Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в закрито
заседание на тринадесети юли
две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
като
изслуша докладваното от Председателя т.д.
№ 154 по описа за 2018 г., И ЗА ДА
СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА
НА ЧЛ. 250 ОТ ГПК.
Образувано
е по молба на ищеца - Н.А.ЗА П. (НАП), със
седалище и адрес ***, представлявана от В.П.- директор на Дирекция .Д.в.“, с вх.№ на СГС 298604/29.03.2021 г.
за допълване на постановеното по делото Решение № 260329/25.02.2021
г., в частта за
присъждане на вземане в размер на 735 852,88 лв., представляващо законна лихва
върху главниците,
установени с Ревизионният акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г.,
изменен с Решение №123/25.01.2017 година на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София
на НАП, считано от
14.02.2017г. до 05.08.2020г.
Ответникът - „В.Р.****“
ООД (н), ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:*** Б,
представлявано от управителя М.Р. не е изразил становище по
молбата в предоставения му срок.
Становище
не е депозирано и от синдика на дружеството.
Съдът
прецени, че с оглед изясняване на неразрешената според ищеца
част от спора, не е необходимо молбата му за допълване на решението да се
разглежда в открито заседание с призоваване на страните. Поради това и по
аргумент за противното от чл. 250, ал. 2, изр. 2 ГПК я разгледа в закрито
заседание, в което, след като обсъди същата, поотделно и в съвкупност с данните
по делото, и становищата на страните, намира следното:
С нормата на чл.250 от ГПК е предвидена възможност за допълване от съда на постановения
от него съдебен акт в случай, че не се е произнесъл по цялото искане. Молбата
за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от
влизането му в сила.
В случая искането пред СГС за допълване на решението е
подадено в срока,
установен в процесуалния закон от активно легитимирано лице, поради което
е допустимо.
Съгласно чл. 250,
ал. 1 от ГПК непълно е това решение, с което съдът не
се е произнесъл по част от спорното право, по един от съединените искове и/или
по допълните искания свързани с главния спорен предмет, каквито са исканията за
плодове и лихви, както и това за присъждане на разноски.
В производството по т.д. 154 от 2018 г., съдът е бил сезиран
с иск с правно основание чл. 694 от ТЗ за установяване съществуване на публични
вземания, установени
с Ревизионен
акт № Р - 22221715001202-091-001/01.12.2016 г.,
изменен с Решение №123/25.01.2017 година на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София
на НАП. С исковата молба е направено и искане за установяване
съществуването и на акцесорни претенции, обусловени от наличието на главния
дълг, включитено и такива за периода от 14.02.2017 г. до окончателното
изплащане на главниците.
С решението си от 25.02.2021
г., настоящият състав е ПРИЗНАВАЛ ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, че Н.А.ЗА П. (НАП), със седалище и адрес ***,
представлявана от В.П.- директор на Дирекция .Д.в.“ има вземане срещу „В.Р.****“ ООД /н./ ,ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б,
представлявано от управителя М.Р., представляващо
публични задължения за лихви в общ
размер на 778
266.31 лв. (седемстотин
седемдесет и осем хиляди двеста шестдесет и шест лева и 0,31ст.), върху главниците, установени с Ревизионният
акт № Р -22221715001202-091-001/01.12.2016 г.,
изменен с Решение №123/25.01.2017 година на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София
на НАП, за периода
15.12.2014 г. до 13.02.2017
г.,
което вземане е
включено в Списъка на предявените, но неприети вземания
съгласно Определение от 05.01.2018
г., постановено по т.д.
№ 5019/2013гна СГС, ТО, 21 състав.,
като е отвърлил
иска
за сумата над 778 266,31 лв. до пълния й предявен размер от 778
287,70 лв., като неоснователен.
Както е посочено по-горе по
отношение искането за установяване на вземане в размер на 735 852,88 лв.,
представляващо законна лихва върху конкретно
установената главница, считано от 14.02.2017 г. до окончателното изплащане на
същата, липсва изричен диспозитив на постановения на 25.02.2021 г. съдебен акт. Именно за допълване на решението в тази посока е иницирано
и настоящото производство.
Във връзка с
допустимостта, съответно – основателността на искането, при произнасянето си
съдът съобрази следните факти и обстоятелства, а именно:
Исковете
по чл. 694 от ТЗ в настоящата редакция, ДВ, бр. 105 от 2016
г. са установителни по своя характер и предмет на същите е установяване
съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в
производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или
привилегия на това вземане. Предпоставките за съществуването и надлежното упражняване
на правото на иск по чл. 694 от ТЗ, съответно за
допустимостта на предявения положителен установителен иск на кредитор срещу
длъжника по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ съобразно действащата
редакция на разпоредбата, са наличие на надлежно предявено пред синдика вземане
по реда и в сроковете по чл. 688, ал. 3
ТЗ и произнасяне на синдика по това вземане чрез включване на вземането в
списъка на неприетите вземания, подадено валидно и допустимо възражение по чл.
690, ал. 1 от ТЗ, произнасяне от съда по несъстоятелността
по възражението с определение по чл. 692, ал. 1 от ТЗ, с
което възражението не се уважава, и предявяване на иска по чл. 694 от ТЗ
в срока по цитираната разпоредба.
В случая, с Решение № 1010/30.06.2014г. по т.д. №
5019/2013г. на СГС, VІ – 5 с-в.
постановено в производство по реда на чл. 625 от ТЗ, е
открито производство по несъстоятелност по отношение на „В.Р.****“
ООД, обявена е свръхзадължеността на длъжника с начална дата – 24.03.2012 г.,
назначен е временен синдик. Решението е обявено в ТР
на 04.07. 2014 г.
С последващ акт №
1709/05.11.2014 г. на СГС, VІ-5с-в
по т.д. 5019/2013 г.,
дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратени са дейността на търговеца и
правомощията на органите на дружетвото. Решението е обявено по партида на
дружеството в ТР
на 10.11.2014 г.
С молба вх. № 20654/16.02.2017, кредиторът е предявил в производството по
несъстоятелност публични вземания в общ размер на 4 3121 33,64
лева, от които: 3 533 845,94 лева -
главница по ЗДДС и 778 287,70
лева
- лихви, дължими, съгласно издаден от Териториална дирекция - София
на НАП Ревизионен акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г„ изменен с Решение №123/25.01.2017 година на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно осигурителна практика" - София на НАП. С молбата е направено искане и за приемане на начислените
по реда на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни Д.в. до датата
на окончателното погасяване на главниците лихви.
Синдикът на дружестото като е
разгледал предявеното вземане, е счел претенцията в общ размер на 4 3121 33,64
лева, от които:
3 533 845,94 лева - главница
по ЗДДС и 778 287,70
лева
– лихви, за неоснователна, поради което е
включил същата в изготвения по реда на чл. 688, ал.3 вр. с чл. 686, ал.1, т.3
от ТЗ Списък на предявени, но неприети вземания. Списъкът е обявен по партида на търговеца
в ТР към АВ на 09.05.2017 г.
В
законоустановения срок по чл. 690 от ТЗ,
кредиторът НАП е възразил срещу изготвения по реда на чл. 686 ал.1, т.3 вр. чл.
688 ал.3 от ТЗ Списък, като е поискал всички предявявани претенции да бъдат
приети в производството по несъсотятелност.
Възражението е разгледано
в производство по реда на чл. 690 и сл. от ТЗ.
С Определението по чл. 692 от ТЗ съдът
по несъстоятелността е постановил, че
изменя на
осн. чл. 692, ал. 4 от ТЗ Списъка на неприетите
от синдика на „В.Р.****” ООД /н/ вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, обявен в
ТР на 09.05.2017 г., в частта на
предявеното от кредитора НАП публично вземане за
главница в
размер на 3 533845.94 лева, дължимо
въз основа на ревизионен акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г. на
Териториална дирекция София на НАП, изменен с решение № 123/15.01.2017 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ София на
НАП, КАТО ВКЛЮЧВА в допълнителния списък на приетите по чл.
688, ал. 3 от ТЗ вземания, вземането на кредитора НАП
по Ревизионен акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г. на Териториална
дирекция София на НАП, изменен с решение № 123/15.01.2017 г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ София на НАП, представляващо главница по ЗДДС в размер на
3 533845.94 лева, с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ, на основание чл. 164, ал. 5 от ДОПК, ПОД УСЛОВИЕ, че ревизионният акт влезе в сила след
приключване на производството по адм. дело № 1754/2017 г. по описа на
Административен съд - гр. София. Оставено
без уважение е възражението
с вх. № 65619/17.05.2017 г. на кредитора Н.А.за П. в останалата част.
Анализът на данните по делото показва, че макар претенцията за законна лихва върху главниците,
установени с Ревизионният акт № Р -22221715001202-091-001/01.12.2016 г., изменен с
Решение №123/25.01.2017 година на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София на НАП, считано от 14.02.2017 г. до
окончателното им изплащане, да е била предявена
от ищеца НАП в качеството му на кредитор в
производството по несъстоятелност в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, същата не
е била предмет на съставения от синдика Списък на
неприетите вземания, обявен в ТР на 09.05.2017 г. В този смисъл, видно от съдържанието на списъка, в същия
са включени само вземанията по главници, установени с Ревизионният
акт № Р -22221715001202-091-001/01.12.2016 г.,
изменен с Решение №123/25.01.2017 година на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София
на НАП, както и законната лихва върху същите за периода до 13.02.2017 г., т.е. налице е липса на изрично произнасяне на синдика
досежно процесните предявени
вземания.
Когато
синдикът не се е произнесъл по част или по някое от предявените в сроковете по
чл.685 и чл.688 от ТЗ вземания и
кредиторът, който ги е предявил подаде възражение по чл.690 от ТЗ, в
зависимост от представеното в производството по чл.692 от ТЗ становище
на синдика, съдът, разглеждащ това производство следва: 1. Да укаже на синдика да включи в списъка на приетите вземания,
вземането, по което липсва произнасяне и представи списъка за обявяване в ТР с
оглед задължението по чл.689 от ТЗ (свързано с
възможността да се възрази от длъжника или другите кредитори срещу приемането),
след което да прекрати производството по чл.692 от ТЗ поради липса на
предмет – в случай, че синдикът изрази становище, че вземането следва да бъде
прието. 2. Да укаже на синдика да
включи вземането в някой от списъците по чл.686 от ТЗ и представи
съответния списък за обявяване в ТР, след което да прекрати производството
по чл.692 от ТЗ – ако синдикът
не е представил становище. 3. Да
разгледа възражението – в хипотезата, при която синдикът навежда доводи, че
вземането не следва да се приеме, което становище се приравнява на включване на
вземането в списъка на неприетите вземания.
В случая, обаче
липсват данни за изпълнение на така посочената процедура
(същата е необходима
в съответствие
разрешението на въпроса
даден по реда на чл. 274 от ГПК с Определение
№465/11.08.2017 по дело №1224/2017 на ВКС, ТК, II Т.О.);
В допълнение следва да бъде отбелязано още, че конкретните
вземания не са били разгледани и от съда по Съда по несъстоятелността в
производството по чл. 690 и сл. от ТЗ, като видно от мотивите на акта,
постановен по чл. 692 от ТЗ, съдът е приел, че е сезиран единствено с искане за
изменение на Списъка и включване на предявеното от кредитора, както следва „главница от 3 533 845,94 лв. с поредност на
вземането чл. 722, ал.1т.7 от лихви и лихви размер на 778 287,70 лв., начислени
до 13.02.2017 г. с поредност на вземането чл.722, ал.1,т.9 от ТЗ, в Списъка с
приети вземания под условия – влизане в сила на ревизионния акт.“ (стр.2,
абзац първи на Определението), в каквато посока са направените последващи
изводи, а така също и диспозитивът на постановения акт.
Така изложеното, отнесено към спецификата на иска по чл.
694 от ТЗ, обосновава
липсата на правен интерес от установяване на вземанията с положителен
установителен иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ на кредитора с предмет съществуването на
процесните вземания по отношение на длъжника, поради което и производството по
чл. 694, ал.2 от ТЗ, в частта, касаещо същите следва да бъде прекратено като
недопустимо.
Водим от горното и на основание чл. 250, ал. 3 от ГПК, съдът:
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА РЕШЕНИЕ № 260329/25.02.2021 г.,
постановено по т.д. № 154/2018 г. по описа на СГС, ТО, VІ-9 състав, КАТО в дизпозитива на акта ДОПЪЛВА:
ПРЕКРАТЯВА предявения от Н.А.ЗА
П., с адрес: гр. София, бул. „********представлявана
от В.П.– директор на Дирекция „Д.в. против „В.Р.****“
ООД /н./ с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** 5Б, представлявано от управителя М.Р. иск с правно основание чл. 694 от ТЗ
в частта за установяване
съществуване на вземане в размер на 735 852,88 лв., представляващо законна
лихва върху главниците, установени
с Ревизионният акт № Р -22221715001202-091-001/01.12.2016 г.,
изменен с Решение №123/25.01.2017 година на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София
на НАП, считано от
14.02.2017 г. до 05.08.2020 г. КАТО НЕДОПУСТИМ;
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните – арг. от разп. на чл. 275, ал. 1 ГПК.
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ Е НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ РЕШЕНИЕ №
260329/25.02.2021
г.,
постановено по т.д. № 154/2018 на СГС, VІ-9с-в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: