№ 651
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000500476 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Ирена Милкова, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. вр. чл. 336 от ГПК.
С решение № 266749 от 29.11.2021 г.по гр.д № 4705/2021 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, брачни състави, I брачен състав е поставил под пълно запрещение З. Г. Л. по иск
на С. Н. К. и А. Г. М..
Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на
ответницата чрез адв. Л.Б..
Постъпил отговор на въззивната жалба от ищците чрез адв. К., в който се поддържа
нейната неоснователност.
Жалбата е депозирана от активно легитимирана страна, в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт и производството пред въззивния съд е допустимо.
Страните не са заявили доказателствени искания и настоящата инстанция не е събирала
нови доказателства.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката не взема
становище. Ответникът по въззивната жалба С.К. моли за потвърждаване на обжалваното
решение.
Прокуратурата излага становище, че доказателствата обосновават необходимостта от
поставяне на лицето под пълно запрещение.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Предявен е иск от С. Н. К. и А. Г. М. срещу З.Г. Л. - К. за поставяне под пълно
запрещение. Твърди се, че страда от „Болест на Алцхаймер с късно начало. Тежък дементен
синдром с поведенчески нарушения MMSE -12.“, вследствие на което не разбира действията
си и не може да ръководи постъпките си. В исковата молба е изложено, че ответницата не
можела да разпознае пощата си и събирала десетки писма, адресирани към други хора, не
само от нейния вход, а и от съседни улици, след пристигането й в град Бургас началото на
1
октомври 2020 г. здравословното й положение се влошило - не можела да вдигне телефона
си, защото забравяла къде да натисне, загубила две лични карти и един валиден паспорт
през последните 5-6 месеца, към март 2021 г. не се ориентирала в кой град се намира, не
знаела кой ден от седмицата е, на колко години е, не различавала левове от евро, не можела
да пресмята пари, пазарувала, като давала повече пари, без да търси ресто. С четири
нотариални акта през декември 2020 г. прехвърлила на безценица наследствените си земи,
като в два от случаите на една и съща дата - 02.12.2020 г., заменила различни земи за един и
същи автомобил марка „Опел Вектра“ със застрахователна стойност 3000 лв. Лицето, което
придобило земите й в Бургаско, се сдобило на 17.02.2021 г. със заверени преписи на два
нейни нотариални акта от Служба по вписванията - София, за да подготви прехвърляне на
други нейни имоти в София, продължавал непрекъснато да я търси по телефона, като в девет
от десет случая тя не успявала да му отговори, защото не била в състояние да приеме
обажданията. Твърди се, че от 17.03.2021 г. ответницата била под непрекъснат надзор на
роднините и близките, опасявали се от отвличане и това действително се случило на 5 април
т.г., за което се представя входирана тъжба до Районна прокуратура Бургас. Ответницата
твърдяла, че починалият й съпруг ще се върне, защото „Ковид“ - 19 е лечим. Категорично
отричала да е болна и не искала да я преглеждат, имала нарушен, флуктуиращ сън
обикновено три пъти на нощ по около час и половина с час прекъсване между тях.
Пред въззивната инстанция не е спорно и се установява от представените доказателства
и справка от НБД „Население“, че ищецът С. Н. К. е заварен син на ответницата, а ищецът
А. Г. М. – неин брат.
В психологичен статус, издаден на 22.03.2021 г. от МБАЛНП „Свети Наум“ - гр. София
вписаното заключение е „данни за тежък дементен синдром с комплексни нарушения във
всички когнитивни сфери - екзекутивен контрол, паметови процеси, внимание,
конструктивен праксис и вербална флуидност. Дизекзекутивен синдром“. В
невропсихологично изследване относно ответницата, извършено в УМБАЛ
„Александровска“ гр. София на 31.03.2021 г., и в епикриза от престой в същото лечебно
заведение през периода 29.03.2021 г. - 01.04.2021 г. изводите за състоянието на г-жа К. са
сходни.
Сключването на описаните в исковата молба сделки се доказва от представените
нотариални актове от 02.12.2020 г. и 14.12.2020 г.
От разпита на ответницата пред първата инстанция се установява, че е грубо
ориентирана за собствената си личност, задоволително ориентирана за пространство,
неориентирана за време, некритична към състоянието и поведението си, твърди, че е с
висше образование, завършила няколко института, преподавател /и понастоящем във Виена/
по английски и немски език.
Според П. А. М., син на ищеца А. Г. М. и племенник на ответницата, се установява, че
ответницата се обличала несъответно на сезона, трупала храна и отпадъци у дома си,
опитала се да свари яйца в пластмасова купа, постоянно твърдяла, че заминава за Австрия и
Швейцария, или че се е върнала от Австрия и Швейцария, самозаключвала се и обвинявала
другите хора, без те да имат вина, губела си ключовете често, твърдяла обаче, че е добре и
не искала да отиде на лекар, оставяла тежко болния си съпруг заключен и отивала с Я. С. за
София за два-три дена, без съпругът й да бъде обгрижаван и без някой да му дава вода и
храна. Не разбирала стойността на парите, опитала да плати на една продавачка с тоалетна
хартия. До месец май пребивавала при своя брат, но след това изчезнала и роднините й не
знаели къде се намира.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. Н. К., брат на ищеца С. Н. К., се
установява, че през настоящА. Г.дина ответницата била в Александровска болница заедно с
неговия брат, а също и в „Свети Наума на IV-ти км.- София. Били й предписани лекарства в
Александровска болница. Свидетелят пояснява, че на 14.03.2021 г. починал баща му /съпруг
на ответницата/, като ответницата била убедена, че е още жив. Всяка сутрин искала да ходи
„при К., която е нейна съседка в Бургас“, като мислела, че е в Бургас, не осъзнавала, че е в
София. Свидетелят разказва и за случай, когато влезли в спалнята на ответницата в София,
където установили, че има нахвърляни около 20 см. вестници, минерални води, всичко
нахвърляно върху леглото, намерили голям брой писма до други хора, не знаела къде са й
ключовете, губела ги постоянно.
Преценени предвид потенциалната им заинтересованост, показанията установяват
факта, че ответницата има не просто леки отклонения, нормални за възрастта й, както се
2
твърди във въззивната жалба. Разказите на свидетелите са изцяло в синхрон с представената
медицинска документация, както и с впечатленията на съдията, изслушал и видял лично г-
жа К..
В същия смисъл е и заключението, изслушано от СГС, изготвено от вещо лице д-р Р.
К., психиатър и вещо лице Е. М., психолог, според което З.Г. Л. - К. страда от деменция при
болестта на Алцхаймер с късно начало. Тежко изразен дементен синдром, което състояние
се приравнява към слабоумие. Не е в състояние да се грижи за себе си, респ. не е в състояние
да разбира свойството и значението на действията и да ръководи постъпките си. Вещите
лица са категорични, че са налице медицински основания за обсъждане на пълна
недееспособност. Към момента на провеждането на изследването няма данни да се намира
под въздействието на психоактивни вещества.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на жалбоподателката, че
нейното състояние не е толкова тежко, колкото се твърди и че тя е в състояние сама да
обслужва своите интереси и да се грижи за имуществото си. Заключението на вещите лица,
отразеното в протокола от с.з. при разпита на лицето, свидетелските показания,
представените медицински документи от март и април 2021 г., нотариалните актове,
обективиращи сключени от ответницата сделки през декември 2020 г., не дават никакво
основание на въззивния съд да отмени обжалваното решение – налице са медицинският и
юридическият критерий за поставяне под запрещение. Представените в с.з. на 02.11.2021 г.
от адв. Б. психиатрични становища правилно не са кредитирани, тъй като не са приети като
доказателства по делото – изрично съдът се е произнесъл в с.з. от 23.11.021 г. Не е налице
процесуално нарушение на съда, тъй като тези становища не могат да заменят изводите на
назначените от съда в това производство вещи лица. Поради своята неоснователност
доводите в жалбата не обосновават решение в противоречие с преценката на двете
изслушани вещи лица, разпитаните свидетели, както и с анализа на поведението на лицето
при разпита му в съда.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266749 от 29.11.2021 г.по гр.д № 4705/2021 на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, брачни състави, I брачен състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3