РЕШЕНИЕ
№ 2255
гр. Бургас, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В. В. КИСИМОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от В. В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20222120104568 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Т. Д.
Г., ЕГН: **********, *** в гр. Бургас, уточнена с молба от 29.07.2022г.,
уточнена с молба от 02.03.2023г., последната, подадена от адв. Р., назначена с
Определение №4935/13.09.2022г., за процесуален представител на ищеца по
реда на ЗПрП, срещу Г. П. Г., с адрес: гр. С., с която се претендира осъждане
на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер от 1300 лв., от които:
300 лв. - обезщетение за нанесени на ищеца имуществени вреди, причинени
от извършено на ****г., непозволено увреждане, изразяващо се в повреда на
телевизор, собственост на ищеца, индивидуализиран в исковата молба, както
и 1000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
дискомфорт, стрес, безсъние, притеснения, претърпени вследствие на
повредата от страна на ответника на горепосочения телевизор, собственост на
ищеца, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Не са
ангажирани доказателства и не се претендират разноски.
Исковата молба е била депозирана до Административен съд Бургас,
като с Определение №1174/15.07.2022г., административният съд е прекратил
производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на БРС.
В исковата молба и уточняващите молби се твърди, че ищецът
понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора в гр.
Бургас, като работи, спазва добро поведение и няма наказания.
1
Посочва се, че на ****г., в спално помещение №**, бил настанен
лишеният от свобода Г. П. Г., но на 09.05.2022г., същият бил преместен в
спално помещение №***, където бил настанен и ищецът.
Сочи се, че ищецът имал телевизор – марка ***, модел ****, фабричен
номер ***, който бил в отлично състояние към датата на непозволеното
увреждане, като за него ищецът имал издаден документ от затворническата
администрация, че е негова собственост, както и че може да го ползва.
Твърди се, че на ****г., около 15 часа, в момент, в който ищецът е бил
на работа, ответникът в съборил телевизора на ищеца от шкафа на пода.
Посочва се, че ищецът не е бил там в този момент и не е бил очевидец на
събитието, а е научил за него от К.Й.Й. и С. Я. Б.. Сочи се още, че К.Й. е
казал на ищеца, че това не е първият път, в който ответникът му събаря
телевизора, но при предходното събаряне същият не е паднал на земята, а
върху шкафа, на който е бил поставен.
Твърди се, че ищецът, след като научил за събарянето на телевизора си,
го пуснал, за да види дали работи, при което се установило, че същият е
счупен и няма никаква картина. След това попитал ответника какво е
направил с телевизора му, на което последният отговорил, че му няма нищо.
Ищецът му заявил, че друг човек – К.Й., го е видял да събаря телевизора, на
което ответникът отговорил, че го е направил без да иска.
Твърди се, че ищецът изтърпява дълго наказание лишаване от свобода и
без телевизор изпитва дискомфорт, стрес, притеснения, безсъние и се чувства
изолиран от света.
Така предявените искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД, като
същите са допустими.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор
на исковата молба от ответника Г. П. Г., с който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Твърди се, че телевизорът е бил донесен от
брата на ищеца развален, в неработещо състояние, „от отпадъци“. Посочва се,
че едно момче – Д.Г., който също изтърпява дълго наказание лишаване от
свобода, е успяло да го оправи за 2 кутии цигари, но телевизорът постоянно е
правел проблеми – имал е говор, но е нямал картина, което е било постоянно,
още преди ответникът да бъде настанен в същото спално помещение, където
се е намирал ищецът. Твърди се още, че ответникът е прекарал само седмица
в спалното помещение, където е бил настанен и ищецът, тъй като е бил обект
на психически тормоз от страна на Т. Г., заради което е подал оплакване до
затворническата администрация и е бил преместен. Направено е искане за
допускане на няколко свидетели при режим на призоваване, но не са
посочени конкретни лица, с адреси за призоваване, нито обстоятелствата,
които ще се установяват с тези гласни доказателства.
В съдебно заседание ищецът се явява лично, воден от органите на ОЗ
Охрана, представлява се от адв. Р., назначена за процесуален представител на
ищеца по реда на чл.95 от ГПК, като двамата поддържат предявените искове
2
и молят за уважаването им.
Ответникът се явява само в първото по делото съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Представена е по делото служебна бележка от ГД „ИН“ Затвор Бургас,
от която е видно, че на 17.11.2021г., ищецът е внесъл за ползване следната
вещ – един брой телевизор ***.
В съдебно заседание е разпитан свидетелят С. Я. Б.. От показанията му
се установява, че от края на месец януари, до настоящия момент, с ищеца са
настанени заедно в една килия – номер 521. Свидетелят сочи, че ищецът си е
внесъл в затвора телевизор, който не бил нов, а употребяван, но работел, като
той е виждал, че телевизорът работи, както и че ищецът го използва.
Свидетелят твърди, че с ответника са били заедно в килия номер 524,
като леглото на ответника било близо до метален шкаф, на който бил
поставен телевизорът. Сочи, че не знае точно какво се е случило по време на
инцидента, тъй като не е бил там, а е чул впоследствие за него. Заявява, че
знае, че ответникът е бутнал телевизора, но не знае как точно се е случило
това. Свидетелят сочи, че е чул от останалите си съкилийници, че ответникът
нарочно е бутнал телевизора. Посочва, че след повредата телевизорът е имал
само говор, но не и картина, както и че към настоящия момент все още се
намира там, но не може да се ползва.
Сочи още, че след инцидента, ищецът е бил ядосан, но не може да каже
повече за психичното му състояние, тъй като Г. не му е споделял как се е
чувствал.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
За да бъде уважен така предявеният иск следва ищецът да установи в
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
предпоставки: извършено противоправно деяние /действие или бездействие/
от страна на ответника, претърпени вреди от ищеца, причинната връзка
между деянието и вредите, както и размера на претърпените вреди. Относно
вината е приложима законовата презумпция в полза на увредения, като
съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината на причинителя се предполага до
доказване на противното.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установи,
че ищецът е внесъл телевизор в килията, където е настанен, за което му е
издадена служебна бележка, като телевизорът е бил в работещо състояние и
се е използвал.
Установи се, че ответникът е съборил телевизора на ищеца от шкафа,
върху който е бил поставен, вследствие, на което телевизорът е спрял да
работи и към настоящия момент е неизползваем. Следва да се отбележи, че
ответникът в подадения от него отговор, не оспорва изрично обстоятелството,
3
че е съборил телевизора, а излага твърдения, че същият не се е намирал в
добро състояние още откакто е бил донесен.
Съдът намира, че в разглеждания случай, е установено наличието на
първата, необходима за уважаване на иска предпоставка – противоправно
деяние, чрез действие, изразяващо се в събаряне на телевизора, собствен на
ищеца, от шкафа, върху който се е намирал. Установи се и причинената на
ищеца имуществена вреда, изразяваща се в повреда на телевизора -
вследствие, на събарянето същият е престанал да работи. Налице е и
причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия вредоносен
резултат.
Не се установи по делото точният размер на претърпените вреди, тъй
като от ищеца не бяха ангажирани никакви доказателства за стойността на
повредения телевизор. Освен това, от свидетелските показания се установи,
че същият не е бил нов, а използван.
Съгласно чл.162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание,
но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя
преценка или взема заключението на вещо лице.
В конкретния случай, съдът намира, че размерът на обезщетението за
имуществени вреди е 100 лв., като за разликата над тази сума, до пълния
претендиран размер от 300 лв., искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение претенцията за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
За да бъде определен размерът на дължимото обезщетение на основание
непозволено увреждане следва да се изходи от принципа на справедливостта
с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и от установените по делото вредни
последици настъпили за ищеца в резултат на деянието. Затова в тежест на
последния е да установи претърпените от него болки и страдания.
Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по
справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на конкретни, обективно настъпили обстоятелства.
Неимуществените вреди могат да се изразяват в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността; болките и
страданията върху целостта на организма и здравето на увредения.
Свидетелят Б. не успя да каже какво е било психическото състояние на
ищеца след повредата на телевизора, но същият заяви, че Г. е бил ядосан,
което е било нормална реакция на случилото се.
Според настоящия състав, следва да се вземе предвид обстоятелството,
че ищецът се намира в затвора, където изтърпява наказание лишаване от
свобода, изолиран е от света и телевизорът вероятно е бил едно от малкото
разнообразия в ежедневието му. Поради това, съдът счита, че е справедливо
обезщетение за неимуществени вреди, в конкретния случай, следва да се
4
определи в размер 800 лева, като над този размер до пълния претендиран
такъв от 1000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината на причинителя на вредата се
предполага до доказване на противното, като в настоящия случай не е
установено противното.
По претенцията за присъждане на лихва за забава съдът съобрази
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, според която при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята за изпаднал в забава без покана.
Лихвата при деликт се дължи като допълнение към размера на определеното
обезщетение за неимуществени вреди от момента на деянието. В настоящия
случай обаче, видно от последната депозирана уточнителна искова молба от
02.03.2023г., присъждането на лихва е поискано, считано от датата на
предявяване на иска, поради което от тази дата следва да бъде присъдено.
С оглед гореизложеното, предявеният иск за обезщетение от
непозволено увреждане се явява доказан по своето основание и следва да
бъде уважен, като бъде присъдено обезщетение за претърпените имуществени
вреди в размер на 100 лв., както и за претърпените неимуществени вреди в
размер на 800 лв., като за разликата над тези размери до пълните
претендирани такива, предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски в своя полза
имат и двете страни, съобразно уважената и отхвърлената част от иска.
Ответникът не е направил искане за присъждането им, поради което такива не
следва да му се присъждат. Ищецът е направил такова искане, но не е
ангажирал никакви доказателства за реално извършени разноски. Същият е
освободен от внасяне на държавна такса по делото, назначен му е адвокат по
реда на чл.95 от ГПК, чието възнаграждение следва да бъде заплатено от
НБПП, поради което в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани
разноски.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса с
Определение №4407/16.08.2022г., то на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 100
лева, представляваща дължима държавна такса за уважения размер на
исковете.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., да заплати на Т. Д.
Г., ЕГН: **********, сумата от 100 лв., представляваща обезщетение за
нанесени на ищеца имуществени вреди, причинени от извършено на ****г.,
непозволено увреждане, изразяващо се в повреда на телевизор, марка ***,
собственост на ищеца, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
5
иска до окончателното изплащане на задължението, като за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 300 лв., т.е. за сумата от 200 лв.,
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., да заплати на Т. Д.
Г., ЕГН: **********, сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за
нанесени на ищеца неимуществени вреди, претърпени вследствие на
повредата от страна на ответника на телевизор, марка ****, собственост на
ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1000 лв., т.е. за сумата
от 200 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. П. Г., с адрес: гр. С., да заплати в полза на Районен съд –
Бургас, сумата от 100 лева, представляваща държавна такса, съобразно
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6