Решение по дело №1217/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1413
Дата: 1 август 2019 г. (в сила от 2 август 2019 г.)
Съдия: Румяна Антонова Спасова-Кежова
Дело: 20191100901217
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 01.08.2019 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в закрито заседание на първи август две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:      

                                              

             СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА

              

като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1217 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър /ЗТР/.

Образувано е по жалба, подадена от С.А.Р.СРЛ – клон България, КЧТ, вписан в търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК: ********, срещу отказ № 20190526175407/18.06.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на първоначална регистрация на действителен собственик на основание чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ по партидата на дружеството.

Жалбоподателят счита, че обжалваният отказ е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че в поле 550 на основното заявление Б7 като действителен собственик на дружеството посочил С.Ш.К.К./С..К.с номер на вписване в японския търговски регистър: 0100-01-008692. Уточнява, че последното лице е мажоритарен собственик, притежаващ повече от 25 % от капитала на С.А.Ю.Л., което е мажоритарен собственик, притежаващ повече от 25 % от капитала на С.А.Л.като последното е едноличен собственик на С.А.Р.СРЛ – чуждестранен търговец, учредил КЧТ в България. Твърди, че така заявеният действителен собственик С.К.е дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар – Токийска Фондова Борса. Посочва, че както е прието и в обжалвания отказ, в случая се прилага изключението по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП и доколкото С.К.се явява публично дружество, именно него е посочил като действителен собственик на КЧТ, съгласно законовото изключение. Счита, че ако въобще вписването по основното заявление Б7 може да бъде отказано, то би следвало отказът да се основава на липсата на задължение и основание въобще за подаване на декларация по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП, както е възприето в становище на Държавна агенция „Национална сигурност“, но е и поради това, че за действителен собственик трябва да бъде посочен висш ръководен служител, както неправилно е приело длъжностното лице по регистрация. Предвид изложеното иска да се отмени обжалвания отказ и да се дадат указания на Агенция по вписванията да впише подлежащите на вписване обстоятелства, съобразно приложената към заявлението декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТР и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

В разпоредбата на чл. 21 ЗТР е изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по регистрацията следва да извърши, която проверка е формална и обхваща преценка дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му със закона, което се установява от представените със заявлението документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /чл. 21, т. 5 ЗТР/.

В конкретния случай е подадено заявление Б7 с искане за вписване на обстоятелства относно действителните собственици по партидата на С.А.Р.СРЛ – клон България, КЧТ.

В обжалвания отказ длъжностното лице приема, че съгласно чл. 59, ал. 1 и § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП действителните собственици са физически лица. Съгласно чл. 67, ал. 50 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – в раздел „Действителни собственици“ при вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 ЗМИП група „Действителни собственици – физически лица“ съдържа единствено поле № 550 „Действителни собственици – физически лица“, в която се посочват индивидуализиращите данни за физическите лица – действителни собственици. Приема, че в случая в поле № 550 от заявлението е посочено чуждестранно юридическо лице С.Ш.К.К./С..К.като в декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП са посочени негови представители – физически лица, но не и собственици. Посочва, че е налице хипотезата на изключението по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, като това обуславя при деклариране на действителните собственици да се приложи разпоредбата на § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, което не е направено и това е основание да се постанови отказ.   

В чл. 59, ал. 1 ЗМИП е предвидено, че идентифицирането на всяко физическо лице, което е действителен собственик на клиент – юридическо лице или друго правно образувание, се извършва чрез събиране на конкретно изброени справки и документи. Съгласно ал. 4 на чл. 59 ЗМИП, за клиентите – юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, се събира информация за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава единадесета, раздел І от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогична информация относно дружества на регулиран пазар извън Република България.

Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ. Налице е утвърден образец на заявление Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици, включително и с подраздел: „Юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол“.

В чл. 63, ал. 5 ЗМИП е предвидено, че учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.

Съгласно дадената легална дефиниция в § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП „Действителен собственик“ е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от посочени условия. Относно корпоративните юридически лица и други прави образувания е посочено по т. 1, че действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.

В § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП е предвидено, че когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Задължените лица водят документация за предприетите действия с цел установяване на действителния собственик по ал. 1.

В разглеждания случай заявителят С.А.Р.СРЛ – клон България, КЧТ е подал заявление Б7 по образец, в което е попълнил данните, съобразно представената декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП. На база приложените документи длъжностното лице също приема, че се касае за публично дружество, чийто акции се търгуват на Токийската Фондова Борса, което е видно и от справка на сайта на Токийската фондова борса. Следователно е приложимо цитираното по-горе изключение на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП и дружеството се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. В подкрепа на този извод е изрично предвиденото в цитираната по-горе разпоредба на чл. 59, ал. 4 ЗМИП, съгласно която за клиентите – юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, се събира информация за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава единадесета, раздел І от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогична информация относно дружества на регулиран пазар извън Република България.

При съобразяване приложимите разпоредби и наличието на изключение по § 2, ал. 1, т. 1 ДР на ЗМИП, установената приложимост на специални правила по отношение на публичните дружества и тяхната персонална структура, то е достатъчно да се посочи публичното акционерно дружество като действителен собственик.

В конкретния случай заявителят е посочил именно наличието на публично дружество С.Ш.К.К., което упражнява непряк контрол върху него, с което е изпълнил задължението си по отношение заявяване на действителния собственик. Липсва основание да се приложи § 2, ал. 5 на ДР на ЗМИП, каквито мотиви са изложени в обжалвания отказ, тъй като по отношение на заявителя не се касае за изчерпване на всички възможни средства за установяване на действителния собственик предвид приложимите строги изисквания за оповестяване, нито има основание за съмнения относно действителния собственик.

Предвид изложените съображения и доколкото със заявлението са представени редовни от външна страна документи, установяващи подлежащите на вписване обстоятелства, съдът намира, че постановеният отказ следва да се отмени и да се дадат указания за извършване на вписване на заявените обстоятелства.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на С.А.Р.СРЛ – клон България, КЧТ, вписан в търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК: ********, отказ № 20190526175407/18.06.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на първоначална регистрация на действителен собственик на основание чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ по партидата на дружеството.

УКАЗВА на Агенция по вписванията, търговски регистър да извърши вписване на обстоятелствата по заявление Б7 с вх. № 20190526175407 по партидата на С.А.Р.СРЛ – клон България, КЧТ.

Решението не подлежи на обжалване.

 

          СЪДИЯ: