РЕШЕНИЕ
№ 1832
Пазарджик, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - IV състав, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА административно дело № 20257150700223 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
Делото е образувано по жалба на П. С. Г., [ЕГН] от с. Синитево, обл. Пазарджик, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1651519 от 26.02.2025 г., издадена от К. Д., Младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ Монтана към ОД на МВР – Монтана, с която на основание чл. 171, т. 1, буква „ж“ от ЗДвП на жалбоподателя е отнето СУМПС за срок от 1 месец.
Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е оспорена като незаконосъобразна, неправилна, немотивирана, съставена при съществени процесуални нарушения. По същество се твърди, че никъде в заповедта не е посочено кога жалбоподателят е навлязъл срещу забранителният знак за движение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът - Младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ Монтана към ОД на МВР - Монтана – редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява. С Молба вх. № 2171/07.03.2025 г. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:
Предмет на оспорване по настоящото дело е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1651519 от 26.02.2025 г., издадена от К. Д., Младши автоконтрольор към ОД на МВР – Монтана, с която на основание чл. 171, т. 1, буква „ж“ от ЗДвП на жалбоподателя е отнето СУМПС за срок от 1 месец за това, че в област Монтана, по РП III-112 км 33+100 с посока на движение от гр. Видин към гр. Монтана управлява Влекач Рено – Т с рег. № [рег. номер], собственост на фирма „Авто Лизинг БГ“ ЕООД, като нарушава разпоредбите на пътен знак В 4, въведен с временна забрана за движение на автомобили над 12 със заповед на АПИ номер РД – 11 746 от 16.07.2024 г.
Заповедта представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване. Същият е връчен на 26.02.2025 г. на жалбоподателя, като в него е записано, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган или по съдебен ред пред Административен съд - Пазарджик. Жалбата против издадената заповед е подадена от лице с правен интерес – адресат на акта, чрез административния орган до Административен съд - Пазарджик на 28.02.2025 г., т. е. в законоустановения 14-дневен срок, поради което жалбата се явява допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок от един месец.
Съгласно чл. 172, ал. 3 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.
В случая за установеното нарушение е съставен АУАН № 3732403 от 26.02.2025 г.
Настоящия съдебен състав намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, като видно от представената Заповед № 301з-4401/09.10.2024 г. на Директора на ОДМВР – Монтана, т. 14, в кръга на правомощията на младши автоконтрольор в ОД на МВР - Монтана е издаването на актове от вида на процесния. Тоест заповедта е издадена от компетентен орган.
В случая се установяват пороци на съдържанието на заповедта. Спорът между страните се отнася до това дали и кога жалбоподателят, управлявайки Влекач Рено – Т с рег. № [рег. номер], собственост на фирма „Авто Лизинг БГ“ ЕООД, като нарушава разпоредбите на пътен знак В 4, въведен с временна забрана за движение на автомобили над 12 т. със заповед на АПИ номер РД – 11 746 от 16.07.2024 г., навлиза срещу посочения пътен знак.
За да се наложи ПАМ от вида „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“, законодателят изисква водачът при управление на моторно превозно средство да навлезе след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места, така както е предвидено в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "ж" от ЗДвП.
В тази връзка по своето същество ПАМ не представлява и не е санкция за извършено нарушение и няма характера и предназначението на административнонаказателния институт. ПАМ единствено има за цел да осигурява безопасността на движение по пътищата, която цел се реализира в две направления – за предотвратяване и за преустановяване на административни нарушения, които нарушения потенциално или реално застрашават охраняваната от ЗДвП безопасност.
Настоящият състав намира, че всяко нарушаване на пътен знак създава условия, които застрашават безопасността на движението по пътищата, а за охраняването на тази безопасност законодателят е предвидил прилагането на съответни ПАМ.
При издаването на процесната заповед обаче е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като не са посочени дата и час на нарушението. В конкретния случай, не е безспорно установено кога е осъществено нарушението. В заповедта не се посочва нито дата, нито година, нито час на нарушението. Съответно наложената ПАМ е за неспазване на ограничения, въведени с пътен знак В4, съобразно заповед на АПИ от 16.07.2024 г. Тоест ограничението е въведено осем месеца преди издаване на заповедта за налагане на ПАМ. При липса на посочени дата и час на нарушението, това препятства и възможността за защита на жалбоподателя. Доколкото не е известно за коя дата и час се касае за осъществено нарушение и съответно налагане на ПАМ, то не е възможно да се организира и защита срещу принудителната мярка. Житейски възможно е жалбоподателят да е преминал няколко пъти през процесното място, в рамките на периода на действие на временната забрана на знака.
Съобразно изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед. В случая административният орган не е съобразил тези обстоятелства и е издал заповедта в противоречие с нормативните правила, което съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяната ѝ.
Предвид изложените мотиви, жалбата се явява основателна и оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на делото, на жалбоподателя биха се дължали разноски, но при липса на сезиране на съда с такова искане, произнасяне по този въпрос не се дължи.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Административен съд - Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П. С. Г. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1651519 от 26.02.2025 г., издадена от К. Д., Младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ Монтана към ОД на МВР – Монтана, с която на основание чл. 171, т. 1, буква „ж“ от ЗДвП на П. С. Г. е отнето СУМПС за срок от 1 месец.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
| Съдия: | (П) |