РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на десети юли две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на
секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 119/2017 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXXI (чл. 362 и сл.) от ГПК.
1. Предявените искове са отделени за разглеждане в самостоятелно производство от гр. д. № 458/2016 г. по реда на чл. 210, ал. 2, предл. 1 от ГПК.
2. Предявени са кумулативно субективно съединени искове чл. 87, ал. 3, във вр. с чл. 1 от ЗЗД от страна на ищците от С.О.Ю. (С. О. Х.), А.О.А. (А. О. Х.) И Ф.О.Ю. (С. О. Х.)[1] представлявани от адв. Н.Д. от Адвокатска колегия – гр. Силистра, за развалянето поради неизпълнение от страна на ответниците на осн. чл. 87, ал. 3, във вр. с чл. 1 от ЗЗД на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен под формата на Нотариален акт № 121/18.03.2009 г., том 2, общ. рег. № 1102, дело № 128/2009 г. на Нотариус № *** на РНК – Й. Д., вписан в Службата по вписванията на 18.03.2009 г. с вх. Рег. № 1336, Акт. № 136, там 2, дело № 304/2009, имотна партида № 4724, 4725;
2.1.
Ищците твърдят, че правото за строеж с
Протокол № 18/29.08.1967 г. на ИК на СОНС - с. Стефан Караджа, общ. Главиница е
предоставено на баща им О. Х. Е. (О.Ю.), който починал на 26.04.1972 г. Къщата,
за която се иска съдебна делба още не била годна за ползване, била само на гpy6
строеж и нямала дограма, живеели всички деца с майка си в старата им къща. След
смъртта на баща им, най-големият им брат С. поел грижите за майка им и за тях.
Той работел като строител. Сам бил строил къщата и всички в селото знаели за това,
но тъй като правото на строеж е дадено на баща им процесния имот се водел в
данъчната служба на негово име.
2.2.
Твърди се, че на
27.06.1983 г. по - малките братя и сестра се били отказали от наследството на
баща си, тъй като майка им искала да остане да живее при най- големия си син,
за да остане цялата къща за него.
2.3.
Твърди се, че
през 2006 г. майка им получила мозъчен инфаркт и „легнала на легло“. Най-
големият им брат и съпругата му я гледали. Те полагали постоянни грижи за нея
до края на дните й. Съпругата на С. била много пъти придружител в болницата на
майка им. От медицинска експертиза от 24.11.2006 г. било видно, че майка им Х.
А. Е. била с диагноза „мозъчен инфаркт“. Тя не била в състояние да разсъждава
адекватно, за да даде пълномощно на брат им Н.О.Е. да прехвърли дела й от
имота, предмет на делбата.
2.4.
Твърди се, че
брат им Н.Е. не е гледал майка им, тъй като той и семейството му живеели и
работели от години в Испания. Връщали се били за празниците или когато са в
отпуск. Майка им Х. Е., не е била в състояние да разсъждава и да ръководи
постъпките си. Никой не знаел за това пълномощно, което била дала на брат им.
2.5. Твърди се, че майка им била подведена от най - малкият им брат и той, без да ги уведоми се бил снабдил на 18.03.2009 г. с Нотариален акт № 121/2009 г., изготвен от нотариус Й. Д., с per. № *** към НК, като нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Никой от тях не бил знаел за този документ, видели го след като най-малкият им брат Н.О.Е. бил завел дело за съдебна делба.
3. Ответниците Н.О.Е. (Н. О. Х.)1 и Б.М.Е. са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорват исковете.
3.1. Същите твърдят, че били изпращали 150 - 200 евро всеки месец на сестра им, за да се грижи за Х. Е..
От
фактическа страна
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
4.
На 05.05.1978
г. ответниците са сключили граждански брак, видно от служебно
изготвената справка от Национална база данни „Население”.
5.
Под формата на Нотариален
акт № 121/18.03.2009 г. е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане Х. Е., с който последната е
прехвърлила на отв. Н.Е. собствеността върху 6/10 ид. ч. от двуетажна масивна
жилищна сграда.
6.
По
отношение на полаганите грижи от показанията на свид. на ответниците Т. Х.Ю. (първи братовчед на
страните), се установява следното:
6.1.
Х. Е. е изписана е претърпяла мозъчен инфаркт и е страдала от хидронефроза, лявостранна хемипареза,
деформираща спондило артроза, хроничен бронхит, увреждане на междупрешленните
дискове, видно от представените по делото епикризи на „МБАЛ Тутракан „ ЕООД. Според
свид. Ю. Х. Е. се е придвижвала
до магазина със стол без облегалка.
6.2.
Според
свидетеля непосредствени грижи за Х. Е. е полагала ищеца Ф.Ю., а когато същата получавали
пристъпи (ищеца Ф.Ю. страдала от
афектни разстройства, видно от представеното решение на ТЕЛК) - от ищеца С.Ю..
6.3.
Ответниците живеели от 5 - 6 години (2012 - 2013 г.) в
Кралство Испания, като периода от м. септември до м. април на следващата година
прекарвали в Република
България. По време на престоя си в страната ответниците се грижели за Х. Е., като през останалото време
изпращали средства за издръжката й. Получаването на средства от 60 - 70 евро месечно,
считано от 2014 г., се признава от ищеца Ф.Ю..
От
правна страна
От така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
7. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.
8.
Съобразно т. 3.
от Тълкувателно решение № 30 от
17.VI.1981 г. на ВКС, ОСГК наследниците на кредитора - прехвърлител на вещното право или на правото
на собственост, могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и
гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на субективните
им права, произтичащи от наследяването.
II.
Относно собственическите права
9. Безспорно установено по делото е, че на 18.03.2009 г. е сключен договор, по силата на който Х. Е. е прехвърлила на ответника 6/10 ид. ч. от правото на собственост върху недвижим имот срещи поемане на задължението за издръжка и гледане.
10. Доколкото отв. Н.Е. към този момент е бил сключил граждански брак с втория ответник – Б.Е., имотът е придобит на осн чл. 19, ал. 1 от СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г. – отм., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.) в режим на съпружеска имуществена общност (което обуславя правният интерес на ищците да я конституират като страна). Последното определя и интереса на вторият ответник да осъществява престацията по гледането и издръжката на ищците, независимо, че не е страна в правоотношението, за да се защити срещи неблагоприятните последици от развалянето на договора и отпадането на собственическите му права.
11. След смъртта на Х. Е. през 2014 г., притежаваните от нея имуществени права са наследени на осн чл. 5, ал. 1 от ЗН от ищците С.Ю., А.А., Ф.Ю. и ответника Н.Е. до размера от по 1/4 ид. ч. за всеки наследник.
III. Относно изпълнението на договора
12. Предметът на престацията, поет с процесният договор от страна на ответниците е полагане на грижи за Х. Е. и предоставяне на издръжка в натура.
13. От показанията на свид. Ю. обаче се установява, че основно грижи за нея са полагали други нейни деца - ищците С.Ю. и Ф.Ю..
14. През 2012 - 2013 г. ответниците са се установили да живеят в Кралство Испания. Същите се завръщали в страната ежегодно от м. септември до м. април на следващата година, в който период те се грижели за Х. Е.. През останалото време грижи за Х. Е. са полагали ищците С.Ю. и Ф.Ю., а ответниците изпращали парични средства на Ф.Ю. и при завръщането си погасявали натрупаните от нея заеми.
15. Натуралната престация може да се трансформира в парична в следните хипотези:
15.1. при обективна невъзможност на кредитора (прехвърлителя) да даде необходимото съдействие за изпълнението на задължението в натура;
15.2. при обективна невъзможност на длъжника (приобретателя) да престира дължимото (като в този случай той може да поиска от съда да му определи срок по чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД и да трансформира задължението от натурално в парично);
15.3. ако длъжникът (приобретателят) е неизправна страна (в който случай кредиторът може да поиска вместо даване на издръжка в натура паричният є еквивалент – обезщетение вместо изпълнение – чл. 79, ал. 1 ЗЗД);
15.4. при неоправдано недаване от кредитора (прехвърлителя) на необходимото на длъжника съдействие за изпълнение на задължението му в натура.
16. В конкретният случай ответниците е следвало да поискат трансформация на натуралната престация в парична за периода, в който са отсъствали от страната (вж. т. 3). Това не е направено, поради което не може да се приеме, че ответниците са изпълнили задължението си да полагат грижи за Х. Е..
17. Освен това следва отново да се акцентира върху свидетелските показания които на първо място сочат полаганите за Х. Е. от С.Ю. и Ф.Ю. грижи (и то още преди ответниците да се установят да живеят в чужбина). Не може да се приеме че ответниците са полагали грижите чрез ищците, тъй като доказателства за такава договорка не са ангажирани. Ищецът Ф.Ю. признава, че ответниците са й помагали финансово при полагането на грижите (от годината, в която е починала Х. Е.), но този факт сам по себе си на налага извода, че същата е полагала грижите, защото й е възложено от ответниците, а не в изпълнение на морални задължения към своята майка. По отношение на ищеца С.Ю. по никакъв начин не се установява да е имало уговорка между него и ответниците за полагането на грижите, нито последните да са му предоставяли парични средства за тази цел. (В този аспект в показанията на свидетеля липсва конкретика).
18. Поради тази причина следва да се приеме, че действително ответниците не са понесли изцяло тежестта от полагането на грижи и предоставянето на издръжка за Х. Е. в периода 2009 г. - 2014 г. и най- вече не са изпълнили задължението си да престират през целият период в натура.
19. В тази връзка на осн чл. 87, ал. 1 от ЗЗД процесният договор подлежи на разваляне, но само до размера на притежаваните от ищците наследствени права от прехвърлените 6/10 ид. ч., или общо: 3 х 1/4 х 6/10 = 18/40 (9/20) ид. ч.
Разноски
20.
С оглед изхода
на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати част от направените от ищеца разноски за заплатена държавна такса за
разглеждането на исковете, възлизаща на 37,50 лв., или за всеки ответник по 18,75 лв.
21. Разноските следва да бъдат присъдени на ищеца С.Ю., който е заплатил сумата по гр. д. № 458/2016 г.
22. Разноските
за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани, тъй като не са
представени доказателства за заплащането им.
23. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ по искове, заведени от С.О.Ю. (С. О. Х.), с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; А.О.А. (А. О. Х.), с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** и Ф.О.Ю. (С. О. Х.), с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, срещу Н.О.Е., с ЕГН ********** и Б.О. Е., с ЕГН **********, и двамата с посочен адрес: ***; Договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен под формата на Нотариален акт № 121/18.03.2009 г., т. II, обш. рег. № 1102, нот. д. № 128/2009 г. на Нотариус № *** от РНК – Й. Д., вписан под вх. № 1336/18.03.2009 г., Акт. № 136, т. II, д. № 304/2009 г. в Служба по вписванията – гр. Тутракан, сключен между Х. А. Е., като прехвърлител и Н.О.Е., като приобретател, поради неизпълнение на поетото с договора задължение от страна на ответниците, само до размера от 9/20 (девет двадесети) ид. ч. (от прехвърлените по договора 6/10 (12/20) ид. ч.) от правото на собственост върху: Двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв. м. и Пристройка към нея - лятна кухня, със застроена площ от 18 кв. м., построени в общинско дворно място, съставляващо УПИ XI-166, в. кв. 12 по плана на с. Стефан Караджа, общ. Главиница, с административен адрес на имота: ******.
ОТХВЪРЛЯ иска за разваляне на договора за разликата между уваженият размер от 9/20 ид. ч. и претендираният размер от 6/10 (12/20) ид. ч. от правото на собственост.
ОСЪЖДА ответника Н.О.Е., с ЕГН **********, да заплати на ищеца С.О.Ю. (С. О. Х.), с ЕГН
**********, част от направените по делото разноски съобразно уважената част от
исковете в размер на 18,75 лв.
(осемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА ответника Б.О. Е., с ЕГН **********, да заплати на ищеца С.О.Ю. (С. О. Х.), с
ЕГН **********, част от направените по делото разноски съобразно
уважената част от исковете в размер на 18,75 лв.
(осемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки).
ОПРЕДЕЛЯ
шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по
вписванията – гр. Тутракан
на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде отменено или изменено от настоящия съд по молба на страна, подадена в същия срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: