ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16863
гр. София, 19.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Е. ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от Е. ЛЮБ. ДОНКОВА Частно гражданско дело
№ 20231110162568 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх.№ 114676/08.04.2024 г. от длъжника, чрез
пълномощника му, с която се иска съдът да се произнесе по направеното още с
възражението по чл.414 ГПК искане за присъждане на разноски.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК по делото е постъпил отговор от насрещната страна
************** в който се изразява становище за неоснователност на искането.
Излагат се доводи, че съдът не е обвързан от минималните размери, определени в
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
поради липса на фактическа и правна сложност при подаване на бланкетно
възражение, възнаграждението следва да бъде определено под минималните прагове.
Съдът, като взе предвид постъпилата молба и отговора, и извърши преценка на
данните по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Молбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в срока по
чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество съдът намира молбата за частично
основателна, по следните съображения:
Безспорно е, че съдебни разноски са дължими за всяка една защита под формата
на процесуално действие /каквото е и подаването на възражение по чл. 414 ГПК/, без
оглед характера на производството – исково или заповедно. В конкретния случай
видът и обема на извършената работа не обосновават адвокатско възнаграждение в
размер по-висок от 50 лв. за подаване на възражението по чл. 414 ГПК, тъй като
последното няма самостоятелен характер, а служи единствено като формална пречка за
влизане в сила на заповедта за изпълнение. То не служи като средство за
материалноправна защита на длъжника, поради което не се изисква обосноваването му
1
(чл. 414, ал. 1, изр. 2 ГПК). Съдът не дължи произнасяне по същество, а единствено
следва да се увери, че вземанията по заповедта за изпълнение са оспорени от длъжника,
след което дължи указания на заявителя по чл. 415 ГПК. С възприемането на това
становище, настоящият състав на съда споделя аргументите, изложени в редица
въззивни съдебни актове относно начина на определяне на възнаграждението за
подадено възражение по чл. 414 ГПК /в този смисъл са Определение № 268172 от
07.05.2021г. по ч.гр.д. № 4751/2021г. на СГС; Определение № 1292 от 16.02.2022 г. по
ч. гр. дело № 13860/2021 г. по описа на СГС; Решение № 265337 от 10.08.2021 г. на
СГС по в. гр. д. № 6442/2020 г., IV-A с-в, Решение № 264070 от 18.06.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 15394/2019 г., Определение от 08.12.2022 г. по ч.гр.д. № 2769/2022 г. на
СГС, I-К състав, Определение от 12.12.2022 г. по ч. гр. д. № 2683/2022 г. на СГС, I-Б
състав/.
С оглед предходното, не е налице хипотеза на оказана адвокатска защита по
смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а се касае до оказано съдействие по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредбата, в който случай възнаграждението е в размер на 50 лв. Отделно от това,
посочената разпоредба от Наредбата следва да намери приложение и доколкото в нея
не се предвижда изрично какъв е размерът на дължимото адвокатско възнаграждение в
случай на подаване на възражение по чл. 414 ГПК, поради което посоченото
процесуално действие следва да се приравни на „други молби“ по смисъла на чл. 6, т. 5
от същата.
Следва да отбележи, че в Решения на Съда на ЕС (напр. решение от 23.11.2017 г.
по съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С
94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO), които са задължителни и за
националните съдилища, сочат на общ извод, че националната юрисдикция (в случая
съда) не е задължена да се съобразява с ограниченията, наложени относно
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт на
адвокатско сдружение (в случая с Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС) и забраната съда да
определя възнаграждение под минимума, определен с такъв акт, тъй като това
ограничаване „би могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС“. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела
C 427/16 и C 428/16 на СЕС, първи състав, се сочи, че „Запитващата юрисдикция
следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна
уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения
се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези
легитимни цели“. Или за конкретния случай съдът следва да прецени дали
минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата отговаря на тези
цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие,
качество на услугата, справедливост, и необходимост загубилата страна да понесе поне
2
значителна част от разноските на противната страна, направени за защита по делото.
С възражението по чл.414 ГПК е представен договор за правна защита и
съдействие, от който се установява, че страните са договорили безплатна правна помощ
на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА. Видно от приложения към възражението списък на
разноските е, че адв.Веселинов претендира възнаграждение за оказаната безплатно
правна помощ на длъжника в размер на 400,00 лева.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА, определяне
размера на дължимото възнаграждение по ал.1 е изцяло в правомощията на съда, който
не е обвързан от претендирания от пълномощника размер. При определяне на
справедливия размер в случая, при съобразяване на изложеното по-горе относно
липсата на сложност на спора и на легитимните цели, настоящият съдебен състав
намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 50 лв.
по чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 10576/11.03.2024 г., постановено по гр.д.№
62568/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав, като
ОСЪЖДА ************** ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: ************* да заплати на *************, сумата от 50,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно правна защита и
съдействие в полза на длъжника по производството Б. Г. Г..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3