№ 13546
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110100734 по описа за 2025 година
Производството е по дял I от ГПК.
Суъщото е образувано по искова молба, подадена от „Моуз Кансълтинг“ ЕООД срещу
„Проектът Хенгоувър“ ООД и В. Р. И., с която са предявени обективно и кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, както следва:
- по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми: сума в размер на 9 600 лв., представляваща главница за неизплатено
задължение, обективирано във фактура № 10/14.11.2023 г.; сумата в размер на 6 000 лв.,
представляваща главница за неизплатено задължение, обективирано във фактура №
301/16.11.2023 г., както и сума в размер на 13 212 лв. - представляваща главница за
неизплатено задължение, обективирано във фактура № 3/27.11.2023 г., ведно със законната
лихва от 07.01.2025 г. (подаване на исковата молба) до окончателното плащане;
- по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сума в
размер на 1 506,94 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за неизплатено
задължение, обективирано във фактура № 10/14.11.2023 г., начислена за периода от
21.11.2023 г. до 07.01.2025 г.; сума в размер на 898,11 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за неизплатено задължение, обективирано във фактура № 301/16.11.2023 г.,
начислена за периода от 11.12.2023 г. до 07.01.2025 г., както и сумата в размер на 2 035,41
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за неизплатено задължение,
обективирано във фактура № 3/27.11.2023 г., начислена за периода от 29.11.2023 г. до
07.01.2025 г.
Ищецът твърди, че ответникът е потърсил услугите на ищеца по повод организиране и
1
провеждане на празнично събитие по случай посрещане на Нова година (24'). Уточнява, че
събитиеито е следвало да се организира и проведе в навеерието на 31.12.2023 г., като за
същото били ангажирани техника, музикални изпълнители, танцьори и др. За дължимата от
ответното дружество е издадена фактура фактура № 10/14.11.2023 г. с основание "музикално
участие 31.12.2023 г." Отделно, ответникът възложил на ищеца да осъществи и рекламна
дейност, за извършването на коята работа ищецът издал фактура № 301/16.11.2023 г. на
стойност 6 000 лева с основание "рекламни услуги". На трето място, на събитието следвало
да вземат участие множество танцьори, чиито хонорари били в общ размер на 13 212 лв. По
повод на това била издадена и последната фактура № 3/27.11.2023 г. с основание "танцови
хореографии". Твърди, че фактурите са осчетоводоени, но не са заплатени от страна на
ответното дружество. Навежда, че процесните задължения законният представител на
дружеството-ответник В. И. обещал, че ще плати сумите и издал документ от 05.02.2024 г.,
наречен "запис на заповед" за сумата от 28 812 лева. До настоящия момент липсвало
плащане, поради което ищецът подал настоящата искова молба в съда. Моли за уважаване
на своите претенции. Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, макар съдебните книжа
да са редовно връчени на ответника В. И. на 23.02.2025 г., както и на ответното дружество
„Проектът Хенгоувър“ ООД по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. С разпореждането по чл. 131 ГПК
за връчване на препис от исковата молба ответниците са били предупредени за последиците
по чл. 238 ГПК.
Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение на
страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Предупреждение за
последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяване в първото съдебно
заседание на ответника, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие,
се съдържа в постановеното по делото разпореждане по реда на чл. 131 ГПК, препис от
което е разпоредено да се връчи ведно с исковата молба и приложенията към нея.
В случая всички законови предпоставки са налице, което обуславя възможността за
постановяването на неприсъствено решение срещу ответната страна, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
2
разноски.
Същият е претендирал такива, като са налице и доказателства за извършването на
разноски на стойност 1333,90 лв. за държавна такса, 40 лв.- за такса за обезпечение на бъдещ
иск и 5 500 лв.- адвокатско възнаграждение.
С т. 5 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на въпроса подлежат ли на
присъждане с определението, постановено по молба за обезпечаване на иска, направените от
страните в това производство разноски, или тези разноски се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния му изход. Възприетото
разрешение е, че направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му
изход, поради което и съдът приема, че сторените разноски в размер на 40 лева за
обезпечение на бъдещ иск се дължат на ищеца. Нему се дължи и присъждане на сторените
разноски за държавна такса в размер на 1333,90 лева. Претендираните разноски за
адвокатски хонорар в размер на 5500 лв. също се дължат, тъй като по делото са ангажирани
доказателства за реалното им сторване. Посоченият в списъка по чл. 80 ГПК договор за
правна защита и съдействие от 02.12.2024 г., представен по делото на л. 81, удовлетворява
изискванията, въведени с т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 година на ОСГТК на ВКС.
На основание чл. 4б от Закона за държавните такси на ищеца следва да бъде
възстановен внесения депозит за вещо лице за изготвяне на съдебно-счеотоводна
експертиза, тъй като такава експертиза не е изслушана по делото, а таксата в размер на 300
лева се явява недължимо платена.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Проектът Хенгоувър“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Филип Станиславов" № 8, ет. 5, ап. 13 и В. Р. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. "Филип Станиславов" № 8, ет. 5, ап. 13, да заплатят
солидарно на „Моуз Кансълтинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Смолян, ул. "Хан Пресиян" № 28, ет. 2, ап. 3, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ следните суми: сума в размер на 9 600 лв., представляваща
главница за неизплатено задължение, обективирано във фактура № 10/14.11.2023 г.; сумата в
размер на 6 000 лв., представляваща главница за неизплатено задължение, обективирано във
фактура № 301/16.11.2023 г., както и сума в размер на 13 212 лв. - представляваща главница
за неизплатено задължение, обективирано във фактура № 3/27.11.2023 г., ведно със законната
лихва от 07.01.2025 г. (подаване на исковата молба) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Проектът Хенгоувър“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Филип Станиславов" № 8, ет. 5, ап. 13 и В. Р. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. "Филип Станиславов" № 8, ет. 5, ап. 13, да заплатят
солидарно на „Моуз Кансълтинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Смолян, ул. "Хан Пресиян" № 28, ет. 2, ап. 3, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми: сума в размер на 1 506,94 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за неизплатено задължение, обективирано във фактура № 10/14.11.2023 г.,
начислена за периода от 21.11.2023 г. до 07.01.2025 г.; сума в размер на 898,11 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за неизплатено задължение,
обективирано във фактура № 301/16.11.2023 г., начислена за периода от 11.12.2023 г. до
07.01.2025 г., както и сумата в размер на 2 035,41 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за неизплатено задължение, обективирано във фактура № 3/27.11.2023 г.,
3
начислена за периода от 29.11.2023 г. до 07.01.2025 г.
ОСЪЖДА „Проектът Хенгоувър“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Филип Станиславов" № 8, ет. 5, ап. 13 и В. Р. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. "Филип Станиславов" № 8, ет. 5, ап. 13, да заплатят на
„Моуз Кансълтинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Смолян, ул. "Хан Пресиян" № 28, ет. 2, ап. 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следните суми
за сторени по делото разноски: сумата от 1 333,90 лева - държавна такса; 5 500 лева -
адвокатско възнаграждение; 40 лева - такса за обезпечение на бъдещ иск.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ от бюджета на съда, на основание чл. 4б от ЗДТ, на „Моуз
Кансълтинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул.
"Хан Пресиян" № 28, ет. 2, ап. 3, сумата в размер на 300 лева - депозит за вещо лице по
СсЧе, по посочената в банков превод /л. 84 по делото/ банкова сметка на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4