЗАНН. В случая декларацията в била подадена в срок, но е било
отказано приемането като е подадена повторно след установяване на
некоректно подадената декларация. Касае се за първо нарушение, от което не
се сочи да са произтекли вредни последици. Декларация образец № 1 е била
приета съгласно посоченото в АУАН на 03.09.2020 г., след некоректното й
подаване на 12.08.2020 г.
Налице е по-ниска степен на обществена опасност, спрямо която
5
налагането на имуществена санкция, било то и в минималния предвиден
размер от 500 лева, се явява несъразмерно тежка.
По тези съображения НП следва да се отмени като незаконосъобразно и
като неправилно.
При този изход на делото, съгласно на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на
300 лева, които са изплатени и които са в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 562318-F571760 от 19.02.2021
г. на директора на Офис (дирекция) обслужване – Русе в ТД на НАП Варна, с
което на ЕТ „Т.–Ш. И.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представляван от Ш. И. Ю., на основание чл. 355, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500.00 лева за извършено нарушение на чл.
4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на ЕТ „Т.–Ш.
И.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представляван от Ш. И. Ю. сумата в размер на 300 лева (триста лева, нула
стот.) – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „Т.–Ш. И.“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представляван от Ш. И. Ю. чрез
пълномощник адв.С.С. от АК–Разград против Наказателно постановление №
562318-F571760 от 19.02.2021 г. на директора на Офис (дирекция) обслужване
– Русе в ТД на НАП Варна, с което на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО) на търговеца – жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за извършено нарушение на чл. 4,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, поради
което се претендира неговата отмяна изцяло, поради това, че при издаването
му са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото
на защита на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си
представител заявява, че поддържа жалбата. Заявява, че процесната
декларация обр. 1 била подадена на 12.08.2020 г. по интернет с квалифициран
подпис, но не била приета в НАП и не се касае за неподаване на декларация, а
за това, че не е била подадена нова декларация в срока по чл. 11, ал. 3 от
Наредба Н-13/17.12.2019 г.
Въззиваемата страна – ТД на НАП Варна, ИРМ Разград чрез
процесуалния си представител депозира писмено становище, че атакуваното
НП не страда от пороците, визирани в жалбата на нарушителя, издадено е
правилно и законосъобразно при спазване нормите на ЗАНН, поради което
моли същото да бъде потвърдено.
Районна прокуратура – Разград, при редовност в призоваването, не
изпращат представител и не вземат становище по жалбата и атакувания
административен акт.
Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните, намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
На 12.08.2020 г. ЕТ „Т.–Ш. И.“ подал по електронен път с КЕП към ТД
на НАП Варна декларации обр. 1 и обр. 6 за месец юли 2020 г., които били
отхвърлени с приложения на л. 7 протгокол поради нарушаване на
изискванията за едновременно подаване на декларации обр.1 и обр. 6. В
цитирания протокол е посочено, че при наличие на отхвърлени декларации и
данни, в 7-дневен срок от датата на получаване на протокола, следва да се
подаде нова декларация с коректно попълнени данни съгласно чл. 11, ал. 3 от
Наредба № Н-13/17.12.2019 г.
На 25.09.2020 г. в офис на НАП гр. Русе на жалбподателя е бил съставен
1
акт за установяване на административно нарушение за това, че при
извършена проверка по прихващане и/или възстановяване на 03.09.2020 г. в
ТД на НАП Варна, офис Русе на ЕТ „Т.–Ш. И.“ с. Беловец е било установено,
че Ш. И. Ю. като физическо лице и като ЕТ, в качеството си на осигурител не
е подал в срок Декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице“ за м. юли 2020
г. по чл. 2 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., в срок до 25-то число на месеца,
следващ месеца за който се отнасят данните, за наетите лица по арг. на чл. 4,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от същата наредба, в компетентната ТДПна НАп Варна,
Офис Разград. Декларация обр.1 с данните за месец юли 2020 г. е била
подадена и приета с вх. № 17000203061434/03.09.2020 г.
В АУАН, който бил връчен на 25.09.2020 г. на представляващия ЕТ като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба Н-
13/17.12.2019 г. на МФ.
Административнонаказващият орган сезиран с преписката по акта е
счел фактическите констатации за безспорно установени и е издал
обжалваното постановление на 19.02.2021 г., с което на основание чл. 355, ал.
1 от КСО на ЕТ „Т.–Ш. И.“ е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева.
В този смисъл са показанията и на актосъставителя, които от своя
страна се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства.
Свидетелката А. единно и безпротиворечиво сочи, че действително на
12.08.2020 г. лицето е подало декларация обр.1 и обр. 6, които обаче не са
приети. Едва при проверката за възстановяване и връщане на ДДС на
03.09.2020 г. са подадени декларация обр.1 и обр.6.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, видно от
представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/2020 г. на изпълнителния
директор на НАП и в срока по чл. 34 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО осигурителите,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите
периодично представят в Националната агенция за приходите данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване
и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите
лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Не е спорно, че ЕТ „Т.-Ш. И.“ има качеството на осигурител като е бил
длъжен да представи посочената информация. Условията и реда за подаване
2
на информацията се определят с Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица. В чл. 2, ал. 1 от посочената Наредба се
предвижда, че работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях
лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите декларации по образец № 1, 3 и 5 съгласно приложения
№ 1, 2 и 3 като се посочват задължителните данни, които трябва да съдържат.
В чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от наредбата е посочено, че декларация образец
№ 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на
Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители и техните
клонове и поделения - за всеки календарен месец до 25-о число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се
обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща
работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след
този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено
възнаграждението.
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана заради
неподаване на декларация обр. 1 и че е осъществен състава на нарушение по
чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.
В хода на съдебното следствие се установи, включително и от разпита
на актосъставителя, че жалбоподателят е подал декларация обр. 1 и то в
установените за това срокове – на 12.08.2020 г., но същата не е била приета от
НАП и затова е бил генериран протокол в системата на НАП. Ето защо не се
касае за неподаване на декларация обр. 1, а за това, че не е подадена нова
декларация, след като е отказано приемането на вече подадената в
установените за това срокове. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Наредбата
задълженото лице по тази наредба в 7-дневен срок от датата, на която е
отказано приемане на декларации след попълването на необходимите данни,
ги изпраща отново в компетентната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите.
Ето защо предвид това, че декларация е била подадена, но е отказано
нейното приемане и е следвало да се подаде нова, в АУАН и НП неправилно
е квалифицирано нарушението, с което е нарушено правото на защита на
санкционираното лице и е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Освен това
в АУАН и НП се твърди, че декларация не е подадена в срок, но е видно, че е
подадена, макар и некоректна на 12.08.2020 г.

На следващо място според съдебния състав, макар и формално
декларация да не е била подадена в срока за корекция деянието представлява
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във връзка с чл. 93, т. 9 от
НК.
3
Съгласно чл. 28 ЗАНН административният орган може да не наложи
административно наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Легалната
дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК,
чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в
производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за
отговорността. Според посочената по-горе дефиниция, „маловажен случай“ е
този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следователно, за
преценка дали конкретното нарушение представлява маловажен случай по
смисъла на закона следва да се обсъдят всички смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства на конкретното деяние, наличието на вредни последици,
кръгът на засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени
отношения и степента на обществената опасност на нарушението.
Обстоятелството, че конкретното нарушение е формално не следва да
изключва автоматично извършването на преценка относно приложение на чл.
28 от ЗАНН. В случая декларацията в била подадена в срок, но е било
отказано приемането като е подадена повторно след установяване на
некоректно подадената декларация. Касае се за първо нарушение, от което не
се сочи да са произтекли вредни последици. Декларация образец № 1 е била
приета съгласно посоченото в АУАН на 03.09.2020 г., след некоректното й
подаване на 12.08.2020 г.
Налице е по-ниска степен на обществена опасност, спрямо която
налагането на имуществена санкция, било то и в минималния предвиден
размер от 500 лева, се явява несъразмерно тежка.
По тези съображения НП следва да се отмени като незаконосъобразно и
като неправилно.
При този изход на делото, съгласно на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на
300 лева, които са изплатени и които са в минимален размер.
4