РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300501383 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 403/19.04.21г.,постановено по гр.д.№ 2519/21г.по описа на
ПдРС,8-ми гр.с.,с което са отхвърлени предявените от Е. Н. П.,ЕГН-**********,гр.П.
против Община ********** обективно съединени искове с правно основание
чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ във вр.с чл.225,ал.1 от КТ за признаване за незаконна и отмяната й
като такава на Заповед № 01/21.01.21г.на Кмета на **********“,за възстановяване на
заеманата до уволнението й длъжност-„*************“в ********** и осъждане на
ответника да й заплати обезщетение за времето,през което е останала без работа поради
уволнението-за 6 месеца,считано от 22.01.21г.в размер на 6600лв.,както и в частта за
разноските,които П. е осъдена да заплати на въззиваемата страна за юрск.възнаграждение в
размер на 300лв.
Недоволна от решението е останала Е. Н. П.,която чрез пълномощника си адв.Д.М.
счита същото за неправилно,необосновано и незаконосъобразно по подробни
съображения,изложени във въззивната жалба.Иска се от въззивния съд да постанови
съдебен акт,с който да отмени решението и да постанови друго,с което да уважи
предявените искове.Претендират се разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата страна-Община *************чрез пълномощника си юрск.П.
1
изразява становище за неоснователност на жалбата по изложени в писмен отговор
съображения.Претендира разноски пред въззивната инстанция за юрск.възнаграждение в
размер на 300лв.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок срещу
обжалваем съдебен акт,а разгледана по същество е неоснователна.
Производството е образувано пред ПдРС по искове на осн. чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от
КТ,предявени от Е. Н. П. против Община ***********за признаване за незаконно и отмяна
на уволнението й,извършено със Заповед № 01/21.01.21г.на ***********,с която е
прекратено трудовото й правоотношение със ************,на основание чл.328,ал.1,т.2 от
КТ;за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „**********” в СУ
„**********, както и за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за това,че е
останала без работа в резултат на уволнението за срок от 6 месеца,считано от 22.01.21г.до
22.07.21г.,в размер на 6600лв.(по 1100лв.месечно).
В исковата молба ищцата твърди,че е работила по ТПО при ответника на длъжността
„************* от 2012г.,като последно е заемала тази длъжност в ***********“,като с
обжалваната заповед от 21.01.21г.било прекратено ТПО поради съкращаване на щата-
чл.328,ал.1,т.2 от КТ.Доводите на ищцата за незаконосъобразността на уволнителната
заповед са в три насоки:
1.Липса на реално съкращаване на щата,като вместо съкращаването на съответната
щатна бройка,на мястото на “*********“ била отпусната бройка за „**********“.Според
ищцата се касае не за реално,а за фиктивно съкращение,като се променяло само
наименованието на съответната трудова функция.
2.Не бил извършен подбор,като се твърди,че на длъжността „*********“ при
ответника били назначени няколко работници.При съкращаване на една или няколко от
съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности,работодателят следвало да
извърши подбор,който подлежал на съдебен контрол.От изложените аргументи в исковата
молба става ясно,че ищцата не твърди,че подбор изобщо не е извършен,а че не е извършен
законосъобразно-не била направена преценка на обективните критерии,посочени в
чл.329,ал.1 от КТ,а именно:по-високата квалификация и по-добрата работа.
3.Ищцата твърди,че като синдикален член на синдикалната секция на КТ“******“
към Детско и училищно здравеопазване в Община *********** се ползвала с придобивките
по чл.7 от КТД,според който работодателят взема предвид писменото становище на
синдикалната секция за пренасочване на медицинските служители към други дейности в
здравеопазването на територията на района при условие,че е налице обективна възможност
за пренасочване.Тази процедура не била спазена от ответника.
2
Ответникът оспорва исковете.Твърди,че в случая е било извършено трансформиране
на длъжността „*********“ в длъжността „*********“ съобразно доклад на кмета на
Община *************,одобрен от кмета на Община ********,като било утвърдено ново
поименно разписание на длъжностите,в сила от 22.01.21г.Била назначена комисия,която
извършила подбора,обективиран в протокол от 20.01.21г.Подборът бил извършен
законосъобразно.Според ответника реално съкращаване на щата е налице и когато при
запазване на общата численост на персонала се закриват щатни бройки за определени
длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности с различни трудови функции.Не
било изискано становище от синдикалната организация,тъй като към момента на
извършеното съкращение всички длъжности били заети и липсвала обективна възможност
за пренасочване по см.на чл.7 от КТД.
Районният съд стигнал до извод за неоснователност на предявените искове,без да
подложи на какъвто и да било анализ събраните по делото изцяло писмени
доказателства,което на практика според настоящата инстанция се приравнява на липса на
мотиви,по които да се произнесе.Доколкото обаче непосредствената цел на въззивното
производство е повторното разрешаване на материалноправния спор,при което дейността на
първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите
твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата,и субсумиране на
установените факти под приложимата материалноправна норма,въззивният съд е длъжен да
реши спора по същество.
По делото не се спори,а е видно и от представените в тази насока трудов договор и
ДСТД с ищцата,че същата е работила при ответника от 30.10.12г.на длъжността
„************“,първоначално в ОУ“************“,а към момента на уволнението-в СУ
„***********.Съгласно действащото до уволнението на ищцата поименно разписание на
длъжностите на служителите в делегирана от държавата дейност 437 “Здравен кабинет в
детски градини и училища“,в сила от 03.02.20г.,за СУ „*********са предвидени три бройки
за ********,една от които-незаета.С доклад,одобрен от кмета на Община **************
предлага трансформация в посочената делегирана от държавата дейност на длъжността
„*********“в СУ „************“в длъжността „********“,считано от 22.01.21г.От
представеното поименно разписание на длъжностите в сила от 22.01.21г.за същото училище
са предвидени вече две длъжности-***********и **********,а свободната щатна бройка от
предходното разписание на длъжностите също е трансформирана във „**********“,но вече
в друго учебно заведение-***********“.
Със заповед № РД-21-53/19.01.21г.на кмета на ответника е определена комисия,която
да извърши подбор на осн.чл.329,ал.1 от КТ във връзка със съкращението в щата на
длъжността ********* в СУ „*********“.Резултатите от извършения подбор са
обективирани в Протокол № 1/20.01.21г.От същия е видно,че при сравнението на двете
заемащи длъжността “********“служителки-ищцата и В. Ф. на база
образование,професионален опит,справяне със задачите от преките задължения по
3
длъжностна характеристика,допълнително поставени задачи от работодателя,свързани с
работното място,здравословно състояние и социален статус,комисията е предложила да бъде
съкратена П.,а Ф. е предпочетена като служител с по-голям професионален опит,добро
представяне при изпълнение на преките си задължения и изявила се като добър специалист.
По отношение на първото твърдяно от ищцата основание за незаконосъобразност на
уволнителната заповед-липса на реално съкращаване в щата,настоящата инстанция намира
доводите в тази насока за неоснователни.
Следва да се отбележи,че преценката дали е извършено реално съкращаване на щата
се извършва не само с оглед доказателствата за общите щатни бройки преди и след
съкращаването,а предвид това дали е премахната щатна бройка за изпълнение на
определени трудови функции. Реално съкращаване на щата може да бъде извършено при
съкращаване на щатна бройка за определена длъжност при едновременно разкриване на
нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с различни
трудови функции, т.е. при запазване или увеличаване общия брой на
работниците.Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради
съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т. нар.
„трансформиране” на длъжности,което съставлява закриване по щатното разписание на
определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в
щатното разписание – нова по трудови функции или когато са включени изцяло или част от
трудовите функции на закритата длъжност,но са предвидени и включени съществено нови
по своята характеристика трудови функции.В случая е налице именно такова
трансформиране на длъжността „********“в длъжността „*******“.Въпреки че и за двете е
изготвена една и съща длъжностна характеристика,не може да бъде поставен знак на
равенство между двете длъжности като еднаквост и обем на трудови функции.При
съпоставка на трудовите функции,които извършват ******* и ******,посочени подробно в
Наредба № 1/08.02.11г.за професионалните дейности,които *******,асоциираните
мед.специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или
самостоятелно (чл.3 и чл.7 и 8 от Наредбата) се установява,че има припокриване на трудови
функции на двете длъжности,но има и съществени разлики и те са в правомощията на
служителите и техните отговорности.******има право на самостоятелна диагностика и
оказване на първа помощ,той е способен да диагностицира и да предпише лечение.*******
няма право самостоятелно да изследва,диагностицира и предписва лечение,тя следва само
инструкциите на ***** или ******.Ето защо в случая не става въпрос само за промяна на
наименованието на длъжността,а за действително транформиране на една длъжност в
друга,т.е.налице е реално съкращаване в щата.
Досежно другото наведено в исковата молба основание за незаконосъобразност на
уволнителната заповед-неизвършване на подбор,настоящата инстанция намира,че подбор е
извършен и това се установява от заповедта за определяне на комисия по подбора и
протокола от нейната работа.От този протокол е видно,че на подбор са били подложени
4
двете ****** в СУ „******“.Тук следва да се отбележи,че неправилно ищцата и настоящ
жалбоподател приема,че подборът следва да се извърши между нея и останалите заемащи
същата длъжност служители при ответника,т.е.и тези,които работят по ТПО в други детски
заведения и училища на територията на Община ********“.Съдебната практика приема,че
извършването на подбор по чл.329,ал.1 от КТ при съкращаване в щата задължава
работодателя да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата на всички
работници,изпълняващи идентични трудови функции.Този подбор обаче следва да се
извърши не в рамките на цялото предприятие,а измежду работниците в рамките на
обособената структура,в която се извършва съкращаването на щата.Обособена структура в
предприятието на работодателя е не само териториално обособено звено или звено,което е
отделено финансово-икономически,но и всяко образувание,което е обособено в
организационно-управленската структура на предприятието-самостоятелна единица в
цялостната структура и организация на предприятието.В този смисъл-решение №
51/10.02.14г.по гр.д.№ 3726/13г.на ВКС.В случая СУ „********“представлява именно
такова образувание и правилно подборът е извършен само между ищцата и
другата********.
Що се отнася до възраженията във въззивната жалба,че работодателят не изготвил
ясни критерии и методология за подбора и не взел предвид квалификационни документи на
П.,съдебната практика приема,че преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за
всяка конкретна длъжност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде
контролирана от съда (решение №39/22.03.11г.на ВКС по гр.д.№ 1585/09г.).Съдът може да
проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя
показатели с действително определените за уволнения служител.На съдебен контрол
подлежи това дали е извършен подбор,включени ли са в него всички необходими
участници,приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по
отделните показатели на действителните качества на служителя.От изложеното по-горе е
видно,че подбор е извършен,при това между всички необходими участници-П. и
Ф.,приложени са и законовите критерии- по-висока квалификация и по-добра работа,като
комисията е приела,че по-добро изпълнение на работата и по-голям професионален опит
има при другата служителка,за което се е мотивирал,а и в подкрепа на това решение е
приложена докладна записка от 22.10.18г.от директора на детското заведение,в което е
работила преди това ищцата.За първи път с въззивната жалба се повдигат възражения
относно по-добрата квалификация на ищцата-квалификационна характеристика и курс по
компютърна грамотност,поради което няма как първостепенният съд да ги обсъди и
коментира,в каквато насока са оплакванията на жалбоподателката.Недопустимо е и на етап
въззивна жалба да се въвеждат нови възражения.Само за пълнота следва да се отбележи,че
работодателят не е длъжен да се съобрази с всички квалификационни документи на
служителя си,а само с тези,които той е представил и са налични по трудовото му досие.
Неоснователни са оплакванията на ищцата и досежно третото посочено от нея в
исковата молба основание за незаконност на уволнението-непоискването от страна на
5
работодателя на становище съгл.чл.7 от КТД от синдикалната организация,подписала
КТД.За да се ползва от сочената процедура,предвидена в колективния трудов
договор,ищцата следва да е или член на синдикалната организация,която го е подписала,или
да се е присъединила индивидуално към него,като по делото същата не е представила
доказателства за това.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна,а
атакуваното решение следва да се потвърди.
При този изход на делото жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемата страна направените от нея разноски за юрск.възнаграждение в размер на
150лв.,определени съобр.чл.78,ал.8 от ГПК във вр.с чл.37 от ЗПрП и чл.25,ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 403/19.04.21г.,постановено по гр.д.№ 2519/21г.по
описа на ПдРС,8-ми гр.с.
ОСЪЖДА Е. Н. П.,ЕГН-**********,гр.П. да заплати на Община ************,
*******,сумата от 150(сто и петдесет)лв.юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6