П Р О Т О К О Л
Гр. Сливен, 28.05.2020 година
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми
май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Радост Гърдева и с участието на прокурор БОРИСЛАВ СЯРОВ сложи за
разглеждане ЧНД № 177 по описа за 2020 година, докладвано от Председателя.
На поименното
повикване в 13:40 часа се явиха:
Молителката
С.А.Д., се явява лично и с адв. Е.П. и адв. Д.Д. – и двамата от АК Сливен,
редовно упълномощени.
За Началника на Затвора – гр. Сливен,
редовно призован, се явява ст. юриск. С., редовно упълномощена.
Окръжна прокуратура – Сливен,
редовно призована, се представлява от прокурор Сяров.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална
пречка за даване ход на делото, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е образувано по
молба на осъденото лице С.А.Д., подадена чрез адв. Е.П. ***, с правно основание
чл. 437 от НПК, вр. чл. 70 ал.1 от НК, с искане да бъде условно предсрочно
освободена от изтърпяване на остатъка на наложеното й наказание „Лишаване от
свобода“.
Постъпило е становище от
Началника на Затвора – Сливен, оценка на осъден правонарушител, индивидуална
програма за въздействие и планиране на присъдата, както и личното досие на
осъденото лице, водено в Затвора – Сливен.
След образуване на настоящото
производство е депозирана и допълнителна молба от С.А.Д., в която отново са
изложени обстоятелства, касаещи искането за условно предсрочно освобождаване.
Направени са доказателствени искания за прилагане към доказателствения материал
по делото на копия от актове за раждане на сина и внука на молителката, които
ще се представят в с.з. Направено е искане за допускане като свидетел на сина
на лишената от свобода – С.Б.А., чиито показания се считат за относими към
установяване характеристични данни за осъденото лице и нейните бъдещ живот.
Съдът разясни на страните правата
по чл.274 и чл.275 от НПК.
АДВ.П.: Нямаме искания за отводи,
да се приемат представените със становището доказателства.
АДВ. Д.: Нямам искания за отводи.
Поддържам доказателствените искания. Моля да приемете и приложите удостоверение
за раждане на сина и внука на С.Д.. Поддържаме доказателственото искане, като
молим да бъде допуснат до разпит синът й Синан Бейра Али, във връзка с
установяване на факта за близките семейни отношения, които имат помежду си и
бъдещите й планове.
Ст.юриск. С.: Нямам искания за
отводи. Представям актуална справка към днешна дата 28.05.2020г. за остатъка от
изтърпяното наказание на лишената от свобода С.А.Д.. Не се противопоставям на
доказателствените искания на защитата, да се приемат представените
доказателства със становището и в днешното с.з.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за
отводи. Не се противопоставям да се приемат доказателствата. Не се противопоставям
да бъде допуснат до разпит като свидетел синът на осъдената.
ОСЪДЕНАТА Д.: Присъединявам се
към казаното от адвокатите си.
АДВ.П.: Да се приеме като
доказателство представената справка за остатъка от наказанието.
АДВ.Д.: Да се приеме
представената справка. Поддържаме доказателствените искания. Представям копие
от акт за раждане на С.А., акт за раждане на внука и извлечение от търговския
регистър за регистрация на търговска фирма относно търговеца. Поддържаме и
доказателственото искане да бъде допуснат един свидетел. Това е сина С.Б.А.,
който ще установи какъв човек е тя на свобода, тъй като е имал възможност да се
запознае с нея и да я види при нейното
прекъсване на наказанието на два пъти, какви са нейните нагласи за в бъдеще,
въобще поведението й. Има впечатления като осъдена от нея, не само като майка и
перспективата за в бъдеще.
Адв. П.: Придържам се към
становището на адв. Драганов.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Присъединявам се
към казаното от моите защитници.
Съдът намира, че следва да
приобщи към доказателствения материал по делото, както представените с молбата,
така и допълнително представените писмени доказателства - представените в
днешното с.з. 2бр. удостоверения за раждане на сина и на внука на осъденото
лице, справка от търговския регистър, както и актуална справка за остатъка от
наказанието, което търпи осъденото лице. Съдът следва да уважи направеното от
процесуалните представители на осъдената Д. искане за разпит в качеството на
свидетел на сина на осъдената, поради което следва да допусне до разпит като
свидетел С.Б.А.. По изложените съображения, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите
по делото представените писмени доказателствени материали, вкл. тези приложени
от администрацията на Затвора – Сливен, както и представената в днешното
съдебно заседание актуална справка за остатъка от наказанието и представените 2бр.
удостоверения за раждане на сина и на внука на осъденото лице, както и справка-извлечение
от търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията относно ТД „Илсина
22“ ЕООД с едноличен собственик на капитала С.Б.А.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ в качеството на
свидетел С.Б.А.
Съдът покани свид. С.А. в залата.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
С.Б.А.: на 24 г., живущ ***,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, работи, с основно образование,
ЕГН **********, син на л.св.С.Д..
Предупреден за наказателната
отговорност по чл.290 от НК, обещава да говори истината.
Съдът разясни на свидетеля
разпоредбата на чл.119 от НПК, че като син на л.св.Д. може да откаже да
свидетелства, както и разпоредбата на чл.121 ал.1 от НПК.
РАЗПИТАН КАЗА: Желая да
свидетелствам. Живея във Варна, в двуетажна къща. Имам собствен бизнес –
автомивка. Имам трима работници в автомивката и двама бармани за бара. На
горния етаж живеем аз и жена ми, а на долния етаж майка ми и баща ми. Баща ми
имам предвид мъжът,с който съжителства моята майка. Много са добри отношенията
с майка ми. Помагаме си. Живеем много добре. Искам тя вече да се върне при нас,
защото всички имаме нужда от нея, аз детето ми, най-вече малкия. Постоянно като
идваме в Сливен на свиждане и като дойде време да си тръгваме, той ме пита защо
тя остава тук. Поддържаме всеки ден телефонна връзка с майка ми и всяка седмица
на свиждане ходим. Два пъти си е идвала в отпуск от затвора. Тя казва, че
съжалява за това, което се е случило и се е променила. Иска всичко да е както
трябва, да е с нас, с детето. Обсъждали сме много пъти как вижда перспективата
в живота. В автомивката има помещение, което не се използва. Мисля да го
направим шивашко ателие. Даже вече съм взел машини за работа. Даже и за
шивашкото ателие вече съм говорил за чаршафи за калъфки и за разни други
работи. Детето постоянно ме пита за баба си, даже и сега. То идва всяка седмица
на свиждане при баба си. Аз я подпомагам сега. По принцип печеля от автомивката
1300 лв. и от тези пари изпращам всеки месец на майка ми, плюс това имам
разходи защото идваме всяка седмица на свиждане. Майка ми учеше в Норвегия и
работеше, когато си изтърпяваше присъдата. Тя споделя, че в училище има
лесбийки и се закачат с нея и затова не иска да учи там. Участва във всички
дела на затвора. Като майка ми дава съвети в живота. Майка ми казва, че
съжалява. Тя ми казва, че трябва да внимавам. Най-гадното е, когато ме попита
малкия защо майка ми остава тук. Не знам какво да му кажа. Той е на 6 години. Майка
ми не остана в Норвегия, защото иска да се вижда с нас. Иска да е по-близо до
нас, да си е тук. Не иска вече да заминава. Тя може да разчита на нас. Мъжът, с
който живее е много добър. Сега живеем заедно с него. Поне 100 лв. само за
горива давам като идваме на свиждане всяка седмица. Има пълна промяна в нея. Тя
просто иска да е с нас. Казва, че няма да напусне България. Не иска да заминава
за чужбина. Мисля, че бях на около 18 години, когато майка ми замина за
Норвегия. Не помня коя година замина майка ми за Норвегия.
СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси
към свидетеля. Не възразяваме да се освободи от съдебната зала.
Със съгласието на страните съдът
освободи свидетеля от залата.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Моля да ми дадете
възможност да дам обяснения. Искам да съм със семейството си. Мисля, че
достатъчно съм страдала. Те просто имат нужда от мен. Разкайвам се от всичко
това. Претенции абсолютно към никого нямам. Аз съм си виновна. Никой не е
виновен. Приемам си вината. Търпя си наказанието. Изпълнявам реда в затвора.
Работя в цех конфекция като шивачка. На 17 май станаха 2 години, където работя.
На едно и също място работя. Давам всичко от себе си да постигна, старая се, но
нормите са недостижими там. Доближавам се, да, понякога. Никога преди това не
съм работила тази работа. Когато имаше маски за шиене, имаше една, която
изпълнява нормата. Едната е работила 15 години като шивачка в затвора и другата
е работила навън като шивачка. Абсолютно полагам всички усилия. За трудовата
дисциплина не съм получавала наказания досега, никога. 2 години и 4 месеца съм
в сливенския затвор. Поощрение като шивачка съм получавала. Мисля, че беше около
преди две, три седмици. Получих тази похвала, че съм свършила добра работа.
Шиехме маски. Искам да бъда преместена от тази работа в друга, защото две
години работих в цех конфекция. Имам два месеца намаление от присъдата ми.
Говорим за щатна работа. Щатната работа, където работих в кухня или други
цехове, те на годината 4 месеца свалят от присъдата. Ако бях на щатна работа
досега щях да сваля 8 месеца. Всеки затворник иска да му се зачитат повече дни.
В Норвегия съм работила в кухня. Правила съм опит да се преместя на работа,
където да бъда по-полезна. Имала съм много пъти възможности. Даже съм ходила да
се помоля, че в момента искат готвачки. Казват ми да почакам и все още чакам.
Повечето нямат образование. Синът ми не можа да обясни точно, защото сега е
много притеснен. В Норвегия естествено те нямаха толкова доходи да идват на
свиждане. Аз предпочетох всичко каквото знам какво ще ми се случи в България
като обстоятелства, условия, всичко, защото аз искам всяка седмица да си виждам
семейството. Те сами близки. Компютърната грамотност, беше в понеделника
графика да се отива на компютри, или сутринта в 10.00 часа е било или следобед
в 14.00 часа, защото съм от 6 часа на работа до 15.15 часа. Нямам възможност да
ходя. Имам завършен Х клас. Не искам да уча, защото преди 2 години мисля, че
беше, или година и половина, лятото беше, имаше една жена, тя беше лесбийка, с
нея имах проблеми. Тя искаше да ме бие. Закачаше се с мен. Аз оттогава се
страхувам. Мога да кажа, че от 50 % и повече на училище ходят лесбийки.
Сигнализирах за това. То се случи точно на обяд. Три бригади сме работещи. Това
се случи следобеда и тогава тя скочи да ме бие. Естествено другите жени я
дръпнаха. Заплю ме в лицето, почна да ме псува, че ще ме пребие. Имаше
надзирател, един беше. После дойде и аз казах, че искам да се прибирам. Искам
да отида да говоря с инспектора. Прибраха ме. Отидох при инспектора, разказах
му и каза да не се притеснявам. Аз питах. Той ми каза, че няма за какво да ми
дава обяснение. После разбрах, че са й дали 2 месеца да не ходи на мероприятия.
Точно по тази причина не можех да съчетая работата с ученето. Няма такова нещо,
че се уморявам. Ако съдът уважи молбата ми, в бъдеще ще живея свободно.
Разчитам на сина ми, разчитам на мъжа ми, защото аз живея с него доста години,
почти 15-17 години. Когато прекъснаха изпълнението, живеехме в същата къща,
където живеят сина ми и снаха ми. Ако един ден изляза от затвора, в чужбина
никакви намерения нямам да отивам. Мисля като шивачка да работя. Евентуално,
ако не мога да работя като шивачка, имам други планове, фризьорски салон да си
отворя. Мога да работя при сина ми на автомивката. Абсолютно навсякъде мога да
работя и да помагам на семейството ми. Внукът ми е на първо място. Полагам
грижи за него. Престоят в затвора много ми повлия на моето мислене. Никога в
живота ми няма да допусна да се върне този ад. Осъзнавам го. Когато заминах за
Норвегия, синът ми сигурно е бил на 12 или 14 години. Майка ми полагаше грижи
за него през това време. Пътувах за известно време там и след това се прибирах.
Пет месеца бях при него.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към осъденото
лице. Запознати сме с писмените доказателства. Няма да сочим други
доказателства, делото е изяснено от фактическа страна. Да се приключи съдебното
следствие и да се даде ход по същество.
Съдът намира делото за изяснено
от фактическа страна, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
АДВ. П.: Госпожо Председател, аз считам,
че са налице предпоставките за предсрочно освобождаване на моята подзащитна.
Действително е извършила деяние наказуемо, което е дало своето отражение в
живота й и тя си изтърпява наказанието. Осъзнала е и преосмислила целия си
живот, защото е имала достатъчно време в затвора, както в Норвегия, така и в
България. Преценила е, че това което е извършила през този период е довело повече
до проблеми и до негативизъм, отколкото положителност, защото не всичко е пари.
От срещите си с нея имам и преки впечатления от начина на промяна и начин на
мислене, защото първите ми срещи с нея са били, да тя не беше толкова
мотивирана и за учението по причини, които тя обясни. Времето, в което е била в
Норвегия, обстановката в затвора там, държането на лишените от свобода, тук
попада в една много по- различна среда и трябваше известно време да се адаптира
и да приеме нашите условия в затвора. Но
с времето, което съм прекарала с нея, това, което тя е споделяла и това което потвърди
нейния син, С. действително се разкайва. Смятам, че престоят й в затвора вече няма
какво да промени. Едно условно предсрочно освобождаване дава възможност тя
наистина да се реализира в живота, да се докаже като майка, като баба, да бъде
полезна не само на семейството си и на съпруга й, който е доказал във времето,
че ще я подкрепя в живота безотказно. Тя ще може да бъде полезна с труда и с
мисленето с подкрепата към децата си да не сгрешат в живота. Личният пример е
най добрия пример за децата. Ако уважите молбата й С. ще бъде наистина достоен
човек. По отношение становището на началника на затвора, да отразени са някои
неща като положителни, някои като отрицателни. Аз искам колегата да се спре
подробно на критериите, по които се определя съдебното минало, но считам, че
един жест от страна на съда би изиграл ролята, която вече оттук нататък престоя
в затвора не би изиграл тази роля. Тя е наясно с цялата ситуация и се разкайва.
АДВ. Д.: Госпожо окръжен съдия,
аз ще имам малко по-особено становище или позиция относно становището на
началника на затвора. Оспорвам това становище изцяло, изготвено по молбата на
лишената от свобода С.Д. за предсрочно условно освобождаване с правно основание
чл. 70 ал.1 от НК. Моля да бъде извършен един критичен анализ и това становище
на началника на затвора да не бъде оставено въз основа на вашия съдебен акт по
следните съображения. Подробно се запознах със становището и считам, че то се
отличава със следните особености и характеристики, които ще ви прочета. По
принцип становището е изготвено формално и необосновано, без да е подкрепено с
убедителни данни и доказателства за липса на промяна на осъдената на лишаване
от свобода. Въобще в становището липсват данни и то положителните тия, които са
изброени и са обективирани в оценката й. Данните за липса на промяна на
осъдената са интерпретирани в насока и с цел единствено да подкрепят крайното
заключение в становището, че на този етап молбата на осъдената за предсрочно
условно освобождаване е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Становището е в противоречие и не кореспондира с представената по делото
система за оценка на осъден правонарушител, СОП2 наречено и със заключението по
обсъждане на присъдата. Както казах никакви положителни данни от самата оценка
не са намерили място в това становище. В становището се акцентира върху
предишни данни за осъдената, без да се посочва каква е динамиката на тези данни
и какво всъщност е сегашното фактическо положение на осъдената, в каква насока
е промяната на осъдената, дали в положителна или в отрицателна. Липсва анализ
на данните за осъдената като например – за приложените поощрения по време на
изтърпяване на наказанието, че е награждавана общо 6 пъти, в това число и за
положен трудов резултат, оценка за активност в групата, липсата на наказание
досега при изтърпяване на наказанието, дистанция от конфликтни ситуации с
нагласа за спазване на установените правила и норми в затвора, които данни
считам, че са важни за настоящото производство. Защото все пак ние обективно
трябва да оценим най-вече съда дали е налице промяна у осъдената, която промяна
е в основата за това предсрочно условно освобождаване и в каква насока е тази
промяна. Забелязва се, че в становището правото на осъдената на лишаване от
свобода за предсрочно условно освобождаване е интерпретирано в неин недостатък.
Не е ясно защо е сторено това, след като и тя в момента осъдената пред вас
обясни, че всеки осъден на лишаване от свобода знае за това си право, желае то
да настъпи и всеки един ден в затвора е борба за неговото постигане. Това
неправилно интерпретиране се отнася и за правния статус на осъдената. Правото й
да желае по-лек режим, правото й да работи на работа, в която ще й бъдат
зачетени повече дни от наложеното й наказание. Тези нейни права също са
интерпретирани в неин недостатък. Аз го обяснявам това с методиката на оценка
на осъдения. Считам, че това е необосновано. Ще анализирам съвсем накратко, без
да губя много време на съда за тези противоречия, които аз съм ги установил.
Например в становището пише, че в хода на третиране не се установява промяна на
отношение към противоправно поведение. Сега ще ви зачета в системата за оценка
какво пише, точно обратното. В нагласи,
раздел 12 – не изразява и нагласи подкрепящи престъпното поведение. В
становището също е посочено, че видно от посочените факти А. е афектирана към
предсрочно освобождаване. Превратно е изтълкувано. Дистанцирана от реалността
на наложеното й наказание, все още не осъзнава необходимостта от промяна на
собственото си поведение и редукция на криминогенните фактори. Това се дължи
най-вече на методиката на оценката. Накрая искам да ви кажа, че самото
становище не е в съответствие при планиране на присъдата. Т.е., тези
положителни промени, които са настъпили за С., са ясно очертани в този раздел,
позитивен напредък постигнат от лишената от свобода. Има една система за оценка
на риска от рецидив, която трябва да ви кажа, че общо 37 % от запитаните
служители в местата на лишаване от свобода относно методиката за оценка на
правонарушител казват системата не е адекватна. 37 % има нужда от някакво уеднаквяване.
Единствено 27%, това становище е изготвено от комисията по помилване към
президента, казва точно по тези случаи, казва, че методиката е ясна. Заключавам
вече. Моля да ги отчетете тези недостатъци и съвсем обективно, безпристрастно
да изготвите вашия акт. Моля да отчетете разпоредбата на чл. 70 ал.1 от НК. Не
се съмнявам, че ще приложите чл. 14 и най-вече в основата на вашия акт да
разгледате всички доказателства. Считам накрая, че кумулативните изисквания на
закона са налице и моля С. да бъде условно предсрочно освободена с всички
последици.
Ст.юриск. С.: Госпожо Съдия, поддържам
становището на началника на затвора. Считам, че то е изготвено на база
системата за оценка на осъдения, която се изготвя обективно на база факти и
обстоятелства, както и съобразно самооценката на осъденото лице. При анализа на
предпоставките, свързани с доказателствата за поправянето на осъдената, извода
е, че поправителното въздействие спрямо нея следва да продължи. От постъпването
й към затвора до последната самооценка е установена липса на критичност към
извършеното престъпление, което не се променя през годините. Лишената от
свобода настоятелно желае, търси възможности за облекчаване на правния си статус,
без да полага усилия за промяна. В условията на затвора лишената от свобода
работи, но резултатите са под средните. Категорично отказва да продължи
образованието си в затвора и да придобие професионална квалификация. Пасивна е
към дейности в групата и не използва компютърните си познания при организиране
на различни поводи и няма участие в обществено полезни инициативи. При
постъпване в затвора, рискът е среден, като при последващите оценки се
наблюдава минимално снижение и остава в средната категория. Моля съдът да не
кредитира свидетелските показания, тъй като бяха неотносими към института на
условно предсрочното освобождаване и си противоречат с писмените доказателства.
Моля да оставите без уважение искането за условно предсрочно освобождаване.
РЕПЛИКА НА АДВ. Д.: По отношение
на групата. Не знам откъде затворническата администрация си е наумила, че тя не
си е взела поука. Но в системата за оценка пише следното: „взех си поука, никога
в бъдеще няма да извърша престъпление, да бъда със семейството ми е най-важно.“
Тя го е писала в системата на затворническата администрация. Нещо друго за
активността на групата. Точно обратно е изготвена оценката. Едно към едно и
чета: „на ниво затворническа група е активна“. Тотално противоположно е. Едно и
също, точно обратно е. И на следващо място за нагласите. Става въпрос за
оценката за опасността от рецидив. Сложена е 10 точка, някъде нависоко. В нагласите
на оценката пише следното: „не изразява дискриминационни нагласи, не изразява и
нагласи подкрепящи престъпното поведение“. Необоснована е т.10 и раздел № 12, с
което й се завишава оценката. А иначе при опасност от вреди тотално в оценката
пише, че няма такава.
ПРОКУРОРЪТ: Аз за пореден път ще
откажа да взема категорично становище, защото и друг път съм имал възможност да
обяснявам, че критериите за изготвяне на тези становища са малко размити. От
една страна се твърди, че осъдената не е поправена, а от друга страна се
твърди, че 6 пъти е награждавана. Не мога да разбера какви точно са обективните
и субективните критерии. Предоставям на съда да вземе решение. Формално
условията за условно предсрочно освобождаване са налице. Предоставям на съда
дали да вземе решение да уважи молбата или
не. Моето предложение е всъщност, ако съда реши че молбата е основателна,
да определи някакви пробационни мерки, но пак повтарям, предоставям на съда.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА
на осъдената С.Д..
ОСЪДЕНАТА Д.: Аз първо
най-искрено съжалявам за това, което съм извършила и се извинявам пред съда и
всички останали, но приемам си вината. Никой не е виновен. Аз съм виновна,
изтърпявам си наказанието. Моля да бъда условно предсрочно освободена.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА
на осъдената С.Д..
ОСЪДЕНАТА Д.: Благодаря ви, че ме
изслушахте.
Съдът се ОТТЕГЛЯ на тайно
съвещание.
Съдът,
след тайно съвещание и след като се запозна с приобщените доказателства, като
взе предвид становището на страните, намира следното:
С.А.Д.
е с българско гражданство, родена в гр. Варна, с основно образование. Осъждана
е. Има един пълнолетен син, който живее в гр. Варна и внук на 6
години.
В Затвора – Сливен изтърпява
наказание 6 години „лишаване от свобода“ по влязла в сила Присъда от
31.05.2017г. на Апелативен съд – гр. Айдсиватинг, Кралство Норвегия по дело №
16-209073 AST-ELAG, приета за изпълнение с
определение от 13.04.2018г. по ЧНД № 781/2018г. по описа на Софийски градски
съд. На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг
режим за изтърпяване на наказанието. С определението на основание чл.457 ал.5
от НПК е зачетено времето от 19.12.2015г. до 05.09.2017г., през което Д. е била
с предварително задържане в производство по екстрадиция на територията на
Република Германия /от 19.12.2015г. до 03.02.2016г./ и с мярка за неотклонение
задържане под стража на територията на Кралство Норвегия /от 03.02.2016г. до
05.09.2017г./, както и времето от 05.09.2017г. до 26.01.2018г., през което Д. е
изтърпявала в затвор на територията на Кралство Норвегия наложеното й наказание
лишаване от свобода и времето от 26.01.2018г. до влизане на определението в
сила. Определението на СГС е влязло в сила на 01.05.2018г.
За начало на изтърпяване на
наказанието на осъдената С.А.Д. е зачетена датата 19.12.2015г., когато е била
предварително задържана в производство по екстрадиция на територията на
Република Германия.
Към 28.05.2020г. л.св.С.А.Д. фактически
е изтърпяла 4 години 5 месеца и 3 дни, от работа – 2 месеца и 22 дни, или
всичко е изтърпяла 4 години 7 месеца и 25 дни. Остатъкът за
изтърпяване към днешна дата е в размер на 1 година 4 месеца и 5 дни. Изтърпяването на наказанието е
двукратно прекъсвано за периоди от по 3 дни по семейни причини.
При постъпването си в Затвора
първоначално Д. е търпяла наложеното наказание „лишаване от свобода“ при строг
режим. Със Заповед № РД-15/10.04.2019г. на началника на затвора, режимът е
променен от строг в общ. Със Заповед № РД-41/11.12.2019 г. на началника на
затвора е преместена в общежитие от открит тип.
От наличните в
затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по
делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден
правонарушител, становището на Началника на затвора и останалите приобщени
доказателства, се установява придържане на осъдената към установените правила и
норми, предвид задължителния им характер. Дистанцирала се от отрицателни прояви в общността и при
обсъждане на групови проблеми и конфликти не заемала позиция и не изказвала
мнение. След съответни наблюдения над поведението и вграждането й в общността,
ресорната администрация счита, че спазването на правилата не е поради осъзната
необходимост, а предвид изолираната среда и ограничения. Макар да няма
допуснати нарушения, по отношение на нея са прилагани педагогически мерки на
въздействие при конфликтни взаимоотношения /видно от изготвения на 03.02.2020г.
пробационен доклад, приложен в затворническото досие/. При постъпването в затвора у
осъдената е установена липса на критичност към извършеното престъпление, която
не се променя при престоя й в затвора. Според становището на Началника на
затвора в хода на третирането няма констатации за промяна на отношението към
противоправното поведение – осъдената не идентифицира проблемните зони,
оневинява себе си, като прехвърля отговорността изцяло на външни фактори – лица
от близко обкръжение.
За периода на престоя в затворната институция не са посочени нарушения на установения ред и дисциплина.
Награждавана е на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, с “писмена похвала“,
за положително отношение към трудовата дейност, примерно поведение и участие в културно-информационни
дейност, вкл. сценични изяви.
Л.св.Д. от 17.05.2018г. била
назначена в цех „Конфекция“ и не допускала отсъствие от работното място, като
спазвала трудовата и технологична дисциплина. Въпреки слабото изпълнение на
трудовите норми, с резултати под средните за работното място, не полагала
усилия за повишаване на производителността си. Демонстрирала неудовлетворение
от зачетените в нейна полза работни дни и претендирала назначаване на друго
работно място с мотив невъзможността да покрива изискуемите норми за отчитане
на пълен работен ден. Според ресорната администрация това поведение е индикатор
за приемане на трудовата дейност от осъдената само като конкретна полза за
намаляване размера на наказанието, но не и като условие за ресоциализация.
Изразено е мнение, че притежаваният трудов опит от ограничено естество и
липсата на трудови умения, които да са пряко приложими на пазара на труда,
свалят защитите от рецидив.
В условията на свободен живот
осъдената е със завършено основно образование – завършен 10 клас. През целия
престой в затвора категорично
отказвала да продължи да учи в училището на затвора, за да завърши средно
образование и придобие професионална квалификация. Администрацията на затвора
констатира липсата на мотивация у осъдената за познавателно развитие –
индикация за недостатъчна осъзнатост на криминогенните фактори и неясна жизнена
стратегия след освобождаването от затвора. И през учебната 2019/2020г.
осъдената отново отказала участие в образователния процес, с което препятствала
възможностите за развитие на личността си.
Осъдената Д. проявявала
епизодичен интерес към позитивните дейности и по-точно към сценичните изяви.
Пасивност е установена към набора от позитивни дейности в групата, а именно
клубове по интереси, образователни беседи и дискусии, спортни занимания. Д. не
участвала в предложените компютърни занимания, организирани състезания за
изготвяне на презентации по различни поводи, текстообработка на материали за
вестник, издаван в затвора, като не използвала и твърдяната от нея компютърна
грамотност, придобита по време на престоя й в затвор в Норвегия. Не са
регистрирани и участия в обществено полезни инициативи – благотворителни
кампании, организирани в общността.
Рискът
от рецидив според изготвената актуална оценка на правонарушител е в стойностите
на среден – 54 точки. Същият е претърпял известна промяна чрез снижение спрямо
първоначалната оценка на риска 59 т. В междинните оценки стойностите са
снижавани постепенно с периоди на задържане на някои от тях. Профилът на
нуждите към настоящия момент продължава да откроява като проблемни следните
зони: „Образование, обучение и трудова заетост”, „Начин на живот и обкръжение“,
“Нагласи”. Съпоставянето на оценките не регистрира съществена промяна в
положителен аспект – снижението е незначително спрямо първоначалната оценка на
риска от рецидив – от 59 на 54 т. за целия период на престой в Затвора –
Сливен. Според ангажираното нееднократно при изследванията становище на ресорната
администрация /вкл. в пробационния доклад от 03.02.2020г./, осъдената не умее
правилно да идентифицира проблемните зони, респ. причините за престъплението,
има завишена и неадекватна самооценка. Констатирана е липса на признание за
вина, няма разкаяние или съжаление за извършеното. В условията на свободен живот
е вероятен риск от извършване на престъпления.
В индивидуалния план за
изпълнение на присъдата са заложени цели, чието корекционно въздействие се
нуждае от продължение. Като такива се сочат разширяване на трудови навици и
умения, мотивиране за образоване в професионална квалификация, формиране на
адекватни умения за идентифициране и преоценка на проблемни зони и изграждане
на реалистични стратегии за справяне в условията на свобода. В
становището на Началника на затвора е изразена позиция за неизпълнени към
настоящия момент цели, тъй като не се наблюдава в пълнота необходимата
позитивна поведенческа и личностна промяна у лишената от свобода.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Искането
на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Налице
е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 т.1 от НК предпоставки за
допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената С.А.Д. от
изтърпяване на останалата част от наложеното наказание „лишаване от свобода”, а
именно към настоящия момент осъдената е изтърпяла фактически повече от
половината от наложеното й наказание 6 години „лишаване от свобода“.
Не
е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от НК, а именно
със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето
поправяне. С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е определил като
доказателства за поправянето всички обстоятелства,
които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и
всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Тази разпоредба налага цялостно изследване на поведението на осъденото лице по
време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
От приобщените доказателства не може да се направи
извод, че в рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора,
осъдената е дала убедителни доказателства за своето поправяне. Поради това
настоящият състав не може да формира извод за наличие на втората предпоставка,
изискуема от разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК. Липсват категорични
доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна личностова
промяна. Макар да е с трудова заетост в условията на затвора и да не допуска
нарушения на трудовата дисциплина, същата не участва в общообразователния
процес, не е достатъчно активна с оглед придобити компетентности и наличен
потенциал, и според ресорната администрация, осъдената не бележи сериозен
напредък за преодоляване на проблемите зони, които спират процеса на поправяне.
От наличната в приобщените доказателства информация не
може да се формира извод за трайна положителна промяна, от която да се заключи
за последователно и законосъобразно поведение в живота на свобода.
Обстоятелството за наличното осъждане, както и неосъзнаването на причините
довели до престъплението и изграждането на стратегии за преодоляването им и към
настоящия момент, констатираната неадекватна и завишена самооценка, навеждат на
извод за непостигнати в пълен обем цели на наказанието. Липсата на убедителни
доказателства за трайна личностова промяна, не дава възможност на съда да
заключи, че на този етап осъдената се е поправила. Независимо от липсата на
дисциплинарни прояви и наложени наказания по време на престоя в затвора, както
и включването в определени инициативи, поощрявани с награди, съдът отчита, че
цялостното поведение на осъдената, фиксираните проблемни зони в оценката на
правонарушителя, рискът от рецидив, който е с незначителна и бавно настъпваща
промяна и остава в границите на среден, и поведението, не сочат за постигнат
поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Предвид
събраните по делото доказателства и с оглед изложеното по-горе, съдът намира,
че следва да продължи процеса на поправително въздействие в насока снижаване
риска от рецидив и редуциране профила на нуждите на лицето. Наличните към
настоящия момент доказателства по смисъла на чл.439а от НПК не са достатъчни,
за да обосноват извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане
на условно предсрочно освобождаване на осъдената Д. от неизтърпяната част на наложеното й наказание
„лишаване от свобода“. Следва да се отчете липсата на критичност към
конкретното престъпно поведение, липсата на умения за осъзнаване на проблемите
и тяхното разрешаване. Осъдената не приема вината си за извършеното деяние и понасяне на ефекта от
поправителното въздействие на наказанието. Адаптира се към средата и формално
се придържа към социално желателно поведение, предвид задължителния характер на
правилата в затвора. Изявленията й в депозираната допълнителна молба по делото
и в съдебно заседание в обратния смисъл са неубедителни, доколкото не
компенсират системните наблюдения на ресорната администрация, отговорна за
корекционния процес. По идентичен начин едва пред съда са заявени конкретни
перспективи и намерения за бъдещия живот. Дори в актуалната към 27.04.2020 г.
оценка от общо петте оценки, изготвени в хода на пенитенциарното третиране,
след системно комплексно изследване, са установени в общата оценка по раздел 11
ниски социални перспективи на осъдената, слаба критичност към собственото
поведение и потребителско-хедонистична ценностова ориентация. В общата оценка
по раздел 12 е отразена констатация за липса на видима мотивация за промяна
начина на живот, неясни планове и цели за бъдещето. На тази база, основана на
задълбочен анализ и наблюдение в затворната институция, намеренията
на осъдената в живота на свобода, съобщени в съдебно заседание от разпитания
като свидетел по делото неин син и самата нея, не могат да бъдат индикатор за
постигане целите на наложеното наказание и изискуемата промяна. Въпросните
перспективи трябва да са ясно видими, последователно заявени и защитавани,
както и съпътствани от конкретно поведение, служещо за формиране на заключение
относно липса на възможност за връщане към престъпен начин на живот при
освобождаване от затвора. Гласното им деклариране е без необходимата тежест на
този етап, доколкото липсват категорични данни за необратима промяна у
осъдената.
Неоснователно
е искането на защитата съдът да изключи налични данни в становището на
началника на затвора и оценката на риска от рецидив поради твърдени
противоречия с определени доказателствени източници по конкретни пунктове и
предвид изследване за некоректност на оценката на риска от рецидив. Освен че
съдът не констатира противоречие в източниците на информация от различните
служители и нива на наблюдение и обсъждане поведението на осъдената в затвора,
съдебният акт не може да бъде основан на твърдения за проучвания за надеждност
на оценката за риска от рецидив, без да се опира на конкретните доказателства
по делото. Информацията, въз основа на
която съдът преценява наличието или липсата на предпоставките по чл.70 ал.1 от НК, изхожда от доказателствата, съгласно чл. 439а от НПК. Тя не може да бъде
хипотетична, изцяло теоретична и да се базира само на данни от проучвания или
от лица, които нямат преки наблюдения върху корекционния процес и ежедневното
поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В многобройните
писмени доказателства по делото е налице достатъчно последователна и
непротиворечива информация за осъдената в този период и наблюдаваната промяна,
която засега е само частична /стимулирана по съответния ред – с промяна на
режима, типа затворническо общежитие, награди за положителни изяви/, настъпваща
с много бавен темп и не отговаряща на този етап на изискването за трайна
позитивна такава. Фактът, че осъдената има семейство /партньор, син, внук/, сам
по себе си не може да обоснове извод за условно предсрочно освобождаване.
Анализът на относимите законови разпоредби сочи, че прилагането на този
институт следва да се основава на поведението на самото осъдено лице, а не да е
мотивирано от фактори или причини, стоящи встрани от него. Освен това по делото
са налице данни за установени добри семейни връзки между осъдената и
семейството й, регулярни контакти между тях, включително двукратно прекъсване
изтърпяването на наказанието по семейни причини. Тези обстоятелства
благоприятстват съхраняване на семейните отношения, ангажимент към което бе
деклариран и от сина на осъдената.
След анализ на събраните по
делото доказателства, съдът счита, че осъдената все
още не е дала достатъчно категорични доказателства за своето поправяне, не е
настъпила изискуемата от закона трайна и необратима положителна промяна по
време на изтърпяване на наказанието. Освен това, изводът на ресорната
администрация, че в условията на свободен живот продължава да е налице вероятен
риск от извършване на престъпления, изведен след наблюдение и анализ на живота
и поведението на лишената от свобода в условията на затвора, не дава възможност
да се уважи направеното искане за условно предсрочно освобождаване. Изискванията на материалния закон не са спазени,
поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Оставащият остатък
от наложеното наказание би могъл да спомогне за продължаване на поправителното
въздействие върху осъденото лице.
С оглед на изложените съображения, съдът намери,
че следва да остави без уважение искането на осъденото лице за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
„лишаване от свобода”.
Така мотивиран и на
основание чл.440 ал.1
от НПК, вр. чл.70 от НК, Сливенският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице С.А.Д., ЕГН **********, за допускане на
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието 6 години „лишаване от свобода“, наложено с Присъда от 31.05.2017г. на Апелативен
съд – гр. Айдсиватинг, Кралство Норвегия по дело № 16-209073 AST-ELAG, влязла в законна сила на 29.08.2017г., приета за
изпълнение с определение от 13.04.2018г. по ЧНД № 781/2018г. по описа на Софийски
градски съд.
Определението
може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен съд – Бургас в седемдневен
срок, считано от днес.
Протоколът се състави в съдебно
заседание.
Заседанието се закри в 14:45 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: